-
1 intermittent,
e adj. (lat. intermittens, de intermittere "discontinuer") 1. който спира, който прекъсва на интервали; lumière intermittent,e мигаща светлина; 2. мед. който престава, прекъсва периодически; fièvre intermittent,e треска, която спира и пак започва; pouls intermittent, пулс, който прескача. Ќ Ant. continu, permanent, régulier. -
2 continu,
e adj. et m. (lat. continuus, de continere "tenir ensemble") 1. постоянен, продължителен, непрекъснат, непрестанен; ligne continu,e непрекъсната линия; 2. m. постоянното. Ќ courant continu, прав ток; journée continu,e непрекъснато работно време с малка почивка за хранене; ouverture continu,e работно време на магазин без прекъсване за обедна почивка; en continu, без прекъсване. Ќ Ant. coupé, discontinu, divisé, intermittent, interrompu, sporadique. -
3 intermittence
f. (de intermittent) 1. прекъсване, временно спиране; 2. мед. прекъсване на интервали; intermittence du pouls прескачане на пулс; 3. мед. време между два температурни пристъпа или два пристъпа на болест. Ќ par intermittence на моменти; sans intermittence без прекъсване. Ќ Ant. continuité, regularité. -
4 permanent,
e adj. (lat. permanens, p. prés. de permanere "demeurer jusqu'au bout") 1. постоянен, продължителен, траен; 2. f. трайно къдрене ( на косите). Ќ Ant. éphémère, fugace, fugitif, passager, transitaire; intermittent. -
5 régulier,
ère adj. (lat. regularis, de regula "règle") 1. редовен, законосъобразен; jugement régulier, редовна, законосъобразна присъда; а la régulier,ère по редовен начин; 2. точен, редовен; autobus régulier, точен автобус; 3. акуратен, лоялен, точен, редовен; régulier, en affaires акуратен, коректен, лоялен в сделките; 4. редовен, порядъчен, нравствен; 5. правилен, хармоничен; traits régulier,s правилни черти; écriture régulier,ère четлив, правилен почерк; 6. постоянен, редовен; vitesse régulier,ère постоянна скорост; accélération régulier,ère постоянно ускорение; revenus régulier,s редовни, постоянни доходи; ligne régulier,ère de transport редовна транспортна линия; armée régulier,ère редовна армия; 7. мат. правилен; polygone régulier, правилен многоъгълник; 8. грам. правилен; verbe régulier, правилен глагол; 9. който принадлежи към религиозен орден. Ќ clergé régulier, черно духовенство. Ќ Ant. irrégulier; anormal; asymétrique; illégal; accidentel, intermittent.
См. также в других словарях:
intermittent — intermittent, ente [ ɛ̃tɛrmitɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1559; lat. intermittens, de intermittere « discontinuer » ♦ Qui s arrête et reprend par intervalles. ⇒ discontinu, irrégulier . Fièvre intermittente. ⇒ erratique, rémittent. Pouls intermittent. Les… … Encyclopédie Universelle
Intermittent — du spectacle Équipe de tournage cinéma Un intermittent du spectacle est une personne qui travaille par intermittence (alternance de périodes d emploi et de chômage) pour des entreprises du spectacle (cinéma, télévision, théâtre ou autre spectacle … Wikipédia en Français
intermittent — intermittent, recurrent, periodic, alternate mean recurring or reappearing more or less regularly but in interrupted sequence. Something is intermittent which from time to time is omitted or disappears but always returns {an intermittent fever}… … New Dictionary of Synonyms
Intermittent — In ter*mit tent, a. [L. intermittens, entis, p. pr. of intermittere: cf. F. intermittent.] Coming and going at intervals; alternating; recurrent; periodic; as, an intermittent fever. Boyle. [1913 Webster] {Intermittent fever} (Med.), a disease… … The Collaborative International Dictionary of English
intermittent — intermittent, ente (in tèr mi ttan, ttan t ) adj. 1° Qui discontinue et reprend par intervalle. • Elle [la cascade] n a qu une plainte intermittente et douce, Selon qu elle rencontre ou la pierre ou la mousse, LAMART. Jocel. VI, 224.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
intermittent — [in΄tər mit′ nt] adj. [L intermittens, prp. of intermittere: see INTERMIT] stopping and starting at intervals; pausing from time to time; periodic intermittence n. intermittently adv. SYN. INTERMITTENT and RECURRENT both apply to something that… … English World dictionary
Intermittent — In ter*mit tent, n. (Med.) An intermittent fever or disease. Dunglison. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
intermittent — Intermittent, [intermitt]ente. adj. Qui discontinuë. Il n a guere d usage que dans ces phrases. Poulx intermittent. fievre intermittente, qui se disent d un poulx dont les battemens cessent par intervalle, & d une fievre qui n est pas reglée,… … Dictionnaire de l'Académie française
intermittent — I adjective alternate, broken, cyclic, cyclical, desultory, discontinuous, fitful, flickering, fluctuating, infrequent, intermitting, interrupted, irregular, nonuniform, occasional, periodic, recurrent, recurring, remittent, rhythmic, seasonal,… … Law dictionary
intermittent — (adj.) c.1600, from L. intermittentem (nom. intermittens), prp. of intermittere (see INTERMISSION (Cf. intermission)). Related: Intermittently … Etymology dictionary
intermittent — meaning ‘occurring at intervals’, is spelt ent … Modern English usage
