-
1 discours
m. (lat. discursus) 1. реч, слово; prononcer un discours произнасям реч; 2. грам. реч; les parties du discours частите на речта; discours direct, discours indirect, discours indirect libre пряка реч, непряка реч, полупряка реч; 3. говор, думи; 4. разсъждения, обяснения, приказки; 5. научно съчинение, научно изследване, трактат. -
2 objet
m. (lat. scolast. objectum) 1. предмет, произведение, вещ; objets de consommation предмети за потребление; objet d'art произведение на изкуството; 2. нещо; saisir le premier objet qui tombe sous la main хващам първото нещо, което ми попадне под ръка; 3. обект, цел; avoir pour objet имам за цел; 4. предмет, задача; l'objet d'une dissertation предмет на есе, съчинение; 5. грам. допълнение; complément d'objet direct или objet direct пряко допълнение; complément d'objet indirect или objet indirect непряко допълнение; 6. филос. обект. -
3 complément
m. (lat. complementum, de complere "remplir") 1. допълнение, добавка, попълване, допълване; 2. грам. допълнение; complément d'objet direct пряко допълнение; complément d'objet indirect непряко допълнение; complément circonstanciel обстоятелствено пояснение; complément déterminatif (de nom, d'adjectif) несъгласувано определение; 3. ел. стойност 1 или 0 на променлива в двоичен режим; 4. биол. сложна протеинова субстанция, която се намира в кръвния серум и се прикрепва към антителата при имунни реакции. Ќ Ant. amorce, commencement; essentiel, principal; rudiment; sujet. -
4 direct,
e adj. (lat. directus) 1. прав, пряк; complément direct, пряко допълнение; raison direct,e мат. право съотношение; discours direct, пряка реч; impôts direct,s, contributions direct,es преки данъци; 2. пълен; en contradiction direct,e в пълно противоречие. Ќ mouvement direct, астр. движение (на планети) от запад към изток; train direct, жп. директен влак; en direct, телев. директно предаване. Ќ Ant. indirect; détourné, oblique, sinueux; contraire; réfléchi; rétrograde; inverse. -
5 droit2,
e adj. (lat. directus) 1. прав; se tenir droit2, стоя прав; 2. отвесен; 3. десен; 4. изправен; 5. прен. справедлив, честен; откровен, искрен; здрав, праволинеен; 6. adv. право; честно, почтено. Ќ Ant. arqué, brisé; courbé, voûté; détourné, indirect; couché, penché, horizontal; déloyal, faux, hypocrite; anormal, arbitraire, bizarre; illogique, insensé. -
6 immédiat,
e adj et m. (bas lat. immediatus, du class. medius "central, intermédiaire") 1. непосредствен; cause immédiat,e непосредствена причина; successeur immédiat, непосредствен наследник; 2. незабавен; неминуем; soulagement immédiat, незабавно облекчение; effet immédiat, незабавен ефект; danger immédiat, неминуема опасност; 3. хим. principe immédiat, вещество, което може да бъде извлечено от субстанция без химична намеса, а по механичен начин. Ќ dans l'immédiat, в близко бъдеще, наскоро. Ќ Ant. indirect, médiat; distant, éloigné. -
7 indirectement
adv. (de indirect) непряко, косвено. Ќ Ant. directement. -
8 tir
m. (de tirer) 1. стрелба, огън; tir court стрелба, която не достига целта; tir long стрелба, която прехвърля целта; tir d'arrêt (de barrage, d'interdiction) баражен, преграден огън; tir d'anéantissement унищожителен огън; tir de réglage престрелка; tir d'essai пробна стрелба; tir de précision точна стрелба по дадена цел; tir direct стрелба по пряка цел; tir indirect стрелба по невидима цел; exercice de tir учебна стрелба; tir en traînée ав. серийно пускане на бомби; régler le tir регулирам стрелбата; tir а l'arc стрелба с лък; polygone de tir полигон за стрелба; 2. стрелбище; tir forain стрелбище на панаир; 3. спорт. удар, стрелба. Ќ chasse au tir лов с огнестрелно оръжие.
См. также в других словарях:
indirect — indirect, e [ ɛ̃dirɛkt ] adj. • 1416; lat. indirectus ♦ Qui n est pas direct. 1 ♦ Qui n est pas en ligne droite, qui fait un ou plusieurs détours. ⇒ courbe, détourné. Itinéraire indirect. Éclairage indirect, qui éclaire par réflexion sur les… … Encyclopédie Universelle
indirect — INDIRÉCT, Ă, indirecţi, te, adj. 1. (Adesea adverbial) Care nu este direct, care se produce, apare sau se obţine prin mijlocirea cuiva sau a ceva. 2. (lingv.; în sintagmele) Stil indirect sau vorbire indirectă = procedeu sintactic de redare a… … Dicționar Român
indirect — indirect, ecte (in di rèkt, rèk t ; voy. DIRECT, pour la prononciation de la finale) adj. 1° Qui n est pas direct. Chemin indirect. 2° Fig. Qui suit une voie détournée. Avis indirect. Moyens indirects. Louanges indirectes, celles qu on… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Indirect — In di*rect , a. [Pref. in not + direct: cf. F. indirect.] [1913 Webster] 1. Not direct; not straight or rectilinear; deviating from a direct line or course; circuitous; as, an indirect road. [1913 Webster] 2. Not tending to an aim, purpose, or… … The Collaborative International Dictionary of English
indirect — indirect, circuitous, roundabout are comparable when applied to ways, routes, or means with the meaning not leading by a straight path to a destination or goal. Indirect basically implies departure from the straight and short line between two… … New Dictionary of Synonyms
indirect — I Adjective allusive, ambagious, backhanded, circuitous, circumambulating, circumlocutory, covert, crooked, desultory, deviating, deviatory, devious, devius, digressing, digressive, excursive, hidden, implicit, labyrinthine, meandering, non… … Law dictionary
indirect — UK US /ˌɪndɪˈrekt/ adjective ► not done or communicated in a direct way: »We decided to take an indirect approach to tackling the problem of absenteeism. »He made only an indirect reference to what had happened at the meeting. ► happening in… … Financial and business terms
indirect — [in΄də rekt′; ] occas. [, in΄dīrekt′] adj. [ME < ML indirectus] not direct; specif., a) not straight; deviating; roundabout b) not straight to the point, or to the person or thing aimed at [an indirect reply] c) not straightforward; not fair… … English World dictionary
indirect — (adj.) late 14c., from M.Fr. indirect (14c.) or directly from L.L. indirectus, from in not, opposite of (see IN (Cf. in ) (1)) + directus (see DIRECT (Cf. direct)). Related: Indirectness … Etymology dictionary
indirect — Indirect, [indir]ecte. adj. Qui n est pas direct. Il n a point d usage au propre. Fig. Voyes indirectes, Se dit en mauvaise part, pour de mauvais moyens. Il est parvenu à cette charge par des voyes indirectes. On appelle aussi figur. Loüanges… … Dictionnaire de l'Académie française
Indirect — (v. lat.), nicht geradezu, mittelbar, durch einen Dritten … Pierer's Universal-Lexikon
