-
1 impossible
adj. et m. (lat. impossibilis) 1. невъзможен; немислим; 2. много труден, мъчен, невъзможен; il lui est impossible de se taire невъзможно му е да млъкне; 3. разг. абсурден, невероятен; titre impossible абсурдно заглявие; 4. непоносим (за човек) enfants impossibles непоносими деца; 5. m. невъзможното; demander l'impossible искам, стремя се към невъзможното; 6. loc.adv. par impossible поради невъзможност. Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска невъзможното; gagner l'impossible печеля извънредно много; а cњur vaillant rien d'impossible за смелото сърце няма нищо невъзможно; équation impossible нерешимо уравнение. Ќ Ant. possible, réalisable, acceptable, supportable. -
2 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
3 possible
adj. (lat. imp. possibilis) 1. възможен; croire une chose possible вярвам, че нещо е възможно; 2. m. възможното; faire son possible правя възможното; 3. loc. adv. le moins possible възможно най-малко; le mieux possible, aussi bien que possible по възможност най-добре; le plus souvent possible, aussi souvent que possible по възможност най-често; au possible много, извънредно, крайно; pas possible невъзможно. Ќ Ant. impossible. -
4 réalisable
adj. (de réaliser) 1. осъществим, възможен; 2. който може да бъде продаден, превърнат в пари. Ќ Ant. impossible, inexécutable, irréalisable. -
5 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
6 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
impossible — [ ɛ̃pɔsibl ] adj. et n. m. • 1227; lat. impossibilis ♦ Qui ne peut être, exister; qui n est pas possible. I ♦ Adj. 1 ♦ Qui ne peut se produire, être atteint ou réalisé. Cette éventualité lui paraît impossible. ⇒ inenvisageable. Solution… … Encyclopédie Universelle
impossible — Impossible. adj. de tout genre. Qui ne peut estre, qui ne se peut faire. Le mouvement perpetuel est impossible. la quadrature du cercle est regardée comme impossible. il n y a rien d impossible à Dieu. cela est moralement impossible. Il se dit… … Dictionnaire de l'Académie française
impossible — Impossible, Impossibilis. Il est impossible d avantage, Nihil supra. Il est impossible de faire aujourd huy tellement l ouvrage, que tousjours il n y ait à refaire, Numquam hoc vno die efficiatur opus, quin opus semper fiet. Il est impossible que … Thresor de la langue françoyse
Impossible — Im*pos si*ble, a. [F., fr. L. impossibilis; pref. im not + possibilis possible. See {Possible}.] Not possible; incapable of being done, of existing, etc.; unattainable in the nature of things, or by means at command; insuperably difficult under… … The Collaborative International Dictionary of English
Impossible — Im*pos si*ble, n. An impossibility; as, he tried to do the impossible. [Obs.] [1913 Webster] Madam, quoth he, this were an impossible! Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
impossible — im·pos·si·ble adj: not possible: incapable of being done, attained, or fulfilled a party s performance is impossible in part Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. impossible … Law dictionary
impossible — [im päs′ə bəl] adj. [OFr < L impossibilis: see IN 2 & POSSIBLE] 1. not capable of being, being done, or happening 2. not capable of being done easily or conveniently 3. not capable of being endured, used, agreed to, etc. because disagreeable… … English World dictionary
impossible — (adj.) late 14c., from O.Fr. impossible, from L. impossibilis not possible, from assimilated form of in not, opposite of (see IN (Cf. in ) (1)) + possibilis (see POSSIBLE (Cf. possible)). Related: Impossibly … Etymology dictionary
impossible — [adj1] beyond the bounds of possibility absurd, beyond, contrary to reason, cureless, futile, hardly possible, hopeless, hundred to one*, impassable, impervious, impracticable, impractical, inaccessible, inconceivable, inexecutable, infeasible,… … New thesaurus
impossible — ► ADJECTIVE 1) not able to occur, exist, or be done. 2) very difficult to deal with: an impossible situation. DERIVATIVES impossibility noun (pl. impossibilities) impossibly adverb … English terms dictionary
impossible — (in po si bl ) adj. 1° Qui ne peut être, qui ne peut se faire. • Tout ce qui n est pas aisé, ils [les lâches conseillers] le nomment impossible, BALZAC De la cour, 5e disc.. • À qui sait bien aimer il n est rien d impossible, CORN. Médée, V … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
