-
1 alêne
ou alène f. (germ. °alisna) шило. Ќ Hom. allène, haleine. -
2 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
3 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
4 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
5 reprendre
v. (lat. reprehendere, ou de re- et prendre, pour certains sens) I. v.tr. 1. вземам отново; вземам обратно; reprendre sa place заемам отново мястото си; 2. залавям, хващам отново; reprendre un évadé залавям беглец; 3. превземам, завземам, завладявам отново; reprendre une forteresse завземам отново крепост; 4. вземам, наемам отново на служба; 5. играя, поставям отново (за пиеса); 6. възобновявам, продължавам, започвам, подхващам отново; reprendre la lecture започвам отново да чета; reprendre le travail започвам отново работа; 7. порицавам, укорявам, правя бележка, критикувам, мъмря; 8. възвръщам си, възобновявам, възстановявам; reprendre sa liberté възвръщам си свободата; reprendre ses forces възстановявам силите си; 9. поемам отново; reprendre l'entreprise de son père поемам предприятието на баща си; 10. вземам отново (върната стока; пари и др.); reprendre du vin сипвам си отново вино; reprendre la parole вземам отново думата; 11. закърпвам, поправям; reprendre un mur поправям стена; reprendre un vêtement закърпвам дреха; стеснявам дреха; 12. повтарям; обобщавам; reprendre les mêmes arguments повтарям едни и същи аргументи; II. v.intr. 1. започвам, подхващам, захващам, идвам, връщам се отново; la fièvre a repris температурата отново се усили; la crise reprend кризата се разгоря отново, започва отново; 2. хващам се, прихващам се отново (за дърво); започвам да раста отново; 3. възстановявам се, оздравявам; 4. започвам отново да се развивам, потръгвам; le commerce reprend търговията потръгва отново; se reprendre 1. овладявам се отново; осъзнавам се; 2. хващам се отново, попадам отново (в клопка); 3. поправям се; 4. започвам отново. Ќ reprendre haleine поемам си дъх; reprendre le collier прен. залавям се пак за работа; reprendre sa parole отказвам се от дадена дума, обещание; reprendre ses esprits; reprendre connaissance прен. опомням се, идвам на себе си; on ne m'y reprendra plus няма да ме излъжат отново. Ќ Ant. redonner; laisser, quitter; cesser; approuver.
См. также в других словарях:
haleine — [ alɛn ] n. f. • aleine 1080; a. fr. alener, lat. anhelare; h du lat. halare « souffler » 1 ♦ Mélange gazeux qui sort des poumons pendant l expiration et s exhale par la bouche et le nez. Tiédeur de l haleine. Haleine fraîche, parfumée. « Le… … Encyclopédie Universelle
haleine — HALEINE. s. f. Souffle, respiration, l air attiré & repoussé par les poulmons. Avoir l haleine bonne, l haleine douce. avoir l haleine douce comme un enfant, l haleine mauvaise, l haleine forte, l haleine puante. haleine aigre. haleine de malade … Dictionnaire de l'Académie française
haleine — Haleine, Anhelitus, Anima, Spiritus, Halitus. Puante haleine, Grauis halitus, Grauitas oris, Graueolentia halitus, Oris graueolentia. Une haleine qui sent fort mal, Grauis halitus. Haleine qui sent le vin, Anhelitus vini. Courte haleine, Angustus … Thresor de la langue françoyse
Haleine — País … Wikipedia Español
Haleine — is a village and commune in the Orne département of north western France.ee also*Communes of the Orne department … Wikipedia
haleine — HALEINE: L avoir forte donne l air distingué. Éviter les allusions sur les mouches et affirmer que ça vient de l estomac … Dictionnaire des idées reçues
haleine — (a lè n ) s. f. 1° L air qui sort des poumons, pendant l expiration. Une douce haleine. Une haleine forte, une haleine qui a une odeur désagréable. Il y avait beaucoup de monde et les haleines échauffaient la salle. • À grand peine ose t il… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
HALEINE — s. f. Le souffle de la respiration, l air attiré et repoussé par les poumons. Avoir l haleine bonne. Avoir l haleine douce comme un enfant. L haleine mauvaise, l haleine forte, l haleine puante. Haleine aigre. Haleine de malade. Haleine vineuse.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HALEINE — n. f. Le souffle de la respiration, l’air attiré et repoussé par les poumons. Avoir l’haleine fraîche comme celle d’un enfant. Avoir l’haleine forte. Haleine de malade. Cela gâte l’haleine. Ternir un verre, un miroir avec son haleine. Se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Haleine — Pour l’article homonyme, voir Haleine (Orne). Sur les autres projets Wikimedia : « Haleine », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) L haleine est l air qui est chassé des poumons d un sujet au moment de l… … Wikipédia en Français
haleine — nf. : soflyo <souffle> nm. (Albanais.001). A1) ladv., hors d haleine : à bè d soflyo <à bout de souffle> (001) … Dictionnaire Français-Savoyard
