hablar+con

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

f 1) собственост; 2) характеристика, особеност; свойство, качество; 3) имущество, владение; 4) право на собственост; 5) точност, акуратност (в работата); 6) пригодност; 7) прен. перфектна имитация (на произведение); 8) грам. индивидуално, своеобразно значение и смисъл на думата; propiedad literaria авторско право; propiedad intelectual икон. интелектуална собственост; hablar con propiedad говоря правилно ( чужд език).

m 1) звънтене, прозвучаване; 2) прен. пародиране; 3) прен. вътрешно безпокойство, скръб, тъга; hablar con retintín прен. имитирам, подигравам.

pron pers ти; hablar (tratar, llamar) de tú a говоря на ти; hablar (tratar) con alguien de tú a tú разг. говоря като равен с равен; de (por) tú на ти ( за обръщение).

1. tr 1) давам; 2) подарявам; 3) връчвам; 4) присъждам, давам служба; 5) предлагам, прилагам; dar remedio (consuelo, consejo) намирам лек (давам утеха, съвет); 6) присъждам, връчвам; dar licencia позволявам; 7) предполагам, смятам; lo doy por visto мисля, че съм го виждал; 8) давам плод, рента; la higuera da смокинята ражда; 9) признавам, приемам; dar por inosente приемам (признавам) за невинен; 10) изказвам поздравления, съболезнования; dar la enhorabuena поздравявам с добре дошъл; 11): dar + sust означава изпълнявам действието, което същ. означава: dar un abrazo прегръщам; dar saltos скачам; 12) удрям; dar un bofetón удрям плесница; dar de palos удрям с тояга; 13) предизвиквам, доставям; dar gana имам желание; dar gusto приятно е; dar miedo плаша; 14) прожектирам, представям (филм, постановка); 15) преподавам; hoy darà la clase... днес ще преподава...; 16) отмервам (за време); el reloj dio las cinco часовникът удари (би) пет часа; 17) предчувствам, подсказвам; me da el corazón que sanaràs сърцето ми подсказва, че ще оздравееш; 2. intr 1) имам значение, означавам; que màs da! не е ли все едно; me da lo mismo все ми е едно; 2) удрям, бия; le dio con un palo удари го с тояга; 3) улучвам, схващам; dar en el punto улучвам проблема, целта; dar en el chiste схващам, разбирам шегата; 4) с някои същ. означава падам или удрям се; dar de espaldas падам по гръб; 5) сервирам; dar de comer храня; 6) намирам се в определено положение; la ventana da al norte прозорецът гледа на север; 7) извършвам, изпадам; dar en un error изпадам в грешка; 3. prnl 1) отстъпвам, предавам се; 2) отдавам се на; dar al estudio (a estudiar) отдавам се на учене; dar al vino (a beber) отдавам се на пиене; 3) с инфинитива на глагола, има неговото значение: dar a creer вярвам, повярвам; dar a imaginar въобразявам си, представям си; 4) с предл. por, смятам, че съм в определено състояние; dar por contento задоволявам се; se dio por perdido (por muerto) смяташе, че е загубен (че умира, че ще умре); dar a conocer показвам, обяснявам; dar a entender а) обяснявам; б) намеквам, загатвам; dar (darse) con una persona срещам (се с) някого; dar uno en el blando улучвам слабото място; не срещам съпротива; dar uno en duro прен. удрям на камък; dar en vacío (en vago) не успявам; darle a uno por alguna cosa изпитвам жив интерес към нещо; dar por bueno приемам нещо; dar por hecha (concluida) una cosa смятам за завършено (приключено) нещо, макар да не е; dar que hablar давам повод за одумки; dar, que van dando разг. око за око, зъб за зъб; dàrsela a uno измамвам; darse uno por sentido чувствам се оскърбен, показвам се засегнат; darse uno por vencido отстъпвам, признавам грешката си; dar tras uno преследвам; Ўtanto da! все едно!; Ўdale! Ўdale que dale! ама че инат!

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

m 1) зъб; diente de leche млечен зъб; diente incisivo преден зъб; diente canino кучешки зъб; diente molar кътник; 2) зъбец; 3) зъбер; 4) висок стръмен връх (в алпинизма); 5) скилидка (чесън); diente de león глухарче, радика; a regaña dientes с отвращение, с неприязън; crujirle a uno los dientes скърцам със зъби (от яд, нетърпение); armado hasta los dientes разг. въоръжен до зъби; dar diente con diente разг. тракат ми зъбите, от студ (страх); hablar (decir) una cosa entre dientes говоря през зъби, процеждам през зъби.

1. tr 1) залавям, придобивам; los malhechores no pudieron ser habidos злосторниците не можаха да бъдат заловени; 2) спомагателен глагол за образуване на сложните времена: yo he amado аз съм обичал; 2. impers 1) случва се, става, състои се; hubo una fiesta имаше празник; 2) провежда се; mañana habrà función утре ще има представление; 3): hay que (положителни изрази): необходимо е, трябва да; hay que pensar трябва да се мисли; 4): no hay (que) (отрицателни изрази) безсмислено е, невъзможно е, не е необходимо; no hay que hablar не трябва, безсмислено е да се говори; 5) има; hay viente personas en la reunión на събранието има двадесет човека; 6) намира се, съществува; hay razones en apoyo de съществуват съображения в подкрепа на; 7) протичане, минаване на време; ha cinco días от пет дни, прави вече пет дни; poco tiempo ha отскоро; 8): haber de + inf длъжен съм, трябва да; habré de conformarme ще трябва да се примиря, да приема; 3. prnl държа се (добре, зле); como hay pocos adj каквито малко има; habérselas con alguien разг. спречквам се с някого; no hay de qué няма защо; lo habido y por haber разг. което е било и което ще бъде; no haber + inf no hay màs que decir (ver) нищо повече не може да се добави (види и т. н.); no hay màs que pedir няма какво повече да се иска; no hay tal няма такова нещо, не е вярно; ser de lo que no hay a) нещо много лошо; б) нещо избрано, изключително; si los hay превъзходна степен на нещо; es valiente si los hay ако има някой смелчага, то това е той.

m 1) тайна; 2) тайнство; 3) тайнственост, мистерия; 4) pl тайни религиозни церемонии; hablar uno de (con) misterio; hacer uno misterio говоря загадъчно, с намеци; no ser una cosa sin misterio прен. има нещо тъмно, има умисъл в нещо.

m 1) заобикаляне, ходене в кръг; 2) околен път; 3) прен. разговор със заобикалки; 4) прен. заобиколка, извъртане; hablar sin rodeos говоря направо; andarse con rodeos прен. говоря със заобикалки, увъртам, извъртам; 5) мудност (в работата и пр.); 6) закарване, вкарване (на добитък); 7) събиране на добитък в едно стадо (за преброяване, отбиране и пр.); 8) родео, вид спорт.