-
1 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
2 club2
m. (mot angl. "gros bâton") стик за голф. -
3 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
4 grossier,
ère adj. (de gros) 1. груб, дебел, недодялан; vêtements grossier,s груби дрехи; trais grossier,s груби черти; 2. прен. просташки, дебелашки; груб, невъзпитан, неучтив; manières grossier,ères просташки обноски; 3. който бие на очи, груб; faute grossier,ère груба грешка; ignorance grossier,ère грубо невежество; 4. с ниско качество; vin grossier, долнокачествено вино; 5. приблизителен, общ; idée grossier,ère приблизителна идея; 6. ост., лит. необразован, варварски; 7. неприличен, срамен; mot grossier, срамна, вулгарна дума. Ќ Ant. fin, poli, courtois, délicat, raffiné; délicat; civilisé, cultivé; correct, décent, élégant; courtois, civil. -
5 manitou
m. (mot algonquin "grand esprit") 1. божество (у червенокожите); фетиш; 2. grand manitou, gros manitou разг. важен човек, големец. -
6 maskinongé
m. (mot algonquin "brochet difforme ou très gros") сладководна риба в Канада, подобна на щука. -
7 tonnage
m. (mot angl., de l'a. fr. "droit sur le vin entonneau", de tonne) мор. тонаж, вместимост; bâtiment d'un gros (fort) tonnage кораб с голяма вместимост. Ќ droit de tonnage мито, което се взема в съответствие с тонажа на кораба. -
8 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
Gros mot — ● Gros mot mot grossier … Encyclopédie Universelle
Gros mot — Juron Dans les bandes dessinées, les gros mots dans les bulles sont couramment remplacés par des illustrations. Un juron est un terme ou une expression brève, plus ou moins grossier, vulgaire ou blasphématoire, dont on se sert pour donner une… … Wikipédia en Français
Un gros mot — est une comédie vaudeville en 1 acte d Eugène Labiche, représentée pour la 1re fois à Paris sur le Théâtre du Palais Royal le 29 septembre 1860. Collaborateur Dumoustier Editions Michel Lévy frères. Résumé Quelques répliques Distribution … Wikipédia en Français
gros — gros, grosse [ gro, gros ] adj., adv. et n. • 1080; lat. imp. grossus I ♦ Adj. 1 ♦ (Choses) Qui, dans son genre, dépasse la mesure ordinaire, moyenne. Une grosse pierre. Gros nuage, grosse vague. Grosse goutte. ⇒ large. Gros paquet, grosse valise … Encyclopédie Universelle
MOT — M L’unité que le sens commun serait enclin à considérer comme fondamentale au niveau de la parole est pour la linguistique la source d’un certain nombre de critiques fécondes: le mot ne correspond, en effet, que très imparfaitement aux éléments… … Encyclopédie Universelle
gros — gros, osse (grô, grô s ; il est probable qu au XVIIe siècle on prononçait grosse comme bosse, rosse ; du moins la Fontaine, Fabl. I, 7, fait rimer grosse avec colosse) adj. 1° Qui a beaucoup de circonférence, de volume. 2° Il se dit de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
mot-clé — mot [ mo ] n. m. • Xe; bas lat. muttum, rad. muttire « souffler mot, parler », proprt « dire mu » 1 ♦ Cour. Chacun des sons ou groupe de sons correspondant à un sens, entre lesquels se distribue le langage. Les mots écrits sont séparés par des… … Encyclopédie Universelle
mot-outil — mot [ mo ] n. m. • Xe; bas lat. muttum, rad. muttire « souffler mot, parler », proprt « dire mu » 1 ♦ Cour. Chacun des sons ou groupe de sons correspondant à un sens, entre lesquels se distribue le langage. Les mots écrits sont séparés par des… … Encyclopédie Universelle
mot-phrase — mot [ mo ] n. m. • Xe; bas lat. muttum, rad. muttire « souffler mot, parler », proprt « dire mu » 1 ♦ Cour. Chacun des sons ou groupe de sons correspondant à un sens, entre lesquels se distribue le langage. Les mots écrits sont séparés par des… … Encyclopédie Universelle
gros — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
mot — (mo ; on prononçait mo au XVIe siècle, PALSGRAVE, p. 24, et non pas mot ; le t se lie dans la prononciation soutenue : un mo t ambigu ; dans la conversation, on ne le lie pas, excepté dans la locution : mot à mot ; quelques personnes font sentir… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
