-
1 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
2 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
3 livrer
v.tr. (lat. liberare "libérer") 1. предавам, връчвам, доставям (за продадена стока); livrer la marchandise предавам стока; 2. предавам (върша измяна); 3. започвам, развивам се (за битка, бой); водя (за борба); livrer une bataille започвам битка; 4. предавам, отдавам (на); livrer qqn. а la mort предавам някого на смърт; 5. издавам, споделям; livrer un secret издавам тайна; se livrer а 1. предавам се на; 2. отдавам се на; 3. доверявам се; se livrer а qqn. доверявам се на някого; 4. върша, извършвам. Ќ livrer а la publicité давам гласност, разгласявам, публикувам; livrer passage проправям път. Ќ Ant. arracher, délivrer; conserver, défendre, garder; détenir; se dérober, se garder. -
4 abandonner
v.tr. (de abandon) 1. изоставям, напускам; 2. отказвам се (от имот, богатство); abandonner sa fortune а qqn. давам богатството си на някого; 3. занемарявам, пренебрегвам; 4. поверявам; abandonner son pourvoir а qqn. поверявам властта си на някого; 5. прекратявам; abandonner les recherches прекратявам проучванията; 6. отпускам; abandonner les rênes отпускам юздите; s'abandonner v. pron. 1. оставям се, предавам се на; 2. ост. отдавам се (за жена); 3. отпускам се; 4. доверявам се ( на някого). Ќ abandonner un bâtiment navigable изоставям кораб след крушение. Ќ Ant. rechercher, soigner, soutenir; continuer, garder, maintenir; résister; raidir(se); (se)méfier. -
5 anonymat
m. (de anonyme) анонимност; garder l'anonymat пазя анонимност. -
6 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
7 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
8 chambre
f. (lat. camera "voûte"; gr. kâmara) 1. стая; chambre а coucher спалня; chambre а louer стая за даване под наем; 2. камара, събрание; chambre des députés народно събрание; chambre haute горна камара (на лордовете, в Англия); chambre basse долна камара (на общините в Англия); chambre de commerce търговска камара; 3. съд, отделение (в съдилище); chambre criminelle углавно отделение; chambre civile гражданско отделение; chambres assemblées съд в целия си състав; 4. палата (учреждение); chambre de compensation клирингова палата; 5. техн. камера, отделение; chambre а air въздушна камера; chambre des machines отделение за машините; chambre de combustion горивна камера; chambre de vapeur парно отделение; chambre frigorifique хладилна камера; chambre obscure тъмна стая, камера обскура; 6. стаята на краля в дворец; 7. офицерски кабини на кораб; 8. минна галерия или кухина. Ќ chambre ardente ист. съд за съдене на държавни престъпници; en chambre du conseil юр. в разпоредително заседание; garder la chambre пазя стаята (при болест); faire chambre а part спя в отделни стаи (за съпрузи); musique de chambre камерна музика; artisan de chambre занаятчия, който работи вкъщи; pot de chambre цукало; chambre de sûreté полицейски арест; chambre а gaz газова камера (в концентрационните лагери); стая за екзекуция с газ в някои американски затвори; chambre forte трезор, блиндирана каса; chambre de compensation фин. клирингова палата; chambre pliante d'un appareil de photo ост. черен кожух, подобен на акордеон, на старите фотоапарати; chambre а air вътрешна автомобилна гума; chambre antérieure de l'њil анат. пространство между ириса и роговицата; chambre postérieure de l'њil анат. пространство между ириса и очното дъно. -
9 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
10 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
11 délaisser
v.tr. (de dé- et laisser) 1. изоставям; напускам, занемарявам; 2. отказвам се; délaisser un travail ennuyeux отказвам се от скучна работа; 3. юр. отказвам се доброволно от притежанието на нещо; se délaisser изоставям се, напускам се, занемарявам се. Ќ Ant. consever, garder; aider, entourer, secourir. -
12 délivrer
v.tr. (bas lat. deliberare) 1. освобождавам, избавям; отървавам; délivrer d'une obligation освобождавам от задължение; 2. връчвам, издавам, предавам; délivrer un certificat издавам свидетелство; 3. мед. освобождавам от бременност, акуширам; изваждам плацента; se délivrer 1. освобождавам се, отървавам се; 2. издавам се; le bureau où se délivrent les passeports бюрото, където се издават паспорти. Ќ Ant. emprisonner, détenir; garder. -
13 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
14 dépouiller
v.tr. (lat. despoliare) 1. дера, одирам; dépouiller un lièvre одирам заек; 2. оголвам; dépouiller un arbre de ses branches оголвам дърво от клоните му; 3. събличам; разсъбличам някого; 4. обирам, ограбвам; 5. преглеждам; dépouiller son courrier преглеждам пощата си; 6. преброявам; dépouiller un scrutin преброявам гласовете (след избори); 7. махам, свалям, премахвам, отнемам; dépouiller l'orgueil отнемам гордостта; se dépouiller събличам се; оголвам се. Ќ dépouiller de toute honte изгубвам всякакъв срам. Ќ Ant. garnir, revêtir, mettre, garder. -
15 dignité
f. (lat. dignitas) 1. достойнство, гордост; garder sa dignité пазя достойнството си; 2. благородство; 3. сан; висока длъжност; 4. важност, значимост; personne revêtue d'une dignité значим, важен човек. Ќ Ant. bassesse, vulgarité, familiarité, indignité. -
16 égard
m. (de й- et garder) 1. внимание, зачитане; avoir égard зачитам; par égard pour от уважение към; 2. pl. уважение, почит; 3. loc. prép. а l'égard de що се отнася до, относно; en égard а предвид на, с оглед на. Ќ а certains égards в някои отношения; а cet égard в това отношение; а son égard по отношение на него. -
17 engarde
f. (de en- et garder) лоз. дълга лозова пръчка. -
18 exclure
v.tr. (lat. excludere) 1. изключвам, отстранявам, не допускам; 2. несъвместим съм (с нещо); s'exclure изключвам се, отстранявам се; несъвместим съм ( с нещо). Ќ Ant. admettre, garder; impliquer. -
19 froid1,
e adj. (lat. frigidus) 1. студен; chambre froid1,e хладилно помещение, хладилна камера; un repas froid1, студено ястие; viandes froid1,es студено месо ( което се консумира студено), мезета; 2. прен. студен, хладнокръвен, флегматичен, равнодушен; homme froid1, студен човек; garder la tête froid1,e запазвам хладнокръвие; 3. froid1, adv. студено; il fait froid1, студено е (времето е студено); 4. loc. adv. а froid1, прен. безстрастно, неискрено; rire а froid1, смея се неискрено. Ќ opération а froid1, хир. операция, след като са престанали силните болки и температурата; humeurs froid1,es мед. скрофули. Ќ Ant. chaud, bouillant, ardent, torride; affectueux; généreux; animé, expressif. -
20 gardable
adj. (de garder) който може да бъде опазен, съхранен.
Страницы
См. также в других словарях:
garder — [ garde ] v. tr. <conjug. : 1> • 1050; germ. °wardôn;cf. all. warten « veiller, prendre garde » I ♦ 1 ♦ Prendre soin de (une personne, un animal). ⇒ veiller (sur); surveiller. Garder des bêtes, un troupeau (⇒ berger, gardeur, gardien) .… … Encyclopédie Universelle
garder — GARDER. v. a. Conserver, tenir une chose en lieu propre & commode pour empescher qu elle ne se perde, qu elle ne se gaste &c. Garder des pierreries. garder de l argent. c est un homme qui ne sçauroit rien garder. garder du vin. garder de la… … Dictionnaire de l'Académie française
garder — Garder, Asseruare, Conseruare, Custodire, Protegere, Tueri. Ceux qui gardent aucun, Custodiae custodiarum. Qui n est point gardé, Incustoditus. Garder les bestes és champs, Pascere. Garder, Vetustati mandare. B. Garder en ses escrits la diversité … Thresor de la langue françoyse
Garder — er betegnelsen for en soldat i garden … Danske encyklopædi
garder — (gar dé) v. n. 1° Prendre garde, avoir soin qu une chose soit évitée. • À ces honteux moyens gardez de recourir, CORN. Rodog. III, 2. • Mon Dieu, Éraste, gardons d être surpris ; je tremble qu on ne nous voie ensemble, MOL. M. de Pourc. I,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
GARDER — v. a. Conserver une chose, l empêcher de se perdre, de se gâter, etc. Ce vin là est si délicat, qu on ne pourra le garder. Dans les chaleurs on ne peut garder la viande, la viande ne peut pas se garder. Il signifie aussi, Retenir quelque chose … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
GARDER — v. tr. Empêcher qu’une chose ne se perde, ne se gâte, ne disparaisse. On ne peut pas garder plus longtemps ce gibier, il faut le manger. Ce vin ne se gardera pas. Gardez soigneusement ces papiers, ils pourront vous être utiles. En parlant des… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
garder — vt. ; tenir, conserver ; réserver : GARDÂ (Aillon J., Aillon V.273, Aix.017, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228, Bellecombe Bauges, Billième, Bogève, Chambéry.025, Chamonix, Compôte Bauges, Cordon.083, Doucy Bauges, Giettaz, Marthod, Megève … Dictionnaire Français-Savoyard
Garder See (Lohmen) — Garder See Garder See vom Nordufer aus gesehen Geographische Lage Landkreis Rostock Zuflüsse Bresenitz, Bollbach und d … Deutsch Wikipedia
Garder la tête haute — Données clés Réalisation Martine Gonthié Sociétés de production Vivement lundi ! Pays d’origine France … Wikipédia en Français
Garder la bouche cousue, rester bouche cousue — ● Garder la bouche cousue, rester bouche cousue garder le silence, se taire … Encyclopédie Universelle
