-
1 fourrage
m. (frq. °fodar "paille") фураж, кърма. -
2 affourager
v.tr. (de fourrage) храня добитък с фураж; s'affourager запасявам се с фураж за добитъка. -
3 fourragement
m. (de fourrage) снабдяване с фураж. -
4 fourrager
v. (de fourrage) I. v.intr. 1. събирам фураж; 2. прен. ровя, тършувам; II. v.tr. разбърквам, размесвам (листи и др.). -
5 fourrager,
ère adj. (de fourrage) фуражен, ливаден; herbes fourrager,ères фуражни растения. -
6 fourragère
f. (de fourrage) 1. кола за пренасяне на сено; 2. място ( ливада), където се засява фураж. -
7 fourrier
m. (de fourrage) 1. подофицер, който разпределя хранителните припаси и се грижи за разквартируваното по време на поход; 2. прен. предвестник, предтеча; 3. мор. моряк, който води счетоводството. -
8 fourrière
f. (de fourrage) 1. място за престой на добитък, кози и др. (задържани за нарушения на правила, за изплащане на дългове); 2. паркинг за коли, които са били в нарушение и са вдигнати с кран. -
9 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого.
См. также в других словарях:
fourrage — Fourrage. s. m. collectif. La paille & l herbe qu on donne l hyver aux bestiaux. Donner du fourrage au bestail. quand les bestiaux ne vont plus à la campagne il faut les nourrir de fourrage. fourrage verd. fourrage sec. de bon fourrage, de… … Dictionnaire de l'Académie française
fourrage — 1. (fou ra j ) s. m. 1° Nom donné aux tiges, feuilles et racines des plantes vertes dont les bestiaux se nourrissent. Fourrage vert. Fourrage sec. Dans l acception la plus générale, fourrage comprend toutes les substances d origine végétale… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
fourrage — Fourrage, m. penac. Est la meslange de feurre d orge, vece, et avoine, qu on donne en hyver aux bestes chevalines, Farrago. Festus, duquel mot Latin il vient, Pabulum Farragineum, Farraginarium. Mais nous donnons aussi le nom de Fourrage à tout… … Thresor de la langue françoyse
Fourrage — (fr., spr. Furrasch), Fütterung von Hafer, Heu. u. Stroh für die Pferde; vgl Ration. Daher Fourragiren (spr. Furraschiren), die Fourrage selbst verschaffen, wenn die Lieferungen aus den Magazinen nicht gusreichen od. ausbleiben. Die Handlung… … Pierer's Universal-Lexikon
Fourrage — Fourrage, s. Furage … Meyers Großes Konversations-Lexikon
fourragé — fourragé, ée (fou ra jé, jée) part. passé de fourrager. Pillé. La campagne fourragée par des partis ennemis … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
fourragé — Fourragé, [fourrag]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
fourrage — 1. fourrage [ furaʒ ] n. m. • fin XIIe; de l a. fr. feurre, fuerre, frq. °fodar « paille » ♦ Plantes servant à la nourriture du bétail (⇒ 2. fourrager); cette nourriture. ⇒ avoine, betterave, colza, luzerne, maïs, sainfoin, trèfle; 1. foin.… … Encyclopédie Universelle
FOURRAGE — s. m. coll. La paille, le foin et toute autre espèce d herbe qu on donne pour nourriture aux bestiaux, aux chevaux, etc., lorsqu on ne les fait point paître. Donner du fourrage au bétail. Ils ne nourrissent leurs vaches que de fourrage. Provision … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Fourrage — Pour les articles homonymes, voir Fourrage (homonymie). Séchoir à fourrage, utilisé en Slovénie, vers 1680 Un fourrage est, en agriculture et élevage, une … Wikipédia en Français
FOURRAGE — n. m. coll. La paille, le foin et toute autre espèce d’herbe qu’on donne pour nourriture aux bestiaux, aux chevaux, etc., lorsqu’on ne les fait point paître. Donner du fourrage au bétail. Ils ne nourrissent leurs vaches que de fourrage. Fourrage… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
