-
1 éclore
v.intr. (lat. pop. °exclaudere, class. excludere "faire sortir") 1. излюпвам се; faire éclore излюпвам; 2. разтварям се, разцъфтявам се, цъфвам; 3. прен. явявам се, появявам се, показвам се. Ќ Ant. faner (se); disparaître. -
2 effrayer
v.tr. (lat. pop. °exfridare "faire sortir de lo-paix", frq. °fridu) плаша, изплашвам, уплашвам; s'effrayer плаша се, уплашвам се. Ќ Ant. rassurer, tranquillisser. -
3 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
4 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
5 claquemurer
v.tr. (p.-к. de réduire а claque mur "serrer jusqu'a faire claquer le mur") затварям (в стая, у дома); se claquemurer затварям се у дома, не излизам никъде. Ќ Ant. élargir, sortir. -
6 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
7 évader
(s') v.pr. (lat. evadere "sortir de") 1. избягвам (от затвор и др.); s'évader d'une prison избягвам от затвор; 2. прен. отскубвам се, избягвам ( от дадена реалност). Ќ faire évader un prisonnier помагам на затворник да избяга. -
8 ombre1
f. (lat. umbra) 1. сянка; jeter, faire de l'ombre1 хвърлям, правя сянка; 30 degrés а l'ombre1 тридесет градуса на сянка; dans l'ombre1 d'une forêt в сянката, в дълбините на гората; 2. мрак, тъма, тъмнина; les ombre1s de la nuit мракът на нощта; 3. привидение, призрак, дух; 4. худ. тъмно петно, сянка; 5. прен. следа, сянка; il n'y a pas l'ombre1 d'un doute няма и сянка от съмнение; 6. loc. adv. а l'ombre1 на сянка; 7. loc. prép. а l'ombre1 de под сянката на; прен. под закрилата на; sous (l') ombre1 de под предлог че; 8. неведение, тайна, неяснота; vivre dans l'ombre1 живея в неяснота; 9. забрава; sortir de l'ombre1 излизам от забрава; 10. сенки за гримиране на очи. Ќ lâcher la proie pour l'ombre1 оставям питомното, за да гоня дивото; laisser qqn. dans l'ombre1 държа, оставям някого в сянка; dans l'ombre1 de под сянката (на някого); avoir peur de son ombre1 страхлив съм; être comme l'ombre1 et le corps неразделни (за двама души); être l'ombre1 de qqn. следвам някого като сянка; être (n'être plus que) l'ombre1 de soi-même много съм слаб, отслабнал. -
9 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
10 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
11 taille
f. (de tailler) 1. стрижене, подстригване; 2. сечене; кастрене, подкастряне; taille de la vigne подкастряне на лозите; 3. сечище, сечена гора, която покарва отново; 4. шлифоване, дялане; taille de la pierre дялане на камък; taille d'un diamant шлифоване на диамант; 5. кройка, мярка (на дреха); 6. острене; 7. острие (на сабя); 8. ръст, снага, талия; de grande taille едър на ръст; de petite taille дребен на ръст; 9. размер, номер (на дрехи, обувки и др.); cette veste n'est pas а ma taille това сако не е мой размер; 10. феод. данък (налаган на простолюдието); 11. резба с длето върху метал; 12. хир. операция на пикочния мехур (за вадене на камъни); 13. галерия, където се добиват въглища, руда; 14. ост. тенор; 15. ост. бюст, гърди. Ќ être de taille а faire qqch. в състояние съм да направя нещо; sortir en taille излизам без горна дреха; de taille огромен, значителен.
См. также в других словарях:
sortir — 1. (sor tir), je sors, tu sors, il sort, nous sortons, vous sortez, ils sortent ; je sortais ; je sortis, nous sortîmes ; je sortirai ; je sortirais ; sors, qu il sorte, sortons, sortez, qu ils sortent ; que je sorte, que nous sortions, que vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sortir — Sortir, quasi Fortir, comme Super de {{t=g}}hupér,{{/t}} Foras ire, Procedere. Liu. lib. 23. Sortir, saillir hors, Exire, Procedere foras. In publicum procedere, Prodire. Et aussi Migrare ex quocunque loco. Comme à un qui est en un lieu ouvert,… … Thresor de la langue françoyse
faire — Faire, act. acut. Vient de l infinitif Latin Facere, ostant la lettre c. Facere, agere. L Italien syncope, et dit Fare. Faire de l argent à son creancier, Pecunias conquirere ad nomen eradendum ex tabulis creditoris. Faire argent, Conficere… … Thresor de la langue françoyse
sortir — 1. sortir [ sɔrtir ] v. <conjug. : 16> • XIIe; a remplacé issir; p. ê. de 3. sortir, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de surgere « jaillir » I ♦ V. intr. SORTIR DE; SORTIR. A ♦ Aller hors d un lieu, du dedans au dehors. 1 ♦ Aller … Encyclopédie Universelle
sortir — vi. /vt. ; surgir ; extraire, tirer ; être sortir issu // originaire // natif sortir de (nv.) : seûrtre (Albanais 001c), sorti (001b FON, 025a, Aillon Jeune 234, Aillon Vieux 273, Aix 017, Albertville 021, Arvillard 228, Chaucisse, Gets 227,… … Dictionnaire Français-Savoyard
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
SORTIR — v. n. ( Je sors, tu sors, il sort ; nous sortons, vous sortez, ils sortent. Je sortais. Je sortis. Je sortirai. Je sortirais. Que je sorte. Que je sortisse. Sortant. Sorti. ) Passer du dedans au dehors. Sortir de la chambre. Sortir de sa place.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SORTIR — v. intr. Passer du dedans au dehors, aller dehors. Sortir de la chambre. Sortir de la ville. Sortir du bain. La rivière est sortie de son lit. Il sort de cette source une grande quantité d’eau. Le sang lui sortait de la bouche. Cette porte est… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
FAIRE — v. a. ( Je fais, tu fais, il fait ; nous faisons, vous faites, ils font. Je faisais. Je fis. J ai fait. Je ferai. Je ferais. Fais. Que je fasse. Que je fisse. Faisant. ) Créer, former, produire, engendrer. Dieu a fait le ciel et la terre. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIRE — v. tr. Créer, produire. Dieu a fait le ciel et la terre. Dieu a fait l’homme à son image. La nature est admirable dans tout ce qu’elle fait. Fam., Tous les jours que Dieu fait, Chaque jour. Cet enfant fait ses dents, Les dents lui viennent. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
sortir — I. Sortir. v. a. Terme de pratique. Avoir, obtenir. En ce sens, il ne se dit guere qu en cette phrase. Sortir son effet. cet Arrest, cette obligation, ce contract &c. sortiront leur effet, leur plein & entier effet. j entends que cette clause… … Dictionnaire de l'Académie française
