-
1 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
2 payer
v.tr. (lat. pacare "pacifier, apaiser") 1. плащам, заплащам, изплащам, възнаграждавам; 2. прен. изкупвам; payer sa faute плащам за грешката си; se faire payer услужвам срещу пари; se faire bien payer печеля, изкарвам добри пари; se payer 1. заплаща се, плаща се; възнаграждава се; 2. разг. купувам си, черпя се с; позволявам си лукса; 3. в съчет. se payer de задоволявам се с. Ќ payer d'audace окото ми не мига; payer de mots, de belles paroles залъгвам с приказки, с голи обещания; payer les pots cassés плащам чужди грехове; payer les violons тегля разноските за чужда веселба, удоволствие; payer de sa personne правя усилие, изхабявам се от усилия; ne pas payer de mine не се отличавам с особено привлекателна външност; se payer la tête de qqn. разг. подигравам се с някого, будалкам, баламосвам. Ќ Ant. devoir, encaisser, recevoir; donner, vendre. -
3 carreau
m. (lat. vulg. °qadrellus, de quadrus "carré") (pl. carreaux) 1. дървена, каменна и др. плочка; carreau de faïence фаянсова плочка; 2. стъкло на прозорец; faire les carreaux мия прозорците; 3. ост. под, покрит с плочки; 4. ост. паваж; 5. квадратче, каре; étoffe а carreau плат на квадратчета, карета; 6. каро (карта за игра); 7. разг. монокъл; стъкло за очила; pl. очила; око; 8. голяма ютия; 9. ост. стрела на арбалет с четиристенен заострен връх. Ќ carreau de mine място пред изход на мина, където се натрупват въглища; coucher (jeter) qqn. sur le carreau разг. оставям някого мъртъв на място или го наранявам тежко; rester sur le carreau падам мъртъв или тежко ранен; se tenir а carreau пазя се, нащрек съм.
См. также в других словарях:
mine — 1. (mi n ) s. f. 1° Apparence de la personne et principalement du visage. • Que sa façon est brave et sa mine assurée !, MALH. II, 12. • Ma foi ! les beaux habits servent bien à la mine, RÉGNIER Sat. XIII. • Un homme qui fût homme et de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
mine — Mine, f. penac. Signifie ores une espece de mesure de choses arides, contenant deux minots, et est la moitié du sextier, et la vingtquatriesme partie du muyd, la mesure de laquelle justifiée au poids doit peser, au regard du bled, cent dix livres … Thresor de la langue françoyse
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — FAIRE. v.a. Ce Verbe est d une si grande estenduë, que pour en marquer tous les sens, & tous les emplois, il faudroit faire presqu autant d articles, qu il y a de termes dans la Langue, avec lesquels il se joint. On ne s est proposé icy, que de… … Dictionnaire de l'Académie française
mine — 1. mine [ min ] n. f. • XVe; p. ê. bret. min « bec, museau » I ♦ (Aspect physique) 1 ♦ Vx Aspect, apparence du corps. ⇒ 2. air, allure, maintien. Un homme « de grande mine et de grande tournure » (Gautier). ⇒ prestance, tenue. 2 ♦ Mod. Aspect… … Encyclopédie Universelle
MINE — s. f. L air qui résulte de la conformation extérieure de la personne, et principalement du visage. Bonne, mauvaise, méchante mine. Grande, petite mine. Mine fière. Mine insolente. Mine basse, ignoble. Il n a pas de mine. Il a la mine fausse,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MINE — n. f. L’air qui résulte de la conformation extérieure de la personne, et principalement du visage. Mine fière. Mine insolente. Il fait triste mine. Il ne faut pas toujours juger des gens sur la mine. Avoir une bonne mine, une mauvaise mine, avoir … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
mine — I. MINE. s. f. L air qui resulte de la conformation exterieure de la personne, & principalement du visage. Bonne mine. mauvaise mine. meschante mine. grande mine. petite mine. mine fiere. une mine haute. une mine basse. il n a pas de mine. il a… … Dictionnaire de l'Académie française
FAIRE — v. a. ( Je fais, tu fais, il fait ; nous faisons, vous faites, ils font. Je faisais. Je fis. J ai fait. Je ferai. Je ferais. Fais. Que je fasse. Que je fisse. Faisant. ) Créer, former, produire, engendrer. Dieu a fait le ciel et la terre. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
FAIRE — v. tr. Créer, produire. Dieu a fait le ciel et la terre. Dieu a fait l’homme à son image. La nature est admirable dans tout ce qu’elle fait. Fam., Tous les jours que Dieu fait, Chaque jour. Cet enfant fait ses dents, Les dents lui viennent. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
