-
1 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
2 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
3 ménage
m. (d'apr. a. fr. maisnie "famille") 1. домакинство; tenir ménage водя домакинство; 2. семейство, дом, домакинство; un jeune ménage младо семейство, домакинство; младоженци; 3. покъщнина, мебели, домашна обстановка; montre son ménage обзавеждам се; 4. всекидневна работа в къщи; faire le ménage домакинствам; femme de ménage жена за чистене. Ќ faire bon ménage живеем в разбирателство; faire mauvais ménage не живея добре; entrer (se mettre) en ménage задомявам се; оженвам се; ménage а trois съжителство на трима (мъж, жена и любовник); de ménage изработен, направен у дома; pain de ménage домашен хляб; se mettre en ménage оженвам се; scène de ménage домашен скандал; faux ménage двойка без брак. -
4 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
5 mur
m. (lat. murus) 1. стена, зид, ограда; le mur de Berlin Берлинската стена; 2. pl. градски стени; 3. pl. разш. самият град; entrer dans les murs влизам в града; 4. спорт. стена (от играчи); 5. бариера, преграда. Ќ entre quatre murs на четири очи; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; faire le mur измъквам се, избягвам незабелязано; les murs ont des oreilles (yeux) и стените имат уши (очи); coller qqn. au mur разстрелвам някого; faire le mur излизам без разрешение; le mur des lamentations стената на плача. -
6 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
7 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
8 entrée
f. (de entrer) 1. влизане, навлизане; entrée soudaine внезапно влизане; 2. постъпване; entrée а l'université постъпване в университет; 3. настъпване; avec l'entrée du printemps с настъпването на пролетта; 4. юр. влизане, встъпване; entrée en fonctions встъпване в длъжност; 5. откриване, започване; entrée en jeu започване на играта; 6. навлизане; faire son entrée dans le monde навлизам в светския живот; 7. вход; entrée libre, interdite вход свободен, вход забранен; carte, billet d'entrée входна карта, билет за вход; 8. мито; taxe а l'entrée вносно мито; 9. икон. безплатна карта, безплатно мито (за внасяне на стоки); пропуск; 10. ордьовър, първо ястие на маса; 11. достъп; porte qui donne entrée dans une pièce врата, която дава достъп до дадена стая; 12. излизане, поява на актьор на сцената; 13. техн. вход (в компютъра, input); 14. pl. заглавните думи в речник (написани с едри букви); 15. антре, вестибюл; 16. ост. начало, започване, дебют; 17. муз. начало на музикална пиеса. Ќ Ant. issue, sortie. -
9 exercice
m. (lat. exercitium) 1. упражняване; практикуване; 2. упражнение; exercices du corps физически упражнения; 3. упражнение на ученик; exercice de grammaire упражнение по граматика; 4. движение, ходене; 5. изпълнение на длъжност, на служебно задължение; 6. осъществяване на права; 7. воен. учение, обучение; faire l'exercice произвеждам строево обучение; 8. бюджетна, отчетна година; année d'exercice отчетна година: au cours de l'exercice 1997/98 в течение на отчетната 1997/98 година; exercice comptable, exercice fiscale финансова година; exercice budgétaire бюджетна година. Ќ en exercice на действителна служба; действащ; entrer en exercice встъпвам в длъжност; пристъпвам към изпълнение на служебните си задължения. -
10 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
11 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
12 religion
f. (lat. religio "attention scrupuleuse, vénération", de relegere "recueillir, rassembler", ou de religare "relier") 1. религия, вяра, вероизповедание; abjurer une religion отричам се от религия; 2. религиозност; 3. катол., рел. религиозен орден, конгрегация. Ќ entrer en religion покалугерявам се, ставам монах; faire une religion d'une chose вменявам си в дълг, задължавам се свято да се придържам към нещо; nom de religion калугерско, монашеско име. Ќ Ant. doute, irreligion.
См. также в других словарях:
Faire entrer le loup dans la bergerie — ● Faire entrer le loup dans la bergerie introduire quelqu un là où il peut être nuisible … Encyclopédie Universelle
Prendre en considération, faire entrer en considération — ● Prendre en considération, faire entrer en considération arrêter son attention sur, tenir compte de … Encyclopédie Universelle
entrer — [ ɑ̃tre ] v. <conjug. : 1> • Xe; lat. intrare I ♦ V. intr. Aller à l intérieur de; passer (dans un lieu), se mettre (dans une situation, un état). A ♦ Spatial 1 ♦ Passer du dehors au dedans. Entrer dans un … Encyclopédie Universelle
entrer — ENTRER. verb. neutre. (Il se conjugue avec le verbe être aux temps composés.) Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans la Ville. Entrer dans un pré, dans un jardin. Faire entrer quelqu un en quelque lieu. Entrer d un pays… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
entrer — ENTRER. v. n. Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. entrer dans la ville. entrer dans un pré, dans un jardin. faire entrer quelqu un en quelque lieu. entrer d un pays dans un autre. au sortir des Alpes on entre dans l Italie.… … Dictionnaire de l'Académie française
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
entrer — Entrer, Immeare, Ingredi, Intrare, Introire, Introitum facere, Subire, Inire, Introgredi. Hastivement entrer dedans, Corripere sese intro, Improperare. Entrer dans le païs de l ennemi, Fineis hostium ingredi. Liu. libr. 23. Entrer de grande force … Thresor de la langue françoyse
entrer — (an tré) v. n. 1° Passer du dehors au dedans. Entrons dans le salon. • Le voleur [le renard] tourne tant qu il entre au lieu guetté, Le dépeuple, remplit de meurtres la cité, LA FONT. Fabl. XI, 3. Par analogie. Nous entrâmes dans un chemin … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ENTRER — v. n. (Il se conjugue avec l auxiliaire Être. ) Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans la ville. Entrer dans un bois, dans un pré, dans un jardin. Entrer dans une voiture, dans un bateau. Faire entrer quelqu un en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ENTRER — v. intr. Passer du dehors au dedans. Entrer dans une chambre. Entrer dans un champ. Entrer dans une voiture, dans un bateau. Faire entrer quelqu’un en quelque lieu. Entrer d’un pays dans un autre. Entrer dans le port. Entrer au port. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
FAIRE — v. a. ( Je fais, tu fais, il fait ; nous faisons, vous faites, ils font. Je faisais. Je fis. J ai fait. Je ferai. Je ferais. Fais. Que je fasse. Que je fisse. Faisant. ) Créer, former, produire, engendrer. Dieu a fait le ciel et la terre. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
