-
1 enfoncer
v. (de en- et fond) I. v.tr. 1. забивам, натиквам (гвоздей и др.); 2. издънвам, продънвам, изкъртвам, счупвам; 3. нахлузвам, нахлупвам (шапка); 4. разбивам, обръщам в бягство; 5. разг. надминавам; бия, побеждавам; 6. връхлетявам; II. v.intr. затъвам, потъвам; enfoncer dans la boue затъвам в калта; s'enfoncer 1. забивам се; 2. продънвам се, издънвам се, изкъртвам се; 3. затъвам, потъвам; 4. навлизам, прониквам; 5. прен. пропадам, разорявам се. Ќ enfoncer une porte ouverte чукам на отворена врата, мъча се да докажа известна истина. -
2 affleurer
v. (de fleur, dans l'expression а fleur de) 1. v.tr. техн. поставям на едно ниво, изравнявам; affleurer des pièces de bois изравнявам дървени части; 2. v.intr. подавам се над повърхността на земята; un roc qui affleure скала, която се подава над земята; прен. появявам се, избликвам; une sensualité qui affleure чувственост, която се проявява. Ќ Ant. s'enfoncer. -
3 clou
m. (lat. clavus) 1. гвоздей, пирон; enfoncer un clou забивам гвоздей; 2. разг. цирей; пъпка; 3. разг. най-интересното, най-голямата атракция; le clou du spectacle разг. гвоздеят на спектакъла; 4. разг. заложна къща; 5. разг. таратайка; 6. pl. пешеходна пътека. Ќ clou de girofle карамфил (подправка); maigre comme un clou разг. слаб като чироз; un clou chasse l'autre разг. клин клин избива; ça ne vaut pas un clou това не струва нищо; des clous! дреболии! -
4 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
5 émerger
v.intr. (lat. emergere de mergere "plonger") 1. подавам се, изпъквам, стърча, изплувам (на повърхността на водата); 2. появявам се, излизам наяве. Ќ Ant. enfoncer (s'), plonger; disparaître. -
6 enfoncé,
e adj. (de enfoncer) 1. хлътнал; yeux enfoncé,s хлътнали очи; 2. дълбок; вдлъбнат; потънал; 3. затънтен; un lieu enfoncé, затънтено място. -
7 enfoncement
m. (de enfoncer) 1. забиване; 2. избиване, изкъртване, издънване; 3. вдлъбнатина, хлътналост, падина; 4. вдадено място в залив. -
8 enfonceur,
se m.,f. (de enfoncer) разг., в съчет. un enfonceur, de porte ouverte човек, който мисли, че е открил Америка, който чука на отворена врата. -
9 enfonçoir
m. (de enfoncer) техн. чук. -
10 enfonçure
f. (de enfoncer) кухина, вдлъбнатина, хлътналост. -
11 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
12 masse2
f. (lat. pop. mattea, mateola "outil pour enfoncer") 1. жезъл; 2. техн. голям чук; 3. дебелият край на щека за билярд. Ќ masse2 d'arme боздуган; être а la masse2 напълно оглупял, идиот. -
13 rembarrer
v.tr. (de re- et embarrer "enfoncer") 1. ост. отблъсквам грубо някого; 2. прен. поставям някого на мястото му, противопоставям се на някого. -
14 renfoncer
v.tr. (de re- et enfoncer) забивам отново, забивам още по-дълбоко. Ќ des yeux renfoncés очи, хлътнали в орбитите им. -
15 supprimer
v.tr. (lat. supprimere "enfoncer, étouffer", rac. premere "presser") 1. премахвам, отменям, закривам, съкращавам; supprimer des difficultés премахвам трудности; supprimer la douleur премахвам болката; 2. отнемам; supprimer qqch. а qqn. отнемам нещо на някого; 3. премълчавам, потулвам, унищожавам; se supprimer разг. самоубивам се. Ќ Ant. instituer, maintenir, proroger; additionner, adjoindre, introduire; faire, former. -
16 surnager
v.intr. (de sur- et nager) 1. изплавам, не потъвам, държа се на повърхността на водата; 2. прен. оцелявам. Ќ Ant. enfoncer, noyer, plonger. -
17 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer.
См. также в других словарях:
enfoncer — [ ɑ̃fɔ̃se ] v. <conjug. : 3> • 1278; graphie mod. de enfonser, de fons, forme anc. de fond I ♦ V. tr. 1 ♦ Faire aller vers le fond, faire pénétrer profondément. ⇒ 1. ficher, planter. Enfoncer un pieu en terre. Enfoncer ses ongles dans la… … Encyclopédie Universelle
enfoncer — ENFONCER. v. a. Mettre au fond, pousser vers le fond, faire pénétrer bien avant. Enfoncer un vase dans l eau. Enfoncer des pieux. Enfoncer des pilotis. Enfoncer un clou dans la muraille. Enfoncer le burin dans le cuivre. Enfoncer un poignard dans … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
enfoncer — Enfoncer. Mettre à fond, Pousser vers le fond, Faire penetrer bien avant. Enfoncer des marchandises dans un tonneau. enfoncer un vaisseau dans l eau. enfoncer des pieux. enfoncer des pilotis. enfoncer un clou dans la muraille. enfoncer le burin… … Dictionnaire de l'Académie française
enfoncer — (an fon sé. Le c prend une cédille devant a et o : enfonçons, j enfonçais) v. a. 1° Pousser vers le fond ; faire pénétrer profondément. Enfoncer un vase dans l eau, un pieu en terre. Il lui enfonça son épée dans le corps. • Si quelqu un crie… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ENFONCER — v. a. Mettre au fond, pousser vers le fond, faire pénétrer bien avant. Enfoncer un vase dans l eau. Enfoncer des pieux. Enfoncer des pilotis. Enfoncer un clou dans la muraille. Enfoncer le burin dans le cuivre. Enfoncer un poignard dans le sein.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ENFONCER — v. tr. Mettre au fond, pousser vers le fond, faire pénétrer bien avant. Enfoncer un vase dans l’eau. Enfoncer des pieux, des pilotis. Enfoncer un clou dans la muraille. Enfoncer le burin dans le cuivre. Il lui enfonça son épée dans le corps.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
enfoncer — vt. ; enfouir (sous les draps) : anfonsâ (Megève, Saxel.2), êfonsî (Albanais.001), infonsâ (Arvillard.228), êfonhhyé (Montagny Bozel.026) ; êfatâ (001) ; kilâ (228). E. : Embourber. A1) enfoncer (une porte) : défonsâ vt. (002), défonsî (001) ;… … Dictionnaire Français-Savoyard
enfoncer — I. s Enfoncer, Abire pessum. Enfoncer en terre le soc de la charruë, Sulcum infodere. Enfoncer le mur et creuser, ou approfondir de quinze pieds de haut, Perducere murum in altitudinem pedum quindecim. Il a enfoncé la matiere, Insinuauit se in… … Thresor de la langue françoyse
Enfoncer le clou — ● Enfoncer le clou revenir avec insistance sur un point embarrassant … Encyclopédie Universelle
Enfoncer un chapeau sur la tête — ● Enfoncer un chapeau sur la tête le placer de telle sorte que la tête y entre profondément … Encyclopédie Universelle
Enfoncer une idée dans la tête de quelqu'un — ● Enfoncer une idée dans la tête de quelqu un l en persuader, faire qu il ne l oublie pas … Encyclopédie Universelle
