-
1 vertu
f. (lat. virtus "mérite de l'homme (vir)") 1. добродетел; моралност; 2. благонравие, нравственост, целомъдрие (за жена); 3. доблест, мъжество; воинска смелост; 4. качество, свойство; parer qqn. de toutes les vertus приписвам на някого всички качества; vertu curative лечебно свойство (на лекарство); 5. pl. рел. ангели от втора йерархия; 6. ост. морална сила, душевна сила; 7. loc. prép. en vertu de въз основа на, по силата на, в името на. Ќ il a de la vertu разг. той има заслуги за това; femme de petite vertu жена с леко поведение; dragon de vertu прекалено добродетелна и целомъдрена жена. Ќ Ant. lâcheté; défaut, vice; immoralité, imperfection; débauche, libertinage. -
2 affectation2
f. (lat. affectatio "recherche, poursuite de") 1. ост. силно желание; 2. преструване, престореност, пресиленост; l'affectation2 dans le geste неискреността на жеста; affectation2 de vertu прекалена добродетелност. Ќ Ant. naturel, simplicité. -
3 aimantin,
e adj. (de aimant) магнитен; vertu aimantin,e магнитно свойство. -
4 débauche
f. (de débaucher) 1. разврат, развратност, разпуснатост; развратничене; vivre dans la débauche живея в разврат; 2. невъздържане, прекаляване; 3. прекаленост (в хранене и др.). Ќ Ant. austérité, chasteté, décence, vertu; modération. -
5 défaut
m. (anc. p. p. de défaillir) 1. отсъствие, липса; défaut d'harmonie липса на хармония; 2. недоимък, недостиг; les forces m'ont fait défaut силите не ми достигнаха; 3. недостатък; avoir de nombreux défauts имам много недостатъци; 4. юр. неявяване в съд; 5. loc. prép. а défaut de, au défaut de по липса на, вместо. Ќ être en défaut греша, сгрешавам; престъпвам правилник; faire défaut не се явявам в съд; отсъствам, липсвам, няма ме; faire défaut а ses engagements не устоявам на задълженията си; jugement par défaut задочна присъда. Ќ Ant. abondance; perfection, qualité, vertu. -
6 évertuer
(s') v. pr. (de й- et vertu "courage, activité") полагам големи усилия (за нещо) мъча се, блъскам се. -
7 grandir
v. (de grand) I. v.intr. 1. ставам голям, раста, пораствам; il a grandi de 5 centimètres той порастна с пет сантиметра; 2. прен. израствам; grandir en vertu ставам по-добродетелен; 3. прен. ставам велик, известен; son nom grandit името му става велико; grandir en renommée ставам известен, велик; 4. увеличавам се; l'obscurité grandit тъмнината се увеличава; II. v.tr. 1. увеличавам, уголемявам; le mocroscope grandit les objets микроскопът уголемява предметите; 2. прен. давам сила, величие, кураж; les vertus grandissent un homme добродетелите възвисяват човека; 3. прен. преувеличавам, правя да изглежда по-голям; il grandit les danger той преувеличава опасността; se grandir 1. увеличавам се, ставам по-голям; se grandir en se haussant sur la pointe des pieds ставам по-голям, като се вдигна на пръсти; 2. възвисявам се. Ќ Ant. atténuer, amoindrir, diminuer, rapetisser, décroître. -
8 imperfection
f. (bas lat. imperfectio) 1. несъвършенство; недостатък; 2. незавършеност. Ќ Ant. achèvement, perfection; vertu, qualité. -
9 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
10 libertinage
m. (de libertin) 1. ист. волнодумство; свободомислие; 2. разпуснатост; разюзданост, безпътство; 3. неверие ( в Бога), неблагочестивост. Ќ Ant. chasteté, pureté, vertu. -
11 perversité
f. (lat. perversitas) 1. извратеност; поквареност; порочност; поквара; 2. pl. порочни прояви, извращения. Ќ Ant. bonté, vertu; bienveillance. -
12 sentier
m. (p.-к. lat. pop. °semitarius, de semita) 1. пътека; 2. прен. път; le sentier de la vertu пътят на добродетелта. Ќ être sur le sentier de la guerre готов съм да воювам. -
13 tempérance
f. (lat. temperantia) въздържаност, въздържание, умереност, сдържаност, трезвеност; la tempérance, vertu cardinale умереността, основна добродетел. Ќ Ant. excès, intempérance; gourmandise; alcoolisme. -
14 tudieu!
interj. (abrév. de (par la) vertu (de) Dieu) ей богу! -
15 vertubleu!
ou vertuchou! interj. (altér. de vertu Dieu) ругатня, използвана през XVII и XVIII век. -
16 vertueux,
se adj. (de vertu) 1. добродетелен, морален; 2. ост. благонравен, целомъдрен (за жена); 3. ост. храбър, смел, благороден. Ќ Ant. corrompu, débauché, dépravé, immoral, lâche, mauvais, vicieux. -
17 vice
m. (lat. vitium) 1. недостатък; порок; pauvreté n'est pas vice бедността не е порок; 2. грешка, дефект, недостатък, малформация; vice de prononciation дефект в произношението; vice de production производствен дефект; vice caché скрит дефект; vice de conformation малформация; 3. разврат, порок, порочност; vice contre nature сексуална перверзия; 4. ост., лит. лош навик, който не може да се преодолее, слабост. Ќ vice de forme юр. нарушение на съдебната процедура. Ќ Ant. vertu. Ќ Hom. vis. -
18 virtuel,
le adj. (lat. scolast. virtualis, du lat. virtus "vertu") възможен, потенциален, предполагаем, мислим, виртуален, допустим; particules virtuel,les виртуални елементарни частици; objet virtuel, виртуален обект (получен чрез пресичането на конвергентни лъчи, излъчени от една оптична система); le virtuel, възможното, виртуалното. Ќ Ant. actuel, effectif, formel, réel.
См. также в других словарях:
VERTU — L’exigence de vertu s’ancre dans le désir de trouver une loi qui rendrait la répétition possible. Mais conquérir l’impassibilité, est ce devenir un dieu ou son servile imitateur? est ce promouvoir la vie ou bien l’étouffer? est ce conquérir le… … Encyclopédie Universelle
vertu — VERTU. s. f. Efficacité, force, vigueur, proprieté. Vertu merveilleuse, propre, particuliere. vertu occulte, secrete. les vertus des plantes, des mineraux. cette plante a une grande vertu, a la vertu de guerir un tel mal. la vertu magnetique. On… … Dictionnaire de l'Académie française
vertu — Vertu, Virtus. Vertu excellente et grande, Virtus ardens. Vertu qui meine à immortalité, Virtus aeterna. Vertu contrefaite et fainte, Virtus assimulata. Les vertus et beaux faits de quelqu un, dequoy ceux qui viennent apres luy font grande estime … Thresor de la langue françoyse
Vertu — Ltd. Год основания 1998 Расположение … Википедия
Vertu — Rechtsform Kapitalgesellschaft Gründung 1998 Sitz Hampshire, Vereinigtes Königreich Leitung Pieter Oosting (President) Mitarbeiter ca. 900 … Deutsch Wikipedia
Vertu (collections) — Vertu is a loosely defined category of objects of art appealing to curiosity or to an interest in the Western classical era. Examples of Vertu might include Greek and Roman antiquities, classical sculpture, or particularly fine science related… … Wikipedia
Vertu — Ver tu, n. 1. Virtue; power. See {Virtue}. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] 2. See {Virtu}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Vertú — is a jazz fusion band consisting of bassist Stanley Clarke and drummer Lenny White (both of Return to Forever fame), keyboardist Rachel Z, violinist Karen Briggs and guitarist Richie Kotzen. The band released one eponymous album in 1999 … Wikipedia
vertu — vertu … Dictionnaire des rimes
vertù — v. virtù … Enciclopedia Italiana
vertu — [vər to͞o′, vʉr′to͞o΄] n. alt. sp. of VIRTU … English World dictionary
