-
1 bataille
f. (du lat. battuere "battre") 1. битка; сражение; en pleine bataille в разгара на битката; 2. сбиване, скарване, караница; 3. елементарна игра на карти. Ќ champ de bataille бойно поле; cheval de bataille боен кон; stationnement en bataille паркиране на кола под ъгъл от 45° спрямо тротоара; avoir les cheveux en bataille косите ми са разчорлени; bataille navale морски битки (игра на потопяване на кораби чрез отгатване на разположението им върху кариран лист). -
2 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
3 cargaison
f. (de l'a. provenç. cargar "carguer") мор. 1. товарене, натоварване (на кораб); 2. товарът (на търговски кораб); en pleine cargaison с пълен товар; 3. разг., прен. голямо количество; une cargaison de cadeaux купчина подаръци. -
4 craquer
v.intr. (rad. onomat. crac) 1. пукам, скърцам; пращя; faire craquer ses doigts изпуквам ставите на пръстите си; les planches craquent дъските скърцат; le disque craque плочата пращи (при свирене); 2. прен. разтърсвам се, раздрусвам се, срутвам се; 3. скъсвам се, не издържам, раздирам се; la couture a craqué шевът се разкъса; 4. разг. поддавам се на внезапно желание; je craque pour ce voyage решавам внезапно да участвам в пътуване; 5. v.tr. техн. подлагам нефтен продукт на крекинг. Ќ la salle est pleine а craquer залата е пълна до пръсване; ses nerfs ont craqué нервите му не издържаха, получи нервна криза. -
5 demi,
e adj. (lat. pop. °dimedius) 1. половин; un demi, litre половин литър; une demi,e heure половин час; une heure et demi,e един часа и половина; 2. прен. непълен, несъвършен; 3. m. мат. една втора, половин единица; 4. спорт. полузащитник; 5. f. половин час; la demi,e a sonné удари половин час; 6. f. бирена чаша от половин литър; 7. adv. полу, почти; boîte demi,-pleine почти пълна кутия; 8. loc. adv. а demi, наполовина; отчасти, почти. Ќ Ant. complet, entier; un; complètement, totalement. -
6 forme
f. (lat. forma) 1. форма, вид; външен вид, външност, изглед; forme du pluriel форма за множествено число; objets de même forme предмети с еднаква форма; changer de forme преобразувам се; sans forme безформен; prendre forme, acquérir une forme придобивам форма; poème en forme d'acrostiche поема в акростих; 2. установен порядък, ред; 3. pl. обноски; avoir des formes имам добри обноски; les formes de l'étiquette обноските на етикецията; 4. форма на управление; 5. юр. съдебни формалности; 6. калъп, форма; 7. печат. форма; 8. спорт. форма; être en forme, en pleine forme добре съм, в добра форма съм; 9. вдлъбнатата част на шапка; 10. мор. басейн; 11. пласт пясък, върху който се реди павето; 12. ост. леговище на заек, лисица и др.; 13. филос. форма, категория, идея; 14. loc. prép. en forme de, par forme de по начин че, във форма на; sous la forme de под формата на. Ќ en forme според закон, законно; en bonne et due forme според правилата; pour la forme само външно; prendre des formes разг. надебелявам. -
7 gorge
f. (lat. pop. °gurga, class. gurges "gouffre") 1. гърло; se protéger la gorge avec une écharpe предпазвам си гърлото с шал; avoir mal а la gorge боли ме гърлото; avoir un chat dans la gorge гърлото ми е прегракнало; rire а gorge déployeé смея се с пълно гърло; voix de gorge гърлен глас; 2. глътка; 3. горна част на гърдите; 4. гърди, бюст (на жена); 5. техн. изрез, легло; gorge d'un isolateur électrique легло на жица в електрическата изолация на кабел; 6. вход на укрепление; 7. тесен планински проход; каньон, клисура; 8. шийка на стъкленица, на шише, на бутилка; 9. жлеб, издълбана част, улей; 10. ост. месо, което се дава на хищна птица; gorge chaude прясно и още топло месо, което се дава на хищна птица. Ќ mettre а qqn. le couteau sur la gorge поставям някого натясно, накарвам някого да направи каквото искам; rendre gorge повръщам (за птица); възстановявам чрез сила това, което е било отнето незаконно; crier а pleine gorge викам с пълна сила; faire des gorges chaudes de qqch. шегувам се злонамерено с някого или нещо. -
8 jument
f. (lat. jumentum "bête d'attelage") зоол. кобила; jument pouliniaire кобила за разплод; многодетна майка; jument pleine qui met bas бременна кобила, която ражда. -
9 lapalissade
f. (de La Palice, héros d'une chanson pleine de vérités trop évidentes) простодушна, глупава, очевидна истина. -
10 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
11 malandre
f. (de lat. malandria, espèce de lèpre) 1. техн. гнила част на строително дърво; poutre pleine de malandres греда, пълна със загнили места; 2. дерматоз в свивката на крака на кон. -
12 pélagien,
ne adj. (du gr. pelagos "pleine mer") ост. който живее дълбоко в моретата и океаните ( за флора и фауна). -
13 pélagique
adj. (du gr. pelagos "pleine mer") 1. морски; 2. геол. образуван от морето, наносен ( за почва). -
14 piège
m. (lat. pedica, de pes, pedis "pied") 1. капан, примка; 2. прен. клопка, капан; 3. трудност; une dictée pleine de pièges диктовка, пълна с трудности. -
15 reliure
f. (de relier) 1. подвързия; reliure pleine продвързия изцяло от кожа; 2. подвързване, изкуство да се подвързват книги. -
16 ventouse
f. (lat. méd. ventosa (cucurbita) "(courge) pleine d'air") 1. вентуза; 2. зоол. смукало (на пиявица и др.); 3. каучуково кръгче, което се закрепя чрез създаване на вакуум към гладка повърхност (използвано за закачалки и др.); 4. (du lat. ventus "vent") тех. отдушник (в тунел и др.); 5. тех. отвор в стена, за да изтича дъждовната вода и влагата. -
17 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого.
См. также в других словарях:
Pleine Lune — Pour les articles homonymes, voir Pleine lune (homonymie). Lune vue de la Terre … Wikipédia en Français
Pleine lune pascale — Dans le calendrier chrétien, la pleine Lune pascale est une pleine Lune fictive, utilisée pour déterminer la date de Pâques. Cette pleine Lune pascale est une convention. Elle ne correspond pas à un événement astronomique particulier, même si… … Wikipédia en Français
Pleine-selve (aisne) — Pour les articles homonymes, voir Pleine Selve. Pleine Selve Administration Pays France Région Picardie Dép … Wikipédia en Français
Pleine-Fougeres — Pleine Fougères Pleine Fougères Administration Pays France Région Bretagne Département Ille et Vilaine Arrondissement Saint Malo Canton … Wikipédia en Français
Pleine-fougères — Administration Pays France Région Bretagne Département Ille et Vilaine Arrondissement Saint Malo Canton … Wikipédia en Français
Pleine page — est une maison d édition implantée dans le quartier bordelais de Bacalan, qui publie des titres de littérature générale au sens large (romans, poésie, documents, essais…) Sommaire 1 Historique 2 Pleine Page aujourd hui 2.1 Collections … Wikipédia en Français
Pleine-selve (gironde) — Pour les articles homonymes, voir Pleine Selve. Pleine Selve … Wikipédia en Français
Pleine Vie — Pays France Langue Français Périodicité Mensuel Genre Presse féminine Diffusion 921 28 … Wikipédia en Français
Pleine-Seve — Pleine Sève Pleine Sève Pays … Wikipédia en Français
Pleine-sève — Pays … Wikipédia en Français
Pleine-Selve (Gironda) — Saltar a navegación, búsqueda Para otros usos de este término, véase Pleine Selve. Pleine Selve País … Wikipedia Español
