-
1 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre. -
2 plein-emploi
m. (de plein et emploi) икон. използване на всички трудоспособни; politique de plein-emploi политика на използване на всички трудоспособни. -
3 plein-vent
m. (de plein et vent) (pl. pleins-vents) дърво, което расте самотно, далеч от стена. -
4 trop-plein
m. (de trop et plein) (pl. trop-pleins) 1. излишък, препълненост; прекаленост; un trop-plein de vie излишък от енергия, от живина; 2. (резервоар) пригоден да приема дадено количество течност, което е в излишък; уред за изхвърляне на течност, която преминава пределната граница. -
5 terre-plein
m. (it. terrapieno "rempli de terre"; de pieno "plein", attract. de sens de plain "plat") (pl. terre-pleins) 1. насип, нанос; 2. воен. път, пътека върху укрепление. -
6 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
7 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
8 vide
adj. et m. (lat. pop. °vocitus, de vocuus, forme archaïque du class. vacuus) 1. празен; espace vide празно пространство; vide de sens безсмислен; ensemble vide празно множество; bouteille vide празна бутилка; appartement vide празен апартамент, без мебели; 2. пуст; les rues sont vides улиците са пусти; 3. безсмислен, лишен от интерес; discussion vide безсмислена дискусия; mot vide de sens дума, лишена от смисъл; 4. гол (за повърхност, стена); 5. m. празнота, празно пространство, празнина; boucher les vides запълвам празнините; combler les vides d'un récit запълвам празнотите в разказ; 6. m. вакуум; 7. m. прен. суета, празнота; 8. loc. adv. а vide празен, без съдържание; напразно; faire le vide autour de qqn. изоставям някого, изолирам го напълно; parler dans le vide говоря напразно; faire le vide dans son esprit не мисля за нищо; regarder dans le vide гледам неопределено в празното пространство; avoir un passage а vide работя на празен ход (за двигател); ефективността ми намалява за момент (за човек, който е изморен). Ќ Ant. plein, rempli; surpeuplé; occupé; plein, plénitude. -
9 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
10 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
11 boum!1
interj. et m. (onomat.) 1. бум! бух! дан! (звук от избухване); faire boum!1 избухвам; падам; 2. m. силен звук; голям успех, бум; être en plein boum!1 в пълен подем съм. Ќ Hom. boom. -
12 chômage
m. (de chômer) 1. ост. прекъсване на работа, неработене, почиване, почивка; le chômage de dimanche неделна почивка; 2. безработица; être en chômage безработен съм; lutte contre le chômage борба срещу безработицата; 3. разг. обезщетение в случай на безработица; toucher le chômage получавам обезщетение за безработен. Ќ Ant. activité, travail; plein-emploi. Ќ Hom. chaumage. -
13 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
14 cintre
m. (de cintrer) 1. дъга; 2. вътрешна извивка на свод, на арка; 3. пространство, което обхваща най-горните ложи в театър; 4. закачалка за дрехи; 5. скеле, върху което се гради каменен свод. Ќ en plein cintre в полукръг (за свод); cintre surbaissé дъгообразен свод, чиято извивка започва от нивото на земята. -
15 claire-voie
f. (de chair et voie) (pl. claires-voies) 1. дъсчена ограда или под, чиито дъски са поставени разделено; 2. редица прозорци в горната част на кораб на готическа църква; 3. loc. adv. а claire-voie с междини; нарядко. Ќ Ant. fermé, plein. -
16 compréhension
f. (lat. comprehensio, de comprehendere) 1. схващане, схватливост, разбиране, разбирателство; 2. доброжелателство, разбиране, снизходителност; être plein de compréhension а l'égard de qqn. проявявам разбиране по отношение на някого. Ќ Ant. incompréhension; obscurité; intolérance, obstination, sévérité. -
17 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
18 emploi
m. (de employer) 1. употреба, употребяване; l'emploi des temps употреба на глаголните времена; mode d'emploi начин на употреба; 2. разпределение; emploi du temps разпределение на времето (на работното време); 3. служба; il cherche de l'emploi търси си работа; offres, demandes d'emploi обяви, търсене на работа; 4. театр. амплоа. Ќ double emploi излишно повторение; plein emploi пълна заетост на работната ръка; avoir le physique (la tête, la gueule) de l'emploi външността ми отговаря на това, което съм. -
19 essence
f. (lat. philo. essentia) 1. същност, същина, същество, природа, есенция; par essence по природа; по определение; 2. бензин; essence sans plomb безоловен бензин; prendre de l'essence зареждам с бензин; faire le plein а un poste d'essence зареждам догоре от бензинова колонка; voiture en panne d'essence кола останала без бензин; 3. дестилирано масло, есенция; essence de roses розово масло; 4. вид (за дървета); essences а feuilles persistantes видове дървета с твърди листа; 5. концентрат, екстракт (на кафе, храни и др.); 6. ост. еликсир. Ќ réchaud а essence спиртник. -
20 étoile
f. (lat. pop. °stela, class. stella) 1. звезда; l'étoile polaire полярната звезда; étoile du berger (du soir, du matin) вечерница, зорница, Венера (планетата); étoile filante падаща звезда; 2. предмет, подобен на звезда; 3. кръстопът (на няколко улици, алеи); 4. звездичка (на пагон или маншети); 5. прен. съдба; être né sous une bonne (mauvaise) étoile роден съм (не съм роден) под щастлива звезда; 6. звезда (много прочут, известен човек, обикновено на изкуството); son étoile pâlit, blanchit популярността му спада. Ќ voir les étoiles en plein midi виждам звезди посред бял ден (при силен удар); а la belle étoile под открито небе през нощта; étoile de mer зоол. морска звезда.
См. также в других словарях:
plein — plein, pleine [ plɛ̃, plɛn ] adj. et n. m. • 1080; lat. plenus I ♦ (Sens fort) A ♦ Qui contient toute la quantité possible. 1 ♦ (Choses) Une boîte pleine, presque pleine. ⇒ 1. rempli. La boîte n est pas pleine. Verre plein à ras bord. Valise trop … Encyclopédie Universelle
plein — plein, eine 1. (plin, plè n ) adj. 1° Qui contient tout ce qu il est capable de contenir, par opposition à vide. Une bouteille pleine de vin. • Que Rohaut vainement sèche pour concevoir Comment, tout étant plein, tout a pu se mouvoir, BOILEAU … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
plein — PLEIN, [pl]eine. adj. Qui contient tout ce qu il est capable de contenir. Il est opposé à Vuide. Un muid plein de vin. une bouteille pleine. un verre plein. un vase plein. cela est si plein qu il n y peut rien tenir davantage. cela n est pas… … Dictionnaire de l'Académie française
plein-temps — ● plein temps adjectif invariable Se dit de quelqu un, en particulier d un médecin, exerçant un plein temps. ● plein temps (difficultés) adjectif invariable Orthographe 1. Travailler à plein temps, travail à plein temps, sans trait d union. 2. Un … Encyclopédie Universelle
Plein-emploi — Le plein emploi est une situation d une zone donnée dont le chômage est réduit au chômage frictionnel (appelé aussi chômage de transition ou chômage incompressible : c est le chômage de faible durée existant entre l arrêt d un emploi et le… … Wikipédia en Français
plein-air — ● plein air nom masculin invariable Ensemble des activités sportives pratiquées dans un cadre scolaire en plein air, en particulier dans un stade ou dans un espace vert. ⇒PLEIN( )AIR, (PLEIN AIR, PLEIN AIR), subst. masc. A. Air pur du dehors;… … Encyclopédie Universelle
plein air — ⇒PLEIN( )AIR, (PLEIN AIR, PLEIN AIR), subst. masc. A. Air pur du dehors; espace, endroit situé à l extérieur. La fraîcheur soudaine du plein air le fit frissonner (CHÂTEAUBRIANT, Lourdines, 1911, p.74). Le préau peut être utilisé s il n est pas… … Encyclopédie Universelle
plein-cintre — ⇒PLEIN( )CINTRE, (PLEIN CINTRE, PLEIN CINTRE), subst. masc. ARCHIT. Cintre décrivant un demi cercle parfait, sans brisure; type architectural correspondant. Peu à peu, les pointes s arrondissent, et l on retourne au plein cintre (MICHELET,… … Encyclopédie Universelle
PLEIN-EMPLOI — Caractéristique du marché du travail qui suppose l’ajustement entre l’offre et la demande d’emploi. Cette situation implique un compromis entre patronat et salariés en ce qui concerne les salaires et les qualifications. Plus qu’une réalité, le… … Encyclopédie Universelle
plein- — ⇒PLEIN , PLEINE , élém. de compos. Élém. entrant dans la constr. de subst. et ayant les valeurs de «totalité, maximum, intensité» de l adj.; le 2e élém. est un subst.; les mots constr. sont des subst., gén. masc. V. plein( )air, plein( )cintre,… … Encyclopédie Universelle
plein temps — ⇒PLEIN( )TEMPS, (PLEIN TEMPS, PLEIN TEMPS), subst. masc. DR. DU TRAV. [P. oppos. à mi temps (v. mi temps2), temps partiel] Totalité du temps légal de travail exercé par une personne au sein d une même entreprise, d un même organisme. Synon. temps … Encyclopédie Universelle
