-
1 contrary
{'kɔntrəri}
I. 1. обратен, противен, противоположен
2. който противоречи, противоречащ, противоречив (to)
3. неблагоприятен, противен (за вятър и пр.)
4. разг. contrariouf
II. n нещо обратно/противоположно
on the CONTRARY напротив, обратно
quite the CONTRARY тъкмо обратното, тъкмо напротив
to interpret by contraries разбирам обратното
the direct CONTRARY of точно обратното на
notification to the CONTRARY съобщение в обратен смисъл
unless I hear to the CONTRARY ако не бъда уведомен в обратен смисъл
for anything I know to the CONTRARY доколкото знам, ако не се лъжа
I have nothing to say to the CONTRARY не възразявам, нямам възражения
dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват в обратен смисъл* * *{'kъntrъri} а 1. обратен, противен, противоположен; 2. който(2) {'kъntrъri} n нещо обратно/противоположно; on the contrary напр* * *обратен; обратно; противоположен; противно; противен; противоречив; дръпнат; неблагоприятен; насрещен; несговорчив;* * *1. dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват в обратен смисъл 2. for anything i know to the contrary доколкото знам, ако не се лъжа 3. i have nothing to say to the contrary не възразявам, нямам възражения 4. i. обратен, противен, противоположен 5. ii. n нещо обратно/противоположно 6. notification to the contrary съобщение в обратен смисъл 7. on the contrary напротив, обратно 8. quite the contrary тъкмо обратното, тъкмо напротив 9. the direct contrary of точно обратното на 10. to interpret by contraries разбирам обратното 11. unless i hear to the contrary ако не бъда уведомен в обратен смисъл 12. който противоречи, противоречащ, противоречив (to) 13. неблагоприятен, противен (за вятър и пр.) 14. разг. contrariouf* * *contrary[´kɔntrəri] I. adj 1. обратен, противен, противоположен; \contrary beliefs противоположни вярвания, с обратно съдържание; 2. който противоречи, противоречив; 3. неблагоприятен, противен; \contrary winds delayed the ship неблагоприятен вятър забави кораба; 4. разг. [kɔn´trɛəri] = contrarious; \contrary child опако дете; II. n 1. нещо обратно (противоположно); on the \contrary напротив, обратно; quite the \contrary тъкмо напротив (обратното); there is considerable evidence to the \contrary има сериозни доказателства в подкрепа на противното; unless I hear to the \contrary ако не бъда уведомен в обратен смисъл (за противното); for anything I know to the \contrary доколкото знам, ако не се лъжа; by rule of contraries по силата на противоположностите; to interpret by contraries разбирам обратното; dreams go by contraries сънищата трябва да се тълкуват обратно (превратно); 2. pl чужди тела, нечистотии (в хартия); III. adv обратно, превратно, противно, против, в разрез (to на, с); \contrary to popular belief обратно на общоприетото мнение; to act \contrary to o.'s beliefs ( principles, interests) действам в разрез с възгледите (принципите, интересите) си; IV. v ам. противореча, отивам против (желание, наклонности и под.).
См. также в других словарях:
direct evidence — see evidence Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. direct evidence n … Law dictionary
Direct evidence — Direct Di*rect , a. [L. directus, p. p. of dirigere to direct: cf. F. direct. See {Dress}, and cf. {Dirge}.] 1. Straight; not crooked, oblique, or circuitous; leading by the short or shortest way to a point or end; as, a direct line; direct means … The Collaborative International Dictionary of English
Direct evidence — supports the truth of an assertion (in criminal law, an assertion of guilt or of innocence) directly, i.e., without an intervening inference.[1] Circumstantial evidence, by contrast, directly supports the truth of evidence, from which the truth… … Wikipedia
direct evidence — Evidence in form of testimony from a witness who actually saw, heard or touched the subject of questioning. State v. Baker, 249 Or. 549, 438 P.2d 978, 980. Evidence, which if believed, proves existence of fact in issue without inference or… … Black's law dictionary
direct evidence — Evidence in form of testimony from a witness who actually saw, heard or touched the subject of questioning. State v. Baker, 249 Or. 549, 438 P.2d 978, 980. Evidence, which if believed, proves existence of fact in issue without inference or… … Black's law dictionary
direct evidence — noun evidence (usually the testimony of a witness) directly related to the fact in dispute (Freq. 1) • Ant: ↑circumstantial evidence • Topics: ↑law, ↑jurisprudence • Hypernyms: ↑evidence * * * … Useful english dictionary
direct evidence — evidence of a witness who testifies to the truth of the fact to be proved (contrasted with circumstantial evidence). * * * … Universalium
direct evidence — /dəˌrɛkt ˈɛvədəns/ (say duh.rekt evuhduhns) noun evidence of a witness who testifies to the truth of the fact to be proved, having perceived it at first hand. Compare circumstantial evidence …
direct evidence — Proof which speaks directly to the issue, requiring no support by other evidence; proof in testimony out of the witness own knowledge, as distinguished from evidence of circumstances from which inferences must be drawn if it is to have probative… … Ballentine's law dictionary
direct evidence — testimony of a witness concerning the fact to be proved (as opposed to circumstantial evidence) … English contemporary dictionary
evidence — ev·i·dence 1 / e və dəns, ˌdens/ n [Medieval Latin evidentia, from Latin, that which is obvious, from evident evidens clear, obvious, from e out of, from + videns, present participle of videre to see]: something that furnishes or tends to furnish … Law dictionary
