-
1 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
2 écarquillement
m. (de écarquiller) 1. разг. облещване, опулване; écarquillement des yeux опулване на очите; 2. разкрачване, разчекване; écarquillement des jambes силно разкрачване на краката. -
3 gris,
e adj. et m. (frq. °gris) 1. сив; des yeux gris, сиви очи; costume gris, сив костюм; gris, de poussière посивял от прах; matière gris,se сиво вещество (на мозъка); 2. сивкав; gris, verdâtre сивкавозелен; 3. прен. мрачен; un temps gris, мрачно време; il fait gris, времето е мрачно; des pensées gris,es мрачни мисли; 4. прен. кисел, намусен; 5. прошарен; cheveux gris, прошарени коси; 6. попийнал, развеселен, на градус; 7. m. сив цвят; gris,-perle перленосив цвят; 8. m. кон със сива окраска; 9. m. дреха със сив цвят; s'habiller en gris, (de gris,) обличам се в дрехи със сив цвят; 10. m. вид обикновен тютюн. Ќ vin gris, вид вино розе. -
4 soucoupe
f. (it. sottocoppa, d'apr. sous- et coupe) чинийка ( която се поставя под чаша). Ќ faire (ouvrir) des yeux comme des soucoupe изблещвам очи от учудване; soucoupe volante летяща чиния ( извънземна). -
5 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
6 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
7 bottine
f. (de botte) ботинка, чепик, висока обувка с ластик или с връзки. Ќ des yeux en boutons de bottine малки кръгли безизразни очи. -
8 bouffi,
e adj. (de bouffir) 1. подпухнал, подут; des yeux bouffi,s очи с подпухнали клепачи; 2. прен. възгордян; bouffi, d'orgueil надут от гордост; 3. прен. предвзет, надут. Ќ tu l'as dit, bouffi,! разг. ти имаш право; un bouffi, леко опушена солена херинга. Ќ Ant. creux, émacie; maigre. -
9 braise1
f. (germ. occid. °brasa) 1. жар, жарава; 2. ненапълно доизгоряло дърво, превърнало се на въглен, което може да се използва като гориво. Ќ des yeux de braise1 огнени очи (черни и блестящи); être sur la braise1 стоя като на тръни. -
10 cerné,
e adj. (de cerner) заобиколен, обграден, обкръжен; des yeux cerné,s очи със сини кръгове. -
11 chatoyer
v.intr. (de chat, d'apr. les reflets des yeux du chat) преливам се, имам различни отблясъци ( за цвят). -
12 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
13 cligner
v. (p.-к. bas lat. °cludiniare, de °cludinare, de cludere "fermer") I. v.tr. 1. мигам, премигвам; 2. присвивам очи (за да виждам по-добре); II. v.tr. ind. намигвам; cligner des yeux (de l'њil) намигвам (правя знак с очи) на някого; III. v.ind. мигам. -
14 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
15 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
16 coulisse
f. (de coulis "qui glisse") 1. жлеб, плъзгач; porte а coulisse врата, която се плъзга по жлебове; 2. прозорец, който се вдига и сваля; 3. театр. кулиса; 4. ост. събрание на борсови посредници за търгуване на борсови книжа, които не са включени в официалния списък на котираните акции; 5. подгъв на плат, дреха, през който минава шнур; 6. уред за обръщане на парата в парна машина. Ќ faire des yeux en coulisse примижавам, правя мили очи; pied а coulisse шублер; se tenir dans la coulisse стоя скрит, не се показвам. -
17 écaille
f. (du germ. occid. °skalja "tuile") 1. люспа (на риба, змия и др.); 2. черупка (на мида, стрида и др.); écaille d'huître черупка от стрида; 3. мед. кожичка, която се лющи при някои заболявания; 4. метална плочка (на броня и др.); 5. бот. ципа. Ќ tomber en écailles лющя се; ouvrir l'écaille отнемам девствеността на момиче; les écailles lui tombent des yeux най-после той проумява истината. -
18 éraillement
m. (de éraillé) 1. разнищеност; 2. мед., в съчет. éraillement des yeux зачервяване на очите; обръщане на долните клепачи на очите; 3. дрезгавост, пресипналост, прегракналост; 4. мед. драскотина, одраскано ( на кожа). -
19 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
20 merlan
m. (de merle) 1. зоол. треска, Merlangus vulgaris; 2. нар. бръснар, фризьор. Ќ faire des yeux de merlan frit въртя си очите нагоре ( да се вижда бялото).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Des Yeux Pour Voir — est une émission de télévision québécoise diffusée en 1979. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénarisation 4 Réa … Wikipédia en Français
Des yeux, par milliers, braqués sur nous — est une dramatique (histoire policière fantastique) de Henri Grange et André Maheux de 1971. Sommaire 1 Intrigue 2 Distribution 3 Voir aussi 3.1 … Wikipédia en Français
Des yeux pour voir — est une émission de télévision québécoise diffusée en 1979. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénarisation 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Couleur des yeux — Yeux « ambre » Œil vert … Wikipédia en Français
Roulement des yeux — Œil Pour les articles homonymes, voir Œil (homonymie). Œil humain … Wikipédia en Français
Couleur Des Yeux — Yeux « ambre » … Wikipédia en Français
La Colline a des yeux (film, 2006) — Pour les articles homonymes, voir La colline a des yeux. La colline a des yeux ou Le visage de la peur au Québec (The Hills have Eyes) est un film américain réalisé par Alexandre Aja, sorti en 2006. Sommaire 1 Synopsis … Wikipédia en Français
La colline a des yeux (2006) — La colline a des yeux (film, 2006) Pour les articles homonymes, voir La colline a des yeux. La colline a des yeux ou Le visage de la peur au Québec (The Hills have Eyes) est un film américain réalisé par Alexandre Aja, sorti en 2006. Sommaire 1… … Wikipédia en Français
La colline a des yeux 2 (2007) — La colline a des yeux 2 (film, 2007) Pour les articles homonymes, voir La colline a des yeux. La colline a des yeux 2 ou Le visage de la peur 2 au Québec (The Hills Have Eyes II) est un film américain réalisé par Martin Weisz, sorti en 2007. Il s … Wikipédia en Français
La colline a des yeux 2 (film, 2007) — Pour les articles homonymes, voir La colline a des yeux. La colline a des yeux 2 ou Le visage de la peur 2 au Québec (The Hills Have Eyes II) est un film américain réalisé par Martin Weisz, sorti en 2007. Il s agit de la suite de La colline a des … Wikipédia en Français
La colline a des yeux (film, 1977) — Pour les articles homonymes, voir La colline a des yeux. La colline a des yeux (The Hills Have Eyes) est un film américain réalisé par Wes Craven, sorti en 1977. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique … Wikipédia en Français
