-
1 texte
m. (lat. textus "enchaînement d'un récit, texte", proprem "tissu, trame", de texere "tisser") 1. текст; texte d'une loi, d'une constitution текст на закон, на конституция; le texte d'une chanson текст на песен; 2. печ. шрифт; gros texte шрифт текст; petit texte дребен гармонд; 3. литературно произведение; texte bien écrit добре написано литературно произведение; 4. тема; le texte d'un devoir тема на домашно; 5. част от произведение; textes choisis подбрани текстове (от произведенията на даден автор); 6. рел. пасаж от Светото писание ( върху който проповедника развива проповедта си). Ќ en prendre texte pour възползвам се от случая, за да; revenir а son texte връщам се към темата на разговора. -
2 abrégement
m. (de abréger) съкращаване; l'abrégement d'un texte съкращаване на текст. Ќ Ant. allongement. -
3 abréger
v.tr. (bas lat. abbreviare, de brevis "bref") 1. съкращавам, скъсявам; abréger sa vie съкращавам си живота; abréger un texte съкращавам текст; 2. съкращавам дума, като записвам само първите Ј букви. Ќ Ant. allonger. -
4 absent,
e adj. (lat. absens, absentis) 1. отсъстващ; 2. ост. разделен от някого; 3. изчезнал; la ponctuation est absent,e dans ce texte пунктуационните знаци липсват в този текст; 4. прен. разсеян; avec un air absent, с разсеян вид. Ќ les absent,s ont toujours tort виновни са винаги тези, които отсъстват. Ќ Ant. présent; attentif. -
5 contraction
f. (lat. contractio, de contrahere "contracter") 1. свиване; сгърчване; la contraction des muscles свиването на мускулите; contractions utérines контракции на матката (при раждане); 2. лингв. контрахиране, съкратяване; 3. намаляване ( на икономически показатели). Ќ contraction de texte кратко резюме на текст. Ќ Ant. dilatation, expansion, extension; décontraction. -
6 copie
f. (du lat. copia "abondance") 1. препис, копие; copie fidèle d'un texte вярно, точно копие на текст; 2. репродукция; 3. печ. ръкопис, от който се набира; 4. чернова; 5. контролна писмена работа или задача на ученик, написана на лист; ramasser les copies събирам писмените работи; 6. двоен лист с формат на ученическа тетрадка; 7. копие от кинофилм; 8. имитация, плагиатство; 9. човек, който имитира маниерите или говора на друг. Ќ pour copie conforme вярно с оригинала; journaliste en mal de copie разг. журналист, на когото липсва сюжет за статия; pisseur de copie слаб журналист, който пише много, но зле. Ќ Ant. modèle, original. -
7 copier
v.tr. (de copie) 1. преписвам, плагиатствам; copier un auteur плагиатствам от автор; v.intr. copier sur qqn. преписвам от някого; 2. копирам; copier fidèlement un texte копирам точно текст; 3. подражавам; 4. правя копие на произведение на изкуството. Ќ Ant. créer, inventer. -
8 difficulté
f. (lat. difficultas) 1. трудност, затруднение, мъчнотия; difficulté d'un texte трудност на текст; 2. пречка, препятствие; surmonter les difficultés преодолявам пречките; 3. неприятност, разправия; 4. възражение, оспорване, опониране; 5. loc. adv. sans difficulté лесно, леко, без мъчнотия, без съпротива; avec difficulté трудно, мъчно, колебливо. Ќ Ant. aisance, facilité, simplicité. -
9 écheniller
v.tr. (de й- et chenille) 1. чистя, очиствам от гъсеници; унищожавам гнездата им; 2. прен. чистя, премахвам нещо, което ми пречи, вреди; s'écheniller чистя се от гъсеници. Ќ écheniller un texte поправям, изглаждам текст. -
10 émender
v.tr. (lat. emendare "améliorer") юр. поправям, видоизменям; émender un texte поправям, видоизменям текст. -
11 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
12 infidèlement
adv. (de infidèle) неточно, невярно, погрешно; traduire infidèlement un texte превеждам неточно текст. Ќ Ant. fidèlement. -
13 inintelligible
adj. (de in- et intelligible) неразбираем; texte inintelligible неразбираем текст; langage inintelligible неразбираем език. Ќ Ant. intelligible. -
14 intégral,
e, aux adj. et f. (lat. integralis, de integer "entier") 1. интегрален, пълен, цял, цялостен, целокупен, неначенат, непокътнат; texte intégral, оригинален, пълен текст (без пропуски и съкращения); 2. f. мат. интеграл; 3. f. пълно издание ( без съкращения). Ќ casque intégral, мотоциклетна каска, която предпазва напълно главата. Ќ Ant. incomplet, partiel. -
15 lacune
f. (lat. lacuna) 1. празнота; 2. непълнота; недостатък; 3. пропуск; combler les lacunes d'un texte попълвам пропуските в текст; 4. част от долната страна на копито на кон. -
16 obscur,
e adj. (lat. obscurus) 1. тъмен, мрачен; les salles obscur,es киносалон; 2. намусен, мрачен (за време); 3. прен. смътен, неясен, непонятен, мъглив; éclaircir un texte obscur, изяснявам непонятен текст; un obscur, instinct de conservation неясен инстинкт за съхранение; 4. потаен, скрит; un sentiment obscur, потайно, скрито чувство; 5. долен; с тъмен произход; une besogne obscur,e долна, мръсна работа. Ќ Ant. clair, lumineux; connu, net. -
17 programme
m. (gr. programma) 1. програма; programme de télévision телевизионна програма; programme d'une cérémonie officielle програма на официална церемония; 2. разг. проект, намерение, решение; 3. икон. програма, план; programme de réformes програма за реформи; 4. инф. програма (за компютър); programme sur disquette програма върху дискета; programme de traitement de texte текстообработваща програма. -
18 rectifier
v.tr. (bas lat. rectificare "redresser") 1. изправям, поправям; rectifier une erreur поправям грешка; rectifier un texte поправям текст; 2. уточнявам; коригирам; rectifier le tir коригирам стрелба; 3. хим. пречиствам, дестилирам; 4. правя изряден, точен; 5. нар. убивам; 6. дообработвам машинна част; 7. ост., прен. реформирам, изправям, поправям. Ќ Ant. altérer. -
19 réduire
v.tr. (lat. reducere "ramener", de ducere "conduire") 1. намалявам, съкращавам, ограничавам; réduire le personnel намалявам, съкращавам персонала; réduire un texte съкращавам текст; 2. хир. намествам; 3. хим. окислявам, редуцирам кислорода; 4. мат. съкращавам; привеждам; réduire une fraction съкращавам дроб; 5. сварявам, изварявам нещо докато се сгъсти, концентрира; réduire une sauce сгъстявам сос чрез изваряване; 6. възпроизвеждам в умален вид; 7. принуждавам; réduire а l'inaction принуждавам към бездействие; 8. подчинявам, покорявам; réduire en esclavage подчинявам в робство; réduire un pays покорявам страна; 9. опростявам, свеждам до; se réduire 1. намалявам се, съкращавам се; 2. сгъстявам се при варене; 3. ограничавам се; se réduire а qqch. ограничавам се до нещо; 4. превръщам се; se réduire en превръщам се в; 5. se réduire ост. ограничавам разходите си; наемам по-малко жилище. Ќ réduire en miettes унищожавам, разбивам; réduire en cendre превръщам в пепел. Ќ Ant. agrandir, augmenter, développer. -
20 référer
v. (lat. referre) I. v.tr. ind. en référer а отнасям до; докладвам на; en référer а son chef докладвам на началника си; référer а ез. имам за референт, за денотат; II. v. pron. se référer а отнасям се до, позовавам се, основавам се на; se référer а un texte позовавам се на текст; conclusion qui se réfère а une observation заключение, което се основава на наблюдение.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
texte — [ tɛkst ] n. m. • 1265; « évangéliaire, missel » 1175; lat. textus « enchaînement d un récit, texte », proprt « tissu; trame », de texere « tisser » 1 ♦ LE TEXTE, UN TEXTE : la suite des mots, des phrases qui constitue un écrit ou une œuvre… … Encyclopédie Universelle
TEXTE (THÉORIE DU) — Qu’est ce qu’un texte, pour l’opinion courante? C’est la surface phénoménale de l’œuvre littéraire; c’est le tissu des mots engagés dans l’œuvre et agencés de façon à imposer un sens stable et autant que possible unique. En dépit du caractère… … Encyclopédie Universelle
Texte aus der Umwelt des Alten Testaments — (Abkürzung TUAT) ist ein von Otto Kaiser, Bernd Janowski, Gernot Wilhelm und Daniel Schwemer herausgegebenes Serienwerk, das im großen Umfang wichtige Texte der altorientalischen Kulturen teilweise erstmals in deutscher Übersetzung zugänglich… … Deutsch Wikipedia
Texte du Sacre — La Trinité Le Texte du sacre est un manuscrit, un évangéliaire d origine slave qui fut acquis par l archevêque de Reims, Charles de Lorraine, au milieu du XVIe … Wikipédia en Français
Texte du sacre — La Trinité Le Texte du sacre est un manuscrit, un évangéliaire d origine slave qui fut acquis par l archevêque de Reims, Charles de Lorraine, au milieu du XVIe … Wikipédia en Français
Texte bi-directionnel — Unicode Jeux de caractères UCS (ISO/CEI 10646) ISO 646, ASCII ISO 8859 1 WGL4 UniHan Équivalences normalisées NFC (précomposée) NFD (décomposée) NFKC (compatibilité) NFKD (compatibilité) Propriétés et algorithmes ISO 15924 … Wikipédia en Français
texte — TEXTE. s. m. Les propres paroles d un Autheur, considerées par rapport aux notes, aux commentaires, aux gloses qu on a fait dessus. Le texte de l Escriture sainte. le texte hebreu. le texte grec. le texte de la vulgate. le texte de Platon, d… … Dictionnaire de l'Académie française
Texte: der RAF — ist ein dokumentarischer Sammelband mit Texten von Mitgliedern der Rote Armee Fraktion (RAF) und den wichtigsten programmatischen Schriften der Untergrundorganisation. Es wurde im Dezember 1977 vom „Internationalen Komitee zur Verteidigung der… … Deutsch Wikipedia
TEXTE — Beschreibung österreichische Literaturzeitschrift Sprache Deutsch Erstausgabe 1982 Einstellung 1986 … Deutsch Wikipedia
Texte — Beschreibung österreichische Literaturzeitschrift Sprache Deutsch Erstausgabe 1982 Einstellung … Deutsch Wikipedia
Texte und Zeichen — – eine literarische Zeitschrift Beschreibung deutsche Literaturzeitschrift Verlag Luchterhand, Darmstadt Erstausgabe 1955 … Deutsch Wikipedia
