-
1 Gens
-
2 gens
клан; -
3 certain,
e adj. (lat. pop. °certanus, de certus "assuré") 1. сигурен, положителен, уверен, достоверен; c'est un fait certain, това е сигурен факт; 2. определен; 3. някой, някакъв, някой си; certain,es gens някои хора; certain,s peuples някои народи; un certain, administrateur някакъв си администратор; 4. loc. imp. il est certain, que (+ indic.) известно е, че; 5. m. сигурно нещо, сигурност; 6. фин. монетна единица, която определя курса на другите валути; coter le certain, определям курса на валута спрямо британската лира; 7. неизбежен; mort certain,e неизбежна смърт. Ќ un certain, някой си; un certain, nombre de gens известен брой хора. Ќ Ant. conjectural, contestable, controversé, douteux, incertain, problématique, suspect, illusoire; aléatoire, improbable; sceptique, hésitant. -
4 affectionner
v.tr. (de affection) 1. ост. привързвам се, предан съм на някого; s'affectionner привързвам се; s'affectionner aux gens qui m'aiment привързвам се към хората, които ме обичат; 2. обичам; имам предпочитание към; affectionner sa mère обичам майка си; affectionner cette robe предпочитам да обличам често тази рокля. Ќ Ant. se détacher, détester. -
5 affolé,
e adj. (de affoler) 1. обезумял, ужас?н; gens affolé,s обезумели хора; 2. в съчет. boussole, aiguille affolé,e магнитна стрелка на компас, която се отклонява внезапно и безразборно от северната посока поради промяна на магнитното поле. Ќ Ant. calme. -
6 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
7 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
8 circuler
v.intr. (du lat. circulus "cercle") 1. циркулирам, движа се; обикалям; le sang circule кръвта циркулира; les gens circulent хората се движат, преминават; circulez! движете се, движение!; 2. намирам се в обръщение; faire circuler пускам в обръщение; 3. прен. нося се ( за слух), разпрастранявам се. -
9 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
10 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
11 endroit
m. (de en- et droit) 1. място; un endroit perdu уединено място; 2. населено място; les gens de l'endroit местните жители; 3. страна, място; 4. лице, лицева страна (на плат, лист); 5. пасаж (в книга); 6. loc. prép. а l'endroit de към, спрямо, по отношение на; 7. loc. adv. а l'endroit откъм хубавата, лицевата страна; par endroits на места. Ќ le petit endroit разг. тоалетна. -
12 file
f. (de filer) 1. редица, върволица, верига; file de gens върволица от хора; 2. loc. adv. а la file (а la file indienne) един подир друг ( в индийска нишка). Ќ chef de file първият човек в редица от хора; par file а droite! (par file а gauche!) воен. дясното рамо напред! (лявото рамо напред!). -
13 fréquentable
adj. (de fréquenter) 1. който може да се посещава; 2. с когото може да се дружи; gens fréquentables хора, с които може да се дружи. -
14 gendarme
m. (de gens et arme) 1. стражар, полицай, жандармерист; 2. прен., разг. груб и навъсен човек; 3. мъжкарана; 4. ист. благородник от охраната на краля; 5. недостатък, петно в скъпоценен камък; 6. разг. сушена херинга; 7. ост. войник; 8. ост., ист. въоръжен конник, който предвожда други конници; 9. диалектно название на някои птици, насекоми, риби и растения; 10. труднодостъпен скален зъбер; 11. вид сух колбас. Ќ faire le gendarme налагам строг ред и дисциплина; le gendarme de la Bourse комисията, отговорна за надзора на борсовите сделки с ценни книжа. -
15 gendelettre
m. (de gens de lettres) разг., ирон. литератор, писател. -
16 gentilé
m. (du lat. gens, gentis "race, famille") наименование на жителите на населено място по отношение на името на самото място. -
17 glacer
v.tr. (lat. glaciare, bas lat. glacia "glace") 1. заледявам; вледенявам; le gel glace le sol студът заледи земята; 2. изстудявам; glacer du champagne изстудявам шампанско; 3. замразявам, правя да измръзне, да вкочаняса; 4. прен. правя да изтръпне; смущавам, парализирам; votre attitude glace les gens поведението ви смущава, отблъсква хората; être glacé d'horreur вцепенен съм, парализиран съм от ужас; 5. захаросвам (плодове и др.); glacer des marrons захаросвам кестени; 6. лъскам, гланцирам; 7. готв. покривам с желе (за месо); se glacer замръзвам, вледенявам се, вкочанясвам се. Ќ glacer le sang лит. правя кръвта да замръзне във вените (от силен ужас и др.). Ќ Ant. dégeler, fondre, brûler, chauffer, échauffer, réchauffer; attirer, émouvoir, encourager, enivrer, enthousiasmer, exciter. -
18 grouiller
v.intr. (de grouler, forme région. de crouler) 1. гъмжа; la place grouille de gens площадът гъмжи от народ; 2. нар. шавам, пъпля; 3. куркам, къркоря; 4. ост., диал. мърдам, движа се, извършвам движения; se grouiller 1. разг. бързам, побързвам; 2. мърдам, шавам. -
19 il
(pl. ils) pron. pers. (du lat. ille "celui-là") употребява се несамостоятелно: 1. с лични глаголи: той; il mange той яде; ils chantent те пеят; 2. (du lat. illud "cela") с безлични глаголи: il faut трябва; il pleut вали; 3. с някои глаголи, употребявани в безлична форма: il y a beaucoup de gens има много хора; il est vrai вярно е (това е вярно); il est possible възможно е (това е възможно); il fait chaud топло е; il fait frais хладно е; il fait mauvais времето е лошо; il était une fois имало едно време; il s'agit de отнася се до; il a été décidé que бе решено, че. -
20 invectiver
v.tr. (de invective) 1. рязко нападам, обиждам, хуля, ругая; invectiver les gens обиждам, ругая хората; 2. v.intr. ост., лит. хуля, викам срещу някого, анатемосвам, заклеймявам; invectiver contre le vice анатемосвам, заклеймявам порока.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
gens — 1. (jan ; l s se lie : des jan z aimables ; quelques personnes font sentir l s : des jans ; mais c est une mauvaise prononciation) s. pl. 1° Nom collectif signifiant en général un certain nombre de personnes ; dans ce sens, gens est, suivant l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
gens — Gens. Personnes. En cette signification il n a point de singulier. Il est masculin quand l adjectif le suit, & feminin quand il le precede. Voilà des gens bien fins, ce sont de fines gens. ce sont des gens fort dangereux, de fort dangereuses gens … Dictionnaire de l'Académie française
Gens De Couleur Libres — Gens de couleur libres, ou simplement gens de couleur, était un terme de l époque coloniale des Antilles pour désigner les personnes d origine africaine ou métisses qui étaient libres et non esclaves. Sommaire 1 Le « gens de couleur » 2 … Wikipédia en Français
Gens Du Voyage — Pour les articles homonymes, voir Les Gens du voyage. L expression « gens du voyage » a été mise en circulation par deux décrets français des années 1972, qui se référaient à la loi de 1969 sur l exercice des activités économiques… … Wikipédia en Français
Gens du voyage en France — Gens du voyage Pour les articles homonymes, voir Les Gens du voyage. L expression « gens du voyage » a été mise en circulation par deux décrets français des années 1972, qui se référaient à la loi de 1969 sur l exercice des activités… … Wikipédia en Français
Gens (rome antique) — Pour les articles homonymes, voir gens. Principales gentes romaines … Wikipédia en Français
Gens Piso — Saltar a navegación, búsqueda Reproducción de una moneda de Numa Pompilio, de quien supuestamente provenía la familia gens calpurnia y los piso. La familia Piso (Pisón, Pisonem, Pisones) fue una familia prominente de la antigua Roma, estos eran… … Wikipedia Español
GENS — (émulateur) Gens … Wikipédia en Français
Gens (emulateur) — Gens (émulateur) Gens … Wikipédia en Français
Gens Du Livre — Les gens du livre ou ahl al kitâb (arabe : اهل الكتاب) sont ceux à qui, selon le Coran, les messages divins ont été révélés. Le terme gens du livre (Am HaSefer) est également employé dans le judaïsme, où il se rapporte aux juifs. Dans l… … Wikipédia en Français
Gens du Verbe — Gens du livre Les gens du livre ou ahl al kitâb (arabe : اهل الكتاب) sont ceux à qui, selon le Coran, les messages divins ont été révélés. Le terme gens du livre (Am HaSefer) est également employé dans le judaïsme, où il se rapporte aux… … Wikipédia en Français
