-
1 bourse-à-pasteur
f. (de bourse et pasteur) (pl. bourses-а-pasteur) бот. овчарска торбичка ( полско растение), Capsella bursa-pastoris Med. -
2 coupe-bourse
m. (de couper et bourse) (pl. coupe-bourses) ост. крадец, джебчия. -
3 rembourser
v.tr. (de re- et embourser "mettre dans une bourse", de bourse) 1. връщам, плащам дълг; rembourser un emprunt изплащам заем; 2. изплащам, възстановявам дадени авансово пари; 3. заплащам разходите на някого. Ќ Ant. débourser, emprunter. -
4 action2
f. (probabl. de action "dette active", par le holl. actie) търг. акция; acheter des action2s купувам акции; cote des action2s en bourse котиране на акциите на борсата; ses action2s baissent (montent) има (няма) шансове да успее; action2 d'apport (de fondateur) учредителна акция; action2 nominative поименна акция. -
5 bouge
m. (du lat. bulga "bourse de cuir", probabl. d'o. gauloise) 1. вертеп; лошо заведение; 2. мръсно жилище; 3. килер за прибиране на непотребни вещи; 4. най-издута част на детайл или бъчва. Ќ le bouge d'une assiette част от чиния между дъното и ръба. -
6 bourse2
f. (hôtel de la famille Van der Burse, а Bruges) 1. борса; bourse2 de marchandises стокова борса; bourse2 de commerce търговска (стокова) борса; cours de bourse2 борсови котировки; la Bourse a monté борсовите котировки се покачиха; 2. bourse2 de l'emploi трудова борса; bourse2 des valeurs фондова борса. -
7 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
8 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
9 connaître
v.tr. (lat. cognoscere) 1. познавам, разпознавам; connaître de nom познавам по име; connaître de vue познавам по лице; 2. зная, владея; connaître une langue étrangère владея чужд език; connaître un mot зная дума; connaître qqch. par cњur знам нещо наизуст; 3. изпитвам, познавам; la Bourse connaît des moments critiques борсата познава критични моменти; 4. v.tr.ind. connaître de юр. имам компетентност да съдя (за съд); 5. connaître une femme познавам жена (библейски стил т. е. имам плътски отношения с нея); 6. ост. признавам (властта на някого); il ne connaît ni Dieu ni diable той не признава ни Господ, ни дявол; se connaître познавам се, разпознавам се; зная се. Ќ faire connaître показвам; оповестявам; ne pas s'y connaître не съм опитен, не разбирам; se faire connaître en qqch. опитен съм в нещо; connaître qqch. comme sa poche познавам много добре нещо; ne plus se connaître не мога да се овладея ( под напора на чувствата). Ќ Ant. douter, ignorer, méconnaître, renier; dédaigner, négliger. -
10 cordon
m. (de corde) 1. ширит, шнур; гайтан; 2. лента; le grand cordon de la Légion d'honneur голямата лента на Почетния легион; 3. редица, върволица; кордон; cordon sanitaire санитарен кордон; 4. връв на францискански монах, с която се препасва през кръста; 5. ост. връвчица за отваряне на врата от портиер; 6. изпъкващо сухожилие; 7. бот. кордон; 8. леко изпъкнало декоративно украшение; 9. гурт на монета. Ќ cordons d'une bourse въженце за стягане на кесия с пари; cordons de souliers ост. връзки на обувки; cordon Bickford бикфордов шнур (запалителен фитил); cordon ombilical пъпна връв; couper le cordon ставам самостоятелен, възрастен; cordon littoral крайбрежна ивица. -
11 coter
v. (de cote) I. v.tr. 1. номерирам, подреждам азбучно; 2. фин. котирам (определям цената на борсови книжа); coter une valeur en Bourse котирам ценни книжа на борсата; 3. прен. уважавам, ценя; 4. поставям коти на географска карта; II. v.intr. достигам котировка, струвам; la voiture cote 20 000 francs колата струва 20 000 франка. Ќ coter un devoir d'élève поставям оценка на работата на ученик. Ќ Hom. coté; possible côté. -
12 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
13 débourser
v.tr. (de dé- et bourse) изтеглям пари, за да платя нещо; похарчвам, изразходвам пари. -
14 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
15 embourser
v.tr. (de en- et bourse) ост. поставям в кесия ( за пари). -
16 fléchissement
m. (de fléchir) 1. огъване, сгъване, прегъване, свиване, превиване; 2. наклоняване; 3. прен. умилостивяване, отстъпване; прекланяне; 4. fléchissement des cours en Bourse намаляване курса на борсата. -
17 gendarme
m. (de gens et arme) 1. стражар, полицай, жандармерист; 2. прен., разг. груб и навъсен човек; 3. мъжкарана; 4. ист. благородник от охраната на краля; 5. недостатък, петно в скъпоценен камък; 6. разг. сушена херинга; 7. ост. войник; 8. ост., ист. въоръжен конник, който предвожда други конници; 9. диалектно название на някои птици, насекоми, риби и растения; 10. труднодостъпен скален зъбер; 11. вид сух колбас. Ќ faire le gendarme налагам строг ред и дисциплина; le gendarme de la Bourse комисията, отговорна за надзора на борсовите сделки с ценни книжа. -
18 introduction
f. (lat. introductio) 1. ост. въвеждане; 2. вкарване, вмъкване; l'introduction d'une sonde dans la vessie вкарване на сонда в пикочния мехур; 3. внасяне, въвеждане; introduction de produits внасяне на продукти; introduction de titres en bourse пускане, въвеждане на акции на борсата; 4. увод, предговор, въведение; 5. муз. интродукция. Ќ introduction d'instance юр. нужните формалности при завеждане на дело; lettre d'introduction ост. препоръчително писмо. Ќ Ant. sortie; éviction, renvoi; conclusion. -
19 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
20 magot2
m. (altér. a. fr. mugot "lieu où l'on conserve les fruits", par crois. avec magaut, macaut "poche, bourse") разг. скрити пари; имане.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
BOURSE — Bien que le terme générique de Bourse puisse désigner tout marché public organisé où se négocient toutes sortes de produits ou de services – il existe des Bourses du commerce, des marchandises ou du travail –, l’expression a pris peu à peu la… … Encyclopédie Universelle
Bourse (economie) — Bourse (économie) Pour les articles homonymes, voir Bourse. La Bourse de Bruxelles, terminée en 1873. Un … Wikipédia en Français
Bourse (Économie) — Pour les articles homonymes, voir Bourse. La Bourse de Bruxelles, terminée en 1873. Un … Wikipédia en Français
Bourse Des Valeurs — Pour les articles homonymes, voir bourse. La bourse des valeurs, aussi appelée marché financier, est une bourse où s échangent les valeurs mobilières, essentiellement des actions boursières et des obligations. Sommaire 1 Vale … Wikipédia en Français
Bourse de valeur — Bourse des valeurs Pour les articles homonymes, voir bourse. La bourse des valeurs, aussi appelée marché financier, est une bourse où s échangent les valeurs mobilières, essentiellement des actions boursières et des obligations. Sommaire 1 Vale … Wikipédia en Français
Bourse de valeurs — Bourse des valeurs Pour les articles homonymes, voir bourse. La bourse des valeurs, aussi appelée marché financier, est une bourse où s échangent les valeurs mobilières, essentiellement des actions boursières et des obligations. Sommaire 1 Vale … Wikipédia en Français
Bourse des valeurs de Casablanca — Logo de Bourse des valeurs de Casablanca Création 1929 … Wikipédia en Français
bourse — BOURSE. s. f. Petit sac de cuir, ou d ouvrage à l aiguille, qui s ouvre et qui se ferme avec des cordons, et où l on met ordinairement l argent qu on veut porter sur soi. Il y en a aussi sans cordons. Bourse de ouir. Bourse de tissu. Bourse de… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Bourse De Paris — La Bourse de Paris (on parle aussi de la « place de Paris »), rebaptisée Euronext Paris filiale d Euronext depuis 2000, est le marché officiel des actions en France. Le lieu historique qu elle a longtemps occupé à Paris est le Palais… … Wikipédia en Français
Bourse de paris — La Bourse de Paris (on parle aussi de la « place de Paris »), rebaptisée Euronext Paris filiale d Euronext depuis 2000, est le marché officiel des actions en France. Le lieu historique qu elle a longtemps occupé à Paris est le Palais… … Wikipédia en Français
Bourse de Casablanca — Bourse des Valeurs de Casablanca Bourse des Valeurs de Casablanca Logo de Bourse des Valeurs de Casablanca Création 1929 … Wikipédia en Français
