-
1 déshonneur
m. (de dés- et honneur) безчестие, позор. Ќ Ant. honneur. -
2 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
3 atteinte
f. (de atteindre) 1. нараняване; 2. нападение, посегателство; 3. повреда; 4. мед. пристъп; une atteinte de la maladie пристъп на болестта. Ќ porter atteinte а l'honneur de qqn. накърнявам честта на някого; porter atteinte au crédit de qqn. излъгвам доверието на някого; porter atteinte aux droits de qqn. накърнявам правата на някого. -
4 baroud
m. (ar. du Maroc) в. арго битка; baroud d'honneur битка за спасяване на честта ( при загубена война). -
5 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
6 camélia
m. (lat. bot. camellia (Linné) en l'honneur du père Cammelli) камелия ( цвете), Camellia. -
7 camérière
f. (esp. camarera "dame d'honneur d'une princesse") ост. камериерка. -
8 chevalier
m. (lat. caballarius, d'apr. cheval) 1. конник, кавалерист, ездач; рицар; 2. кавалер; chevalier de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; 3. благородник с титла, по-долна от барон; 4. в Средновековието - член на военен религиозен орден; chevalier de l'ordre du Temple член на ордена на тамплиерите; 5. зоол. водобегач (блатна птица); 6. вид риба, живееща около Антилските острови. Ќ les chevaliers de la Table ronde рицарите на Кръглата маса (на крал Артур); le chevalier а la Triste Figure рицарят на печалния образ (Дон Кихот); se faire le chevalier de qqn. поемам някого под закрила; chevalier d'industrie хитрец, мошеник. -
9 commandeur
m. (de commander) 1. повелител; командор; 2. кавалер, носител на орден; commandeur de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион (III степен); 3. ист. рицар от военен орден, на когото е дадена земя. Ќ commandeur des croyants ист. вожд на правоверните (титла на султан, халиф). -
10 cordon
m. (de corde) 1. ширит, шнур; гайтан; 2. лента; le grand cordon de la Légion d'honneur голямата лента на Почетния легион; 3. редица, върволица; кордон; cordon sanitaire санитарен кордон; 4. връв на францискански монах, с която се препасва през кръста; 5. ост. връвчица за отваряне на врата от портиер; 6. изпъкващо сухожилие; 7. бот. кордон; 8. леко изпъкнало декоративно украшение; 9. гурт на монета. Ќ cordons d'une bourse въженце за стягане на кесия с пари; cordons de souliers ост. връзки на обувки; cordon Bickford бикфордов шнур (запалителен фитил); cordon ombilical пъпна връв; couper le cordon ставам самостоятелен, възрастен; cordon littoral крайбрежна ивица. -
11 dame1
f. (lat. domina "maîtresse") 1. дама, госпожа; grande dame1 видна дама, грандама; dame1 d'honneur придворна дама; 2. омъжена жена; 3. ост. жена от благороден произход; les dame1s de France дъщерите на френския крал; 4. царица (в играта на шах); 5. дама (в играта на карти); 6. пул (в играта на табла); dame1s accouplées капия; 7. дама (игра) jouer aux dame1s играя на дама; 8. техн. трамбовка; 9. мор. отвор в плавателен съд, където стои перката; 10. мор. уред за поддържане на перката. Ќ Notre Dame Дева Мария; Богородица; dame1 galante лека жена; aller а dame1 падам; taquiner la dame1 de pique играя често на карти. -
12 défendre
v.tr. (lat. defendere) 1. защитавам, браня, отбранявам; défendre sa vie браня живота си; défendre l'honneur de qqn. браня честта на някого; défendre ses idées защитавам идеите си; défendre les frontières пазя границите; 2. юр. ставам защитник; защитавам; défendre un accusé защитавам подсъдим; 3. пазя, предпазвам, закрилям; les rideaux défendent la chambre du soleil пердетата предпазват стаята от слънцето; 4. забранявам; défendre l'alcool а un malade забранявам алкохола на болен; se défendre защищавам се, браня се, отбранявам се; оправдавам се (в съд, срещу критика и др.). Ќ Ant. attaquer, accuser; autoriser, ordonner. -
13 demoiselle
f. (lat. pop. dominicella) 1. госпожица, девойка; младо момиче; rester demoiselle оставам неомъжена; 2. вид дървен чук, трамбовка за набиване на камъни; 3. зоол. водно конче, Libellula depressa. Ќ demoiselle d'honneur придворна госпожица (дама); шаферка; demoiselle de comptoire, de magasin продавачка или касиерка в магазин. -
14 dette
f. (lat. debita) дълг (паричен); задължение; payer (acquitter) des dettes изплащам дългове; contracter des dettes правя дългове. Ќ dette active, dette passive търг. суми, дадени в дълг, суми, взети в дълг (към баланса приход - разход); dette claire (liquide) признат дълг; dette consolidée утвърден дълг; dette d'honneur паричен дълг (на игра на комар); dette publique държавни дългове; dettes criardes дребни задължения, които предстоят да бъдат заплатени; être criblé (perdu) de dettes потънал съм в дългове; payer sa dette а la nature умирам. Ќ Ant. créance, crédit, actif, avoir. -
15 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
16 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
17 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
18 entacher
v.tr. (de en- et tache) 1. изцапвам, омърсявам; 2. прен. опорочавам, опетнявам; entacher l'honneur de qqn. опетнявам честта на някого; s'entacher измърсявам се, изцапвам се; опорочавам се, опетнявам се. -
19 fête
f. (lat. pop. festa, de festa dies "jour de fête") 1. празник; празненство; la fête de Pâques Великден; la fête de Noël Коледа; fête des morts задушница; fête des fous народни празненства през средните векове, на които се осмивали църковните церемонии; fête patronale d'un village селски събор; 2. имен ден; souhaiter а qqn. sa fête поздравявам някого за именния му ден; 3. празненство, честване; donner, offrir une fête en l'honneur de qqn. организирам празник в чест на някого; une fête de famille семеен празник; 4. разгулен живот; faire la fête водя разгулен живот; 5. радост, щастие, удоволствие; il se fait une fête de радва се на; en fête весел; être а la fête изпитвам голямо удоволствие. Ќ être en fête в празнично настроение съм; faire fête а qqn. радостно посрещам някого; faire la fête веселя се, гуляя; se faire une fête de qqch. предварително се радвам на нещо. -
20 garçon
m. (probabl. frq. °wrakjo "vagabond, misérable") 1. момче; petit garçon момченце (от бебешка възраст до около дванадесетата си година); човек без опит и тежест; garçon manqué момиче, което се държи и облича като момче; grand garçon голямо момче; jeune garçon юноша; 2. момче, младеж, юноша, момък; lycée de garçons мъжки лицей; brave garçon момче на място; garçon remarquable забележителен младеж; 3. сервитьор, келнер, гарсон; 4. ост. чирак, помощник, служещ, момче прислужник; 5. ерген; rester garçon оставам ерген; ménage de garçon ергенска квартира; vieux garçon стар ерген; 6. в съчет. garçon d'honneur шафер. Ќ être bon garçon весел, приветлив съм; garçon d'ascenseur момче, обслужващо асансьор.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
HONNEUR — «Serment sur l’honneur», «homme d’honneur», «religion de l’honneur». L’honneur est un mot bien souvent employé, un concept universellement admis, célébré. Qui ne se souvient de la lettre de François Ier à sa mère Louise de Savoie, au soir de la… … Encyclopédie Universelle
Honneur de Dieu — Honneur L’honneur procède du grec « Honos », qui signifie un « hommage rendu aux dieux » après un combat. L’honneur est une marque de vénération, de considération attachée elle aussi à la vertu et au mérite. Consécutivement,… … Wikipédia en Français
honneur — Honneur, m. acut. Vient de ce Latin, Honor, et en retient la signification: Mais il a esté usité aussi par les anciens pour la dignité qu a le vassal d estre fieffé par un Roy ou grand Seigneur, et consequemment pour le fief mesme duquel le… … Thresor de la langue françoyse
honneur — HONNEUR. Marque exterieure par laquelle on fait connoistre la veneration, le respect, l estime qu on a pour la dignité, ou le merite de quelqu un. Rendre honneur à Dieu. il faut rendre honneur à qui il appartient, à qui il est deu. on luy a fait… … Dictionnaire de l'Académie française
Honneur De La Police — Pour les articles homonymes, voir Honneur de la police. Honneur de la Police Honneur de la Police Classification nationaliste … Wikipédia en Français
Honneur de la police (resistance) — Honneur de la police (résistance) Pour les articles homonymes, voir Honneur de la police. Honneur de la police fut un des trois réseaux clandestins de résistance policière à l occupation allemande de la France durant la Seconde Guerre mondiale.… … Wikipédia en Français
Honneur Et Courage — (Silent Honor) est un roman de Danielle Steel, paru en France en 1997. Portail de la littérature Ce document provient de « Honneur et courage ». Catégories : Roman de Danielle Steel | Roman paru en 1997 … Wikipédia en Français
Honneur et Fidélité — Honneur et Fidelité est la devise de la Légion étrangère, inscrite sur ses drapeaux à partir de 1844, en lieu et place d’Honneur et Patrie des drapeaux de la République française. Cette devise est celle qui était inscrite sur les bannières des… … Wikipédia en Français
Honneur à — ● Honneur à exclamation employée pour louer une personne ou une chose digne d éloge : Honneur au courage ! … Encyclopédie Universelle
honneur — HONNEUR: Quand on en parle, faire la citation : L honneur est comme une île escarpée et sans bords ; On n y peut plus rentrer dès qu on en est dehors. Il faut toujours être soucieux du sien, mais peu de celui des autres … Dictionnaire des idées reçues
Honneur et courage — (Silent Honor) est un roman de Danielle Steel, paru en France en 1997. Portail de la littérature Catégories : Roman de Danielle SteelRoman paru en 1997 … Wikipédia en Français
