-
1 cure
f. (lat. cura "soin") 1. лечение; cure d'eau водолечение; cure thérapeutique терапевтично лечение; cure d'amaigrissement спазване на режим за отслабване; 2. ост. грижа; 3. (lat. cura, d'apr. curé) енория; църковен приход; 4. длъжност на свещеник; 5. ост. жилище на свещеник. Ќ cure située а côté de l'église жилище на свещеник, разположено до църквата. -
2 curé
m. (lat. ecclés. curatus "chargé d'une paroisse", de curare "prendre soin") енорийски католически свещеник, кюре. Ќ bouffer du curé антиклерикално съм настроен; être élevé chez les curés получил съм образование в религиозна институция. Ќ Hom. curée, curer. -
3 cure-dent
m. (de curer et dent) (pl. cure-dents) клечка за зъби. -
4 cure-ongle
m. (de curer et ongle) (pl. cure-ongles) пила за чистене на нокти. -
5 cure-oreille
m. (de curer et oreille) (pl. cure-oreilles) пръчица за почистване на ушите. -
6 cure-pied
m. (de curer et pied) (pl. cure-pieds) налбантски инструмент за подрязване на копита. -
7 cure-pipe
m. (de curer et pipe) (pl. cure-pipes) пръчица за чистене на лула. -
8 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
9 curaillon
m. (de curé) негат. свещеник. -
10 curation
f. вж. cure. -
11 curée
f. (de cuir "peau du cerf") 1. лов. части от дивеча, които се дават на ловджийските кучета; 2. прен. втурване към плячката, към мястото на някого, когато той падне от него. Ќ sonner la curée давам сигнал за кучетата, които ще ядат остатъците от дивеча. Ќ Hom. curé, curer. -
12 curer
v.tr. (lat. curare) чистя, прочиствам; curer un canal чистя канал; se curer чистя си; se curer les dents чистя си зъбите; se curer les oreilles чистя си ушите. Ќ Hom. curée, curé. -
13 cureton
m. (de curé) негат. свещеник. -
14 curial,
e, aux adj. (lat. curialis, d'apr. cure) енорийски. -
15 curiste
m., f. (de cure) човек, който си прави балнеолечение. -
16 établissement
m. (de établir) 1. построяване, поставяне; 2. основаване, установяване, учредяване; 3. задомяване, омъжване; 4. заздравяване, закрепване; 5. настаняване (на работа); 6. заселване; 7. учреждение; établissement d'éducation учебно заведение; établissement de cure лечебно заведение. -
17 justiciable
adj. et m. (de l'a. v. justicier "punir") 1. подсъден; съдебно отговорен; 2. m., f. подсъдим; 3. който подлежи (на някаква мярка); maladie justiciable d'une cure thermale болест, която е необходимо да се лекува с балнеолечение; 4. който може да бъде съден от; être justiciable de la critique мога да бъда съден от критиката. -
18 postcure
f. (de post- et cure) наблюдение след лечение ( на туберкулоза най-често). -
19 thérapie
f. (gr. therapeia "soin, cure") терапия; терапевтика. -
20 uval,
e, aux adj. (du lat. uva "raisin") гроздов; cure uval,e гроздолечение.
См. также в других словарях:
cure — cure … Dictionnaire des rimes
curé — curé … Dictionnaire des rimes
cure — 1. (ku r ) s. f. 1° Soin, souci. Ce mot ne se dit guère qu avec le verbe avoir et sans article. Il n a cure de rien. • L âne, qui goûtait fort l autre façon d aller, Se plaint en son patois ; le meunier n en a cure, LA FONT. Fabl. III, 1.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
curé — 1. (ku ré) s. m. 1° Prêtre placé à la tête d une paroisse, et soumis dans l exercice de ses fonctions à l évêque du diocèse. • On ne peut pas faire une loi qui obligeât les curés à dire la messe, PASC. Prov. 6. • Ce que je trouvai de plus… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
cure — CURE. subst. f. Soin, souci. En ce sens il n est guère d usage que dans quelques phrases familières. J ai beau lui donner de bons avis, il n en a cure. f♛/b] On dit proverbialement, A beau parler qui n a cure de bien faire, en parlant d Un homme… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cure — (k[=u]r), n. [OF, cure care, F., also, cure, healing, cure of souls, L. cura care, medical attendance, cure; perh. akin to cavere to pay heed, E. cution. Cure is not related to care.] 1. Care, heed, or attention. [Obs.] [1913 Webster] Of study… … The Collaborative International Dictionary of English
cure — vb cured, cur·ing vt: to deal with in a way that eliminates or corrects: as a: to use judicial procedures to undo (damage to a litigant s case caused by procedural errors made during a trial) subsequent proceedings cured harm caused by trial… … Law dictionary
cure — cure·less; ep·i·cure; ped·i·cure; pro·cure; pro·cure·ment; se·cure·ly; se·cure·ment; se·cure·ness; cure; man·i·cure; se·cure; si·ne·cure; for·tes·cure; in·se·cure·ly; in·se·cure·ness; … English syllables
cure — n *remedy, medicine, medicament, medication, specific, physic cure vb Cure, heal, remedy mean to rectify an unhealthy or undesirable condition especially by some specific treatment (as medication). Cure and heal may apply interchangeably to both… … New Dictionary of Synonyms
curé — CURÉ. s. mas. Prêtre pourvu d une Cure. Bon Curé. Curé de Paris. Curé de Village. Curé d un tel lieu, d une telle Paroisse. Le Curé et les Paroissiens. Curé primitif. Curé amovible. [b]f♛/b] On dit proverbialement, que C est gros Jean qui… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cure — bezeichnet: Cure (Fluss), einen Fluss in Frankreich, Nebenfluss der Yonne Cure (Film), einen japanischen Film The Cure, eine englische Rockband The Permanent Cure, eine deutsch irische Musikgruppe Pretty Cure, japanische Anime Fernsehserie Cure… … Deutsch Wikipedia
