-
1 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
2 lièvre
m. (lat. lepus, leporis) заек (див); lever un lièvre лов. вдигам заек. Ќ courir le même lièvre стремя се към същата цел; il ne laut pas courir deux lièvres а la fois две дини под една мишница не се носят; la crainte du chasseur tient le lièvre éveillé страх лозе пази; mémoire de lièvre къса, слаба памет (Ant. mémoire d'éléphant); soulever un lièvre повдигам болен или неудобен въпрос; c'est là que gît le lièvre тук е разковничето на проблема. -
3 abattu,
e adj. (de abattre) 1. слаб, изнемощял; 2. отчаян, обезкуражен; 3. унищожен по време на полет ( за самолет). Ќ courir а bride abattu,e препускам много бързо. -
4 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
5 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
6 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
7 concourir
v. (lat. concurrere, d'apr. courir) 1. v.tr.ind. concourir а съдействам, способствам, concourir au succès de qqch. съдействам за успеха на нещо; 2. геом. пресичам се в една обща точка (за прави); 3. v.intr. конкурирам, съпернича; 4. v.intr. юр. имам еднакви права. Ќ créanciers qui concourent кредитори, чиито полици имат падеж на една и съща дата. Ќ Ant. contrecarrer, s'opposer; diverger. -
8 courailler
v.intr. (de courir) 1. тичам безцелно нагоре-надолу; 2. разг. водя разпуснат живот. -
9 courant1,
e adj. (de courir) 1. течащ; eau courant1,e течаща вода; 2. текущ; l'année courant1,e текущата година; le cinq courant1, на пети този месец; 3. банален, обикновен, говорим; langage courant1, говорим език; mot courant1, дума, която се употребява често в езика; 4. m. всекидневието. Ќ compte courant1, текуща сметка; prix courant1, пазарна цена; chien courant1, гонче, куче, което гони дивеча; main courant1,e книга, в която се записват търговски и счетоводни операции; парапет на стълбище, прикрепен към стената ( успоредно на предпазния парапет). -
10 courant2
m. (de courir) 1. течение; nager contre le courant2 плувам срещу течението; courant2 d'air въздушно течение; 2. courant2 électrique електрически ток; courant2 continu постоянен (прав) ток; courant2 alternatif променлив ток; courant2 monophasé монофазен ток; coupure de courant2 спиране на тока; 3. течение (в политиката, мисленето). Ќ mettre qqn. au courant2 de qqch. поставям някого в течение на нещо; le courant2 de la semaine в течение на седмицата; le courant2 passe разг. установява се разбирателство между двама души; remonter le courant2 справям се с трудности; courant2 mai през (време на) месец май. -
11 courante
f. (de courir) 1. нар. диария; 2. муз. френски танц в три такта от XVII век.; 3. мелодия на такъв танц. -
12 coureur,
se m., f. (de courir) 1. ост. бързоходец; 2. спорт. бегач (човек, който взема участие в надбягване); coureur, а fond бегач на дълги разстояния;3. човек, който разнася бързи известия, поръчки; 4. coureur, de tavernes постоянен посетител на кръчми; 5. човек, който постоянно търси да се домогне до нещо; 6. coureur, de jupons развратник, човек, който постоянно ухажва жени; 7. coureur, des bois (Канада) трапер; 8. pl. зоол. подклас бягащи птици (като щраус) (syn. ratites); 9. adj. влюбчив, непостоянен. -
13 courre
v.tr. (anc. forme de courir) 1. ост., в съчет. chasse а courre лов с преследване на дивеча с хрътки; 2. (само в inf.) преследвам животно. Ќ Hom. cour, cours, court. -
14 courrier
m. (it. corriere, de correre "courir") 1. куриер, пратеник; 2. превозно средство, което пренася писма; 3. кореспонденция, поща; courrier électronique средства за електронно предаване на съобщения (факс, телеграф и др.); le facteur distribue le courrier пощальонът разнася пощата; 4. вестникарска хроника; courrier du cњur вестникарска хроника с писма на читатели, които споделят проблемите си. -
15 courtier,
ère m., f. (de l'a. fr. corre "courir") 1. търговски (борсов) посредник, брокер; courtier, de change валутен брокер; 2. комисионер; 3. прен., ост. посредник ( в любовна връзка). Ќ courtier, d'assurances застрахователен агент; courtier, en valeurs mobilieres ост. борсов посредник за търговия с акции, които не се котират официално. -
16 couru,
e adj. (de courir) търсен, посещаван; spectacle couru, посещаван спектакъл. Ќ c'était couru, разг. това беше предвидено, сигурно. -
17 cursif,
ve adj. (lat. médiév. cursivus, de currere "courir") 1. плавен, полегат, курсивен (за почерк, шрифт); écriture cursif,ve полегат почерк; 2. f. курсив; 3. бърз; lecture cursif,ve бързо четене, по диагонал. -
18 dans
prép. (lat. pop. de intus) за означаване на: 1. място, където се намира нещо или се извършва някакво действие: в, на, по, сред; courir dans la rue тичам по улицата; 2. направление, в което се извършва действието: в; entrer dans la boutique влизам в магазин; 3. време, през което става нещо: през, след, по време на, в срок от; partir dans une heure тръгвам след час. -
19 dératé,
e adj. (de dérater) мед. който е с отрязан далак. Ќ courir comme un dératé, тичам много бързо, търча. -
20 excursion
f. (lat. excursio "voyage, incursion"; de excurrere "courir hors de") 1. екскурзия, излет; пътуване, обиколка, турне; faire une excursion правя екскурзия; 2. прен. отклонение.
См. также в других словарях:
courir — [ kurir ] v. <conjug. : 11> • curir 1080; a remplacé l a. fr. courre, lat. currere → courre I ♦ V. intr. A ♦ (Êtres animés) 1 ♦ Aller, se déplacer rapidement par une suite d élans, en reposant alternativement le corps sur l une puis l autre … Encyclopédie Universelle
courir — COURIR, ou COURRE. v. n. Je cours, tu cours, il court; nous courons, vous courez, ils courent. Je courois. Je sourus. Je courrai. Je courrois. Cours. Qu il coure. Que je courusse. Aller de vitesse et avec impétuosité. Courir légèrement. Courir de … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
courir — ou Courre. v. n. Aller de vistesse, & avec impetuosité. Courir legerement. courir de toute sa force. ce cheval court viste comme un cerf. cet homme court comme un Basque. courir, courre la poste. il est parti, courez aprés. courir à toute bride,… … Dictionnaire de l'Académie française
courir — Courir, act. acut. Qu on dit aussi Courre, Tantost est simplement aller de course, Currere. Il a couru grand erre, Longum iter cursu per egit. Tantost aller sur une beste courant. Ainsi l on dit, Courir la Poste. Tantost poursuyvre à course de… … Thresor de la langue françoyse
courir — (kou rir), je cours, tu cours, il court, nous courons, vous courez, ils courent ; je courais ; je courus, nous courûmes ; je courrai ; je courrais ; cours, courez, courons ; que je coure, que tu coures, qu il coure, que nous courions ; que je… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COURIR — v. n. ( Je cours, tu cours, il court ; nous courons, vous courez, ils courent. Je courais. Je courus. J ai couru. Je courrai. Je courrais. Cours. Que je coure. Que je courusse. Courant. ) Aller avec vitesse, avec impétuosité. Courir légèrement.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COURIR — v. intr. Aller avec vitesse, avec impétuosité. Courir de toute sa force. Courir sur quelqu’un. Courir après quelqu’un. Courir à toutes jambes. Ils couraient aussi vite l’un que l’autre. Ceux qui couraient dans les jeux Olympiques. On le dit,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
courir — vi. ; se hâter, se dépêcher, se précipiter ; se mettre en quête ; souffler (ep. du vent) ; sévir, se répandre, (ep. d une épidémie) ; ruisseler. vt. , courir (un risque, la compagne...) ; parcourir, sillonner ; chasser (les poules hors d un… … Dictionnaire Français-Savoyard
courir — v.t. Courir les filles, les garçons, être coureur, coureuse. □ v.i. Courir sur l haricot ou sur le système, ou simplement courir, agacer, énerver, importuner : Tu me cours … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Courir — Course Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. « Courir » redirige ici. Pour la chaîne de magasins française, voir Courir (chaîne de magasins) … Wikipédia en Français
Courir de Mardi Gras — (Mardi Gras Run) The Savoy LA Courir (run) in 2010 Type Local, cultural, Catholic, Cajun … Wikipedia
