-
1 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
2 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
3 cachet
m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок. -
4 système
m. (gr. sustême "assemblagr, composition") 1. система; système planétaire планетна система; système nerveux нервна система; système politique, économique политическа, икономическа система; système d'exploitation инф. операционна компютърна система; 2. устройство, строй; 3. система, метод; le système philosophique de Kant философската система на Кант; le système d'enseignement системата на преподаването; 4. приспособление, механизъм; système d'embrayage механизъм на сцепление (за скачване); 5. систематичност (в мисленето и др.); 6. loc. adv. par système пристрастно. Ќ le système débrouillé, le système D начин, по който човек се оправя в дадена ситуация; courir (porter, taper) sur le système изнервям някого. -
5 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава.
См. также в других словарях:
Courir sur haricot à quelqu'un — ● Courir sur haricot à quelqu un l importuner vivement … Encyclopédie Universelle
courir — [ kurir ] v. <conjug. : 11> • curir 1080; a remplacé l a. fr. courre, lat. currere → courre I ♦ V. intr. A ♦ (Êtres animés) 1 ♦ Aller, se déplacer rapidement par une suite d élans, en reposant alternativement le corps sur l une puis l autre … Encyclopédie Universelle
courir — COURIR, ou COURRE. v. n. Je cours, tu cours, il court; nous courons, vous courez, ils courent. Je courois. Je sourus. Je courrai. Je courrois. Cours. Qu il coure. Que je courusse. Aller de vitesse et avec impétuosité. Courir légèrement. Courir de … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
courir — ou Courre. v. n. Aller de vistesse, & avec impetuosité. Courir legerement. courir de toute sa force. ce cheval court viste comme un cerf. cet homme court comme un Basque. courir, courre la poste. il est parti, courez aprés. courir à toute bride,… … Dictionnaire de l'Académie française
courir — Courir, act. acut. Qu on dit aussi Courre, Tantost est simplement aller de course, Currere. Il a couru grand erre, Longum iter cursu per egit. Tantost aller sur une beste courant. Ainsi l on dit, Courir la Poste. Tantost poursuyvre à course de… … Thresor de la langue françoyse
courir — (kou rir), je cours, tu cours, il court, nous courons, vous courez, ils courent ; je courais ; je courus, nous courûmes ; je courrai ; je courrais ; cours, courez, courons ; que je coure, que tu coures, qu il coure, que nous courions ; que je… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
COURIR — v. n. ( Je cours, tu cours, il court ; nous courons, vous courez, ils courent. Je courais. Je courus. J ai couru. Je courrai. Je courrais. Cours. Que je coure. Que je courusse. Courant. ) Aller avec vitesse, avec impétuosité. Courir légèrement.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COURIR — v. intr. Aller avec vitesse, avec impétuosité. Courir de toute sa force. Courir sur quelqu’un. Courir après quelqu’un. Courir à toutes jambes. Ils couraient aussi vite l’un que l’autre. Ceux qui couraient dans les jeux Olympiques. On le dit,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
sur — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « en haut » ou « en dehors » … Encyclopédie Universelle
sûr — 1. sur [ syr ] prép. • 1080; sovre Xe; sore 980; la forme sur vient d un crois. avec sus; lat. super ou supra I ♦ Marquant la position « … Encyclopédie Universelle
courir — v.t. Courir les filles, les garçons, être coureur, coureuse. □ v.i. Courir sur l haricot ou sur le système, ou simplement courir, agacer, énerver, importuner : Tu me cours … Dictionnaire du Français argotique et populaire
