-
1 contracter
v.tr. (lat. jur. contractus, de contrahere "resserrer") 1. сключвам (договор); contracter un mariage сключвам брак; contracter une alliance avec qqn. сключвам съюз с някого; 2. свивам, съкращавам; contracter les muscles свивам мускулите; 3. поемам; contracter une obligation поемам задължение; 4. мед. прихващам; contracter une maladie прихващам болест; contracter le SIDA прихващам, заразявам се от СПИН; 5. придобивам (навик); se contracter свивам се, присвивам се; прихващам се. Ќ Ant. dissoudre, rompre; dilater, gonfler; décontracter, détendre. -
2 contractant,
e adj. (de contracter) 1. договарящ; parties contractant,es договарящи страни; 2. m., f. човек, който се договаря. -
3 contracté,
e adj. (de contracter) 1. грам. съкратен, слят; article contracté, слят член; 2. свит, сгърчен; muscle contracté, свит мускул; 3. разг., прен. нервен, неспокоен. Ќ Ant. décontracté, détendu, relax. -
4 contractif,
ve adj. (de contracter) свивателен. -
5 contraction
f. (lat. contractio, de contrahere "contracter") 1. свиване; сгърчване; la contraction des muscles свиването на мускулите; contractions utérines контракции на матката (при раждане); 2. лингв. контрахиране, съкратяване; 3. намаляване ( на икономически показатели). Ќ contraction de texte кратко резюме на текст. Ќ Ant. dilatation, expansion, extension; décontraction. -
6 décontracter
v.tr. (de dé- et contracter) отпускам; décontracter ses muscles отпускам мускулите си; se décontracter отпускам се. -
7 détendre
v.tr. (de dé- et tendre) 1. отпущам, разхлабвам; détendre un arc отпускам лък; 2. свалям, снемам, отлепям; 3. свивам, сгъвам, прибирам (коляно); 4. прен. успокоявам, намалявам нервното напрежение; se détendre отпущам се, разхлабвам се, успокоявам се, отпочивам си. Ќ Ant. tendre, contracter; comprimer, attacher, poser. -
8 dette
f. (lat. debita) дълг (паричен); задължение; payer (acquitter) des dettes изплащам дългове; contracter des dettes правя дългове. Ќ dette active, dette passive търг. суми, дадени в дълг, суми, взети в дълг (към баланса приход - разход); dette claire (liquide) признат дълг; dette consolidée утвърден дълг; dette d'honneur паричен дълг (на игра на комар); dette publique държавни дългове; dettes criardes дребни задължения, които предстоят да бъдат заплатени; être criblé (perdu) de dettes потънал съм в дългове; payer sa dette а la nature умирам. Ќ Ant. créance, crédit, actif, avoir. -
9 dilater
v.tr. (lat. dilatare "élargir") 1. физ. разширявам; 2. прен. радвам, развеселявам; 3. увеличавам; se dilater разширявам се; развеселявам се; увеличавам се. Ќ Ant. comprimer, condenser, contracter, resserrer, rétrécir. -
10 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
11 relaxer1
v.tr. (lat. relaxare) 1. освобождавам, пускам на свобода; 2. мед., ост. отпускам мускулите си, отпускам се; 3. юр. признавам задържан за невинен. Ќ Ant. écrouer; contracter. -
12 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
13 styptique
adj. (lat. stypticus, gr. stuptikos, de stuphein "contracter") мед. 1. който свива силно лигавиците; 2. m. средство, което свива силно лигавицата.
См. также в других словарях:
contracter — 1. (kon tra kté) v. a. 1° Terme de droit. S engager par contrat ou par convention. • L alliance que Dieu avait contractée avec cette race, BOSSUET Hist. II, 3. • Les sociétés qu on y contracte ont le caractère de l éternité, BOSSUET Lett.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
contracter — CONTRACTER. v. act. Faire une convention avec quelqu un. Contracter mariage, un mariage. Contracter alliance. Contracter une obligation. f♛/b] On dit, Contracter des dettes, pour dire, Faire des dettes, s endetter. [b]f♛/b] Il se met quelquefois… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
contracter — Contracter. v. a. Faire une convention, un contract. Contracter mariage. contracter alliance. contracter des dettes. Il se met le plus souvent absolument. Contracter avec quelqu un. contracter pardevant Notaires. contracter sous le scel du… … Dictionnaire de l'Académie française
contracter — Contracter, Contrahere res. Contracter avec quelqu un et besongner, Cum aliquo contrahere … Thresor de la langue françoyse
contracter — see contractor … Useful english dictionary
contracter — 1. contracter [ kɔ̃trakte ] v. tr. <conjug. : 1> • 1361; lat. jur. contractus, de contrahere « resserrer » 1 ♦ S engager par un contrat, une convention, à satisfaire (une obligation), à respecter (des clauses). Contracter une assurance. ⇒… … Encyclopédie Universelle
CONTRACTER — v. a. Faire une convention avec quelqu un. Contracter mariage, un mariage. Contracter alliance. Contracter un engagement, des obligations. Fig., Contracter des obligations envers quelqu un, En accepter des services qui engagent à la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CONTRACTER — v. tr. Réaliser, accepter ou promettre en se liant par un engagement. Contracter mariage, un mariage. Contracter alliance. Contracter un engagement, des obligations. Absolument, Contracter par devant notaire. Les mineurs ne peuvent contracter.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
contracter — vt. , resserrer, serrer : kontraktâ (Aix, Albanais). vt. , faire (un contrat, des dettes...) : fére (Albanais.001). A1) acquérir, attraper, gagner, (une maladie) : => Attraper. A2) prendre, acquérir, (une habitude, un réflexe) : prêdre… … Dictionnaire Français-Savoyard
Capacité à contracter — Capacité juridique La capacité juridique d une personne physique est l aptitude de cette personne à exercer ses droits et obligations. La capacité juridique englobe d une part la capacité d exercice, et d une autre part la capacité de jouissance … Wikipédia en Français
se contracter — ● se contracter verbe pronominal être contracté verbe passif Diminuer de volume. : La masse monétaire a tendance à se contracter. Se resserrer et se durcir : Fibre qui se contracte. Se raidir, se crisper, perdre de son aisance sous l effet d une… … Encyclopédie Universelle
