-
1 common noun
common noun [´kɔmən¸naun] n ез. нарицателно име. -
2 common
{'koman}
I. 1. общ, съвместен
the COMMON Market Общият пазар, Европейската икономическа общност
COMMON divisor/factor мат. общ делител
COMMON multiple мат. общ множител, общо кратно
2. обществен, публичен
COMMON land общинска мера
3. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен
COMMON law юр. обичайно право
COMMON-law marrige брачно съжителство без сключване на брак
4. обикновен, прост, елементарен
the COMMON people обикновените/простите хора
COMMON soldier редник, обикновен войник
COMMON noun грам. нарицателно име
COMMON measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), COMMON measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие
5. прост, груб, вулгарен
as COMMON as dirt съвсем прост, прост като фасул
II. 1. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя
2. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
3. common sense
4. in COMMON заедно, общо, съвместно
in COMMON with (също) като/както
to have nothing in COMMON (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с)
out of the COMMON необикновен, необичаен, особен
nothing out of the COMMON нищо особено/забележително* * *{'koman} а 1. общ, съвместен; the C. Market Общият пазар, Евро(2) {'kъmъn} n 1. обща/общинска земя, мера; неоградена/необраб* * *чест; съвместен; споделен; общ; обикновен; обичаен; обществен; публичен; простонароден; прост;* * *1. as common as dirt съвсем прост, прост като фасул 2. common divisor/factor мат. общ делител 3. common land общинска мера 4. common law юр. обичайно право 5. common measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), common measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие 6. common multiple мат. общ множител, общо кратно 7. common noun грам. нарицателно име 8. common sense 9. common soldier редник, обикновен войник 10. common-law marrige брачно съжителство без сключване на брак 11. i. общ, съвместен 12. ii. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя 13. in common with (също) като/както 14. in common заедно, общо, съвместно 15. nothing out of the common нищо особено/забележително 16. out of the common необикновен, необичаен, особен 17. the common market Общият пазар, Европейската икономическа общност 18. the common people обикновените/простите хора 19. to have nothing in common (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с) 20. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен 21. обикновен, прост, елементарен 22. обществен, публичен 23. прост, груб, вулгарен 24. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр* * *common[´kɔmən] I. adj 1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; \common knowledge общоизвестен факт; she has rather a \common look тя е доста невзрачна; the \commonest cause of death най-честата причина за смърт; \common or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен; 2. общ; съвместен; \common lot обща участ; to make \common cause with правя фронт с, съюзявам се с ( against); 3. обикновен, прост; \common run of people прости хора; \common soldier редник; разг. прост войник; \common salt готварска сол; the \common touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; \common measure муз. равноделен такт; \common metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); \common assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост; 4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност); 5. вулгарен, груб, прост; \common woman уличница; \common as muck груб, прост, недодялан; as \common as dirt прост като фасул; • \common council градски съвет; 6. обществен; публичен; \common land общинска мера; II. n 1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя; 2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.; 3. pl вж commons; • in \common заедно (с); to have nothing in \common ( with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the \common нищо особено; out of the \common необикновен, особен. -
3 common sense
здрав разум {м} -
4 common sense
мъдрост {ж} -
5 lack of common sense
неразсъдителност {ж} -
6 pear [Pyrus communis, common pear]
круша {ж}English-Bulgarian small dictionary > pear [Pyrus communis, common pear]
См. также в других словарях:
Common noun — Common Com mon, a. [Compar. {Commoner}; superl. {Commonest}.] [OE. commun, comon, OF. comun, F. commun, fr. L. communis; com + munis ready to be of service; cf. Skr. mi to make fast, set up, build, Goth. gamains common, G. gemein, and E. mean low … The Collaborative International Dictionary of English
common noun — n in grammar, a common noun is any noun that is not the name of a particular person, place, or thing. For example, book, sugar , and stuff are common nouns →↑proper noun, noun ↑noun … Dictionary of contemporary English
common noun — noun a noun that denotes any or all members of a class • Ant: ↑proper noun • Hypernyms: ↑noun • Hyponyms: ↑verbal noun, ↑deverbal noun, ↑adnoun * * * noun, pl ⋯ nouns [count] … Useful english dictionary
common noun — noun (C) technical in grammar, a common noun is any noun that is not the name of a particular person, place, or thing: Book and sugar are common nouns. compare proper noun, see also noun … Longman dictionary of contemporary English
common noun — noun count LINGUISTICS a noun that is not the name of a particular person or thing. For example, dog and paper are common nouns, but Mary and New York are proper nouns … Usage of the words and phrases in modern English
common noun — common nouns N COUNT A common noun is a noun such as tree , water , or beauty that is not the name of one particular person or thing. Compare proper noun … English dictionary
common noun — noun A noun that can be preceded by an indefinite article, and denotes any member, or all members of a class; an ordinary noun such as dog or city. The Butlers had been serving the Fowls for centuries. It had always been that way. Indeed, there… … Wiktionary
common noun — ► NOUN ▪ a noun referring to a class of objects or a concept as opposed to a particular individual … English terms dictionary
common noun — UK / US noun [countable] Word forms common noun : singular common noun plural common nouns linguistics a noun that is not the name of a particular person or thing. For example, dog and paper are common nouns, but Mary and New York are proper… … English dictionary
common noun — noun Grammar a noun denoting a class of objects or a concept as opposed to a particular individual. Often contrasted with proper noun … English new terms dictionary
common noun — noun Date: 1656 a noun that may occur with limiting modifiers (as a or an, some, every, and my) and that designates any one of a class of beings or things … New Collegiate Dictionary
