-
1 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
2 commander
{ka'mainda}
1. командир, началник, главнокомандуваш (армия), водач, ръководител (на експедицин и пр.)
2. мор. капитан III ранг, командир на флотилия
3. голям дървен чук* * *{ka'mainda} n 1. командир, началник; главнокомандуваш (арми* * *трамбовка; ръководител; военачалник; пълководец; командир; началник;* * *1. голям дървен чук 2. командир, началник, главнокомандуваш (армия), водач, ръководител (на експедицин и пр.) 3. мор. капитан iii ранг, командир на флотилия* * *commander[kə´ma:ndə] n 1. командир; началник; главнокомандващ (на армия); ръководител; \commander of guard началник на караула; C. of the Faithful ист. халиф; 2. мор. капитан трети ранг; командир на флотилия; 3. тех. трамбовка. -
3 commander
• трамбовка• трамбоване -
4 commander-in-chief
{ka'ma:ndann'tri:f}
1. главнокомандуващ/командуващ армия
2. мор. началник на флота* * *{ka'ma:ndann'tri:f} n 1. главнокомандуващ/командув* * *1. главнокомандуващ/командуващ армия 2. мор. началник на флота* * *commander-in-chief[kə´ma:ndəin´tʃi:f] n 1. главнокомандващ; командващ армия; 2. мор. главнокомандващ на флот. -
5 commander in chief
главнокомандващ; -
6 lieutenant commander
lieutenant commander[lef´tenəntkə´ma:ndə] n мор. капитан трети ранг. -
7 wing commander
{'wiŋkə'ma:ndə}
n ав. подполковник в авиацията* * *{'winkъ'ma:ndъ} n ав. подполковник в авиацията.* * *n ав. подполковник в авиацията* * *wing commander[´wiʃkə¸ma:ndə] n ав. подполковник от авиацията. -
8 lieutenant-commander
{lef,tenəntkə'ma:ndə}
n мор. капитан трети ранг* * *{lef,tenъntkъ'ma:ndъ} n мор. капитан трети ранг.* * *n мор. капитан трети ранг -
9 haul
{hɔ:l}
I. 1. влача, тегля, дърпам, мъкна, изтеглям (мрежа), мор. буксирам
to HAUL at/upon от горе дърпам/тегля въже
to HAUL down cпyckaM
to HAUL down one's flag/colours прен. предавам се
to HAUL a boat up a beach издърпвам лодка (от морето) на плажа
he was HAULed to parties by his wife жена му все го мъкнеше на гости
2. транспортирам, превозвам, доставям, извършвам рейс
3. мин. извозвам
4. мор. променям посоката си, обръщам се (за вятър, кораб) (и с off)
5. to-off приготвям се да ударя
6. мор. държа (се) срещу вятъра
7. разг. закарвам (в съда), изправям (пред съдия, командир, директор), обвинявам (up)
you'll be HAULed up before the company commander ще се явиш пред ротния за строго мъмрене
II. 1. теглене, изтегляне, дърпане, влачене
2. превозване, превоз (и жп.)
3. превозени стоки
4. улов (на риба), прен. придобивка, печалба, плячка (на крадец)
long/short HAUL доста дълго/кратко време/разстояние* * *{hъ:l} v 1. влача, тегля; дърпам; мъкна; изтеглям (мрежа); мор. (2) {hъ:l} n 1. теглене, изтегляне, дърпане, влачене; 2. превозв* * *тегля; теглене; улов; пренасям; превозване; превозвам; превоз; влачене; влача; дърпам; дърпане;* * *1. he was hauled to parties by his wife жена му все го мъкнеше на гости 2. i. влача, тегля, дърпам, мъкна, изтеглям (мрежа), мор. буксирам 3. ii. теглене, изтегляне, дърпане, влачене 4. long/short haul доста дълго/кратко време/разстояние 5. to haul a boat up a beach издърпвам лодка (от морето) на плажа 6. to haul at/upon от горе дърпам/тегля въже 7. to haul down cпyckam 8. to haul down one's flag/colours прен. предавам се 9. to-off приготвям се да ударя 10. you'll be hauled up before the company commander ще се явиш пред ротния за строго мъмрене 11. мин. извозвам 12. мор. държа (се) срещу вятъра 13. мор. променям посоката си, обръщам се (за вятър, кораб) (и с off) 14. превозване, превоз (и жп.) 15. превозени стоки 16. разг. закарвам (в съда), изправям (пред съдия, командир, директор), обвинявам (up) 17. транспортирам, превозвам, доставям, извършвам рейс 18. улов (на риба), прен. придобивка, печалба, плячка (на крадец)* * *haul[hɔ:l] I. v 1. влача, тегля; дърпам; мъкна; мор. карам на буксир; to \haul at ( upon) a rope дърпам (тегля) въже; to \haul over the coals разг. тегля (дърпам) един калай на, чета конско; to \haul down o.'s flag ( colours) прен. предавам се, капитулирам; отстъпвам; to \haul up издърпвам, извличам; разг. искам сметка от; to \haul down спускам; 2. превозвам, пренасям; подвозвам; 3. изправям пред съда (обикн. to be \hauled up); 4. променям посоката си, обръщам се (за вятър, кораб); to \haul off оттеглям (се), отдръпвам (се); мор. обръщам се настрана от, отдалечавам се; 5. мор. държа (се) срещу вятъра; II. n 1. теглене, дърпане, влачене; revitalising Bulgarian economy will be a long \haul съживяването на българската икономика ще отнеме много време; over the long \haul в дългосрочен план; 2. превозване, превоз; 3. жп превоз; 4. улов (за риба); прен. придобивка, печалба. -
10 décommander
v.tr. (de dé- et commander) отменям, оттеглям. Ќ Ant. commander. -
11 C-in-C
-
12 chief
{tfilf}
1. ръководител, началник, глава, разг. шеф
-in-CHIEF върховен, главен, най-висшият по ранг/чин
2. in CHIEF най-вече, особено, главно
3. вожд главатар (на племе и пр.)* * *{tfilf} n 1. ръководител, началник, глава; разг. шеф; -in-chief вър* * *шеф; ръководител; ръководещ; главен; върховен; военачалник; главатар; вожд; завеждащ; началник;* * *1. -in-chief върховен, главен, най-висшият по ранг/чин 2. in chief най-вече, особено, главно 3. вожд главатар (на племе и пр.) 4. ръководител, началник, глава, разг. шеф* * *chief[tʃi:f] I. n 1. шеф, глава, ръководител, началник; commander-in-\chief главнокомандващ; editor-in-\chief главен, отговорен редактор; too many \chiefs ( and not enough Indians) твърде много началници (и малко работници); 2. вожд, водач, главатар; II. adj главен, пръв, върховен, ръководен, ръководещ, основен, най-важен; C. Justice върховен съдия; C. Constable началник на полицията; \chief priest първосвещеник. -
13 commandant1
m. (de commander) воен. 1. майор; 2. командир; 3. началник, командващ; 4. офицер, който командва кораб, капитан на кораб. Ќ commandant1 de place комендант; commandant1 d'armes началник на гарнизон; commandant1 du bord пилот на самолет. -
14 commandant2,
e adj. (de commander) разг. заповеднически; авторитарен. -
15 commandante
f. (de commander) жена-командир. -
16 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
17 commandement
m. (de commander) 1. команда, командване; avoir le commandement sur une armée командвам армия; le haut commandement върховното командване; 2. поръчение, заръка; 3. началство; 4. юр. заповед; commandement d'huissier заповед, издадена от съдия-изпълнител; 5. техн. управление; 6. спорт. челна позиция в състезание; groupe de commandement челна колона ( в колоезденето). Ќ les dix commandements десетте божи заповеди. Ќ Ant. défense; obéissance, soumission; faiblesse. -
18 commanderie
f. (de commander) ист. 1. командерия, земя, дадена от феодал или папата на военен орден; 2. резиденция на рицар от такъв орден. -
19 commandeur
m. (de commander) 1. повелител; командор; 2. кавалер, носител на орден; commandeur de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион (III степен); 3. ист. рицар от военен орден, на когото е дадена земя. Ќ commandeur des croyants ист. вожд на правоверните (титла на султан, халиф). -
20 commando
m. (du port. commandar "commander") малка бойна формация за ударни действия; командос.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
commander — Commander … Military dictionary
commander — [ kɔmɑ̃de ] v. <conjug. : 1> • 1080; comander « donner en dépôt » Xe; lat. pop. °commandare, de commendare « confier, recommander » I ♦ V. tr. dir. 1 ♦ COMMANDER (qqn) :exercer son autorité sur (qqn) en lui dictant sa conduite. ⇒… … Encyclopédie Universelle
commander — COMMANDER. v. act. Ordonner, enjoindre quelque chose à quelqu un. Il lui a commandé telle chose. C est Dieu qui le commande. f♛/b] On dit proverbialement à celui qui veut commander quelque chose à des gens qui ne dépendent pas de lui, Commandez à … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Commander — «Commander» Sencillo de Kelly Rowland con David Guetta del álbum One More Love y Here I Am Publicación 17 de mayo de 2010 Formato Descarga digital, CD Grab … Wikipedia Español
commander — Commander. v. a. Ordonner, enjoindre quelque chose à quelqu un. Commander souverainement, imperieusement, avec authorité. il luy a commandé de faire telle chose. vous n avez rien à me commander. c est Dieu qui le commande. On dit prov. &… … Dictionnaire de l'Académie française
commander — Commander, enjoindre, bailler en commandement, qu on dit plus usitéement donner en mandement, Iubere, praecipere. Commander aussi est estre chef d une troupe. Selon ce on dit, Il commande en l armée, Imperator est. Commander aussi est recommander … Thresor de la langue françoyse
Commander — bezeichnet: Commander (Militär) einen militärischen Rang im englischsprachigen Raum, entsprechend dem Oberstleutnant oder Fregattenkapitän den Führer einer militärischen Einheit im englischsprachigen Raum, siehe Kommandant, Kommandeur oder… … Deutsch Wikipedia
Commander-1 — is a 1965 novel by Welsh author Peter Bryan George and deals with the aftermath of a nuclear war between the United States, the Soviet Union and the People s Republic of China. It was George s last published work, with the author committing… … Wikipedia
Commander — Com*mand er, n. [Cf. F. commandeur. Cf. {Commodore}, {Commender}.] 1. A chief; one who has supreme authority; a leader; the chief officer of an army, or of any division of it. [1913 Webster] A leader and commander to the people. Is. lv. 4. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
commander — early 14c., comandur, from O.Fr. comandeor, from comander (see COMMAND (Cf. command)). Commander in chief attested from 1650s … Etymology dictionary
commander — [kə man′dər, kəmän′dər] n. [ME comaundour < OFr comandeor] 1. a person who commands; leader; specif., a) the chief officer of a unit in certain societies and fraternal orders b) COMMANDING OFFICER 2. a high ranking member of an order of… … English World dictionary
