-
1 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
2 botte3
f. (moy néerl. bote "touffe de lin") връзка, китка, пакет от еднородни предмети, сноп, куп; botte3 de radis връзка репички; chercher une aiguille dans une botte3 de foin търся игла в копа сено. -
3 épingle
f. (lat. spinula "petite épine" de spina "épine") топлийка, карфица. Ќ chercher une épingle dans une botte de foin търся игла в копа сено; coups d'épingle ост. язвителни думи; épingle а cheveux фуркет, фиба; épingle а cravate игла за вратовръзка; épingle double, épingle de sûreté безопасна игла; épingle а linge щипка за пране; être tiré а quatre épingles облечен съм много изискано; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; mettre en épingle излагам наяве; хваля настойчиво. -
4 foin1
m. (lat. fenum) 1. сено; meule de foin1 копа сено; retourner le foin1 преобръщам сеното; 2. pl. трева, която трябва да се коси; couper les foin1s кося сено; 3. сенокос; 4. влакна в ангинар. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin1 търся игла в копа сено; être bête а manger du foin1 тъп съм като говедо; faire du foin1 вдигам шум, скандал. -
5 issue
f. (de issu) 1. изход, излаз; chercher une issue търся изход; rue sans issue улица без изход; il n'y a pas d'autre issue que le mariage няма друг изход освен сватба; 2. прен. край, краен резултат; issue d'un combat краен резултат от битка; heureuse issue щастлив край; 3. f. pl. трици и други остатъци от смляно жито; карантии на животно; 4. loc. prép. а l'issue de на излизане от; след свършването на, в края на; 5. ост. излизане. Ќ Ant. accès, entrée; commencement. -
6 bête1
f. (lat. bestia) 1. животно, добитък; bête1s а cornes рогат добитък; bête1 de somme товарно животно; bête1 de trait, bête1 de voiture впрегатен добитък; bête1 nuisible вредно животно; 2. pl. зверове, диви животни, гадини, насекоми; bête1s féroces, bête1s sauvages диви животни, зверове. Ќ c'est ma bête1 noire разг. това е човек, който ми е противен; chercher la petite bête1 разг. заяждам се; bête1 а bon Dieu зоол. божа кравица, калинка, Coccinella septempunctata; reprendre du poil de la bête1 разг. съвземам се; souffrir comme une bête1 страдам като куче; une bête1 de scène актьор, който се раздава на сцената; c'est une bête1 това е човек, който пред нищо не се спира; une sale bête1 лош човек; une bonne bête1 човек, който не е опасен; une belle bête1 красив човек; faire la bête1 правя се на глупав; говоря глупости. -
7 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
8 chercheur,
se m., f. et adj. (de chercher) 1. търсач, издирвач; les chercheur,s d'or търсачи на злато, златотърсачи; 2. изследовател, научен работник; 3. adj. изследователски, любопитен, търсачески. Ќ tête chercheur,se d'une fusée самонасочваща ракетна глава. -
9 comprendre
v.tr. (lat. pop. °comprendere, class. comprehendere "saisir") 1. състоя се, обхващам, включвам, съдържам; le concours comprend trois épreuves конкурсът се състои от три изпита; 2. разбирам, схващам; comprendre le fonctionnement d'une machine разбирам, схващам функционирането на машина; chercher а comprendre qqch. опитвам се да разбера нещо; comprendre qqn. разбирам поведението, постъпките на някого; se comprendre знае се, разбира се; разбирам се, познавам се; cela se comprend това е очевидно, ясно. Ќ Ant. excepter, exclure, omettre; échapper, ignorer, méconnaître. -
10 finesse
f. (de fine) 1. тънкост; connaître toutes les finesses d'une langue познавам всичките тънкости на даден език; 2. изтънченост, чувствителност, изящност; 3. ост. остроумие, хитрост. Ќ chercher (entendre) finesse а qqch. търся, старая се да открия тайния смисъл на нещо. Ќ Ant. épaisseur, grossièreté, sottise, bêtise, ineptie, niaiserie, stupidité. -
11 pétition
f. (lat. petitio, du v. petere "chercher а atteindre") молба, заявление, просба; петиция; faire signer une pétition de paix подписвам петиция за мир. -
12 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
13 vue
f. (du p. p. de voir) 1. зрение; organe de la vue орган на зрението; troubles de la vue нарушения на зрението; 2. око, поглед; se fatiguer la vue изморявам си очите; 3. гледка, изглед; de ma chambre la vue était belle гледката от стоята ми беше хубава; je vous envoie une vue de Sofia изпращам ви изглед от София; avoir vue sur гледам към (за прозорец и др.); 4. възглед, мнение; échange de vues обмяна на мнения; vue pessimiste песимистично мнение; 5. предявяване; представяне; titre payable а vue ценна книга платима при предявяване; 6. худ. пейзаж; картина, изобразяваща град и др.; 7. отвор; цепнатина за виждане на рицарски шлем; 8. намерение, цел; dans la vue de с намерение да; en vue de с цел да; avoir des vues sur son héritage имам някои скрити намерения спрямо наследството му. Ќ а la vue de при появяването на; при вида на; а perte de vue докъдето погледът стига; tirer а vue стрелям по видима цел; en appréciant par vue оценявайки на око; changement а vue смяна на театрален декор пред очите на зрителите, прен. внезапна и пълна промяна; а vue d'њil видимо; au point de vue de от гледна точка на; avoir des vues sur имам намерения спрямо, avoir en vue имам предвид; mettre en vue поставям налице; en vue видим, забележим; chercher а se mettre en vue опитвам се да привличам вниманието; а vue de pays единствено при вида на местността; а courte vue с ограничено мислене, непроницателно, недалновидно; ne pas perdre de vue не изпускам от поглед; perdre qqn. de vue изгубвам някого от погледа си; не знам какво е станало с някого; seconde vue (double vue) ясновидство, проницателност; perdre la vue ослепявам; vue courte, basse късогледство; а première vue на пръв поглед; je le connais de vue познавам го по лице.
См. также в других словарях:
Chercher une aiguille dans une botte de foin — ● Chercher une aiguille dans une botte de foin chercher une chose presque impossible à trouver … Encyclopédie Universelle
Chercher une aiguille dans une botte de foin. — См. Не иголка! … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
chercher — [ ʃɛrʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • XVIe; cerchier 1080; bas lat. circare « aller autour », de circum 1 ♦ (1210) S efforcer de découvrir, de trouver (qqn ou qqch.). ⇒ rechercher; recherche; découverte. Chercher qqn en explorant, en fouillant… … Encyclopédie Universelle
chercher — CHERCHER. v. act. Se donner du mouvement, du soin, de la peine pour trouver. Chercher quelqu un. Chercher quelque chose. Chercher soigneusement, diligemment. Chercher partout. Chercher à tâtons. Chercher en tous lieux. Chercher de l oeil.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chercher — CHERCHER. v. act. Se mettre en peine de trouver. Chercher quelqu un. chercher quelque chose. chercher soigneusement, diligemment. chercher par tout. chercher à manger. chercher du secours. chercher de l argent. si vous en voulez, allez en… … Dictionnaire de l'Académie française
Une chambre en ville — Données clés Réalisation Jacques Demy Scénario Jacques Demy Acteurs principaux Dominique Sanda Richard Berry Danielle Darrieux Michel Piccoli Sociétés de production … Wikipédia en Français
chercher — (chèr ché) v. a. 1° Tâcher de trouver. Que cherchez vous ? Je cherche ma bourse, mon livre. Je cherche mon fils qui s est séparé de moi dans la foule. Son chien le chercha longtemps. • Et les hommes jamais ne cherchent qui les fuit, CORN.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CHERCHER — v. a. Se donner du mouvement, du soin, de la peine pour trouver, pour découvrir quelqu un ou quelque chose. Il cherche son domestique. Je vous cherchais. Il cherche une place commode. Que cherchez vous ? Je cherche ma plume, mon livre, etc. Ce… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CHERCHER — v. tr. Se donner du mouvement, du soin, de la peine pour découvrir quelqu’un ou quelque chose. Je vous cherchais. Ces gens se sont longtemps cherchés sans se trouver. Il cherche une place commode. Que cherchez vous? Je cherche ma plume, mon livre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Une famille formidable — Genre Série de comédie / romantique Créateur(s) Joëlle Miquel, Laurent Vachaud, Ève Deboise, Alain Layrac Musique Turk Mauro Lacrima Blue (générique) Serge Franklin (série) Pays d’origine … Wikipédia en Français
Une chanson douce que me chantait belle-maman — Épisode de Desperate Housewives Une chanson douce que me chantait belle maman Épisode n° 05 Prod. code 104 Date diffusion 31 octobre 2004 Desperate Housewives Saison 1 Octobre 2004 Mai … Wikipédia en Français
