-
1 chanter
v. (lat. cantare, fréquent. de canere) I. v.intr. 1. пея; chanter faux пея фалшиво; chanter en play-back пея на плейбек; le coq chante петелът пее; 2. усмихвам се, нравя се, приятно мие е; si cela vous chante ако това ви е приятно; si ça vous chante ако това ви допада; II. v.tr. 1. пея, изпявам; chanter une chanson изпявам песен; 2. поет. възпявам, възхвалявам, превъзнасям; chanterune victoire възпявам победа; chanter victoire обявявам победа. Ќ chanter la messe отслужвам литургия; faire chanter qqn. шантажирам някого, изтръгвам признание чрез насилие; faire chanter qqn. sur un autre ton накарвам някого да запее друга песен. -
2 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
3 antienne
f. (lat. méd. antefana) 1. приглас; 2. прен. повтаряне; натякване. Ќ chanter toujours la même antienne все същото повтарям. -
4 cajoler
v.tr. (du moy. fr. gayoler "babiller, chanter", infl. de enjôler) 1. милвам, галя; отнасям се нежно; 2. лаская. а Ant. rudoyer, brusquer, malmener. -
5 chantable
adj. (de chanter) който може да се пее. -
6 chantage
m. (de chanter) шантаж; изнудване; faire du chantage а qqn. шантажирам някого. -
7 chantant,
e adj. (de chanter) 1. звучен, напевен, мелодичен; mélodie chantant,e звучна мелодия; une langue chantant,e напевен, мелодичен език; voix chantant,e мелодичен глас; 2. за който може да се напише музика; 3. в който се пее; café chantant, ост. кафене, в което се пее; кафе-шантан. -
8 chantefable
f. (de chanter et fable) лит. средновековен разказ, в който се редуват проза и песен. -
9 chantepleure
f. (de chanter et pleurer) 1. винарска фуния с много дълга тръба; 2. отвесен процеп на стена за изтичане на вода; 3. чеп на бъчва. -
10 chanterelle2
f. (de chanter) 1. муз. квинта (най-тънката струна на инструмент); 2. примамка (птица, която служи за примамване на други птици). Ќ appuyer sur la chanterelle2 засягам болното място, чувствителната струна. -
11 chantonner
v.tr. (de chanter) 1. тананикам; chantonner une mélodie тананикам мелодия; 2. v.intr. тананикам си тихо. -
12 déchanter
v.intr. (de dé- et chanter) разг. променям тона; намалявам претенциите си; отстъпвам. -
13 fausset1
m. (de faux) 1. фалцет, висок тънък глас (свойствен за гласа на жена и дете); chanter d'une voix de fausset1 пея с тънък висок глас; 2. певец, който пее с такъв глас. -
14 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
15 goualante
f. (de goualer "chanter", p.-к. de gouailler) разг., ост. песен. -
16 inchantable
adj. (de in- et chanter) който не може да се пее. -
17 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
18 louange
f. (de louer) 1. хвала, похвала; хвалене, възхваляване; 2. loc. adv. а la louange в чест на. Ќ chanter les louanges de qqn. превъзнасям някого. -
19 lutrin
m. (lat. legere "lire") църк. а) аналой; chanter au lutrin пея пред аналоя; diriger le lutrin дирижирам певците пред аналоя. -
20 maître-chanteur
m. (de chanter) 1. шантажьор, изнудвач; 2. (calque de l'all. Meistersinger) поет. музикант (член на асоциация в Германия (ХIV в.))
- 1
- 2
См. также в других словарях:
chanter — [ ʃɑ̃te ] v. <conjug. : 1> • Xe; lat. cantare, fréquent. de canere I ♦ V. intr. 1 ♦ Former avec la voix une suite de sons musicaux. ⇒ moduler, vocaliser; 1. chant. Chanter bien, avec expression. Chanter à livre ouvert. ⇒ déchiffrer, solfier … Encyclopédie Universelle
chanter — 1. (chan té) v. n. 1° Faire entendre un chant. Chanter juste. Chanter au lutrin. Maître à chanter. • Une femme chantait : C était bien de chansons qu alors il s agissait ! Dame mouche s en va chanter à leurs oreilles, LA FONT. Fabl. VII, 9.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
chanter — CHANTER. v. a. Former avec la voix une suite de sons variés, selon les règles de la musique. Chanter bien. Chanter juste, agréablement, passablement. Chanter a pleine voix. Chanter faux. Chanter à basse note. Il alloit chantant par les chemins.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chanter — Chanter. v. act. Pousser la voix avec differente inflexion & harmonie. Il chante bien. il chante juste, agreablement, passablement. chanter à pleine voix. chanter faux. chanter à basse note. il alloit chantant par les chemins. chanter la grande… … Dictionnaire de l'Académie française
chanter — Chanter, Canere, Cantare, Occinere, Praecinere, Psallere. Qui apprend autruy à chanter, Vocis et cantus modulator, Phonascus, Musicus. Chanter apres un autre, Recantare. Chanter en joüant de fleustes, Canere ad tibiam. Chanter de la gorge… … Thresor de la langue françoyse
Chanter — Chant er (ch[.a]nt [ e]r), n. [Cf. F. chanteur.] 1. One who chants; a singer or songster. Pope. [1913 Webster] 2. The chief singer of the chantry. J. Gregory. [1913 Webster] 3. The flute or finger pipe in a bagpipe. See {Bagpipe}. [1913 Webster]… … The Collaborative International Dictionary of English
chanter — [chan′tər, chän′tər] n. 1. one who chants or sings, esp. as in a choir; chorister 2. a priest who sang Masses in a chantry 3. that pipe of a bagpipe with finger holes on which the melody is played … English World dictionary
CHANTER — v. n. Former avec la voix une suite de sons variés, selon les règles de la musique. Chanter bien. Chanter avec goût. Chanter juste, agréablement, passablement. Chanter à pleine voix. Chanter faux. Chanter à basse note. Il allait chantant par les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CHANTER — v. intr. Former avec la voix une suite de sons variés, selon les règles de la musique. Chanter bien. Chanter avec goût. Chanter juste, agréablement, passablement. Chanter à pleine voix. Chanter faux. Chanter en musique. Chanter en faux bourdon.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Chanter — This article is on the bagpipe part; for the musical office, see Cantor. For people named Chanter, see Chanter (surname). The chanter of the Great Highland bagpipe. The chanter is the part of the bagpipe upon which the player creates the melody.… … Wikipedia
Chanter — Chanterelle (musique) Pour les articles homonymes, voir Chanterelle (homonymie). La chanterelle, le chanter ou flûte, ou chalumeau, ou lévriad (en breton) est un cône (parfois un cylindre) percé de trous permettant l exécution d une mélodie sur… … Wikipédia en Français
