-
1 ceinture
f. (lat. cinctura, rac. cingere "ceindre") 1. колан; пояс; ceinture de sauvetage спасителен пояс; 2. техн. обръч; 3. прен. ограда, пояс; 4. ост. кесия, носена на колана; 5. талия, кръст; nu jusqu'а la ceinture гол до кръста. Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture dorée погов. по-добре е да си уважаван, отколкото да си богат; être ceinture noire нося черен колан (в джудото); ceinture! съвсем нищо! ceinture de chasteté девствен колан (в Средновековието); ceinture de sécurité предпазен колан; ceinture verte зелен пояс около град; chemin de fer de ceinture околовръстен железен път; ceinture d'une colonne удебеление в основата на колона; plaisanterie au-dessous de la ceinture тривиална, изтъркана шега. -
2 boucler
v. (de boucle) I. v.tr. 1. закопчавам; boucler la ceinture закопчавам колан; boucler sa valise закопчавам си куфара, заминавам; 2. къдря, накъдрям; 3. завършвам, приключвам; 4. поставям халка (на кобила, за да не бъде качвана от жребец); 5. разг. затварям; boucler le magasin затварям магазина; 6. блокирам (от войска или полиция, за населено място); 7. затварям електрическа верига; 8. хвърлям в затвор; II. v.intr. 1. къдря се; ses cheveux bouclent косите му се къдрят; 2. комп. изпълнявам многократно поредица от команди. Ќ Ant. déboucler. -
3 brêler
v.tr. (de l'a. fr. brael "ceinture; lien", de braie) техн. свързвам (греди или товари) чрез въжета. -
4 ceinturer
v.tr. (de ceinture) 1. опасвам; 2. спорт. обхващам през талията. Ќ Ant. desserrer; relâcher. -
5 ceinturon
m. (de ceinture) 1. воен. колан, поясок (за закачване на нож, сабя и пр.); 2. широк колан. -
6 chasteté
f. (a remplacé chastée, dér. de chaste) целомъдрие, целомъдреност; девственост, чистота, непорочност; липса на еротизъм; faire vњu de chasteté давам обет за целомъдрие; vivre dans la chasteté живея целомъдрено. Ќ ceinture de chasteté колан за запазване на девствеността ( през Средновековието). Ќ Ant. concupiscence, impureté, débauche, dépravation, immodestie, impudeur, indécence; érotisme, lubricité, luxure. -
7 cingler2
v.tr. (du lat. cingula "ceinture") 1. шибам, бия (с камшик); 2. плющя, шибам (за дъжд); 3. шибам, бръсна (за вятър); 4. техн. кова желязо след излизане от пещта. -
8 cintrer
v.tr. (lat. pop. °cincturare, de cinctura "ceinture") 1. извивам във вид на дъга; cintrer un rail извивам релса във вид на дъга; 2. архит. засводявам; 3. правя дреха да стои добре според мерките на даден човек. Ќ Ant. décintrer; redresser. -
9 doré,
e adj. (de dorer) 1. златен, позлатен; 2. жълт, златожълт, златист; 3. блестящ; 4. честит, щастлив; 5. плодотворен; 6. лъскав, съблазнителен; 7. намазан с жълтък ( за сладкиш). Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture doré,e погов. по-добре честно име, отколкото нечестно богатство; jeunesse doré,e млади контета; pain doré, хляб, натопен в яйце и опържен в масло; un mors doré, ne rend pas un cheval meilleur погов. простият си остава прост, дори и богато облечен. -
10 evzone
m. (gr. euzônos "qui a une belle ceinture") войник от гръцката пехота. -
11 sauvetage
m. (de sauveté) 1. спасяване; bouée, ceinture de sauvetage спасителен пояс; gilet de sauvetage спасителна жилетка; 2. разш. избавяне, отърваване. -
12 sécurité
f. (lat. securitas, de securus) 1. сигурност, безопасност; le Conseil de sécurité Съветът за сигурност; sécurité nationale национална сигурност; ceinture de sécurité колан за безопасност (в автомобил); 2. обезпеченост, гаранция; sécurité matérielle материална обезпеченост. Ќ sécurité sociale социално осигуряване. -
13 serrer
v.tr. (lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera "barre, verrou") 1. стискам, притискам; затягам; serrer les dents стискам зъби; serrer sa ceinture затягам колана си; 2. сгъстявам, стягам, сбивам; serrer les rangs сгъстявам редиците; 3. затягам, завинтвам; serrer un robinet затягам кранче; serrer une vis затягам винт; 4. прибирам; un grenier où l'on serrait en hiver les pommes de terre таван, където прибираха през зимата картофите; se serrer 1. свивам се, стискам се; 2. стягам се; 3. натискам се, притискам се. Ќ serrer le cњur разг. причинявам голяма мъка; serrer les pouces а qqn. разг. принуждавам някого да каже това, което искам да знам. -
14 zona
m. (mot lat. "ceinture", sens méd. en bas lat.) мед. зона, вирусна кожна инфекция. -
15 zone
f. (lat. zona, du gr. zônê, proprem. "ceinture") 1. геогр. зона, пояс; zone glaciale, polaire полярна зона; zone torride тропическа зона; zone tempérée умерен пояс; zone climatique климатична зона; zone sismique сеизмична зона; 2. зона, пространство, поле, район; zone d'action воен. поле на действие; zone franche свободна икономическа зона; zone а urbaniser en priorité (Z.U.P.) зона, която ще се застроява приоритетно; zone d'aménagement différé (Z.A.D.) зона, която ще се благоустроява след определен период от време; la zone мизерните крайни квартали ( на Париж). Ќ c'est la zone разг. ситуацията е лоша; écrivain de deuxième zone посредствен писател. -
16 zonure
m. (lat. zool. zonurus, du gr. zônê "ceinture, zone" et oura "queue") зоол. поясоопашат гущер ( Южна Америка). -
17 zostère
f. (mot lat. d'o. gr. "ceinture", а cause des feuilles allongées en forme de lanières) бот. зостера ( вид морска трева), Zostera marina.
См. также в других словарях:
ceinture — [ sɛ̃tyr ] n. f. • 1175; lat. cinctura, rac. cingere → ceindre I ♦ 1 ♦ Bande servant à serrer la taille, à ajuster les vêtements à la taille. Ceinture de cuir, de tissu. Boucler, attacher, serrer, desserrer sa ceinture. La boucle, la patte, l… … Encyclopédie Universelle
ceinture — CEINTURE. s. f. Ruban de soie ou de fil, cordon, ou autre chose semblable, avec quoi on se ceint ordinairement par le milieu du corps. Mettre une ceinture par dessus sa soutane. Ceinture de soie. Ceinture à frange d or. La boucle d une ceinture.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
ceinture — Ceinture. s. f. Ce avec quoy on se ceint le corps. Une ceinture d or. une ceinture de diamants. une ceinture avec les pendans, ou avec le porte espée. ceinture de cuir. ceinture de haut de chausse. On dit prov. Bonne renommée vaut mieux que… … Dictionnaire de l'Académie française
ceinturé — ceinturé, ée (sin tu ré, rée) part. passé. Le comte de Guiche, ceinturé comme son esprit, SÉV. 112. Terme d histoire naturelle. Qui a le milieu du corps d une autre couleur que le reste … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ceinture — Cein ture , n. [F.] A cincture, girdle, or belt; chiefly used in English as a dressmaking term. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
Ceinture — (fr., spr. Sängtür), 1) Gürtel, Leibbinde; 2) (Bauk.), das Plättchen unter u. oberhalb des Säulenschaftes … Pierer's Universal-Lexikon
Ceinture — (franz., spr. ßängtǖr ), Gürtel, Leibbinde … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Ceinture — (frz., spr. ßängtühr), Gürtel, Einfassung … Kleines Konversations-Lexikon
Ceinture — (frz. Sängtühr), Gürtel; das Blättchen oberhalb und unterhalb des Säulenschafts … Herders Conversations-Lexikon
ceinture — (sin tu r ) s. f. 1° Ce dont on se ceint le milieu du corps. Il se mit une ceinture. Porter une épée à la ceinture. Détachant son poignard de sa ceinture. Ceinture de commandement, ceinture d uniforme portée par les généraux. Dénouer la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ceinture — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Ceinture », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) la ceinture est un accessoire vestimentaire… … Wikipédia en Français
