-
1 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
2 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
3 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ.
См. также в других словарях:
Ils ne voudront pas me croire — Données clés Titre original They Won t Believe Me Réalisation Irving Pichel Scénario Jonathan Latimer Acteurs principaux Susan Hayward Robert Young Jane Greer … Wikipédia en Français
croire — [ krwar ] v. <conjug. : 44> • creire 1080; credre Xe; lat. credere « confier », fig. « avoir confiance » I ♦ V. tr. dir. 1 ♦ Tenir pour vrai ou véritable. ⇒ accepter, admettre. Je crois ce que vous dites. Ne croyez rien de ce qu il vous… … Encyclopédie Universelle
croire — Croire, Credere. Croire et dire, Autumare. Aisé à croire, Credibilis. Croire facilement, Se credulum praebere. Croire pour tout certain, Pro haud dubio habere. Comme je croy par quelques conjectures que j ay, Vt coniicio. Chacun le croit ainsi… … Thresor de la langue françoyse
croire — CROIRE. v. act. Estimer une chose veritable, la tenir pour vraye. Croire legerement. croire de leger. croire facilement. croire certainement. j ay de la peine à croire cela, je le croy bien, je n en croy rien. il croit cette relation, ce conte &c … Dictionnaire de l'Académie française
croire — CROIRE. v. a. Je crois, tu crois, il croit; nous croyons, vous croyez, ils croient. Je croyois, nous croyions, vous croyiez, ils croyoient. Croi, ou crois. Que je croie, que nous croyions. Que je crusse, que tu crusses, qu il crût; que nous… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
pas — Pas, Tantost est nom m. et signifie proprement ores une enjambée ou simple, contenant deux pieds et demy, ou Geometrique contenant cinq pieds, à quatre paulmes pour pied, Passus. Duquel mot il vient par apocope. Ores improprement quelconque… … Thresor de la langue françoyse
croire — (kroi r ; en 1703, la prononciation indiquée est crere, sur le théâtre on disait je croa et non pas je cres ; plusieurs prononcent crere, dit Chifflet, Gramm. p. 201 ; je crais, dit Vaugelas ; la prononciation longtemps incertaine, comme on voit … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CROIRE — v. a. ( Je crois, tu crois, il croit ; nous croyons, vous croyez, ils croient. Je croyais ; nous croyions, vous croyiez, ils croyaient. Je crus. J ai cru. Je croirai. Je croirais. Crois. Que je croie, que nous croyions. Que je crusse, que tu… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
CROIRE — v. tr. Tenir pour véritable. J’ai de la peine à croire tout ce qu’il dit. Vous ne me ferez jamais croire cela. Il croit cette histoire, ce conte. Ne croyez rien de tout ce qu’il vous dit. C’est un homme défiant, il ne croit que ce qu’il voit.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
pas — 1. pas [ pa ] n. m. • 1080; en pas que « aussitôt que » 980; lat. passus I ♦ UN, DES PAS. 1 ♦ (1080) Action de faire passer l appui du corps d un pied à l autre, dans la marche. Faire un pas en avant, en arrière (⇒ recul) , sur le côté. Avancer,… … Encyclopédie Universelle
pas\ poss — possible [ pɔsibl ] adj. et n. m. • 1265; lat. imp. possibilis I ♦ Adj. 1 ♦ (Activités, réalités humaines) Qui peut exister, qu on peut faire. ⇒ concevable, envisageable, faisable, réalisable. Nous avons fait tout ce qui est humainement possible… … Encyclopédie Universelle
