buenas

f 1) нощ, мрак, тъма; noche toledana прен., разг. безсънна нощ; noche cerrada дълбока нощ; media noche полунощ; a buenas noches прен., разг. а) без да виждам; б) без да разбирам, без да чувам, без да знам; в неведение (с гл. estar, dejar, quedarse); Noche Vieja новогодишна нощ; alta noche поет. полунощ; 2) прен. безутешност, тъма, непрогледност и т. н.; 3) вечер; bien entrada la noche късно вечерта; hacerse de noche свечерява се, стъмва се; Ўbuenas noches! а) добър вечер! б) лека нощ!; noche de perros прен., разг. кошмарна нощ (с гл. pasar, tener); noche de verbena нощно увеселение; noche intempesta поет. късна доба; primera noche ранните нощни часове; a buenas noches прен., разг. тайно, по тъмно; a la noche, chichirimoche, y a la mañana, chichirinada днес едно, утре друго; ayer noche вж. anoche; de la noche a la mañana прен. бързо, от днес за утре; de noche нощем, през нощта, нощно време; de noche todos los gatos son pardos прен., разг. нощем всички котки са сиви (нощем трудно може да се преценява); hacer noche en alguna parte пренощувам; hacerse noche una cosa а) прен. нещо изчезва от ръцете ми или го открадват; б) прен., разг. потъвам в забрава; noche y día прен. винаги, непрекъснато; денем и нощем; pasar la noche en claro (en blanco) прен. будувам, не спя нощем; temprano es noche прен., разг. преждевременно, рано ( когато се иска нещо).

f 1) дръжка; 2) pl прен., разг. чужда услуга или чуждо влияние за постигане на целите; tener buenas agarraderas прен., разг. имам добри връзки.

f 1) чукче или халка (железни, за хлопане на външна врата); 2) стенна желязна халка (за връзване на кон); 3) ключалка, мандало, резе (на врата); tener (agarrarse a) buenas aldabas прен., разг. имам влиятелни връзки.

f отсъствие, раздяла; липса; brillar alguien (algo) por su ausencia разг. не се намирам на очакваното място; buenas (malas) ausencias похвали (упреци) за отсъстващ или добри (лоши) новини за него (с гл. tener, hacer, merecer).

f pl шипци (за свещ); tener buenas despabiladeras а) прен., разг. природно интелигентен съм; б) прен., разг. не допускам вмешателство.

f 1) pl вътрешности; 2) вътрешен орган; 3) pl недра (на земя, планина); 4) pl прен. най-интимното, най-скритото; 5) прен. център; 6) прен. характер, нрав; 7) прен. нежност, обич; hombre de buenas entrañas добродушен човек; arrancàrsele a uno las entrañas прен. къса ми се сърцето; dar uno hasta las entrañas изключително щедър, либерален съм; echar uno las entrañas прен., разг. скъсвам се от повръщане, изповръщам си червата; hacer las entrañas a una criatura прен. давам му да бозае за пръв път; hacer las entrañas a uno прен. застъпвам се, умолявам за застъпничество; no tener entrañas прен. жесток, безчовечен съм; sacar las entrañas a uno прен. вадя някому душата.

f 1) гръб, плещи, широчина на плещи (по-често pl); 2) конвой, охрана, ариергард, покритие; 3) pl опако, гръб, опакова страна; a espaldas adv тайно, скришно; guardar las espaldas de alguien разг. предпазвам някого; a espaldas vueltas прен. предателски, зад гърба; caer (caerse) de espaldas прен. учудвам се, изумявам се; dar de espaldas падам по гръб; hablar por las espaldas прен. говоря против някого в негово отсъствие; relucir la espalda прен. богат съм; tener buenas espaldas прен., разг. имам яка гърбина; tornar (volver) las espaldas прен. обръщам гръб някому, изоставям го; hacer uno espaldas а) прен., разг. търпя, понасям; б) прен. пазя си гърба.

f pl разг. начин, маниер на изразяване; tener buenas explicaderas умея да говоря, да общувам.

f 1) грешка; sin falta точно, безпогрешно, задължително; 2) недостатък, липса, недостиг; 3) нарушение (на задължение, дисциплина и др.); 4) неприсъствие, отсъствие; 5) спиране на менструация (обикн. през бременността); 6) правописна, печатна, правоговорна грешка; 7) юр. дребно нарушение; 8) pl ученически грешки; falta de intención юр. непредумишлено; a falta de липсва, при липса на; a falta de pan, buenas son tortas като няма риба, и ракът е риба; caer uno en falta разг. не изпълнявам задълженията си; hacer falta необходим(о) е (някой, нещо); hacerle a uno falta una persona o cosa нужен ми е, липсва ми (някой или нещо); sacar faltas приписвам някому реални или измислени грешки.

f 1) източник, извор; 2) фонтан; 3) кръщелен купел; 4) блюдо, чиния; 5) прен. основа, начало, извор, източник; 6) pl извори (на творба); 7) хир. отворена рана за изтичане на гнойта; beber uno en buenas fuentes прен., разг. черпя знание, информация от надежден източник; dejar la fuente por el arroyo proverb изпускам питомното, за да гоня дивото; fuentes termales топли минерални извори; fuentes fidedignas достоверен източник.

1. m 1) човек; 2) мъж; 3) разг. мъж, съпруг; 2. Ўhombre! interj човече! (за изразяване на удивление); hombre de acción действен човек; човек на действието; hombre de bien честен, порядъчен човек; buen hombre добряк, добродушен човек; hombre de bigotes прен., разг. човек с характер; hombre de buenas letras начетен, учен, писател; hombre de cabeza умен, талантлив; hombre de ciencia учен; hombre de copete прен. уважаван, авторитетен човек; hombre de corazón смел, благороден, великодушен човек; hombre de días стар, в напреднала възраст; hombre de dinero (de fondos) богат; hombre de distinción изтъкнат, от знатен род или с високо положение; hombre de dos caras прен. двуличен; hombre de edad възрастен, стар (между 60 и 70 г.); hombre de fondo много способен, начетен, талантлив; hombre de hecho (de palabra) който държи на думата си; hombre de la vida airada разпуснат, разхайтен, който се мисли за голям красавец и смелчага; hombre del saco човекът с чувала (герой от приказка, с който се плашат децата); hombre de lunas (lunàtico) лунатик; hombre de mundo светски човек; hombre de nada беден, с тъмен произход; hombre de negocios делови човек; търговец; hombre de paja подставено лице, чучело; hombre de pelo en pecho прен., разг. смел, решителен; hombre de pro (de provecho) полезен човек; мъдрец, общественик; hombre de buena capa човек, който умее да се представя добре; hombre de Estado държавен деец; hombre de puños прен., разг. смел, безстрашен, с внушителна фигура; hombre de todas sillas прен. многостранно развит, който е вещ в много изкуства, области; hombre de veras сериозен човек, реалист; hombre de verdad който говори винаги истината и си е спечелил такова име; hombre hecho а) зрял мъж; б) получил образование в определена област; hombre hecho y derecho здрав, прав мъж; стабилен, разумен; hombre interior вътрешният, духовният аз на човека; hombre liso честен, искрен, простодушен; hombre menudo дребосък; hombre para poco малодушен, страхлив; hombre público обществен деец; hombre rana водолаз; Ўbuen hombre! добри човече! (обръщение към непознат); gran hombre велик, изтъкнат; pobre hombre нещастник, неумел, нерешителен, прен. горкият човек; hombre pobre беден човек, бедняк; buen hombre, pero mal sastre умен, но неумел, несръчен; como un hombre като мъж (уверено, отговорно); hacer a uno hombre прен., разг. правя някого човек; hacerse todo un hombre прен., разг. ставам зрял, истински мъж; no tener uno hombre прен. нямам си човек ( хора), няма кой да ме защитава; ser uno hombre al agua прен., разг. непоправим съм (като поведение); неизлечимо болен; ser uno mucho hombre голяма работа съм, голям мъж; ser uno otro hombre прен. станал съм друг човек, много съм се променил; hombre pobre, todo es trazas proverb беден човек, жив дявол; como un solo hombre adv като един, всички заедно.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

f 1) намерение; цел; 2) замисъл; умисъл, преднамереност; 3) хитрост, лукавост; 4) прен. агресивност, нападателност; dar intención обнадеждавам; de primera intención на първо време; неокончателно; hacer intención de разг. правя жест на; ir con buenas intenciónes разг. стремя се към брак, имам почтени намерения (при любовна връзка); primera intención прен. искреност, честност; segunda intención прен. лицемерие, задно намерение.

f 1) буква; al pie de la letra adv а) буквално, дословно; б) безпрекословно, безусловно; seguir uno las letras уча, образовам се; 2) полигр. шрифт; letra mayúscula главна буква; minúscula малка буква; 3) почерк; 4) текст (на муз. произведение); 5) pl хуманитарни науки; Facultad de Letras филологически факултет; 6) буквален смисъл на думата; 7) либрето (на опера и др.); 8) прен., разг. хитрост, проницателност; 9): letra de cambio пҐлица; платежно нареждане; ser persona de letras образован човек съм; letras a la vista икон. безсрочно задължение; letra abierta кредитна карта; letra de mano ръкописна буква; letra de molde печатна буква; letra menuda прен., разг. хитрост; проницателност, прозорливост; letra muerta прен. правило, което вече не се изпълнява; къс хартия; letras divinas (sagradas) Библията; letras gordas прен., разг. (с гл. tener) недообразован, не много интелигентен; letras humanas литература (най-вече гръцка и латинска); letras; bellas (buenas) letras литература; dos (cuatro) letras прен., разг. кратка записка, писъмце; primeras letras първоначалното обучение; atarse a la letra прен. придържам се към буквалното значение на текста; girar una letra счет. издавам платежно нареждане; las letras no embotan la lanza прен. да си образован не пречи и да си смел; letra por letra прен. изцяло, напълно, без да се изпусне или добави нещо; буква по буква; seguir uno la letra уча, следвам.

a 1. adj 1) лош, недобър (с гл. ser); 2) негоден, вреден; 3) неразумен, незаконен; 4) предвещаващ зло; 5) долен, престъпен; 6) болен, нездрав с гл. estar); 7) труден, недостъпен; 8) неприятен, неудобен; 9) прен. непослушен, палав; 10) разг. зъл, злобен; 11) развален, негоден, похабен; 12): lo malo, лошото, проблемът, трудността; 2. m: el malo, Дяволът (по-често pl); 3. m, f злият, лошият (като персонаж); a malo,as враждебно настроен (предимно с гл. estar, ponerse, andar); de malo,as а) не ми върви (с гл. estar), без късмет; б) недобронамерен, злонамерен (с venir); в) в лошо настроение (с estar, hallarse); màs vale malo, conocido que bueno por conocer proverb за предпочитане е познатото зло пред непознатото добро; por las malo,as o por las buenas волю-неволю.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

f 1) троха; малка част от нещо; 2) среда (на хляб); 3) прен., разг. същина, същност, вътрешна сила; hombre de miga1 достоен човек; 4) прен., разг. същностност, сериозност; discurso de miga1 сериозна реч; 5) pl трохи; изпържени хлебни хапки; hacer buenas (malas) miga1s con alguien прен., разг. разбираме се добре, дружа (враждувам) с някого; de mucha miga1 значителен.

f 1) сламка; 2) слама; 3) прен. дреболия, несъществено нещо; no pesar una paja разг. няма никакво значение; no importar una paja прен. нищо не струвам; color paja сламен, сламенорус, с цвят на узряло жито; paja de agua Кол., Гват. кран на чешма; paja larga прен. много висок и слаб човек; alzar uno las pajas con la cabeza прен., разг. падам по гръб; buscar uno la paja en el oído прен., разг. търся си претекст, за да се скарам; hacerse uno una paja вулг. маструбирам, правя си чикия; no dormirse uno en las pajas прен., разг. нащрек съм, гледам да използвам случая; Ў pajas! не падам по-долу от друг; por un quítame allà esas pajas прен., разг. за нищо, безпричинно; hacer buenas pajas con uno прен., разг. добре се разбирам с някого.

m 1) хляб; pan integral (negro) пълнозърнест хляб; pan regañado пукнат при печенето хляб; pan sentado корав хляб; al pan, pan y al vino, vino прен., разг. кратко, точно и ясно; направо; el pan de cada día насъщният; el pan nuestro de cada día прен. обичайно повтарящо се нещо; ser algo pan comido прен. лесна работа; ser alguien un pedazo de pan прен. добродушен човек; душа човек; pan seco сух хляб (без нищо друго); miga de pan среда на хляб; corteza de pan кора на хляб; pan tostado препечен хляб; venderse como el pan продавам се като топъл хляб; 2) хляб (самун); pan de molde нарязан на филии хляб (в пакет); 3) прен. жито; 4) прен. нива; 5) прен. маса от каквото и да е във форма на хляб; pan de jabón калъп сапун; 6) прен. насъщна храна; 7) прен. тънки кори от тесто; 8) прен. лист от кован метал; pan agradecido прен. благодарен човек; pan mal conocido прен. неоценено, непризнато благодеяние; pan perdido прен. лице, изоставило дома си и отдало се на скитнически живот; a falta de pan, buenas son tortas когато няма риба, и ракът е риба; a pan y agua на хляб и вода (за наказание); coger a uno el pan bajo el sobaco прен., разг. държа някого в своя власт; contigo, pan y cebolla прен. с теб на всичко съм готов; ganarse el pan прен., разг. изкарвам си прехраната; pan sin sal прен., разг. блудкав човек; al pan, pan y al vino vino разг. да наричаме нещата със собствените им имена.

1. f 1) след обед; 2) вечер, вечерно време; привечер; Ўbuenas tardes! добър ден (употр. се след обед до свечеряване); 2. adv късно; tarde o temprano рано или късно; de tarde en tarde отвреме-навреме; haber nacido tarde прен. неопитен съм; para luego es tarde няма време за отлагане; màs vale tarde que nunca погов. по-добре късно, отколкото никога; tarde, mal y nunca след дъжд качулка.