-
1 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
2 bouché,
e adj. (de boucher) 1. запушен, затулен, затъкнат, задръстен, затворен; avoir le nez bouché, запушен ми е носът; 2. облачен; temps bouché, облачно време; 3. прен. умствено ограничен, тъп, прост. Ќ être bouché, а l'émeri разг. много съм тъп, ограничен. -
3 bouche-trou
m. (de boucher et trou) (pl. bouche-trous) разг. лице, вещ, която служи за запълване на празнина и за нищо друго. -
4 amuse-bouche
m. (de amuser et bouche) (pl. amuse-bouches ou amuse-bouche) хапки или сандвичи, сервирани с аперитива или по време на коктейл. -
5 arrière-bouche
f. (de arrière et bouche) (pl. arrière-bouches) анат. задна част на устата, глътка, фаринкс. -
6 boche-à-bouche
m.inv. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") уста в уста ( вид изкуствено дишане). -
7 rince-bouche
m. (de rincer et bouche) (pl. rince-bouches) чашка за изпакване на устата след хранене. -
8 béant,
e adj. (p. prés. de béer) широко отворен, разтворен; зяпнал, зеещ; être bouche béant,e оставам с отворена уста (от учудване); gouffre béant, зееща пропаст. Ќ Ant. bouché, fermé, couvert. -
9 bée1
adj. (de béer) в съчет. bouche bée1 зяпнала уста; être bouche bée1 devant qqn. възхищавам се на някого безрезервно. -
10 voler1
v. (lat. volare) I. v.intr. 1. летя, хвърча, хвръквам; voler1 а haute altitude летя на голяма височина; la balle vole vite куршумът лети бързо; 2. прен. движа се много бързо, тичам, летя; son cheval volait vite конят му се движеше много бързо; voler1 au secours de qqn. притичвам се на помощ на някого; 3. разпространявам се бързо, voler1 de bouche en bouche разпространявам се от уста на уста; 4. лит. минавам бързо, летя; le temps vole vite времето лети бързо; II. v.tr. ост. гоня, преследвам ( за граблива птица). Ќ voler1 de ses propres ailes действам самостоятелно; vouloir voler1 avant d'avoir des ailes искам да правя нещо преди да имам средствата за това; voler1 en éclats пръсвам се на парчета; разбивам се; voler1 au secours de la victoire действам само тогава, когато съм сигурен, че ще има успех, постигнат от другите. -
11 aboucher
v.tr. (de а et bouche) 1. свързвам, уреждам среща (между двама души); il m'a abouché avec le professeur той ме свърза с преподавателя; 2. свързвам ( два провода или тръби). -
12 armement
m. (de armer) 1. въоръжаване, въоръжение; съоръжение, снаряжение; armement d'un soldat снаряжението на войник; la course aux armements надпреварване във въоръжението; 2. приготовления за война; 3. принадлежности; armement d'une bouche а feu всички принадлежности за обслужване на оръдие; armement en guerre мор. съоръжаване на кораб за война. Ќ Ant. désarmement. -
13 badaud,
e m., f. (prov. badau, de badar "regarder bouche bée") 1. зяпльо, заплес, сеирджия; 2. adj. лековерен. -
14 badauder
v.intr. (prov. badar "regarder bouche bée") ост. зяпам, заплесвам се, губя си времето. -
15 bâiller
v.intr. (bas lat. bataculare, de bactare "tenir la bouche ouverte") 1. прозявам се; 2. зея, зяпам; la porte bâille вратата зее. -
16 bâilleur,
euse m., f. (bas lat. bataculare, de batare "tenir la bouche ouverte") човек, който често се прозява. -
17 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
18 bégueule
f. (beé gueule "bouche bée") 1. предвзета жена; 2. лицемерно добродетелна жена. Ќ Ant. large, libertin, libre. -
19 boucau
m. (du prov. boucau, bouco "bouche") диал. вход на пристанище в Южна Франция. Ќ Hom. boucaud. -
20 boucharde
f. (o. i., p.-к. de bocard, sous infl. de bouche) 1. бучарда (каменарски чук); 2. грапав валяк ( за цимент).
См. также в других словарях:
bouche — [ buʃ ] n. f. • buce v. 1040; lat. bucca « joue », puis « bouche » 1 ♦ Cavité située à la partie inférieure du visage de l homme, bordée par les lèvres, communiquant avec l appareil digestif et avec les voies respiratoires. ⇒fam. bec, gueule;… … Encyclopédie Universelle
bouché — bouche [ buʃ ] n. f. • buce v. 1040; lat. bucca « joue », puis « bouche » 1 ♦ Cavité située à la partie inférieure du visage de l homme, bordée par les lèvres, communiquant avec l appareil digestif et avec les voies respiratoires. ⇒fam. bec,… … Encyclopédie Universelle
bouche — BOUCHE. s. f. Partie du visage d où sort la voix, & par où entrent les aliments. Une belle bouche. une grande bouche. une petite bouche. une bouche vermeille. une bouche fenduë jusqu aux oreilles. une bouche plate. une bouche relevée. cela rend… … Dictionnaire de l'Académie française
Bouché — bezeichnet: Bouché (Gärtnerfamilie), eine Gärtnerfamilie hugenottischer Herkunft, die seit 1685 in Berlin ansässig war. Der Name wird manchmal fälschlicherweise auch „Bocher“ geschrieben. Bouché ist der Familienname folgender Personen: Carl David … Deutsch Wikipedia
bouché — bouché, ée (bou ché, chée) part. passé. Bouteille bien bouchée. Le trou dans la haie est bouché. • Que ne puis je aller à mon gré Dans l Olympe.... Mais le chemin m en est bouché, VOLT. Épîtres, 48. Fig. • Voilà encore une source de vices… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bouche- — ❖ ♦ Premier élément de composés, tiré du verbe boucher. Bouche bouteilles n. m. invar. (1925) : machine à boucher les bouteilles. ⇒ Boucheur, 3. (boucheuse). Bouche œil n. m. (1880) : fam. et vx. somme d argent donnée à qqn pour obtenir son… … Encyclopédie Universelle
Bouche — Bouche, Bouch Bouch, n. [F. bouche mouth, victuals.] [1913 Webster] 1. A mouth. [Obs.] [1913 Webster] 2. An allowance of meat and drink for the tables of inferior officers or servants in a nobleman s palace or at court. [Obs.] [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
Bouche — (fr., spr. Busch), 1) Mund; B. close (spr. Busch klohs, d.i. geschlossener Mund), reinen Mund gehalten! 2) Geschmack; daher bonne bouche. angenehmer Nachgeschmack, u. pour la bonne bouche, etwas, das den Gaumen kitzelt; 3) so v.w. Mündung … Pierer's Universal-Lexikon
Bouche — Bouche, n. [F.] Same as {Bush}, a lining. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Bouche — Bouche, v. t. Same as {Bush}, to line. [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
Bouché — C est en principe une variante de Boucher (voir ce nom). Autre possibilité : variante de Bouchet (= petit bois). Il est difficile dans l annuaire téléphonique de distinguer les formes avec accent et sans accent. Sans accent (Bouche), il s agit… … Noms de famille
