-
1 bandé,
e adj. (de bande) който е с ленти или ивици ( за герб). -
2 entre-bande
f. (de entre- et bande) ивица, ива ( в края на плат). -
3 plate-bande
f. (de plat et bande) (pl. plates-bandes) 1. ивица земя около градинска леха; 2. архит. плосък, равен корниз. -
4 adhésif,
ve adj. (de adhésion) прилепващ, залепващ; bande adhésif,ve скочлепенка. -
5 bandeau
m. (de bande) (pl. bandeaux) 1. дълга ивица от плат, която се връзва като украшение на главата или челото; 2. превръзка за очи; 3. корниз; 4. добре вчесана на прав път коса; 5. прен. заслепяване, заблуждение; 6. обложка на книга с рекламен текст. Ќ bandeau royal диадема; avoir un bandeau sur les yeux отказвам да приема истината. -
6 bander
v.tr. (de bande) 1. връзвам, превързвам, завързвам; bander une plaie превързвам рана; 2. обтягам; bander la corde d'un arc обтягам тетивата на лък; 3. прен., ост. изпъвам, стягам; bander ses muscles изпъвам мускулите си; 4. слагам превръзка на очите; 5. v.intr. изпъвам се, обтягам се; разг. в ерекция съм; se bander превързвам се; обтягам се. Ќ se bander les yeux затварям си очите (правя се, че не виждам). Ќ Ant. détendre, relâcher. -
7 bandereau
m. (de bande) (pl. bandereaux) ремък ( за окачване тръба през рамо), презрамник. -
8 baudrier
m. (lat. balteus "bande") воен. кожен колан с презрамник, на който се закача сабя, меч. -
9 cédule
f. (bas lat. schedura "feuillet", de scheda "bande de papyrus") 1. ост. разписка за дължима сума; 2. ост. данъчна декларация. -
10 chant2
m. (lat. canthus "bande bordant une jante") тясна страна на паралелепипед или предмет с подобна форма. -
11 chiite
adj. et m., f.var. chi'ite, shiite (ar. chî'о, de chî'a "parti, bande") шиитски; шиит. -
12 cotice
f. (probabl. de °bande costice "rubun"; de coste "côte; pièce en longueur") тясна лента, пресичаща диагонално полето на герб. -
13 cravate
f. ("bande de linge que les cavaliers croates portaient autour du cou"; forme francisée de Croate) 1. връзка, вратовръзка; 2. мор. дебело въже около мачта; 3. лента, която е знак за отличие; 4. хващане за врата ( в борба). Ќ cravate de chanvre разг. въже за бесене; s'en jeter un verre derrière la cravate разг. пийвам му по едно. -
14 débander2
v.tr. (de dé- et bande) 1. ост. разпръсквам, разбърквам, внасям безредие (в група, войска); 2. se débander2 разпръсквам се, разбягвам се; en se débandant безразборно, разпръснато, безредно. -
15 molletière
f. (de mollet) еластичен чорап, който е над прасеца; bande molletière вълнен плат, който се увива около прасеца. -
16 part2
f. (lat. pars, partis) 1. част, дял, пай; avoir part2 aux bénéfices имам дял, участвам в печалбите; part2 d'intérêts икон. дялова капиталова вноска; 2. дял, принос; avoir part2 имам принос; 3. участие; avoir part2 а участвам в; prendre part2 а вземам участие в; 4. страна, гледище, отношение; d'autre part2 от друга страна; 5. място; autre part2 на друго място; quelque part2 някъде; nulle part2 никъде; 6. loc. adv. а la part2 с участие в печалбата; при условие, че ще взема дял в печалбата; а part2 настрана; встрани, отделно, като не се смята, като изключим; faire lit а part2 спя отделно; faire bande а part2 стоя настрана, правя отделна компания; de part2 et d'autre от двете страни; de part2 en part2 от край до край; de toutes part2s от всички страни, отвред; pour ma part2 що се касае до мен; 7. loc. prép. de la part2 de от страна на, от името на. Ќ avoir part2 au gâteau участвам в делбата, в печалбата; faire la part2 de qqch. вземам пред вид нещо, съобразявам се с нещо; faire part2 d'une chose а qqn. съобщавам някому за нещо, уведомявам го за нещо; la part2 de lion лъвският пай, най-тлъстата, най-голямата печалба; part2 а deux! ще делим по равно. Ќ Ant. conjointement, ensemble; avec. -
17 roulement
m. (de rouler) 1. търкаляне; возене, каране, движение; 2. биене, удари; roulement de tambours биене на барабани; 3. тътен, грохот, тътнеж, екот, бумтеж; шум; 4. въртене (на очи); 5. смяна, заместване, приемственост; travailler par roulement работя на смени; 6. оборот, обращение; roulement des capitaux оборот, обращението на капиталите; 7. техн. лагер; roulement а aiguilles иглен лагер; roulement а billes сачмен лагер. Ќ bande de roulement част от гума на автомобил, която е в контакт с шосето; couche de roulement повърхностен слой на шосейна настилка. -
18 routier1
m. (de l'a. fr. route "bande de soldats", de rout "rompu") изпечен, закоравял човек; un vieux routier1 старо куче, опитен човек. -
19 son3
m. (lat. sonum) звук, звън; son3 aigu остър звук; émettre un son3 издавам звук; son3 de cloche камбанен звън; aux son3s de под звуците на (танц, мелодия и др.); son3 fermé, ouvert фонет. затворен, отворен звук; enregistrement du son (sur disque, bande magnétique) звукозапис (върху диск, лента); baisser le son3 d'un poste намалям звука на радио. -
20 zigomar
m. (du nom de la bande des Zigomar, dans le roman d'aventures de Léon Sazie) 1. разг., ост. тип, индивид; 2. ост. кавалерийска сабя.
См. также в других словарях:
Bande — Bande … Deutsch Wörterbuch
bande — 1. (ban d ) s. f. 1° Sorte de lien plat et large. En chirurgie, longue lanière de toile ou de coton qui est employée dans divers pansements. Les chefs, le plein d une bande. Bande se dit du fer battu en long qui sert à lier ou à renforcer … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bande — Bande, f. penac. Aucuns escrivent Bende, mais est prononcé par a obscur, selon la regle de la voyele e, quand elle est en mesme syllabe avec la consone n, horsmis és tierces personnes plurieles des verbes, et signifie proprement une piece de… … Thresor de la langue françoyse
Bande — Saltar a navegación, búsqueda Bande Bandera … Wikipedia Español
bande — BANDE. s. f. Ligature de quelque chose que ce soit pour lier, serrer & tourner a l entour. Bande d escarlatte. bande de toile. la bande d une playe. bande de fer, bande de cuivre. Il sign. aussi, Un ornement aux habits, tant des hommes que des… … Dictionnaire de l'Académie française
bandé — BANDÉ. s. f. Sorte de lien plat et large, pour envelopper ou serrer quelque chose. Bande d écarlate. Bande de toile. La bande d une plaie. Bande de fer. Bande de cuivre. La bande d une saignée. Sa bande s est défaite. f♛/b] Il se dit aussi d Un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bande — BANDE. s. f. Troupe, compagnie. Bande joyeuse. Une bande d Archers. Une bande de voleurs. Une bande de gens de guerre. Les oiseaux vont par bandes, tous d une bande. Une bande de violons. f♛/b] On disoit autrefois, Les Bandes, pour dire, L… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Bande — (franz. bande „Truppe“, aus occitanisch banda für „die dem gleichen Banner folgenden“) bezeichnet: eine organisierte Gruppe von Kriminellen, siehe Bande (Gruppe) eine Clique eine revolutionäre Zelle eine Gruppe von Schauspielern (veraltet), siehe … Deutsch Wikipedia
Bande ka — La bande Ka (Kurtz above) est une gamme de fréquences utilisée principalement pour l’internet par satellite. Pour les télécommunications spatiales commerciales, elle s’étend en émission de 27,5 à 31 GHz et en réception, de 18,3 à 18,8 GHz et de… … Wikipédia en Français
bandé — bandé, ée (ban dé, dée) part. passé. 1° Serré avec une bande. La plaie étant bandée. • Je dois, les yeux bandés, peser d un poids égal Comme le prix du bien l importance du mal, ROTR. Bélis. III, 5. Terme de blason. Couvert de bandes. Écu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Bande — ¹Bande 1. Gang, Gangsterbande, Gaunerbande, Racket, Verbrecherbande; (österr. ugs.): Platte; (abwertend): Mob. 2. Clique, Gruppe, Runde, Schar; (ugs.): Haufen, Korona, Verein; (ugs. scherzh.): Rasselbande; (abwertend): Bagage, Rotte; (ugs.… … Das Wörterbuch der Synonyme
