-
1 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
2 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
3 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
4 frisson
m. (bas lat. frictio, du class. frigere "avoir froid") 1. тръпка, потръпване; avoir des frissons тръпки ме побиват; 2. шумолене ( звукът при потръпване). -
5 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
6 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
7 planche
f. (bas lat. planca) 1. дъска; scier une planche разрязвам дъска; planche а repasser дъска за гладене; planche а pain дъска за рязане на хляб; planche а dessin дъска за рисуване (върху която се закрепя белия лист); 2. метална плоча или плоска дъска, върху която се гравират букви, образи (за щампа); 3. плака за гравюра; 4. град. леха; 5. pl. театър, сцена; 6. тънко и дълго парче сланина; 7. разг. ски; 8. planche (а roulettes) скейборд; 9. уч. арго черна дъска; изпитване на дъската. Ќ avoir du pain sur la planche имам бели пари за черни дни; brûler les planches театр. играя с огън, с темперамент; faire la planche плувам по гръб; planche de salut последно средство, последна надежда; entre quatre planches мъртъв съм, в ковчег съм; avoir du travail sur la planche имам работа за свършване; planche а pain суха, слаба жена ( без никакви форми). -
8 sommeil
m. (bas lat. somniculus, de somnus "sommeil") 1. сън; sommeil avoir sommeil спи ми се; avoir le sommeil léger леко спя; le sommeil éternel вечен сън, смърт; sommeil hiémal, hibernal зимен сън (при животните); 2. сънливост, дремливост; 3. прен. спокойствие, мир; le sommeil de la nature спокойствието на природата. Ќ mettre (laisser) en sommeil замразявам, спирам работа (в завод и др.); tomber de sommeil умирам за сън. -
9 sou
m. (bas lat. soldus "pièce d'or", du lat. class. solidus "massif") 1. су (една двадесета част от франка); n'avoir pas le sou; être sans le sou (sans un sou vaillant) нямам и пукната пара; n'avoir ni sou ni maille нямам нито стотинка; 2. loc.adv. sou а sou, sou par sou стотинка по стотинка. Ќ être près de ses sou разг. скъперник съм; propre comme un sou neuf много чист, прекалено чист. -
10 animosité
f. (bas lat. animositas) злоба, омраза, ненавист, неприязън; avoir une grande animosité contre qqn. храня голяма омраза срещу някого. Ќ Ant. bienveillance, cordialité. -
11 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
12 bourse1
f. (bas lat. bursa "cuir") 1. кесия (за пари); 2. стипендия; obtenir une bourse1 получавам стипендия; 3. вид мрежа, примка за зайци; 4. вид мрежа за ловене на риба; 5. pl. анат. торбичка на тестикулите; 6. мед., в съчет. bourse1 séreuse ставна капсула. Ќ а la portée de toutes les bourse1s на достъпна цена; tenir les cordons de la bourse1 разполагам с финансови средства; avoir la bourse1 plate беден съм; sans bourse1 délier безплатно; ouvrir sa bourse1 а ses amis подпомагам приятелите си финансово; faire bourse1 commune поделям си разходите. -
13 coffre
m. (bas lat. cophinus) 1. ковчег; сандък; coffre fort метална каса за ценности; банкова касетка за съхраняване на ценности; 2. сандък под седалището на колар; 3. багажник; le coffre d'une voiture багажник на автомобил; 4. разг. гръдна кухина, гръден кош, гърди; 5. огнеупорна каса; 6. фризер с горен капак. Ќ le coffre d'un piano дървена част на пиано; coffre d'un navire мор. корпус на кораб; avoir du coffre имам здраво телосложение; дишам, без да се задъхвам. Ќ les coffres de l'Etat държавно съкровище. -
14 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
15 giberne
f. (o. i., p.-к. du bas lat. zaberna ou gaberna "bissac") паласка; патрондаш. Ќ avoir son bâton de maréchal dans sa giberne разг. всеки може да се изкачи на върха на обществото. -
16 gosier
m. (bas lat. geusiae "joue", o. gaul.) 1. гърло, гръклян; crier а plein gosier викам с цяло гърло; 2. трахея, дихателна тръба; 3. ларинкс. Ќ coup de gosier вик, извикване; avoir le gosier sec разг. жаден съм; s'humecter le gosier разг. пия алкохолно питие. -
17 gourd,
e adj. (bas lat. gurdus "lourdaud, grossier") 1. изтръпнал, вцепенен, вкоченясал от студ (за ръце, пръсти); 2. глупав; avoir l'air gourd,e имам глупав вид; 3. несръчен. Ќ Ant. agile, délié, souple; dégourdi. Ќ Hom. gour; gourde. -
18 indigestion
f. (bas lat. indigestio) 1. стомашно разстройство поради лошо храносмилане; se donner une indigestion de chocolat пресищам се със шоколад; 2. прен. пресищане. Ќ avoir une indigestion de qqch. разг. до гуша ми е дошло от нещо. -
19 inspiration
f. (bas lat. inspiratio) 1. вдишване, вдъхване; 2. вдъхновение; avoir de l'inspiration имам вдъхновение; 3. внушение; le comité fut créй sous son inspiration комитетът бе създаден под негово внушение. -
20 manière
f. (bas lat. manuarius "de la main, en main") 1. маниер, начин, способ; manière d'agir начин на действие; 2. pl. обноски; acquérir des manières придобивам обноски; 3. лит. стил; manière floue неясен, неразбираем стил; 4. ост. маниеризъм; 5. вид, сорт; en manière de plaisanterie във вид на шега; 6. loc. conj. de manière que така че; понеже; така, както; 7. loc. adv. en quelque manière тъй да се каже; 8. loc. prép. de manière а по такъв начин, че; en manière de, par manière de във вид на, в качеството на; а la manière de по подобие на, както. Ќ а sa manière по своему; de manière ou d'autre по един или друг начин; en aucune manière в никакъв случай; faire des manières разг. превземам се, лигавя се; la manière forte силата, брутално действие, начин; de cette manière по този начин; de la belle manière грубо; de toute(s) manière(s) във всеки случай; каквото и да стане; d'une certaine manière в определен смисъл, под определен ъгъл (гледна точка); d'une manière générale общо; de (telle) manière que с цел да; de manière а ce que (+ subj.) по такъв начин, че; avoir la manière справям се, Ґправен съм.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Bas Rhin — Pour les articles homonymes, voir Rhin (homonymie). Bas Rhin … Wikipédia en Français
BAS — BASSE. adj. Qui a peu de hauteur, ou Qui est au dessous d un certain degré d élévation pris pour terme de comparaison. Un siége bas. Chaise basse. Table basse. Homme de basse stature. La forme de ce chapeau est trop basse. Maison basse. Porte… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
BAS, BASSE — adj. Qui a peu de hauteur ou Qui est au dessous d’un certain degré d’élévation pris pour terme de comparaison. Un siège bas. Chaise basse. Table basse. Homme de basse stature. La forme de ce chapeau est trop basse. Maison basse. Porte basse.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Bas-Rhin — Pour les articles homonymes, voir Rhin (homonymie). Bas Rhin … Wikipédia en Français
bas — bas, basse 1. (bâ, bâ s ; l s se lie : un coeur bas et lâche, dites : bâ z et....) adj. 1° Qui a peu de hauteur. Maison basse. Rives plus basses. Un siége bas. Le plafond est bas. La porte est basse. Cet animal est très bas sur ses jambes.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Bas Caraquet — Bas Caraquet, photo prise du Parc des Fondateurs. La marina est visible à gauche. Administration Pays … Wikipédia en Français
Bas Caraquet (Nouveau-Brunswick) — Bas Caraquet Bas Caraquet Bas Caraquet, photo prise du Parc des Fondateurs. La marina est visible à gauche. Administration Pays … Wikipédia en Français
Bas C. van Fraassen — Bas van Fraassen Bastiaan (Bas) Cornelis van Fraassen (5 avril 1941 à Goes, Pays Bas ) est philosophe des sciences, professeur à l Université d État de San Francisco et empiriste constructif. Sommaire 1 Biographie 2 Domaine de recherche … Wikipédia en Français
Bas Van Fraassen — Bastiaan (Bas) Cornelis van Fraassen (5 avril 1941 à Goes, Pays Bas ) est philosophe des sciences, professeur à l Université d État de San Francisco et empiriste constructif. Sommaire 1 Biographie 2 Domaine de recherche … Wikipédia en Français
Bas van fraassen — Bastiaan (Bas) Cornelis van Fraassen (5 avril 1941 à Goes, Pays Bas ) est philosophe des sciences, professeur à l Université d État de San Francisco et empiriste constructif. Sommaire 1 Biographie 2 Domaine de recherche … Wikipédia en Français
bas-bleu — [ bablø ] n. m. • 1821; dans un contexte angl. av. 1786; trad. de l angl. blue stocking ♦ Péj. Femme à prétentions littéraires; intellectuelle pédante. Des bas bleus. « Vous me faites pérorer comme un bas bleu » (Loti). Adjt Elle est intelligente … Encyclopédie Universelle
