-
41 assez
adv. (lat. pop. °adsatis) доста, достатъчно. Ќ en avoir assez до гуша ми дойде; c'est assez! достатъчно е! стига!; avoir assez de (qch.) имам достатъчно от нещо. Ќ Ant. insuffisamment, peu. -
42 avaler
v.tr. (de aval2) 1. гълтам, поглъщам; 2. прен., разг. глътвам, поглъщам; avaler sa langue глътвам си езика (от изненада, ужас); 3. прен. прикривам, преглъщам; avaler sa rage прикривам яда си; 4. разг. понасям (мъка и др.); dur а avaler труден, мъчен за понасяне. Ќ avaler la pillule безропотно се подчинявам на нещо, от което се отвращавам; avoir avalé sa langue упорито отказвам да говоря; avoir avalé sa canne, son parapluie държа се прекалено надуто, сякаш съм глътнал бастун; dur а avaler труден за изтърпяване, за понасяне. -
43 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
44 bec
m. (lat. beccus, o. gauloise) 1. клюн, човка; coup de bec удар с клюн; 2. мутра, муцуна; език; 3. хоботче (на насекомо); 4. край, връх (на предмет); bec d'une plume връх на перо за писане, на писец; 5. уста (на човек); puer du bec мирише ми устата; ouvrir le bec отварям си устата; avoir bon bec бъбрив съм; 6. геогр. нос, издаденост на сушата врека; 7. мундщук на духов инструмент; 8. диал. целувка. Ќ avoir bec et ongles разг. имам средства за защита и умея да ги използвам; bec а gaz кран на светилен газ; blanc bec разг. неопитен млад човек; taire son bec разг. млъквам, не зная какво повече да кажа; se retrouver le bec dans l'eau не извличам никаква полза от ситуацията; bec de gaz газов фенер; tomber sur un bec срещам непреодолимо препятствие. -
45 besoin
m. (du frq. °bisunni "soin") 1. нужда, потребност, необходимост; en cas de besoin в случай на нужда; sentir, éprouver, ressentir le besoin de изпитвам нуждата от; pl. необходимото за живот; pourvoir aux besoins de ses parents издържам родителите си; 2. тежко материално положение; нужда, бедност; être dans le besoin намирам се в нужда; 3. loc. adv. au besoin в случай на нужда; au besoin on connaît les amis приятел в нужда се познава; état de besoin мед. привикване, зависимост; faire ses besoins ходя по нужда; avoir besoin de нуждая се от; avoir besoin que (+ subj.) трябва, необходимо е да; il est besoin de лит. необходимо е да; s'il en est besoin, si besoin est ако е необходимо. Ќ Ant. dégoût, saciété, abondance, aisance, fortune, prospérité, richesse. -
46 bol1
m. (angl. bowl) 1. купа; 2. съдържанието на купа; 3. (de l'arg. bol "postérieur", ост.) разг., в съчет. avoir du bol1 имам късмет; en avoir ras le bol до гуша ми дойде. -
47 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
48 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
49 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
50 caractère
m. (lat. character, gr. kharactêr "signe gravé, empreinte") 1. характер, нрав; индивидуалност; traits de caractère черти на характера; un caractère changeant променлив характер; 2. отличителна черта, признак (на нещо); la simplicité est le caractère de son style простотата е отличителна черта на стила му; visage sans caractère неизразително лице; 3. знак; caractère algébrique алгебричен знак; 4. печ. знак; 5. печ. буква; 6. pl. шрифт. Ќ maison de caractère стара и живописна къща; caractère générique символ, който може да замести всяка буква при компютърна текстообработка; avoir un heureux caractère оптимист съм; avoir un mauvais caractère гневлив и раздразнителен съм; manquer de caractère липсва ми воля и решителност; caractère dominant биол. доминиращ признак, доминиращ ген; caractère récessif биол. рецесивен признак, рецесивен ген. -
51 casquette
f. (de casque) каскет; фуражка. Ќ en avoir sous la casquette разг. интелигентен съм; avoir plusieurs casquettes имам няколко важни длъжности. -
52 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
53 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
54 confiance
f. (du lat. confidentia, d'apr. l'a. fr. fiance "foi") 1. вяра, доверие; avoir confiance en qqn. имам доверие в някого; avoir confiance dans les médecins имам доверие в лекарите; abus de confiance злоупотреба с доверие; vote de confiance вот на доверие; 2. прен. увереност, сигурност, смелост; manquer de confiance en soi нямам увереност в себе си. Ќ acheter de confiance купувам на доверие (на вяра); en toute confiance смело; homme de confiance доверен човек; personne de confiance благонадеждно лице. Ќ Ant. défiance, méfiance; anxiété, crainte, doute, suspicion. -
55 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
56 culte
m. (lat. cultus, p. p. de colere "adorer") 1. култ; религия, вероизповедание; culte de Dieu култ към бога; culte protestant протестантско вероизповедание; 2. богослужение, обряд; 3. прен. благоговейна почит, дълбоко уважение; avoir le culte de la patrie изпитвам уважение към родината; avoir le culte de l'argent прекланям се пред парите; 4. протестантска религиозна служба. Ќ Ant. indifférence, haine. -
57 danse
f. (de danser) 1. танц; danse folklorique фолклорен танц; danse classique класически танц; ouvrir la danse започвам пръв да танцувам; 2. танцуване, игране; 3. танцова мелодия; 4. прен. entrer en danse влизам в действие, участвам в нещо. Ќ après la panse vient la danse разг. гладна мечка хоро не играе; la danse du loup полов акт; en danse, dans la danse в действие; avoir, recevoir une danse набивам, повалям с удари; avoir le cњur а la danse в добро настроение съм; mener la danse водя акция, мероприятие. -
58 débit
m. (de débiter) 1. продажба, разпродажба; продаване, разпродаване; 2. продажба на дребно; débit de tabac продажба на тютюн на дребно; 3. магазин за продажба на дребно; débit de boissons място, където се продават питиета за консумация на място; 4. търг. дебит, дълг, задължение; лява страница в счетоводни книги за вписване на задълженията; 5. физ. дебит (количество течност, газ, електричество и под., доставено от източник в единица време); 6. прен. начин на изказ, на изразяване; говор; avoir le débit facile говоря гладко, изразявам се лесно; 7. разрязвам на парчета (дърво, материя и др.). Ќ Ant. crédit; avoir. -
59 descente
f. (de descendre) 1. спущане, слизане; 2. снемане, сваляне; 3. склон, наклон, стръмнина; 4. обиск, претърсване; оглед; descente de justice съдебен оглед; descente de police полицейски обиск; 5. излизане на суша; 6. воен. десант, стоварване на войски; 7. хир. херния, изсипване. Ќ avoir la descente rapide арго свикнал съм много да пия; descente de lit килимче, постилка пред легло; прен. подлец, подмазвач; tuyau de descente отводна тръба; avoir une bonne (une sacrée) descente ям, пия с удоволствие. Ќ Ant. montée, ascension. -
60 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ.
Страницы
См. также в других словарях:
avoir — 1. (a voi. Au XVIe s. on écrivait aurai, auras, etc. mais on prononçait, d après Bèze, arai, aras, etc. Au XVIIe s. d après Dangeau, ayant, ayons, ayez se prononçaient a iant, a ions, a iez. Aujourd hui, c est une prononciation fautive : il faut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
avoir — AVOIR. v. act. Posseder de quelque maniere & à quelque titre que ce soit. Avoir du bien. avoir une charge. avoir un benefice. avoir de l argent. avoir une maison à vendre, à loüer. avoir un cheval d emprunt. avoir le bien d autruy. En ce sens,… … Dictionnaire de l'Académie française
avoir — Avoir, Tantost est verbe deduit de Habere. Latin, comme, Je voudrois avoir un frere, Fratrem habere vellem: tantost est nom m. et signifie richesse, comme il a grand avoir, Diuitias ingentes possidet. Et en pluriel, avoirs, és anciens Romans, ce… … Thresor de la langue françoyse
Avoir Su — Avoir su... Avoir su... est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Avoir Su... — Avoir su... Avoir su... est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
avoir — Avoir eu, foutre ou avoir foutu avec une femme ou une fille que l’on désirait. Eh bien! ma mie, tu vois comme je t’aime, je laisse ma prébende pour t’avoir. ( Moyen de parvenir. ) Fais donc que j’aie cette fille, et je te… … Dictionnaire Érotique moderne
Avoir le cœur de — ● Avoir le cœur de avoir le courage de : Tu n auras pas le cœur de lui refuser ce jouet … Encyclopédie Universelle
Avoir le cœur à — ● Avoir le cœur à avoir envie de, être dans des dispositions pour : Je n ai pas le cœur à rire … Encyclopédie Universelle
Avoir su... — Avoir su… est une émission de télévision québécoise diffusée de 2001 à 2002. Sommaire 1 Synopsis 2 Distribution 3 Scénariste 4 Réalisation … Wikipédia en Français
Avoir — (franz., spr. awŭār), Haben, in der französischen Buchhaltung Bezeichnung der Kreditseite … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Avoir — (frz., spr. awŏahr), haben, in der franz. Buchhaltung die Kreditseite … Kleines Konversations-Lexikon
