-
1 comique
adj. et n. (lat. comicus, gr. kômikos) 1. комичен, смешен, забавен; situation comique комична ситуация; 2. m. комизъм; avoir le sens du comique имам чувство за хумор; 3. m., f. комик; 4. ост. театрален; 5. негат., разг. комедиант. Ќ Ant. dramatique, tragique, sérieux, grave. -
2 rythme
m. (lat. rythmus, gr. rhuthmos) ритъм, такт, темпо, отмереност; avoir le sens du rythme имам чувство за ритъм; le rythme cardiaque сърдечният ритъм; rythme biologique биологичен ритъм; le rythme de la production темп на производство. Ќ marquer le rythme тактувам; la pièce manque de rythme на пиесата Ј липсва движение, развитие на действието. -
3 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
4 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
5 vide
adj. et m. (lat. pop. °vocitus, de vocuus, forme archaïque du class. vacuus) 1. празен; espace vide празно пространство; vide de sens безсмислен; ensemble vide празно множество; bouteille vide празна бутилка; appartement vide празен апартамент, без мебели; 2. пуст; les rues sont vides улиците са пусти; 3. безсмислен, лишен от интерес; discussion vide безсмислена дискусия; mot vide de sens дума, лишена от смисъл; 4. гол (за повърхност, стена); 5. m. празнота, празно пространство, празнина; boucher les vides запълвам празнините; combler les vides d'un récit запълвам празнотите в разказ; 6. m. вакуум; 7. m. прен. суета, празнота; 8. loc. adv. а vide празен, без съдържание; напразно; faire le vide autour de qqn. изоставям някого, изолирам го напълно; parler dans le vide говоря напразно; faire le vide dans son esprit не мисля за нищо; regarder dans le vide гледам неопределено в празното пространство; avoir un passage а vide работя на празен ход (за двигател); ефективността ми намалява за момент (за човек, който е изморен). Ќ Ant. plein, rempli; surpeuplé; occupé; plein, plénitude. -
6 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд. -
7 délire
m. (lat. delirium) 1. мед. бълнуване; avoir le délire бълнувам; 2. силно душевно вълнение; 3. вдъхновение. Ќ Ant. bon sens, lucidité. -
8 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
9 jeton
m. (de jeter, au sens anc. de "calculer") 1. жетон, марка (за маркиране); 2. разг. удар. Ќ faux comme un jeton неискрен, двуличен човек; vieux jeton разг. старец, дъртак; jeton de présence жетон, срещу който членовете на управителен съвет на фирма получават възнаграждение за участието си в заседания; un faux jeton лицемер; avoir les jetons страхувам се; donner les jetons а qqn. предизвиквам страх у някого. -
10 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
11 trait
m. (lat. tractus et pour certains sens, substantivation du p. p. de traire "tirer") 1. стрела; décocher, lancer un trait пускам стрела; 2. страничен ремък (въже) в хамута на впрегнат добитък; 3. глътка; количество питие, изпито наведнъж; boire un verre d'alcool d'un trait изпивам чаша алкохол на един дъх; 4. черта; щриха; trait d'union грам. чертичка, тире; barrer d'un trait задрасквам с черта; 5. муз. бърз пасаж; 6. прен. черта; trait de caractère характерна черта; 7. остра дума, острота; lancer un trait contre qqn. засягам някого с остра дума; 8. мисъл, изказана живо; духовитост; оригиналност; un trait d'esprit духовитост; постъпка, начин на постъпване; 9. pl. черти на лицето; traits réguliers, fins правилни, фини черти на лицето. Ќ avoir trait а имам общо с, имам връзка с; trait de lumière внезапно просветление, озаряваща мисъл; trait de génie внезапно възникнала добра идея.
См. также в других словарях:
avoir des sens — Être ardent en amour; jouir sous l’homme quand on est femme, jouir avec la femme lorsqu’on est homme. Et d’ailleurs, Marotte a des sens Récompensants Les insolents Qui montrent des talents. COLLÉ … Dictionnaire Érotique moderne
sens — 1. (san ; l s se lie : un sen z actif ; il ne faut pas faire entendre l s, ni dire : les cinq sans , un homme de sans , Au XVIIe siècle, Chifflet, Gramm. p. 211, recommande de toujours prononcer l s finale pour le distinguer de sang, c est ainsi … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sens — 1. sens [ sɑ̃s ] n. m. • 1080; lat. sensus, de sentire → sentir I ♦ 1 ♦ Faculté d éprouver les impressions que font les objets matériels (⇒ sensation); physiol. Système récepteur unitaire d une modalité spécifique de sensations (correspondant, en … Encyclopédie Universelle
SENS — n. m. Faculté de l’homme et des animaux de percevoir les impressions faites par les objets extérieurs. La vue, l’ouïe, l’odorat, le toucher, le goût sont les cinq sens. Le sens de la vue, de l’ouïe, du toucher, etc. Les organes des sens. Cela… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
SENS — s. m. Faculté de l homme et des animaux, par laquelle ils reçoivent l impression des objets extérieurs et corporels. Les cinq sens de nature. La vue, l ouïe, l odorat, le toucher, le goût, sont les cinq sens. Le sens de la vue, de l ouïe, du… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Sens de l'à-propos (sport) — Pour les articles homonymes, voir à propos. Sens de l’à propos … Wikipédia en Français
Sens de conduite — Sens de circulation (route) Volant à droite dans les pays où l on roule à gauche Le sens de circulation automobile est l un des points fondamentaux du code de la route. Chaque pays possède un côté de la route, gauche ou droite, sur lequel l… … Wikipédia en Français
Sens de la conduite — Sens de circulation (route) Volant à droite dans les pays où l on roule à gauche Le sens de circulation automobile est l un des points fondamentaux du code de la route. Chaque pays possède un côté de la route, gauche ou droite, sur lequel l… … Wikipédia en Français
sens — SENS. s. m. Faculté de l animal, par laquelle il reçoit l impression des objets exterieurs & corporels. Les cinq sens de nature, la veuë, l oüye, l odorat, le toucher, le goust, sont les cinq sens de nature. la veuë est le sens le plus subtil. ce … Dictionnaire de l'Académie française
Avoir maille à partir — Pour les articles homonymes, voir Maille. La maille en question était au Moyen Âge le nom d’une monnaie de bronze, la plus petite du système divisionnaire de l époque, et qui valait un demi denier tournois ou un demi denier parisis. On comptait… … Wikipédia en Français
sens dessus dessous — et sens devant derrière 2. (san de su de sou et san de van dè riè r ) loc. adv. 1° Sens dessus dessous, dans une situation telle que ce qui devrait être dessus se trouve dessous. Cette boîte est sens dessus dessous. • Nos bombes tombaient à… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
