-
1 arrivée
f. (de arriver) 1. пристигане; heure d'arrivée час на пристигане; 2. прен. дохождане, настъпване; 3. доставяне, пристигане; arrivée d'essence, des gaz доставяне на гориво, на газ; 4. място на пристигане, финал (за пътници, за спортисти по бягане и др.). Ќ Ant. départ, sortie. -
2 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
3 aviser
v. (de a- et viser) I. v.tr. 1. забелязвам, съглеждам; 2. съобщавам, известявам, осведомявам; aviser de son départ съобщавам за заминаването си; II. v.intr. 1. размислям, обмислям; 2. решавам; намислям; s'aviser de сещам се за. -
4 cassation2
f. (it. cassazione "départ") муз. дивертименто за духови или струнни инструменти, което се изпълнява на открито. -
5 envahissement
m. (de envahir) 1. нахлуване, нахълтване; завладяване, завземане, обсебване; 2. заливане; обхващане. Ќ Ant. libération; départ, fuite. -
6 imminent,
e adj. (lat. imminens, de imminere "menacer") 1. неизбежен, неминуем; danger imminent, неминуема опасност; 2. предстоящ, близък; départ imminent, предстоящо заминаване. Ќ Ant. élogné, lointain. -
7 instance
f. (lat. instantia) 1. настоятелна, настойчива молба; настояване, настойчивост; demander avec instance моля настоятелно; céder aux instances de qqn. отстъпвам пред молбите на някого; 2. юр. прошение, искова молба; 3. юр. инстанция; tribunal de première instance съд от първа инстанция; 4. разш. трибунал, съд; институция; les instances internationales международните институции; 5. псих. всяка от различните части на психиката ( в психоанализата). Ќ en instance (de) текущ, който се намира в стадий на изпълнение; être en instance de divorce намирам се в развод; train en instance de départ влак, който потегля. -
8 ligne
f. (lat. linea "(corde) de lin") 1. линия, черта; tracer (tirer) une ligne начертавам линия; ligne droite права линия; en ligne directe в права линия; ligne de flottaison линията, докъдето параходът стои потопен във водата; ватерлиния; 2. ред, редица; la ligne нов ред (при писане); 3. въдица; pêcher а la ligne ловя риба с въдица; 4. отвес; ligne de maçon отвес на зидар; 5. линия (за съобщения); ligne de chemin de fer железопътна линия; ligne aérienne въздушна линия; 6. воен. линия, укрепена линия, преден ред; ост. пехота; ligne de défense отбранителна линия; ligne de mire мерна линия; bâtiment de ligne линеен кораб; 7. граница, предел; ligne de partage des eaux вододел; ligne de démarcation демаркационна линия; ligne de départ, ligne d'arrivée спорт. старт, финал; 8. екватор; passer la ligne преминавам екватора; 9. прен. линия (начертан път); родствена линия, потомци; ligne de conduite линия на поведение; ligne paternelle, maternelle бащина, майчина линия; en ligne directe преки потомци; 10. разг. линия, фигура (на човек); 11. контур, очертание; 12. стара мярка за дължина, 1/144 от стъпката (2,25 mm); 13. мярка за дължина в Канада, 1/8 от инча (3,175 mm). Ќ en première ligne на първо място (най-напред); hors (de) ligne извънреден, изключителен; garder sa ligne оставам слаб; ligne de produits търг. серия от продукти. -
9 piste
f. (a. it. pista, var. de pesta, de pestare "broyer", bas lat. pistare) 1. следа, диря, стъпка, път; 2. писта; piste cycliste колодрум; piste d'envol, de départ писта за излитане; piste de décollage et d'atterissage писта за излитане и приземяване; 3. път, трасе; 4. техн. писта (на диск и др.). -
10 précipiter
v.tr. (lat. prњcipitare) 1. хвърлям, блъскам отвисоко; 2. ускорявам; précipiter son départ ускорявам заминаването си; précipiter ses pas ускорявам крачка; 3. хим. утаявам; se précipiter 1. хвърлям се; 2. утаявам се; 3. бързам. -
11 retarder
v. (lat. retardare, rac. tardus "tard") I. v.tr. 1. забавям, бавя; отсрочвам, отлагам; retarder qqn. забавям някого; retarder le départ de qqn. отлагам тръгването на някого; 2. забавям, правя да закъснее; la pluie retarde le travail дъждът забавя работата; 3. задържам, спирам, забавям; 4. връщам назад (стрелките на часовник); II. v.intr. 1. закъснявам, изоставам; la montre de ma mère retarde часовникът на майка ми изостава; 2. прен. изоставам; retarder sur la mode изоставам от модата; vous retardez (sur une nouvelle) вие не сте в течение, изостанали сте. Ќ Ant. avancer; accélérer, activer; anticiper, hâter. -
12 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
13 scratch
m. (mot angl., "rail, ligne de départ") спорт. състезание без да се дава преднина, с общ старт. -
14 sur1
prép. (la forme sur vient d'un croisement avec sus; lat. super et supra) изразява: 1. място, положение: на, над, върху, по; poser un objet sur1 une table поставям предмет върху маса; 2. отношение: над, върху, по, в; juger les gens sur1 les apparences съдя хората по външния им вид; avoir des droits sur1 qqn. имам права върху някого; 3. направление, посока: по, край, към; donner (s'ouvrir) sur1 un jardin гледам (разположен съм) към градината; 4. време: през, към, около; sur1 les onze heures към (около) единадесет часа; être sur1 son départ ще тръгна след малко. -
15 terrain
m. (lat. terrenus, de l'adj. terrenus "formé de terre") 1. местност, терен; terrain accidenté (varié) хълмиста, неравна местност; 2. почва (качество на земята); terrain fertile плодородна почва; terrain argileux, calcaire глинеста, варовикова почва; 3. площ, площадка, терен; terrain d'herbe (de gazon) площ, засята с трева (морава); terrain d'atterrissage (d'aviation) терен, писта за кацане (аеродрум); terrain de départ ав. терен, писта за излитане; terrain de tir стрелбище; terrain d'entraînement стадион; 4. земя; acheter du terrain купувам земя; un terrain cultivé; laissé en friche обработваема земя; угар. Ќ gagner du terrain напредвам, печеля почва; reconnaître (sonder) le terrain сондирам (изпитвам) почвата; sur le terrain на място. -
16 venue
f. (p. p. subst. de venir) 1. идване, пристигане; la venue du printemps идването на пролетта; 2. прен. растеж, растене. Ќ tout d'une venue (d'une seule venue) гладък, равен по цялата си дължина. Ќ Ant. départ.
См. также в других словарях:
Depart from Me — Studio album by Cage Released July 7, 2009 … Wikipedia
Depart — De*part , v. i. [imp. & p. p. {Departed}; p. pr. & vb. n. {Departing}.] [OE. departen to divide, part, depart, F. d[ e]partir to divide, distribute, se d[ e]partir to separate one s self, depart; pref. d[ e] (L. de) + partir to part, depart, fr.… … The Collaborative International Dictionary of English
départ — DÉPART. s. m. Action de partir. Le jour du départ. Avant son départ. Après son départ. On dit, Etre sur son départ, pour dire, Être près de partir. Avancer, retarder son départ. Ce vaisseau n attend que le vent pour son départ.Départ, en termes… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
depart this life — (obsolete) To die • • • Main Entry: ↑depart * * * archaic die * * * depart this life formal : to die My aunt departed this life at the age of 92. • • • Main Entry: ↑depart … Useful english dictionary
Depart — De*part , n. [Cf. F. d[ e]part, fr. d[ e]partir.] 1. Division; separation, as of compound substances into their ingredients. [Obs.] [1913 Webster] The chymists have a liquor called water of depart. Bacon. [1913 Webster] 2. A going away;… … The Collaborative International Dictionary of English
depart — I verb abscond, absent oneself, be gone, decamp, desert, deviate, differ, digress, disappear, disassociate, discedere, disengage, disjoin, dissociate, diverge, divorce, emigrate, evacuate, exit, expatriate oneself, fade, flee, forsake, issue… … Law dictionary
depart — mid 13c., part from each other, from O.Fr. departir (10c.) to divide, distribute; separate (oneself), depart; die, from L.L. departire divide (transitive), from DE (Cf. de ) from (see DE (Cf. de )) + partire to part, divide, from pars (gen. par … Etymology dictionary
depart — is now used intransitively (without an object) either without any complement or followed by from (a point of departure) or for (a destination). Its use with an object is restricted to the formal or literary phrase depart this life, meaning ‘to… … Modern English usage
départ — Départ. s. m. Action de partir. Le jour du départ. il estoit sur son départ, c est à dire, Prest à partir. Aprés son départ … Dictionnaire de l'Académie française
Depart — De*part , v. t. 1. To part thoroughly; to dispart; to divide; to separate. [Obs.] [1913 Webster] Till death departed them, this life they lead. Chaucer. [1913 Webster] 2. To divide in order to share; to apportion. [Obs.] [1913 Webster] And here… … The Collaborative International Dictionary of English
Départ des automobiles — Directed by Georges Méliès Produced by Georges Méliès Release date(s) 1896 Country … Wikipedia
