-
1 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
2 cadastre
m. (mot provenç., it. catastico, bas gr. katastikhon "liste", de kata "de haut en bas" et stikhos "rang, ligne") 1. кадастър; 2. администрация, която поддържа кадастъра. -
3 abusif,
ve adj. (bas lat. abusivus) извънмерен, незаконен, който води до злоупотреба; emploi abusif, d'un mot неправилна употреба на дума; mère abusif,ve майка, която създава у децата си голяма зависимост от нея самата; veuve abusif,ve вдовица, която използва известността на съпруга си за лично облагодетелстване. -
4 carpe1
f. (bas lat. carpa, mot wisigothe) 1. шаран; 2. прен. глупав, човек; ignorant comme une carpe1 тъп като галош. Ќ être muet comme une carpe1 мълча като риба; faire les yeux de carpe1 гледам унило, заспало; saut de carpe1 скок на крака от легнало положение; bâiller comme une carpe1 прозявам се често и силно. -
5 cénotaphe
m. (bas lat. cenotaphium, mot gr. "tombeau vide") празна гробница, кенотаф. -
6 chêne
m. (de chasne, bas lat. °cassanus, mot gaul.) 1. бот. дъб, Quercus; 2. листа или клончета от дъбово дърво; guirlande de chêne гирлянда от дъбови листа; 3. дъбова дървесина. Ќ chêne chevelu цер, Quercus cerris; chêne pédonculé летен дъб, Quercus pedunculata; chêne а fleurs sessiles зимен дъб, горун, Quercus sessilis; chêne kermès парнар, Quercus coccifera; chêne vert каменен дъб; chêne-liège корков дъб, Quercus suber. Ќ Ant. chaîne. -
7 chercher
v.tr. (bas lat. circare "aller autour", de circum) 1. търся; chercher l'occasion търся случай; chercher qqn. du regard търся някого с поглед; chercher un mot dans le dictionnaire търся дума в речника; chercher une solution търся решение; 2. стремя се, отправям се; chercher la paix стремя се към мир; 3. chercher а (+ inf.) старая се да; стремя се да; chercher а plaire старая се да се харесам; chercher а deviner стремя се да отгатна; chercher а ce que (+ subj.) опитвам се да направя така, че; 4. в инфинитив след глагол идвам да взема, минавам да взема; aller chercher l'enfant а l'école отивам да взема детето от училище; venez me chercher ce soir елате да ме вземете тази вечер; 5. провокирам някого; si tu me cherches, tu vas me trouver ако ме провокираш, ще видиш какво ще стане. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin търся игла в купа сено; chercher le péril излагам се на опасност; chercher midi а quatorze heures търся под вола теле; chercher qqn. par monts et par vaux посл. търся някого под дърво и камък; ça va chercher dans les mille francs разг.това ще струва около 1000 франка; il l'a cherché той си го търсеше. Ќ Ant. trouver. -
8 claie
f. (bas lat. °cleta, mot gaul.) 1. решетка, мрежа от ракитови пръчки (за сушене на плодове); 2. мрежа, сито от тел (за пресяване на пясък, пръст); 3. плет, ограда. -
9 cloche1
f. (bas lat. clocca, mot celt. d'Irlande) 1. камбана; 2. звънец; 3. стъклен похлупак; cloche1 а fromage похлупак за сирене; cloche1 de métal метален похлупак за запазване на ястие топло; 4. разг., ост. глава. Ќ déménager а la cloche1 de bois разг. изнасям се тихомълком, без да платя наема; qui n'entend qu'une cloche1 m'entend qu'un son погов. не трябва да се слуша само едната страна; sonner les cloche1s а qqn. мъмря строго някого; cloche1 а plongeur водолазен звънец; кесон под налягане; chapeau cloche1 дамска шапка с форма на камбана, без периферия; jupe cloche1 клош-пола; paletot cloche1 палто клош, което не е стеснено в талията; se taper la cloche1 ям добре. -
10 drame
m. (bas lat. drama, mot gr. "action") 1. драма, драматично произведение; 2. прен. трагично събитие, покъртителен случай. Ќ Ant. comédie. -
11 félibre
m. (mot provenç. du bas lat. fellebris "nourrisson (des muses)", de fellare "sucer, téter") провансалски поет или писател. -
12 galfâtre
m. (mot de l'Est, d'all. pop. Kalfakter, issu du bas lat. calefactor "ouvrier, chargé du chauffage") разг., ост. нехранимайко. -
13 glose
f. (bas lat. glosa "mot qui a besoin d'être expliqué", gr. glôssa "langue") 1. обяснение, тълкуване на неясни думи (под линия или встрани от текст); 2. злобна критика; 3. махленска клюка. -
14 infra
adv. (mot lat. "au-dessous, plus bas") (в текст) по-долу, след това, по-нататък. Ќ Ant. supra. -
15 manie
f. (bas lat. mania, mot gr.) мания; страст; пристрастие; странна привичка към нещо. -
16 métonymie
f. (bas lat. metonymia, mot gr. "changement de nom") лингв. метонимия. -
17 palinodie
f. (bas lat. palinodia, mot gr. de palin et odê "chant") 1. ист. стихотворение, в което поетът отхвърля предишните си настроения; 2. отричане на нещо казано или сторено; отказване от думите си. -
18 périphérie
f. (bas lat. peripheria, mot gr. "circonférence") периферия, окръжност, обиколка. -
19 Satan
m. (bas lat. Satan, Satanas, gr. Satân, Satânas, mot hebreu) сатана, дявол. -
20 spaghettis
m. pl. (mot it., dimin. de spago, bas lat. spacus "ficelle") спагети.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Au bas mot — ● Au bas mot au moins (dans une évaluation) … Encyclopédie Universelle
MOT — M L’unité que le sens commun serait enclin à considérer comme fondamentale au niveau de la parole est pour la linguistique la source d’un certain nombre de critiques fécondes: le mot ne correspond, en effet, que très imparfaitement aux éléments… … Encyclopédie Universelle
bas — bas, basse 1. (bâ, bâ s ; l s se lie : un coeur bas et lâche, dites : bâ z et....) adj. 1° Qui a peu de hauteur. Maison basse. Rives plus basses. Un siége bas. Le plafond est bas. La porte est basse. Cet animal est très bas sur ses jambes.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
mot-clé — mot [ mo ] n. m. • Xe; bas lat. muttum, rad. muttire « souffler mot, parler », proprt « dire mu » 1 ♦ Cour. Chacun des sons ou groupe de sons correspondant à un sens, entre lesquels se distribue le langage. Les mots écrits sont séparés par des… … Encyclopédie Universelle
mot-outil — mot [ mo ] n. m. • Xe; bas lat. muttum, rad. muttire « souffler mot, parler », proprt « dire mu » 1 ♦ Cour. Chacun des sons ou groupe de sons correspondant à un sens, entre lesquels se distribue le langage. Les mots écrits sont séparés par des… … Encyclopédie Universelle
mot-phrase — mot [ mo ] n. m. • Xe; bas lat. muttum, rad. muttire « souffler mot, parler », proprt « dire mu » 1 ♦ Cour. Chacun des sons ou groupe de sons correspondant à un sens, entre lesquels se distribue le langage. Les mots écrits sont séparés par des… … Encyclopédie Universelle
bas — 1. bas, basse [ ba, bas ] adj., n. m. et adv. • déb. XIIe; bas lat. bassus I ♦ Dans l espace 1 ♦ Qui a peu de hauteur. Maison basse. Mur bas. Salle basse. Un appartement bas de plafond. Table basse. Voiture très basse. ⇒ surbaissé. Loc. Être bas… … Encyclopédie Universelle
mot — (mo ; on prononçait mo au XVIe siècle, PALSGRAVE, p. 24, et non pas mot ; le t se lie dans la prononciation soutenue : un mo t ambigu ; dans la conversation, on ne le lie pas, excepté dans la locution : mot à mot ; quelques personnes font sentir… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MOT — n. m. Son ou groupe de sons servant à exprimer des actions, des sensations, des sentiments, des idées, ainsi que leurs rapports. Mot français, latin, grec, etc. Mot barbare. Vieux mot. Mot qui n’est plus en usage, qui est tombé en désuétude, qui… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
bas-bleu — [ bablø ] n. m. • 1821; dans un contexte angl. av. 1786; trad. de l angl. blue stocking ♦ Péj. Femme à prétentions littéraires; intellectuelle pédante. Des bas bleus. « Vous me faites pérorer comme un bas bleu » (Loti). Adjt Elle est intelligente … Encyclopédie Universelle
bas-de-chausses — ● bas de chausses nom masculin invariable Partie inférieure des chausses, qui couvrait les jambes et devint le bas. ⇒BAS DE CHAUSSES, subst. masc. plur. HABILL. Partie inférieure des chausses qui couvrait les jambes : • Les hauts de chausses, si… … Encyclopédie Universelle
