-
1 euch
euch 1. pron pers 2. Pers Pl. (Akk) ви, вас; (Dat) ви, на вас; 2. pron refl 2. Pers Pl. (Akk) се; (Dat) си; er hat euch gesehen той ви видя; ein Bekannter von euch един ваш познат. -
2 zugehen
zú|gehen unr.V. sn itr.V. 1. тръгвам, отправям се, запътвам се (auf jmdn./etw. (Akk) към някого, нещо); 2. търся контакт с някого (след спор); 3. приближавам се, отивам (auf etw. (Akk)/etw. (Dat) към нещо); 4. затварям се (врата, прозорец); 5. Admin бива изпратен (на някого); unpers случва се, става; es geht schon auf Mitternacht zu наближава полунощ; es geht nun dem Höhepunkt zu наближава кулминацията; der Koffer geht nicht zu куфарът не може да се затвори; umg die Pyramide geht nach oben spitz zu пирамидата завършва с остър връх; die Antwort geht Ihnen morgen zu отговорът ще ви бъде изпратен утре; wie ist das zugegangen? как се случи това?, Как стана това?; umg es geht hier wie im Taubenschlag zu тук е истински хан; тук е цяла лудница (има голямо движение, много хора).* * *itr s 1. затваря се; 2. отивам; auf А = отивам право към нщ; dem Ende = наближава края си; spitz nach oben = заостря се нагоре; geh (nur) zu! гов продължавай, карай! 3. бива изпратен das Buch geht dir bald zu книгата ще ти се изпрати скоро; 4. става, върши се; wie ist das zugegangen? как стана това? -
3 aufgeschlossen
aufgeschlossen adj общителен; отзивчив, открит (für etw. (Akk)/etw. (Dat) gegenüber за нещо).* * *a прен общителен, отворен, достъпен; (fьr etw) отзивчив (за), с интерес (към); -
4 beifügen
bei|fügen sw.V. hb tr.V. прилагам, прибавям (etw. (Akk) etw. (Dat) нещо към нещо); einem Brief Fotos beifügen прибавям снимки към писмо. -
5 gegenüberstellen
gegenǘber|stellen sw.V. hb tr.V. 1. слагам на отсрещната страна; противопоставям, съпоставям, сравнявам (etw. (Akk) etw. (Dat) нещо на (с) нещо); 2. Jur правя очна ставка, конфронтирам (jmdn. jmdm. някого с някого). -
6 zuströmen
zú|strömen sw.V. sn itr.V. тека, стичам се (auf etw. (Akk); etw. (Dat) към нещо); прииждам; kalte Meeresluft strömt aus dem Norden zu от север нахлуват студени и влажни въздушни маси; die Menschenmenge strömt auf den Ausgang/ dem Ausgang zu тълпата се насочи към изхода. -
7 auf
auf I. präp (Dat), (Akk) 1. на, върху, по ((Dat) пространствено значение, покой); 2. на, върху, по ((Akk) пространствено значение, движение); 3. на, в ((Dat) пространствено значение, местонахождение в сградата на институция); 4. на, в ((Akk) пространствено значение, движение към сградата на институция); 5. на ((Dat) местонахождение при събиране на хора; пребиваване); 6. на ((Akk) движение, отиване на събиране); 7. на, към, по ((Akk) движение отдолу нагоре; в посока към); 8. на ((Akk) пространствена дистанция); 9. за ((Akk) временна дистанция, период); 10. за ((Akk) последователност във времето); 11. in: auf etw. (Akk) ( genau) точно до, точно на; 12. на ((Akk) за начин); 13. по, поради ((Akk), за причина); 14. на ((Akk) за съотношение); 15. (във фразеологични словосъчетания); 16. (при Superlativ): aufs Herzlichste най-сърдечно; 17. като рекция на глаголи и съществителни; auf dem Tisch liegen намира се на, върху масата; den Brief auf den Tisch legen поставям писмото на масата; auf der Post/ auf der Bank sein намирам се в пощата, в банката; auf die Post/ auf die Bank gehen отивам в пощата, в банката; auf einer Party sein на парти съм; auf der Fahrt nach Berlin на път за Берлин; auf eine Party gehen отивам на парти; auf eine Leiter steigen качвам се по стълбата; auf den Berg klettern катеря се към върха; etw. ist auf einige Kilometer zu hören нещо се чува на километри; auf einige Tage verreisen заминавам за няколко дни; von heute auf morgen от днес за утре; das stimmt auf den Pfennig genau вярно е, точно е до пфениг; auf die Stunde genau точно на часа; auf einen Schluck на една глътка; auf diese Art und Weise по този начин; auf Befehl по заповед; auf Wunsch des Kunden по желание на клиента; soviel auf den Mann по толкова на човек; auf der Hut sein нащрек съм; auf seine Kosten kommen трудът ми не е напразен; auf der Hand liegen явно е, очевидно е; aufs Beste най-добре; auf etw. (Akk) hoffen надявам се на нещо. II. adv 1. (при подкана за отваряне); 2. (за будно състояние, станал човек); 3. (в комбинации): auf und ab нагоре-надолу; Mund auf! отвори устата!; Er ist schon auf Той вече е буден, станал е; Ich bin noch auf още не съм легнал; auf und nieder нагоре-надолу; umg auf und davon избягвам, офейквам, дим да ме няма; von klein auf от малък. III. konj in: auf dass за да. IV. auf- продуктивна представка в немския език за образуване на глаголи с различни значения: 1. отваряне, срв. aufblättern, aufmachen, aufschneiden...; 2. внезапно начало на действие, срв. aufblitzen, aufflammen, aufschreien...; 3. допиране отгоре, слагане върху нещо, срв. aufkleben, aufnähen, aufdrücken...; 4. движение нагоре, срв. auffliegen, aufspringen, aufwirbeln...; 5. извършване на действието докрай, срв. aufessen, aufrauchen...; 6. повторно извършване на действието, възстановяване, срв. aufwärmen, aufbacken, aufpolstern...; 7. пренасяне в ново състояние, срв. aufmuntern, auffrischen, aufweichen...* * *рrр А, D на, върху; = der Schule, der Universitдt sein ученик, студент съм; e-m KongreЯ, e-г Versammlung sein на конгрес, на събрание съм; = die Post, = sein Zimmer gehen отивам на пощата, в стаята си; = zehn Meter Entfernung на десет метра разстояние -
8 nehmen
néhmen (nahm, genommen) unr.V. hb tr.V. 1. вземам; хващам; 2. вземам, отнемам (jmdm. etw. (Akk) някому нещо), лишавам (някого от нещо); 3. използвам; Ein Stück Kuchen nehmen Вземам парче сладкиш; sich (Dat) etw. (Akk) nehmen вземам си нещо; Ein Taxi nehmen Вземам (ползвам) такси; Hustensaft nehmen Вземам (пия) сироп за кашлица; Platz nehmen Сядам; Ich nehme 1 kg Bananen Ще взема (купя) 1 кг банани; Jmdm. die Freude am Fest nehmen Отнемам някому радостта от празника; Eine Festung nehmen Завземам крепост; etw. (Akk) an sich (Akk) nehmen присвоявам си нещо; etw. (Akk) auf sich (Akk) nehmen поемам нещо върху себе си, нагърбвам се с нещо; etw. (Akk) zu sich (Dat) nehmen ям, хапвам нещо; etw. (Akk) in Empfang nehmen приемам нещо (писмо, колетна пратка и др.); Etw. (Akk) in die Hand nehmen Поемам нещо в свои ръце; Stellung nehmen вземам отношение, заемам позиция; an jmdm. Rache nehmen отмъщавам си на някого; etw. (Akk) in Angriff nehmen залавям се за нещо, започвам нещо; etw. (Akk) in Betrieb nehmen пускам в действие; jmdn. ins Verhör nehmen разпитвам, подлагам на разпит някого; sich (Dat) das Leben nehmen самоубивам се; sich (Dat) die Zeit für etw. (Akk) nehmen отделям време за нещо; Etw. (Akk) sehr genau nehmen Отнасям се много сериозно към нещо.* * ** (а, о) tr вземам, хващам; Platz = сядам; <> die Sache nimmt ihren alten Gang, Lauf работата тръгва пак по старому; den Mund recht voll = говоря на едро, преувеличавам; das nimmt mich Wunder това ме учудва; еr weiб die Schьler zu = умее да подхване учениците; e-n in die Lehre = вземам нкг, за да го уча на занаят; etw in Angriff = заемам се с нщ; die Beine unter die Arme = плюя си на петите; kein Blatt vor den Mun = казвам си направо, открито; zur Kenntnis = вземам за сведение; im Grunde genommen в същност. -
9 ziehen
ziehen (zog, gezogen) unr.V. hb tr.V. 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам (карта при игра); местя (шахматни фигури); 3. отглеждам (животно, растение); 4. опъвам (въже, тел); 5. тегля (черта), чертая (кръг); 6. привличам (внимание) (auf etw. (Akk)/jmdn. върху нещо (някого); sn itr.V. 1. потеглям, тръгвам; отивам; 2. премествам се някъде; hb itr.V. 1. дърпам (an etw. (Dat) нещо); 2. тегли, дърпа (комин, печка); 3. има нужния ефект (номер, трик); sich ziehen простирам се; продължавам доста; unpers 1. става течение; 2. някой има болки (jmdm. in etw. (Dat) някъде), тегли го, дърпа го болка (в дадена част на тялото); einen Schlitten ziehen тегля шейна; den Bauern ziehen местя пешка; das Schwert ziehen вадя меча, посягам към меча; eine Mauer um den Garten ziehen построявам зид около градината; die Lottozahlen ziehen тегля числата от тиража на тотото; das große Los ziehen изтеглям голямата печалба; den Hut ziehen свалям шапката си за поздрав; jmdn. am Ärmel ziehen дърпам някого за ръкава; eine Grimasse ziehen правя гримаса; einen Zahn ziehen вадя зъб; einen Vergleich ziehen правя сравнение; den Kürzeren ziehen губя, оставам на сухо; die Bilanz ziehen правя баланс; правя равносметка; jmdn. an sich (Akk) ziehen привличам, притеглям някого към себе си; etw. (Akk) ans Tageslicht ziehen изкарвам нещо наяве; jmdn. auf seine Seite ziehen привличам някого на своя страна; die Blicke auf sich (Akk) ziehen привличам погледите върху себе си; Banknoten aus dem Verkehr ziehen изваждам, изтеглям банкноти от обръщение; eine Lehre aus etw. (Dat) ziehen извличам поука от нещо; Math eine Wurzel aus einer Zahl ziehen извличам корен от число; Schlüsse aus etw. (Dat) ziehen вадя заключение от нещо; etw. (Akk) in Zweifel ziehen подлагам нещо на съмнение; etw. (Akk) in Betracht ziehen вземам нещо под внимание; etw. (Akk) nach sich (Dat) ziehen влека нещо след себе си (като последица); jmdm. das Fell über die Ohren ziehen одирам кожата някому; den Schlussstrich unter etw. (Akk) ziehen тегля окончателната черта под нещо; jmdn. zur Verantwortung ziehen привличам някого под отговорност; jmdn. zu Rate ziehen съветвам се с някого; einen Vergleich zwischen zwei Personen ziehen сравнявам двама души; in die Stadt ziehen преселвам се в града; die Vögel ziehen nach Süden птиците отлитат на юг; der Tee muss fünf Minuten ziehen чаят трябва да стои запарен пет минути; umg der Film zieht nicht филмът няма успех; die Pfeife zieht nicht лулата не тегли (не пуши); der Motor zieht nicht двигателят не пали; die Rede hat sich in die Länge gezogen речта продължи много; die Idee zieht sich wie ein roter Faden durch den Roman идеята минава като червена нишка през романа; es zieht става течение; jmdm. zieht es im Kreuz някой има болки в кръста; es zieht mich ans Meer нещо ме влече, тегли към морето.* * ** (zog, gezogen) tr 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам; den Beutel, e-n Zahn = вадя кесията, зъб; e-e Lehre, e-n Schluб aus etw = извличам поука, заключение от нщ; 3. отглеждам, възпитавам; < den Hut vor e-m = свалям шапка пред нкг (за поздрав); Blasen = мед правя мехури; прен има лоши последици; Gesichter, e-e Fratze = правя гримаси; den kьrzeren = гов претърпявам загуба, поражение; ans Tageslicht = изкарвам наяве; Perlen auf e-n Faden = нижа синци на конец Wein auf Flaschen = наливам вино в шишета; in die Lдnge = разтеглям, протакам; in Betracht = вземам под внимание ; e-n ins Vertrauen доверявам се нкм; e-n zu Rate = съветвам се с нкг; itr; der Ofen zieht печката тегли; ich lasse den Tee оставям чая да постои (след попарването); wir = an e-m Strang дърпаме едно и също въже, прен стремим се към същото; itr s потеглям, тръгвам; отивам; вървя; aufs Land = отивам да живея на село; ins Feld = заминавам за бойното поле; unp: es zieht вее, духа, става течение; es zieht mir in der Schulter боли ме рамото (при ревматизъм). -
10 wissen
wíssen (wusste, gewusst) unr.V. hb tr.V. 1. знам, зная (пътя, начина, средството, отговора); 2. зная (нещо малко, много), информиран съм (über jmdn./etw. (Akk) за някого, нещо); 3. зная да, умея да, мога да (+ zu + Inf); 4. помня; tr.V./itr.V. зная, научил съм (etw. von jmdm./etw. (Dat) нещо за някого, нещо); itr.V. осъзнавам (um etw. (Akk) нещо), разбирам смисъла (последствията) от нещо; weißt du das noch? помниш ли още това; als Lehrer muss man mit Kindern umzugehen wissen като учител човек трябва да умее да общува с деца; bescheid (in/von etw. (Dat); über etw. (Akk)) wissen зная, информиран съм (за нещо в дадена област); bescheid (mit etw. (Dat)) wissen умея да боравя с нещо; die Antwort wissen зная отговора; sich (Dat) zu helfen wissen мога да си помогна; nichts von einer Sache wissen не зная нищо за дадено нещо; weißt du? Знаеш ли?; von jmdm. nichts wissen wollen не искам да знам за някого; Was weiß ich! Не зная; Откъде да зная.* * *das (по)знания; reiches широки познания; m-s =s доколкото зная; nach bestem = und Gewissen съвсем честно, добросъвестно. weiЯt du das noch помниш ли това още? 3. мога, умея; sie weiЯ zu leben умее да се държи в общество; знае да живее; er weiЯ nicht aus noch ein не може да намери изход. -
11 zulegen
zú|legen sw.V. hb tr.V. 1. добавям, прибавям, добавям (jmdm. etw. (Akk) някому нещо в повече); 2. sich (Dat) etw. (Akk) zulegen купувам си нещо, снабдявам се с нещо; 3. sich (Dat) etw. (Akk) zulegen правя си нещо (прическа и др.); itr.V. увеличавам темпото, скоростта; sich (Dat) einen Bart zulegen пускам си брада; umg wir müssen einen Zahn zulegen трябва да ускорим темпото, трябва да побързаме.* * *tr 1. прибавям, добавям; 2. купувам си, набавям си; придобивам; sich e-n Artikel neu = започвам да продавам и друг артикул; 3. tьchtig an Tempo =, e-n Schritt = ускорявам хода си; sich e-e neue Frisur = гов правя си нова, друга фризура. -
12 ankommen
án|kommen unr.V. sn itr.V. 1. идвам, пристигам (in etw. (Dat) в нещо, някъде; bei jmdm. при някого); 2. нещо се приема добре, намира добър отзвук (bei jmdm. у, при някого); 3. меря се с някого, с нещо, излизам насреща му (gegen jmdn./etw. (Akk) с, срещу някого, нещо); 4. umg досаждам (mit etw. (Dat) с нещо); hb tr.V. 1. обзема ме, обхваща ме, овладява ме (умора, желание); 2. нещо ми е трудно, лесно; unpers 1. зависи от (es kommt auf jmdn./etw. (Akk) an); 2. държа на нещо, важно е за мен (es kommt jmdm. auf etw. (Akk) an); in einer Stadt ankommen пристигам в град; der Vorschlag kommt bei allen gut an предложението се приема добре от всички; umg dauernd mit irgendwelchen Bitten ankommen все идвам (досаждам) с някакви молби; Freude kommt mich an обзема ме радост; damit kommt er bei mir nicht an нищо няма да постигне с това пред мен; es kommt auf das Wetter an, ob... зависи от времето, дали...; es auf etw. (Akk) ankommen lassen докарвам нещата до това, рискувам; wenn es darauf ankommt,... когато се стигне до там,...; когато потрябва; umg es kommt darauf an може би, зависи (от обстоятелствата); die Arbeit kommt mich schwer an работата ми е трудна.* * *мене важното е да...; es auf А, darauf = lassen изчаквам какво ще стане; рискувам; es kдme auf e-n Versuch an би трябвало да се направи опит; 3. (gegen etw) = справям се (с нщ); 4. mich, mir kommt etw an обхваща, обзема ме нщ. -
13 mengen
méngen sw.V. hb tr.V. смесвам (etw. (Akk) unter etw. (Akk)/mit etw. (Dat) нещо с нещо); sich mengen 1. смесвам се (mit etw. (Dat)/unter etw. (Akk) с нещо); 2. намесвам се, бъркам се в (in etw. (Akk) нещо); Mehl und Wasser zu einem Teig mengen меся, замесвам тесто от брашно и вода; Sie mengte sich unter die Zuschauer Тя се смеси със зрителите; Meng dich nicht in Sachen, die dich nichts angehen Не се бъркай в неща, които не те засягат.* * *tr смесвам, размесвам, zu e-m Brei = смесвам да стане каша; sich in alles = бъркам се, меся сe пи всичко; eins ins andere = обърквам нещата. -
14 zeug
Zeug n, -e 1. вещ, нещо (дреболия; всевъзможни неща); 2. съоръжение; сечиво, уред, инструмент; 3. veralt тъкан, плат, материал; 4. veralt облекло; räum das Zeug bitte auf! прибери, подреди тези неща!; dummes Zeug reden говоря глупости; jmdm. etw. (Akk) am Zeug flicken укорявам някого за нещо (неоснователно); das Zeug zu etw. (Dat)/für etw. (Akk) haben имам, притежавам необходимите качества за нещо; jmdm. fehlt das Zeug für etw. (Akk)/zu etw. (Dat) липсват му нужните качества за това; gut/herrlich im Zeuge stehen живея добре, живея в охолство; sich für etw. (Akk) ins Zeug legen застъпвам се за нещо, полагам всички усилия поради нещо; arbeiten, was das Zeug hält работя, та пушек се вдига, работя с всички сили; wer wenig Zeug hat, muss kurze Kleider tragen комуто чергата е къса, трябва да си свива краката; Всеки трябва да се простира според чергата си.* * *das, -e 1. вещ, уред, сечиво, пособие, прибор; 2. плат; дреха; материал; прен, гов заложба, усет; 3. дреболия, вещ без стойност; <> sich fьr e-n ins = legen застъпвам се за нкг; arbeiten, was das = hдlt работя дo последни сили; e-m etw аm =е filcken укорявам нкг, търся му недостатъците; еr hat das = dazu няма заложби за това; dummes = ! глупости ! -
15 an
an I. präp (Dat), (Akk) 1. на, до, при, в (място); 2. през, на (време); 3. около, към, приблизително (+ (Akk) пред числа); 4. с помощта на, по, с (Dat); 5. върху, по, над (продължителност на заниманието); an dem/am Tisch sitzen седя на масата; sich (Akk) an den Tisch setzen сядам на масата; an der Tür до вратата; an der Decke hängen вися от тавана; ein Professor an der Universität професор в университета; Tür an Tür врата до врата; bis an die Knie reichen стига до коленете; an diesem Tag през този ден; an Ostern по Великден; an die tausend Lewa около хиляда лева; jmdn. an der Schrift erkennen познавам някого по почерка; an einem Buch arbeiten работя върху книга. II. adv: von jetzt an отсега нататък; von Anfang an от началото; München an: 12.20h пристигане в Мюнхен в 12.20 ч. III. an- продуктивна представка в немския език за образуване на глаголи с различни значения: 1. начало на действие; срв. anfaulen, anstimmen...; 2. прикрепване към нещо, срв. anbinden, anheften, anketten...; 3. слаба степен или краткотрайност на действието, срв. anbrennen, anbraten, antrinken...; 4. насоченост на действието към нещо или някого, срв. anbrüllen, anflehen, anstarren...; 5. движение нагоре, срв. anheben, ansteigen...* * *prp А D 1. за място до при, на; = e-r Universitьt studieren следвам в университет = einem Gymnasium unterrichten преподавам в гимназия; аm Leben sein жив съм; etw kommt = den Tag нщ излиза наяве; 2. за време D: на (за дни и части от ден): am -
16 arbeiten
árbeiten sw.V. hb itr.V. 1. работя, трудя се (an etw. (Dat), über etw. (Akk) над, върху, по нещо); 2. ангажирам се (für etw. (Akk) за нещо), работя за някаква кауза; 3. работи, функционира, действа (машина); tr.V. работя, изработвам; sich durch etw. (Akk) arbeiten пробивам си път през нещо, преодолявам нещо, справям се с нещо; als Lehrer arbeiten работя като учител; an einem Roman arbeiten работя върху роман; es arbeitet sich hier angenehm тук е приятно да се работи; sich (Dat) die Hände wund arbeiten разранявам си ръцете от работа; sich müde arbeiten уморявам се от работа; sich nach oben arbeiten напредвам, издигам се.* * *itr, tr работя, трудя се; sich mьdе уморявам се от работа; sich durch den Schnee = пробивам си път през снега, -
17 aufschlagen
auf|schlagen unr.V. sn itr.V. 1. удрям се, блъсвам се при падане (auf etw. (Dat)/(Akk) в нещо); 2. пламва, лумва (огън); hb itr.V. 1. повишавам цената; поскъпвам (um etw. (Akk) с нещо); 2. Sp изпълнявам начален удар (тенис, волейбол); hb tr.V. 1. чупя с удар (орехи, яйца); 2. отварям (книга, очи); вдигам (яка на палто, завеса); 3. вдигам, опъвам (палатка); издигам, построявам (скеле); 4. набивам, подковавам; 5. sich (Dat) etw. (Akk) aufschlagen наранявам си, удрям си нещо (част от тялото); Maschen aufschlagen заплитам плетка; die Mieten schlagen um 10% auf наемите се увеличават с 10%; die Ärmel aufschlagen вдигам нагоре, запрятам ръкави.* * ** tr 1. счупвам; sich D das Knie aufschlagen наранявам си коляното при падане; 2. отварям (книга, очи); 3. вдигам (яка; очи, поглед); 4. построявам (лагер); опъвам (палатка); s-n Wohnsitz aufschlagen заселвам се; настанявам се; 5. заплитам (бримки); 6. повишавам (цени); itr поскъпва; itr s 1. тупвам, удрям се (о земята); 2. лумва; -
18 setzen
sétzen sw.V. hb tr.V. 1. слагам да седне; 2. определям (срок); 3. засаждам (храст, растение); 4. залагам (auf etw. (Akk) на нещо); sich setzen 1. сядам; 2. утаявам се (кафе и др.); die Vase auf den Tisch setzen поставям вазата върху масата; das Kind aufs Rad setzen слагам детето да седне на колелото; etw. (Akk) in Gang setzen задвижвам нещо; einen Punkt setzen слагам (поставям) точка; prioritäten setzen определям приоритети; etw. (Dat) Schranken setzen слагам бариери пред нещо; seine Unterschrift unter ein Dokument setzen поставям подписа си под документ; Auf ein Pferd setzen залагам на кон; sich (Dat) etw. (Akk) in den Kopf setzen наумявам си нещо; sich in den Schatten setzen сядам на сянка.* * *tr 1. поставям, слагам; e-e Schrift = печ набирам ръкопис; Junge = ражда малки (за животин); ein Kind in die Welt = раждам дете; ein Gedicht in Musik = композирам музика (към текст); ins Wеrk = осъществявам; in Betrieb = пущам в експлоатация; 2. допущам, приемам; r 1. сядам; das Erdreich setzt sich пръстта се сляга; 2. утайва се; 3. спада (оток, цирей); прен успокоява се, уталожва се; 4. кацва (за птица); itr s (ьber А) прескачам, преминавам. -
19 hören
hö́ren sw.V. hb tr.V./itr.V. 1. чувам нещо, слушам нещо; 2. научавам (über etw. (Akk) за нещо); 3. дочувам, долавям (etw. (Akk) an etw. (Dat) нещо от нещо); itr.V. 1. подчинявам се (auf jmdn. (Akk) на някого), слушам някого; 2. чувам (добре, зле); schwer hören недочувам; nur auf einem Ohr hören чувам само с едното ухо; den Angeklagten hören изслушвам обвиняемия; Ich habe an ihrer Stimme gehört, dass sie lügt По гласа ѝ познах, че тя лъже; auf seinen Rat hören вслушвам се в съвета му; Ich habe nichts mehr von ihn gehört Не чух повече нищо за него; von sich (Dat) hören lassen обаждам се (с писмо и др.); Ich habe nur Gutes über ihn gehört Чувал съм само хубави неща за него; das lässt sich hören това е приемливо; na, hör mal! O, я остави! (протест); Hör mal! Чуй ме! Слушай! (при молба, искане); jmdm. vergeht Hören und Sehen ни вижда, ни чува (при неприятно преживяване). -
20 über
ǘber I. präp 1. (Dat) (auf die Frage "wo?"); (Akk) (auf die Frage "wohin?") над, през, по (за място); 2. след, през, по (Akk); при, през време на (Dat) (за време); 3. повече от, над (Akk); 4. след (при повторение); 5. поради, заради (за причина); 6. при глаголи, съществителни и прилагателни (рекция); das Bild hängt über dem Schrank картината виси над шкафа; er hängt das Bild über den Schrank той окачва картината над шкафа; ein Tuch über den Tisch ausbreiten застилам покривка върху масата; Tränen laufen ihr über die Wangen сълзи се стичат по бузите ѝ ; über den Zaun springen скачам през оградата; über dem Meeresspiegel над морското равнище; dieser Zug fährt nicht über Mannheim този влак не минава през Манхайм; über Nacht през нощта; Kinder über acht Jahre деца над осем години; es dauerte über ein Jahr продължи повече от година; jmdn. über alles lieben обичам някого повече от всичко; es geht nichts über die Gesundheit нищо не е по-ценно от здравето; Temperaturen über dem Gefrierpunkt температури над точката на замръзване, над нулата; Leistungen über dem Durchschnitt успехи над средното ниво; über ein bestimmtes Alter hinaus sein излязъл съм от определена възраст; etw. geht über meinen Verstand нещо не се побира в ума ми; Geschenke über Geschenke bekommen получавам много подаръци; über jmds. Erfolg glücklich sein щастлив съм поради нечий успех. II. adv 1. повече от; 2. напълно, изцяло; 3. останало ми е; 4. дотегнало е, омръзнало е; er wurde über und über rot той цял почервеня; ich habe noch zwei Mark über останали са ми още две марки; seit über einer Stunde warten чакам повече от час; über 80 Jahre alt sein над 80-годишен съм; jmdn. über haben някой ми е омръзнал, дошло ми е до гуша от някого. III. über- активна неделима представка в нем- ски език за образуване на глаголи със значения: 1. преминаване от една точка към друга, срв. überqueren, überschreiten; 2. покриване на повърхност, срв. überdecken...; 3. по-голяма или свръхинтензивност на действието, срв. übertönen, sich überanstrengen...; 4. неволен пропуск, срв. übersehen; 5. проверка или преработване, срв. überprüfen, überarbeiten. В качеството си на делима представка über- придава следните значения на глаголите: 1. преминаване на граница, ръб и др., срв. überkochen, überquellen; 2. движение от една страна на друга, срв. überlaufen. IV. Über-über- при съществителни и прила- гателни тази представка интензивира значението, срв. Überangebot, überempfindlich.
См. также в других словарях:
Bairisch — Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bairisch-Österreichisch — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bairisch-Österreichische Sprache — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bairisch-österreichisch — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bairische Dialekte — Bairisch Gesprochen in Deutschland Deutschland (Oberbayern, Niederbayern, Oberpfalz, südliches Vogtland) Osterreich … Deutsch Wikipedia
Bairische Sprache — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bayrisch-Österreichisch — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bayrisch-österreichisch — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Bayrische Sprache — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Boarisch — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
Donaubairisch — Bairisch Gesprochen in Deutschland (Bayern), Österreich, Italien (Südtirol) Sprecher etwa 12 Millionen Linguistische Klassifikation Indogermanisch Ger … Deutsch Wikipedia
