-
1 accent
m. (lat. accentus) 1. грам. ударение; accent tonique тонично, силово ударение; 2. писмен знак върху някоя буква; accent aigu остро ударение ('); accent grave тежко ударение (`); accent circonflexe сложно ударение (^); 3. начин на произношение, акцент, интонация; 4. наблягане; mettre l'accent sur наблягам на, акцентувам на; les accents guerriers du clairon бойният зов на тръбата; 5. прен. индивидуален характер (на стил); 6. муз. знак за изпълнение на една музикална фраза; 7. тон; d'un accent autoritaire с властен тон; 8. акцент, особеност при произношение на местен говор или при говорене на чужд език; avoir de l'accent имам акцент ( при говор). -
2 accentuel,
le adj. (de accent) лингв. който носи или пази ударението. -
3 aigu,
л adj. (lat. acutus) 1. остър, изострен; lame aigu,л тънко острие; 2. остър, силен; douleur aigu,л остра болка; accent aigu, грам. остро ударение; angle aigu, геом. остър ъгъл; 3. писклив; пронизителен; 4. прен. проницателен, хитър. Ќ Ant. émoussé; grave; sourd. -
4 circonflexe
adj. (lat. circumflexus, trad. gr. perispômenê "sinueux") 1. в съчет. accent circonflexe грам. сложно ударение (^) (във френски език); 2. вид ударение в гръцки език (circonflexe). Ќ sourcils circonflexes извити вежди ( наподобяващи френското ударение). Ќ Ant. droit, rectiligne. -
5 grave
adj. (lat. gravis) 1. ост. тежък; 2. прен. улегнал, сериозен, импозантен; un maintien grave сериозно държане; un grave magistrat внушаващ респект магистрат; un air grave сериозен вид; 3. важен, сериозен, значителен; c'est un grave problème това е сериозен проблем, опасен, тежък, с последствия; maladie grave опасна, тежка болест; la situation est grave положението е опасно; le moment est grave моментът е критичен; il n'y a rien de grave няма нищо опасно; 4. грам. който има тежко ударение; voyelle grave гласна с тежко ударение; accent grave тежко ударение; 5. муз. нисък (за звук, тон); notes graves ниски ноти; 6. m. нисък тон; le grave регистърът на ниските тонове; 7. adj. et adv. муз. бавен, тържествен, бавно, тържествено ( за музика). Ќ Ant. badin, familier, frivole, insouciant; futile; anodin, bénin; léger; aigu. Ќ Hom. graves. -
6 méridional,
e, aux adj. (de meridies "sud") 1. южен; accent méridional, южен акцент; 2. m., f. южняк. -
7 prosodie
f. (gr. prosôdia "accent, quantité, dans la prononciation") лит. прозодия, олицетворение. -
8 provincial,
e, aux adj. (lat. provincialis) 1. провинциален; accent provincial, провинциален акцент; 2. m., f. провинциалист. -
9 virgule
f. (lat. virgula "petit trait, accent", dimin. de virga) запетая; sans y changer une virgule без да направя и най-малка промяна в текст; point-virgule точка и запетая; virgule flottante плаваща запетая. Ќ bacille virgule холерен бацил.
См. также в других словарях:
accent — [ aksɑ̃ ] n. m. • 1265; lat. accentus I ♦ 1 ♦ Augmentation d intensité de la voix sur un son, dans la parole (accent d intensité dit à tort accent tonique, les deux accents étant difficiles à distinguer en latin). Mus. Mise en relief d un point… … Encyclopédie Universelle
accent — ACCÉNT, accente, s.n. 1. Pronunţare mai intensă, pe un ton mai înalt etc. a unei silabe dintr un cuvânt sau a unui cuvânt dintr un grup sintactic. ♦ Semn grafic pus de obicei deasupra unei vocale pentru a marca această pronunţare sau altă… … Dicționar Român
accent — ACCENT. s. m. Infléxion de la voix, maniére de prononcer. Il n a point de mauvais accent. on connoist à son accent de quelle Province il est. accent Normand. accent Gascon. On dit poëtiquement. Les accens de la voix. tristes accens. accens… … Dictionnaire de l'Académie française
accent — 1. The noun is stressed on the first syllable and the verb (meaning ‘to lay stress on, to emphasize’ in various senses) on the second. 2. In general use, an accent is ‘individual, local, or national mode of pronunciation’, as in a Scottish accent … Modern English usage
accent — Accent. m. Est pur Latin, et signifie l elevation, ou rabbaissement, ou contour de la voix en prononçant quelque diction, Accentus, et consequemment signifie les virgules et marques apposées aux mots indicans les endroits d iceux où il faut… … Thresor de la langue françoyse
Accent — Ac cent , n. [F. accent, L. accentus; ad + cantus a singing, canere to sing. See {Cant}.] 1. A superior force of voice or of articulative effort upon some particular syllable of a word or a phrase, distinguishing it from the others. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Accent — may refer to:peech and language* Accent (linguistics), pronunciation common to a certain language dialect * Stress (linguistics), tone levels and emphasis used in many languages to provide information when using the language * Stress (phonology)… … Wikipedia
accent — [ak′sent΄; ] chiefly Brit [, ak′sənt; ] for v. [, ak′sent΄, ak sent′] n. [Fr < L accentus < ad , to + cantus, pp. of canere, to sing: a L rendering of Gr prosōidia (see PROSODY), orig. referring to the pitch scheme of Gr verse] 1. the… … English World dictionary
Accent — (v. lat.), 1) Hebung u. Senkung der Laute durch die Stimme; entweder von mechanischen od. oratorischen Ursachen herrührend, u. daher grammatischer od. Wort , u. oratorischer od. Rede A.; 2) Zeichen dieser Betonung. Der grammatische od. Wort A.,… … Pierer's Universal-Lexikon
Accent — Ac*cent , v. t. [imp. & p. p. {Accented}; p. pr. & vb. n. {Accenting}.] [OF. accenter, F. accentuer.] [1913 Webster] 1. To express the accent of (either by the voice or by a mark); to utter or to mark with accent. [1913 Webster] 2. To mark… … The Collaborative International Dictionary of English
Accent — wird in folgenden Zusammenhängen verwendet: französisches Wort für das Akzentzeichen Accent, ehemalige niederländische politische Wochenzeitschrift ein Automodell, siehe Hyundai Accent Siehe auch: Akzent … Deutsch Wikipedia
