-
1 abandon
m. (de l'a. fr. а bandon "au pouvoir de") 1. изоставяне, напускане; 2. отказване; l'abandon d'un bien отказване от имот; 3. напускане; l'abandon d'un navire напускане, изоставяне на кораб; 4. спорт. напускане ( на състезание), отказване; 5. отпуснатост, безпомощно състояние, занемареност; 6. loc. adv. а l'abandon на произвола на съдбата. Ќ Ant. acquisition, adoption; conservation; maintien; raideur, tension; méfiance. -
2 abandonnataire
m.,f. (de abandon) юр. лице, на което се отстъпва имот. -
3 abandonner
v.tr. (de abandon) 1. изоставям, напускам; 2. отказвам се (от имот, богатство); abandonner sa fortune а qqn. давам богатството си на някого; 3. занемарявам, пренебрегвам; 4. поверявам; abandonner son pourvoir а qqn. поверявам властта си на някого; 5. прекратявам; abandonner les recherches прекратявам проучванията; 6. отпускам; abandonner les rênes отпускам юздите; s'abandonner v. pron. 1. оставям се, предавам се на; 2. ост. отдавам се (за жена); 3. отпускам се; 4. доверявам се ( на някого). Ќ abandonner un bâtiment navigable изоставям кораб след крушение. Ќ Ant. rechercher, soigner, soutenir; continuer, garder, maintenir; résister; raidir(se); (se)méfier. -
4 abandonnique
adj. (de abandon) псих. използва се за човек ( най-вече дете), чийто емоционален живот е обладан от страха да не бъде изоставен ( без да съществува реална опасност за това). -
5 appropriation1
f. (bas lat. appropriatio) 1. приспособяване, пригодяване; 2. юр. присвояване, обсебване. Ќ Ant. désaccord, opposition; abandon. -
6 appui
m. (de appuyer) 1. подпора, облегало (на стол, за глава и др.); 2. опора; point d'appui опорна точка; 3. прен. наблягане, напиране; издигане; 4. прен. подкрепа, опора, помощ; 5. loc. prép. а l'appui de в подкрепа на; а hauteur d'appui на височината на лакътя ( докъдето човек може да се опре). Ќ Ant. abandon, lâchage; hostilité, ennemi. -
7 conquête
f. (lat. pop. °conquæsita, même o. que conquérir) 1. завоюване, завладяване, завоевание; la conquête d'un pays завоюване на страна; la conquête de l'espace завладяването на космическото пространство; 2. вдъхване на любов, покоряване, пленяване; conquête amoureuse любовно завоевание; 3. разг. човек, който е бил завоюван с чар; c'est sa dernière conquête това е последното му (любовно) завоевание. Ќ pays de conquête завоювана страна. Ќ Ant. abandon, défaite, perte, soumission. -
8 détention
f. (lat. detentio) 1. задържане (в затвор); détention préventive предварително задържане в затвор; détention perpétuelle доживотен затвор; 2. обсебване, присвояване; 3. притежаване. Ќ Ant. abandon; perte; délivrance, libération. -
9 entêtement
m. (de entêter) твърдоглавие, вироглавство, инат, упоритост, упорита привързаност към своите идеи, убеждения. Ќ Ant. abandon, docilité. -
10 occupation
f. (lat. occupatio) 1. занимание, работа, заетост; vaquer а ses occupations занимавам се със своите си работи; 2. Окупацията (периодът, през който Франция е била окупирана от германците (1940-1944)); 3. юр. ползване, заемане, обитаване; 4. воен. окупация, окупиране. Ќ Ant. inaction, oisiveté; abandon; évacuation. -
11 persévérance
f. (lat. perseverantia) постоянство, постоянстване; устойчивост, упоритост, издръжливост. Ќ Ant. inconstance, abandon, caprice, changement. -
12 persistance
f. (de persister) твърдост, устойчивост, трайност; постоянстване. Ќ Ant. abandon, cessation, changement. -
13 recherche
f. (de rechercher) 1. търсене, издирване; recherche de renseignements търсене на сведения; recherche d'un disparu издирване на изчезнал; 2. юр. разследване, следствие, дознание; 3. воен. разузнаване, събиране на сведения; 4. прен. стремеж, преследване, домогване; la recherche de la gloire преследване на славата; 5. прен. изисканост; mettre de la recherche dans sa toilette правя тоалета си изискан; recherche dans le style изисканост на стила; 6. научно изследване, научен принос; recherche appliquée приложно изследване. Ќ être а la recherche de qqch. в търсене съм на нещо. Ќ Ant. abandon, laisser-aller, négligence, négligé (n.), simplicité. -
14 résistance
f. (de résister) 1. физ. съпротивление, якост, твърдост, устойчивост; résistance d'une pierre а l'érosion устойчивост на камък на ерозията; la résistance de l'air съпротивлението на въздуха; résistance électrique електрическо съпротивление; 2. прен. издръжливост (на човек); 3. съпротива, отпор; résistance passive пасивна съпротива; résistance armée въоръжена съпротива; 4. полит. съпротива, съпротивително движение (във Франция и другаде от 1940 до 1944 г.); 5. мед. резистентност (към лекарствени средства); 6. реотан, нагревател; 7. résistance d'une plante устойчивост на растение на лошите природни условия; 8. псих. вътрешна задръжка, съпротива на психиката (при психоанализа); 9. морална сила, твърдост, упоритост. Ќ plat de résistance основно, главно ядене в меню (обикновено печено); résistance des matériaux съпромат; résistance variable потенциометър, реостат. Ќ Ant. abandon, faiblesse, fragilité; abdication; soumission; attaque. -
15 tension
f. (lat. tensio) 1. обтегнатост; régler la tension d'une corde d'instrument нагласям обтегнатостта на струната на музикален инструмент; 2. гъвкавост, еластичност, жилавост; 3. налягане; tension artérielle кръвно налягане; tension supérieure, inférieure високо, ниско кръвно налягане; avoir de la tension имам кръвно (високо); 4. ел. напрежение; haute, basse tension високо, ниско напрежение; 5. контракция, свиване (на мускул); 6. фонет. свиване на мускулите за произнасяне на фонема; 7. концентрация, съсредоточаване; tension d'esprit напрягане на разума; 8. обтягане, обтегнатост, натегнатост (в отношения, ситуация и др.); tension nerveuse нервност, изнервеност. Ќ Ant. laxité, relâchement; abandon, défense. -
16 vigueur
f. (lat. vigor, de vigere "être plein de force") 1. яркост, здравина, сила, мощ; la vigueur d'un coup силата на удар; vigueur virile мъжка сила, мъжественост; 2. енергия, бодрост, изразителност, пъргавина; vigueur de l'esprit пъргавина на ума; vigueur du style изразителност на стила; 3. сила, ефикасност; entrer en vigueur влизам в сила (за закон); être en vigueur в сила съм, използвам се; la vigueur d'une loi ост. силата на закон. Ќ Ant. atonie, débilité, faiblesse, mollesse, mièvrerie; abandon, désuétude.
См. также в других словарях:
abandon — [ abɑ̃dɔ̃ ] n. m. • XIIe; de l a. fr. (mettre) à bandon « au pouvoir de », d o. germ. 1 ♦ Action de renoncer (à une chose), de laisser (qqch.). Politique d abandon. ⇒ abdication, concession. Abandon des hostilités. ⇒ arrêt, capitulation,… … Encyclopédie Universelle
abandon — ABANDON. s. m. État où est une personne, une chose abandonnée. Il est dans un abandon général. Il est dans l abandon de Dieu, dans l abandon de tous ses amis.Abandon, se dit aussi en parlant Des discours, des ouvrages, des manières, etc. d Une… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
abandon — aban·don vt 1: to give up with the intent of never again asserting or claiming an interest in (a right or property) 2: to disassociate oneself from or forsake in spite of a duty or responsibility to abandon one s child 3: to renounce one s… … Law dictionary
abandon — ABANDÓN, abandonuri, s.n. 1. Părăsire împotriva regulilor morale şi a obligaţiilor materiale a copiilor, familiei etc. 2. Părăsire a unui bun sau renunţare la un drept. 3. Renunţare la continuarea participării într o probă sportivă. – Din fr.… … Dicționar Român
Abandon — Студийный альбом Deep Purple … Википедия
Abandon — A*ban don ([.a]*b[a^]n d[u^]n), v. t. [imp. & p. p. {Abandoned} ( d[u^]nd); p. pr. & vb. n. {Abandoning}.] [OF. abandoner, F. abandonner; a (L. ad) + bandon permission, authority, LL. bandum, bannum, public proclamation, interdiction, bannire to… … The Collaborative International Dictionary of English
abandon — [ə ban′dən] vt. [ME abandonen < OFr abandoner < mettre a bandon, to put under (someone else s) ban, relinquish: see BAN1] 1. to give up (something) completely or forever [to abandon all hope] 2. to leave, as in danger or out of necessity;… … English World dictionary
abandon — vb 1 Abandon, desert, forsake mean to quit absolutely. Abandon implies surrender of control or possession often with the implication that the thing abandoned is left to the mercy of someone or something else {the ghost of grandeur that lingers… … New Dictionary of Synonyms
abandon — Abandon. substantif masculin verbal. Estat où est une personne ou une chose delaissée. Il n est guere en usage qu en cette maniere de parler adverbiale. A l abandon. laisser à l abandon. tout est à l abandon … Dictionnaire de l'Académie française
Abandon — A*ban don, n. [F. abandon. fr. abandonner. See {Abandon}, v.] Abandonment; relinquishment. [Obs.] [1913 Webster] || … The Collaborative International Dictionary of English
Abandon — Álbum de Deep Purple Publicación 2 de junio de 1998 Grabación 1997 1998 Género(s) Hard rock Duración 57:07 … Wikipedia Español
