-
1 defences
• укрепления -
2 curtain
{'kə:tn}
I. 1. завеса, перде
to draw the CURTAINs дърпам/пускам пердетата
to draw the CURTAIN over премълчавам, преставам да говоря за
2. театр. завеса
behind the CURTAIN зад завесата, прен. зад кулисите
good CURTAIN ефектно завършване на действието
3. ам. начало на представление
4. воен. бараж, преграда
CURTAIN of fire/artillery-curtain-fire
5. воен. ист. куртина, стена/преграда, свързваща две укрепления
6. арх. неносеща стена (и CURTAIN wall)
7. pl sl. край, смърт
II. 1. слагам завеса/перде на, закривам/покривам със завеса/перде
2. to CURTAIN off преграждам/отделям със завеса* * *{'kъ:tn} n 1. завеса; перде; to draw the curtains дърпам/ пускам пе(2) {'kъ:tn} v 1. слагам завеса/перде на; закривам/покривам с* * *перде; бараж; завеса; завеска; закривам;* * *1. behind the curtain зад завесата, прен. зад кулисите 2. curtain of fire/artillery-curtain-fire 3. good curtain ефектно завършване на действието 4. i. завеса, перде 5. ii. слагам завеса/перде на, закривам/покривам със завеса/перде 6. pl sl. край, смърт 7. to curtain off преграждам/отделям със завеса 8. to draw the curtain over премълчавам, преставам да говоря за 9. to draw the curtains дърпам/пускам пердетата 10. ам. начало на представление 11. арх. неносеща стена (и curtain wall) 12. воен. бараж, преграда 13. воен. ист. куртина, стена/преграда, свързваща две укрепления 14. театр. завеса* * *curtain[kə:tn] I. n 1. завеса, завеска; перде; to draw the \curtains дърпам (пускам) пердетата; to draw a \curtain over прен. премълчавам; 2. театр. завеса; tableau \curtains разтегателна завеса; the \curtain falls ( drops, comes down) завесата пада, представлението (действието) е приключило (и прен.); the \curtain rises завесата се вдига, представлението (действието) започва (и прен.); behind the \curtain зад завесата; прен. зад кулисите, не публично; behind-the-\curtain задкулисен; to ring down the \curtain давам сигнал (звъня) за свалянето на завесата; прен. слагам край (on на); a good \curtain ефектно завършване на действието (акта); to take the \curtain излизам пред завесата; 3. pl разг. край; смърт; разруха; гибел; to be ( mean, spell) \curtains for вещая (съм) края за, ликвидирам; смъквам от сцената; 4. воен. бараж, преграда; 5. нещо, което прикрива или предпазва; a \curtain of rain, a \curtain of secrecy "затъмнение"; fire-proof \curtain огнезащитна преграда (завеса); safety \curtain предпазен екран; 6. воен., ист. куртина, стена или преграда, свързваща две укрепления (и \curtain-wall); 7. тех. капаче на ключалка; II. v слагам завеса (перде) на; закривам, покривам (с перде); to \curtain off a part of the room отделям (преграждам) част от стаята със завеса; a red-\curtained bed легло с червени завеси. -
3 defence
n защита
pl укрепления* * *съпротива; отбрана; оправдание; защита;* * *1. n защита 2. pl укрепления* * *defence, ам. defense [di´fens] n 1. защита; отбрана; отпор, съпротива; the science ( art) of \defence сп. бокс; фехтовка; a line of \defence защитна (отбранителна) линия; weapons of \defence отбранителни оръжия; first line of \defence военноморският флот на Англия; second line of \defence английската армия; civil \defence гражданска защита; last ditch \defence последна отчаяна съпротива; best \defence is offence нападението е най-добрата защита; 2. pl воен. укрепления, отбранителни съоръжения; 3. защита, оправдание; to speak in \defence of говоря в защита на; 4. юрид. защита; counsel for the \defence защита; адвокат на ответника (подсъдимия); witness for the \defence свидетел на подсъдимия; 5. сп. защита, отбрана; 6. забрана (на лов, риболов). -
4 fortification
{,fɔ:tifi'keiʃn}
1. укрепване, засилване, усилване, подсилване (на вино, храна)
2. воен. укрепяване (на град, позиция и пр.)
3. pl укрепления* * *{,fъ:tifi'keishn} n 1. укрепване, засилване, усилване; п* * *укрепяване; укрепление; укрепване; засилване;* * *1. pl укрепления 2. воен. укрепяване (на град, позиция и пр.) 3. укрепване, засилване, усилване, подсилване (на вино, храна)* * *fortification[¸fɔ:tifi´keiʃən] n 1. укрепване, засилване, усилване; подсилване (на вино); 2. укрепяване (на град, позиция); 3. pl фортификация, укрепления. -
5 fortify
{'fɔ:tifai}
1. усилвам, подсилвам, укрепявам (постройка и пр.), обогатявам (храна), подсилвам (питие)
2. окуражавам, ободрявам, подкрепям духовно, затвърдявам (решение)
3. укрепявам (град), строя укрепления* * *{'fъ:tifai} v 1. усилвам, подсилвам, укрепявам (постройка и п* * *усилвам; укрепявам; укрепвам; окуражавам; затвърдявам; имунизирам;* * *1. окуражавам, ободрявам, подкрепям духовно, затвърдявам (решение) 2. укрепявам (град), строя укрепления 3. усилвам, подсилвам, укрепявам (постройка и пр.), обогатявам (храна), подсилвам (питие)* * *fortify[´fɔ:ti¸fai] v 1. усилвам, подсилвам, укрепявам (постройка и пр.); укрепвам (здравето и пр.); подкрепям (твърдение с факти, цифри); потвърждавам ( съобщение); 2. окуражавам, ободрявам; подкрепям духовно; затвърдявам ( решение); 3. вет. имунизирам; 4. подсилвам с витамини; 5. подсилвам ( вино); 6. укрепявам ( град); строя укрепления. -
6 work
{wə:k}
I. 1. работа, труд
to be at WORK на работа съм, работя, в действие съм
forces at WORK действуващи/движещи сили
there is some secret influence at WORK тук действува/има някакво скрито влияние
to be kept hard at WORK имам много работа
he is hard at WORK writing той усилено пишe
to get/set to WORK заемам се/залавям се за/започвам работа
to set someone to WORK карам някого да работи, намирам му работа
I don't know how to set/go about my WORK не зная как да започна/подхвана работата си
out of WORK безработен
in regular WORK на редовна/постоянна работа
in and out WORK непостоянна работа
thirsty/dry WORK уморителна работа (която me кара да ожaдняваш)
warm WORK напрeгната/опасна работа, ожесточено сражение
a WORK of time дълга/продължителна работа
to make hard WORK of something правя нещо да изглежда птрудно, отколкото е
to make good WORK of something добре се справям с нещо
to make short WORK of something свършвам бързо/виждам бързо сметка на нещо
day's WORK (едно) дневна/всекидневна работа
it's all in the day's WORK това е нещо обикновено/всекидневно
you did a good day's WORK when you bought that house добра работа свърши/добре направи, като купи тази къща
2. работа, ръкоделие, бродерия, плетиво
3. работа, труд, съчинение, произведение, творба, творчество
the WORKs of събраните съчинения/произведения/трудове на
a WORK of art произведение на изкуството
a WORK of genius гениално произведение
4. дело, деяние
good WORKs добри дела/постъпки
dirty WORKs подлости, низости, мръсни дела
5. физ. работа
6. въздействие, ефект
the drug has done its WORK лекарството подействува
7. pl строежи
public WORKs обществени строежи
8. pl укрепления
9. pl механизъм (на часовник и пр.)
to give someone the WORKs прен. давам/казвам на някого всичко, убивам някого
10. рl обик. с гл. в sing фабрика, завод
11. шег. вътрешни органи, стомах
12. ост. мина
13. изработен по някакъв начин предмет/ (част от) украса на предмет (от дърво, метал, камък и пр.)
bright WORK полирани метални части
14. ост. изработка
II. 1. работя, занимавам се (at, on с, над, върху)
to WORK against time работя ускорено, мъча се да свърша навреме
2. изработвам
ушивам, бродирам (in c-за материала)
3. работя/функционирам правилно, действувам, движа се, вървя (за механизъм и пр.)
4. въздействувам, постигам/давам резултат, успявам (за средство, план и пр.)
it won't WORK! това няма да го бъде/да стане
5. кипя, ферментирам
6. движа се, проправям си път (обик. с наречие)
7. движа (се), свивам (се), гърча (се)
his features were WORKing convulsively лицето му се свиваше конвулсивно
he WORKed his jaws той движеше челюстите си
8. карам да работи
to WORK oneself to death съсипвам се/изтрепвам се от работа
to WORK one's men too hard карам хората си да работят прeкалено много, преуморявам ги
9. ръководя, управлявам, контролирам, стопанисвам (машина, къща и пр.)
10. експлоатирам (мина и пр.), обработвам (земя и пр.), върша определена работа (агитация и пр.) в даден район
11. смятам, пресмятам, решавам (задача)
12. меся, омесвам, кова, изковавам, мачкам
13. преработвам
оформям (into в)
14. вмъквам, вмествам (пасаж и пр.) (into в)
15. донасям, докарвам, причинявам, създавам
to WORK someone's ruin погубвам/съсипвам някого
16. правя, върша, извършвам (чудеса и пр.)
I'll WORK it (if I can) sl. всякак ще го направя/постигна (стига да мога)
17. получавам срещу/откупвам с работа
to WORK one's passage on a ship отработвам си билета/пътуването с кораб
to WORK one's way through college работя, за да се издържам в университета
18. придвижвам се, докарвам се (до някакво положение, състояние)
the rain had WORKed through the roof дъждът постепенно беше проникнал през покрива
the nut WORKed itself loose гайката се разхлаби от само себе си
to WORK oneself into a rage постепенно се докарвам до състояние на ярост, навивам се
work away работя без прекъсване, продължавам да работя
work down смъквам се/свличам се постепенно (за чорапи и пр.)
to WORK one's way down слизам/смъквам се внимателно/предпазливо, намалявам, оформям (чрез дялане и пр.)
work in вмъквам, вмествам (се), съгласувам (се), комбинирам (се), съвпадам, прониквам (за прах и пр.)* * *{wъ:k} n 1. работа; труд; to be at work на работа съм; работя; в де(2) {wъ:k} v (pt, рр и wrought {rъ:t}) 1. работя, занимавам се* * *функционирам; съчинение; труд; творба; трудов; творение; служа; произведение; работен; работа; работя;* * *1. 1 вмъквам, вмествам (пасаж и пр.) (into в) 2. 1 донасям, докарвам, причинявам, създавам 3. 1 изработен по някакъв начин предмет/ (част от) украса на предмет (от дърво, метал, камък и пр.) 4. 1 меся, омесвам, кова, изковавам, мачкам 5. 1 ост. изработка 6. 1 ост. мина 7. 1 получавам срещу/откупвам с работа 8. 1 правя, върша, извършвам (чудеса и пр.) 9. 1 преработвам 10. 1 придвижвам се, докарвам се (до някакво положение, състояние) 11. 1 смятам, пресмятам, решавам (задача) 12. 1 шег. вътрешни органи, стомах 13. a work of art произведение на изкуството 14. a work of genius гениално произведение 15. a work of time дълга/продължителна работа 16. bright work полирани метални части 17. day's work (едно) дневна/всекидневна работа 18. dirty works подлости, низости, мръсни дела 19. forces at work действуващи/движещи сили 20. good works добри дела/постъпки 21. he is hard at work writing той усилено пишe 22. he worked his jaws той движеше челюстите си 23. his features were working convulsively лицето му се свиваше конвулсивно 24. i don't know how to set/go about my work не зная как да започна/подхвана работата си 25. i'll work it (if i can) sl. всякак ще го направя/постигна (стига да мога) 26. i. работа, труд 27. ii. работя, занимавам се (at, on с, над, върху) 28. in and out work непостоянна работа 29. in regular work на редовна/постоянна работа 30. it won't work! това няма да го бъде/да стане 31. it's all in the day's work това е нещо обикновено/всекидневно 32. out of work безработен 33. pl механизъм (на часовник и пр.) 34. pl строежи 35. pl укрепления 36. public works обществени строежи 37. the drug has done its work лекарството подействува 38. the nut worked itself loose гайката се разхлаби от само себе си 39. the rain had worked through the roof дъждът постепенно беше проникнал през покрива 40. the works of събраните съчинения/произведения/трудове на 41. there is some secret influence at work тук действува/има някакво скрито влияние 42. thirsty/dry work уморителна работа (която me кара да ожaдняваш) 43. to be at work на работа съм, работя, в действие съм 44. to be kept hard at work имам много работа 45. to get/set to work заемам се/залавям се за/започвам работа 46. to give someone the works прен. давам/казвам на някого всичко, убивам някого 47. to make good work of something добре се справям с нещо 48. to make hard work of something правя нещо да изглежда птрудно, отколкото е 49. to make short work of something свършвам бързо/виждам бързо сметка на нещо 50. to set someone to work карам някого да работи, намирам му работа 51. to work against time работя ускорено, мъча се да свърша навреме 52. to work one's men too hard карам хората си да работят прeкалено много, преуморявам ги 53. to work one's passage on a ship отработвам си билета/пътуването с кораб 54. to work one's way down слизам/смъквам се внимателно/предпазливо, намалявам, оформям (чрез дялане и пр.) 55. to work one's way through college работя, за да се издържам в университета 56. to work oneself into a rage постепенно се докарвам до състояние на ярост, навивам се 57. to work oneself to death съсипвам се/изтрепвам се от работа 58. to work someone's ruin погубвам/съсипвам някого 59. warm work напрeгната/опасна работа, ожесточено сражение 60. work away работя без прекъсване, продължавам да работя 61. work down смъквам се/свличам се постепенно (за чорапи и пр.) 62. work in вмъквам, вмествам (се), съгласувам (се), комбинирам (се), съвпадам, прониквам (за прах и пр.) 63. you did a good day's work when you bought that house добра работа свърши/добре направи, като купи тази къща 64. въздействие, ефект 65. въздействувам, постигам/давам резултат, успявам (за средство, план и пр.) 66. движа (се), свивам (се), гърча (се) 67. движа се, проправям си път (обик. с наречие) 68. дело, деяние 69. експлоатирам (мина и пр.), обработвам (земя и пр.), върша определена работа (агитация и пр.) в даден район 70. изработвам 71. карам да работи 72. кипя, ферментирам 73. оформям (into в) 74. рl обик. с гл. в sing фабрика, завод 75. работа, ръкоделие, бродерия, плетиво 76. работа, труд, съчинение, произведение, творба, творчество 77. работя/функционирам правилно, действувам, движа се, вървя (за механизъм и пр.) 78. ръководя, управлявам, контролирам, стопанисвам (машина, къща и пр.) 79. ушивам, бродирам (in c-за материала) 80. физ. работа* * *work[wə:k] I. v ( worked, ост. wrought[rɔ:t]) 1. работя; занимавам се (on, at върху, над, с); to \work against time старая се да свърша работа в определен срок; to \work o.'s arse ( butt, tail) off sl съдирам се (скъсвам се) от работа; 2. работя, функционирам, действам; вървя, движа се (за механизъм и пр.); 3. (въз)действам, подействам; постигам (давам) резултат, успявам (за средство, план и пр.); it won't \work! това няма да стане; няма да тръгне (напр. за двигател)! 4. изработвам; ушивам, избродирам (in с; за материала); 5. движа се, проправям си ( път) (обикн. с наречия); we \worked ( our way) south through the forest ние си проправяхме път на юг през гората; 6. ферментирам, кипя; 7. движа (се), свивам (се), гърча (се); her mouth was \working in her sleep устата ѝ се движеше в съня ѝ; 8. карам да работи; he \works his men hard той яко пришпорва работниците си; 9. управлявам, карам (машина и пр.); to \work a lathe работя на струг; 10. експлоатирам ( мина); обработвам ( земя); върша определена работа (в даден район; напр. агитация); he \worked the clubs developing his comedy act той гастролираше из клубовете, доразвивайки комедийния си номер; 11. решавам ( задача); смятам; 12. меся, омесвам; мачкам; 13. преработвам ( into); 14. вмъквам ( into) (за пасаж и пр.); 15. донасям, докарвам, причинявам, създавам; to \work s.o.'s ruin докарвам някого до разорение, съсипвам някого; 16. правя, върша (чудеса и пр.); ост. правя ( впечатление); 17. получавам срещу работа; to \work o.'s passage on a ship плащам си билета на кораб с работа; to \work o.'s way through college работя, за да се издържам сам в университета; 18. докарвам до някакво състояние; to \work o.s. to death, to \work o.'s fingers to the bone съсипвам се (изтрепвам се) от работа; the rope \worked ( itself) loose въжето се отпусна (разхлаби); to \work s.o. into a frenzy довеждам някого до ярост; вбесявам някого; 19. sl изработвам; изигравам; изпързалвам; II. n 1. работа; труд; to be in ( out of) \work на работа съм (безработен съм); factory at \work действаща фабрика; the same trend is at \work in politics в политиката се наблюдава (действа) същата тенденция; we are kept hard at \work имаме много работа; he was hard at \work writing той усилено пишеше; to set to \work заемам се (залавям се) за работа; a piece of \work, разг. a job of \work работа, задача; a nice piece of \work he's done there добра работа е свършил (често ирон.); to make short ( light) \work of свършвам набързо, виждам сметката на; to have o.'s \work cut out (to do s.th.) много ми е трудна задачата, не ми е лесно (да направя нещо); а day's \work (едно)дневна работа, всекидневна работа; it's all in the day's \work това е нещо обикновено (всекидневно); you did a good day's \work when you bought the house добре направихте, че купихте тази къща; thirsty ( dry) \work работа, която те кара да ожадняваш; collar ( spade, uphill) \work тежка (черна) работа; rush \work бърза (спешна, напрегната) работа; warm \work напрегната или опасна работа; ожесточено сражение; 2. работа, ръкоделие; бродерия; плетиво; 3. работа, съчинение, произведение; творба; творение; творчество; the \works of събраните съчинения (произведения) на; a \work of art произведение на изкуството; a \work of genius гениално произведение; 4. дело; деяние (и библ.); good \works добри дела; dirty \work подлост, низост, мръсотия; 5. физ. работа; 6. въздействие, ефект; the drug has done its \work лекарството подейства; 7. pl строежи; clerk of the \works инспектор по строежите; public \works обществени сгради; 8. pl воен. укрепления; 9. pl механизъм (на часовник и пр.); съоръжения, инсталация; 10. pl ( често = sing) фабрика, завод; steel \works стоманолеярна; 11. разг., шег. вътрешни органи; вътрешности; стомах; 12. ост. мина; 13. (в съчет.) изделие; needle\work бродерия; шевица; fancy \work бродерия; silver \work сребърни изделия; bright\work полирани части; 14. ост. изработка; • the ( whole) \works и всичко останало (при изброяване); a nasty piece of \work разг. гадняр, копеле; to be in the \works ам. в процес на подготовка, предстоящ (да бъде пуснат в експлоатация); to throw a spanner in the \works слагам прът в колелата, спъвам; осуетявам ( планове); to give s.o. the \works ам. разг. 1) подлагам (някого) на пълната серия от процедури (напр. за козметик, фризьор и пр.); 2) отнасям се грубо с някого; експлоатирам някого; to gum up the \works обърквам цялата работа; 15. attr работен; (предназначен) за работа; \work clothes работно облекло; a \work permit разрешително за работа. -
7 counterwork
counterwork[´kauntə¸wə:k] I. n 1. воен. укрепление, издигнато срещу неприятелски укрепления; 2. противодействие; II. v противодействам; развалям ( сметки), разстройвам ( планове). -
8 magistral
главен;* * * -
9 murage
murage[´mjuəridʒ] n ист. данък, събиран за да се строят и поддържат градски стени и укрепления. -
10 acorazamiento
m мор., воен. брониране, покриване с броня (кораби, укрепления). -
11 acorazar
1. tr 1) мор., воен. бронирам, обвивам, покривам с броня (кораби, укрепления); 2) прен. защитавам, предпазвам; 2. prnl прен. защитавам се, подготвям се. -
12 circunvalación
f 1) обкръжаване, обграждане; 2) воен. околовръстни укрепления на обсаждащия. -
13 glacis
m воен. гласис, насип от пръст или бетон пред укрепления. -
14 acropole
f. (gr. akropolis "ville haute") акропол, най-високата част на древногръцките градове с укрепления и светилища. -
15 embastionner
v.tr. (de en-, bastion et suff. verbal) обграждам с укрепления. -
16 flanquement
m. (de flanquer) воен. флангово подкрепяне на войски; защищаване със странични укрепления. -
17 flanquer1
v.tr. (de flanc) 1. воен. защищавам със странични укрепления, защищавам отстрани; бия встрани, във фланг; 2. подкрепям, подреждам; 3. съпровождам, придружавам; 4. поставям, построявам отстрани; 5. обграден съм с кули и др. (за замък); 6. неодобр. придружен, обграден съм от бодигардове; se flanquer1 бием се един друг във фланг (за войска и др.). -
18 fortifs
m. pl. (de fortification) разг. стари укрепления около Париж. -
19 frise
(cheval de) m. (néerl. friese ruiter, proprem. "cavalier de la Frise", province holl.) дървена преграда с железни бодли, използвана при военните укрепления.
См. также в других словарях:
Укрепления — у древневосточных народов играли видную роль; фортификационное искусство достигло уже тогда значительных успехов. Это доказывается многочисленными изображениями на египетских и ассирийских барельефах, описаниями крепостей и их развалинами. Египет … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Укрепления у древне-восточных народов — играли видную роль; фортификационное искусство достигло уже тогда значительных успехов. Это доказывается многочисленными изображениями на египетских и ассирийских барельефах, описаниями крепостей и их развалинами. Египет еще в глубокой древности… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Укрепления Святой Анны — План выборгских укреплений, XVIII век Анненские укрепления общее название фортификационных сооружений в городе Выборге, на острове Твердыш, построенных в основном в середине XVIII века. Также назывались Анненкрон (швед. Annenkrone Корона Святой… … Википедия
Укрепления городов в классической древности — 1) Если отожествлять доисторический город с резиденцией местного правителя, то древнейшими У. доисторической Греции были царские дворцы, остатки которых сохранились до нашего времени в Тиринеских, Микенских и др. развалинах. Типические черты этих … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Укрепления городов — в классической древности. 1) Если отожествлять доисторический город с резиденцией местного правителя, то древнейшими У. доисторической Греции были царские дворцы, остатки которых сохранились до нашего времени в Тиринеских, Микенских и др.… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Долговременные укрепления — укрепления, возводившиеся в мирное время вольнонаемными работниками из прочных материалов и содержавшиеся постоянно в исправности и готовности к действию. Они должны были сопротивляться по возможности долго всем средствам атаки и с наименьшими… … Военно-исторический словарь
отдельные укрепления — укрепления, которые предоставляются своей собственной обороне или находятся в сфере выстрелов с ближайших оборонительных сооружений. Располагались на местности, доступной для постепенной атаки. К ним относятся форты, казематированные постройки,… … Фортификационный словарь
Укрепления городские в Средние века — Вопрос о средневековых городских укреплениях один из важнейших и труднейших во всей средневековой городской истории. В последнее время он стал возбуждать большие споры в немецкой историографии. Обычное представление было таково, что У. является… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Береговые укрепления — возводятся с целью усилить оборону известных пунктов морского побережья и затруднить неприятельскому флоту доступ к ним. Укрепления эти должны быть располагаемы согласно требованиям хорошей оборонительной позиции, должны проставлять помещаемым в… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Береговые укрепления — на Мальте … Википедия
Восточно-Выборгские укрепления — комплекс оборонительных сооружений на высотах к востоку от центральной части Выборга. Фортификатор Э. И. Тотлебен. Возведены в 1863 1870 х годах. Содержание 1 Строительство 2 Описание 3 … Википедия
