-
121 ՊԱՏԻՎ
տվի 1. Честь. 2. Почёт, почесть. 3, Достоинство 4. (հնց.) Орден. 5. (քեր.) Титло, титла. ♢ Իպատիվ в честь. Պատիվ անել оказывать, оказать честь кому-л. Պատիվ բռնել 1) տե՛ս Պատվի բռնել, 2) в знак уважения к старшим стоять перед ними со скрещёнными на груди руками. Պատիվ բերել делать, сделать честь. Պատիվ դնել почитать, почтить, уважать, уважить. Պատիվը գետնով գցել՝ տալ позорить, опозорить. Պատիվը գցել՝ ոտնատակ տալ бесчестить, обесчестить, позорить, опозорить, ославлять, ославить. Պատիվը ծախել продаться, продать честь. Պատիվը ճանաչել уважать (себя, кого-л.). Պատիվ(ը) պանել уважать. Պատիվ չբերել не делает, сделает чести. Պատիվ պահանջել требовать удовлетворения, ответа. Պատիվ տալ оказывать, оказать почести. Պատիվ ունենալ 1) пользоваться уважением, почётом, 2) иметь честь. Պատվի առնել՝ բռնել отдавать, отдать честь, брать, взять под козырёк, козырять, откозырять. Պատվի հետ խաղալ, Պատվին դիպչել играть с честью, задевать, задеть чью-л. честь. Պատվի զգացում чувство чести, собственного достоинства. Պատվո պահակ почётный караул. Պատվի նշան, տե՛ս Պատվո նշան։ Պատվից ընկնել терять, потерять честь, почёт, уважение. Պատվով դուրս գալ выходить, выйти с честью. Պատվով երդվել, Պատվո խոսք տալ клясться, поклясться честью. Պատվո նշան знак почёта. Պատվո տախտակ доска почёта.* * *[N]честь (F)почет (M)достоинство (N) -
122 ՊԱՏՎԱՆԻՇ
ի (հնց.) Титло, титла. -
123 титло
-а; = титла, -и; филол.ти́тло; ти́тла ( надстрочный знак) -
124 Catholicos
Catholicos[kə´uɔlikəs] n рел. католикос, титла на арменския и грузинския патриарх. -
125 address
{ə'dres}
I. 1. адрес, местожителство
ADDRESS book адресник
2. реч, обръщение, адрес
3. ловкост, умение. такт, сръчност
4. държание. обноски
5. начин на говорене
polite forms of ADDRESS учтиви обръщения/форми
6. pl внимание, ухажване
to pay one's ADDRESSes to ухажвам
II. 1. адресирам, надписвам (писмо и пр.)
2. обръщам се към, отнасям се до, държа реч пред, говоря на/пред, отправям (предупреждение, заплиха и пр.)
to ADDRESS oneself to говоря/пиша на
3. reft залавям се, занимавам се (to за, с)
4. сп. замахвам/приготвям се да ударя (топки)* * *{ъ'dres} n 1. адрес: местожителство: address book адресник: 2. реч, (2) v 1. адресирам, надписвам (писмо и пр.); 2. обръщам се* * *обръщам се към; обръщение; отнасям се; отправям; адресирам; адрес; местожителство;* * *1. address book адресник 2. i. адрес, местожителство 3. ii. адресирам, надписвам (писмо и пр.) 4. pl внимание, ухажване 5. polite forms of address учтиви обръщения/форми 6. reft залавям се, занимавам се (to за, с) 7. to address oneself to говоря/пиша на 8. to pay one's addresses to ухажвам 9. държание. обноски 10. ловкост, умение. такт, сръчност 11. начин на говорене 12. обръщам се към, отнасям се до, държа реч пред, говоря на/пред, отправям (предупреждение, заплиха и пр.) 13. реч, обръщение, адрес 14. сп. замахвам/приготвям се да ударя (топки)* * *address[ə´dres] I. n 1. адрес, местожителство; \address book адресник; 2. обръщение, реч, адрес; 3. реч; проповед; 4. държание, обноски; поведение; 5. ловкост, сръчност, умение; такт; 6. pl ухажване; to pay \addresses to ухажвам някого; II. v 1. обръщам се към; отнасям се до; to \address a meeting държа реч пред събрание; to \address the house говоря в парламента; to \address s.o. as s.th. ам. разг. 1) обръщам се към някого с определена титла; they \addressed Clinton as "Mr. President" те се обърнаха към Клинтън с "г-н Президент"; 2) говоря на някого по определен начин; you should \address him as your equal трябва да му говориш като на равен; 2. отправям; адресирам; надписвам ( писмо); to \address a warning to s.o. отправям заплаха срещу (заплашвам) някого; 3. refl залавям се, захващам се; занимавам се; to \address o.s. to a task заемам се с една задача; he \addressed himself to the pie той се нахвърли върху сладкиша. -
126 alienate
{'eiliəneit}
1. отчуждавам, карам да охладнее, отвръщам (from)
2. юр. прехвърлям (собственост и пр.), отчуждавам* * *{'eiliъneit} v 1. отчуждавам, карам да охладнее, отвръщам (f* * *отделям; отчуждавам;* * *1. отчуждавам, карам да охладнее, отвръщам (from) 2. юр. прехвърлям (собственост и пр.), отчуждавам* * * -
127 appanage
{'æpənidʒ}
1. апанаж, сума/доход от имот, даван за издръжка на лице от владетелски дом
2. зависима територия
3. прен. достояние, притежание, дарба* * *{'apъnij} n 1. апанаж, сума/доход от имот, даван за издръ* * *1. апанаж, сума/доход от имот, даван за издръжка на лице от владетелски дом 2. зависима територия 3. прен. достояние, притежание, дарба* * *appanage[´æpənidʒ] n 1. ист. апанаж, имение или доход от него, даден на некороновани членове на владетелски дом; 2. ист. област (титла), запазена за децата на владетел; 3. прен. достояние, притежание, право. -
128 arm
{a:m}
I. 1. ръка (от китката до рамото)
to walk ARM in ARM with someone вървя подръка с някого
under one's ARM под мишница
to take someone's ARM хващам някого подръка
to keep at ARM's length държа на разстояние
to make a long ARM протягам ръка, протягам се (да стпигна нещо), baby/child/infant in ARM s бебе, пеленаче
with open ARMs с отворени обятия
to fly to someone's ARMs хвърлям се в прегръдките/обятията на някого
within ARM's reach достатъчно близо да се стигне с ръка, под ръка
2. преден крайник/лапа
3. ръкав (на дреха)
4. ръкав (на река и пр.)
5. подпора за ръката (на кресло и пр.)
6. голям клон
7. власт
the ARM of the law (ръката на) правосъдието
long ARM силна власт
strong ARM прен. здрава/твърда ръка
8. тех. рамо, лост, ръчка, дръжка, конзола, стрела (на кран), напречна греда, траверса
II. 1. обик. рl оръжие, въоръжение
ARMs race надпревара във въоръжаването
small ARMs лично огнестрелно оръжие, пушка, револвер
by force of ARMs насила, с оръжие
deeds of ARMs бойни подвизи
in ARMs въоръжен
to ARMs! на оръжие! under ARMs въоръжен и в бойна готовност
up in ARMs готов за борба/съпротива, въстанал, прен. наежен
to be up in ARMs against протестирам/боря се енергично срещу
master of ARMs учител по фехтовка
to appeal to ARMs прибягвам до оръжие
comrade in ARMs другар по оръжие, боен другар
to bear ARMs служа войник, войник съм
to beat to ARMs вдигам на оръжие, свиквам под знамената
to fly to ARM s грабвам оръжието, бързо се приготвям за война/съпротива
to lay down/ground ARM s слагам оръжието, прекъсвам военните действия, търся примирие
to rise in ARMs against въставам срещу, вдигам се на оръжие срещу
cessation/suspension of ARMs примирие
2. род войска
3. рl герб (и coat of ARMs)
College of ARM s Хералдически институт в Лондон. arm v 1. въоръжавам (се), укрепявам
ARMed forces/services въоръжени сили
2. зареждам (бомба)
3. снабдявам, съоръжавам
4. refl прен. въоръжавам се (with)* * *{a:m} n 1. ръка (от китката до рамото); to walk arm in arm with s.o. (2) n 1. обик. рl оръжие, въоръжение; arms race надпревара във в* * *ръкав; рамо; оръжие; въоръжавам; въоръжение;* * *1. armed forces/services въоръжени сили 2. arms race надпревара във въоръжаването 3. by force of arms насила, с оръжие 4. cessation/suspension of arms примирие 5. college of arm s Хералдически институт в Лондон. arm v въоръжавам (се), укрепявам 6. comrade in arms другар по оръжие, боен другар 7. deeds of arms бойни подвизи 8. i. ръка (от китката до рамото) 9. ii. обик. pl оръжие, въоръжение 10. in arms въоръжен 11. long arm силна власт 12. master of arms учител по фехтовка 13. pl герб (и coat of arms) 14. refl прен. въоръжавам се (with) 15. small arms лично огнестрелно оръжие, пушка, револвер 16. strong arm прен. здрава/твърда ръка 17. the arm of the law (ръката на) правосъдието 18. to appeal to arms прибягвам до оръжие 19. to arms! на оръжие! under arms въоръжен и в бойна готовност 20. to be up in arms against протестирам/боря се енергично срещу 21. to bear arms служа войник, войник съм 22. to beat to arms вдигам на оръжие, свиквам под знамената 23. to fly to arm s грабвам оръжието, бързо се приготвям за война/съпротива 24. to fly to someone's arms хвърлям се в прегръдките/обятията на някого 25. to keep at arm's length държа на разстояние 26. to lay down/ground arm s слагам оръжието, прекъсвам военните действия, търся примирие 27. to make a long arm протягам ръка, протягам се (да стпигна нещо), baby/child/infant in arm s бебе, пеленаче 28. to rise in arms against въставам срещу, вдигам се на оръжие срещу 29. to take someone's arm хващам някого подръка 30. to walk arm in arm with someone вървя подръка с някого 31. under one's arm под мишница 32. up in arms готов за борба/съпротива, въстанал, прен. наежен 33. with open arms с отворени обятия 34. within arm's reach достатъчно близо да се стигне с ръка, под ръка 35. власт 36. голям клон 37. зареждам (бомба) 38. подпора за ръката (на кресло и пр.) 39. преден крайник/лапа 40. род войска 41. ръкав (на дреха) 42. ръкав (на река и пр.) 43. снабдявам, съоръжавам 44. тех. рамо, лост, ръчка, дръжка, конзола, стрела (на кран), напречна греда, траверса* * *arm [a:m] I n 1. ръка (от китката до рамото); \arm in \arm ръка за ръка; to walk \arm in \arm with вървя под ръка с; to give ( offer) o.'s \arm to s.o. подавам някому ръка (за да ме хване под ръка); to keep at \arm's length държа на разстояние; to shorten the \arm of s.o. ограничавам властта на някого; stretch your \arm no farther than your sleeve will reach простирай се според чергата си; to chance o.'s \arm разг. пробвам си късмета; put the \arm on s.o. ам. жарг. притискам някого да направи нещо; right \arm рядко, прен. дясна ръка, пръв помощник; a child in \arms бебе, пеленаче; in the \arm of Morpheus заспал; to fly to s.o.'s \arms хвърлям се в обятията на някого; twist s.o.'s \arm принуждавам някого да направи нещо; to fold in o.'s \arms прегръщам, притискам в обятията си; to fold o.'s \arms скръствам ръце, бездействам; cost an \arm and a leg ам. разг. струва твърде скъпо; 2. преден крайник на всяко гръбначно животно, предна лапа; 3. ръкав (на дреха); 4. ръкав (на река); 5. облегалка за ръката (на кресло и пр.); 6. голям клон; 7. прен. власт; the \arm of the law ръката на закона; the secular \arm гражданска власт, която привежда в изпълнение решенията на църковен съд; 8. тех. рамо (на лост, пергел, семафор, везни); дръжка, ръкохватка, ръчка; конзола, стрела (на кран); спица (на колело); траверса, напречна греда; разклонение (на тръба); ( указателна) стрелка, показалец. II. n 1. обикн. pl оръжие; въоръжение; offensive \arms, \arms of offence оръжия за нападение, нападателно оръжие; small \arms пушка, револвер, оръжие, което човек може да носи със себе си; \arms race надпревара във въоръжаването; by force of \arms насилствено, със силата на оръжието; deeds of \arms военни подвизи; in \arms въоръжен; to \arms! на оръжие! under \arms въоръжен и в бойна готовност; мобилизиран; up in \arms готов за борба (за съпротива); прен. наежен; master of \arms учител по фехтовка; a stand of \arms пълна войнишка екипировка; to appeal to \arms прибягвам до оръжие, използвам оръжие; brothers in \arms братя по оръжие; to bear \arms служа, войник съм; to beat to \arms свиквам под знамената; to carry \arms нося оръжие (у себе си); to fly to \arms грабвам оръжието; to ground \arms, to lay down \arms слагам оръжието, предавам се, прекъсвам нападателни действия и давам мир; to present \arms вземам за почест; to rise in \arms ( against) вдигам се на оръжие (срещу); to take o.'s \arms against s.o. нападам; to throw down o.'s \arms слагам оръжие, предавам се; cessation ( suspension) of \arms примирие; ground \arms! order \arms! пушки при нозе! port \arms! пушки за прилез! shoulder \arms! пушки на рамо! slope \arms! пушки на ремък! 2. род войски; the air \arm въздушните войски; 3. герб (обикн. coat of \arms); to bear \arms нося (фамилен) герб; to grant ( assign) \arms to s.o. провъзгласявам някого за благородник, давам някому благородническа титла и герб; assumptive \arms хералд. новопридобит, ненаследствен герб; sergeant of \arms служител в Английския парламент, който носи жезъла на председателя на двете камари; III. v въоръжавам (се) (и прен.); \armed forces въоръжени сили; to \arm o.s. with letters of introduction снабдявам се с препоръчителни писма.
Страницы
См. также в других словарях:
ТИТЛА — ТИТЛА, титлы, жен., и (чаще) ТИТЛО, титла, ср. (см. титул). 1. Заголовок, название, надпись (старин.). Пастораль под титлом Искренность пастушки (из либретто оперы Чайковского Пиковая дама ). 2. В средневековой письменности (греческой, славяно… … Толковый словарь Ушакова
ТИТЛА — ТИТЛА, титлы, жен., и (чаще) ТИТЛО, титла, ср. (см. титул). 1. Заголовок, название, надпись (старин.). Пастораль под титлом Искренность пастушки (из либретто оперы Чайковского Пиковая дама ). 2. В средневековой письменности (греческой, славяно… … Толковый словарь Ушакова
ТИТЛА — жен. или титло ср. заголовок, заглавие, название книги. | церк. надпись или ярлык. Написа же и титла Пилат, Иоан. | церк. надстрочный знак, значек, означающий пропуск букв, сокращение. Кроме титла простого (), были еще: слово титло (), добро… … Толковый словарь Даля
Титла — надстрочные знаки, усвоенные славянским письмом от греческого и обозначавшие пропуск строчных букв. Т. ставилось или без выноса буквы над строкой: сÑъ (сын) или с выносом пропущенной буквы: рєч̃є (рече), вєч̃ръ (вечер). Первый вид сокращений… … Литературная энциклопедия
титла — ж., титло ср. р. знак сокращения в цслав. письме , титла титул у Ф. Прокоnовича, др. русск. титьла ж., титьлъ заглавие, абзац, глава (см. Срезн. III, 960), ст. слав. титълъ τίτλος (Зогр.), титьлъ (Остром., Клоц.). Заимств. через ср. греч. τίτλος … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Титла на Кресте — – по приказанию Пилата на Кресте, над главою распятого Иисуса Христа, была прибита надпись; И. Х. Ц. И. – Иисус Христос Царь Иудейский. На некоторых русских памятных эти титла были изображаемы так: Ис. Хс. Царь славы … Полный православный богословский энциклопедический словарь
титла — титла, титлы, титлы, титл, титле, титлам, титлу, титлы, титлой, титлою, титлами, титле, титлах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
титла — @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;} = сущ. (греч. τίτλος) надпись, дощечка с надписью. … Словарь церковнославянского языка
титла — и, ж. Те саме, що титло … Український тлумачний словник
титла — (лат. titula наслов, натпис) знак, обична црта, над зборови во кои е изоставена некоја буква (во старата графија) … Macedonian dictionary
титла — ТИТЛО а; ср.; ТИТЛА, ы; ж. Надстрочный знак над сокращённо написанным словом или над буквой, употреблённой в значении цифры, в древней и средневековой греческой, латинской и славянской письменности. Древние, замысловатые титлы. Употребить т.… … Энциклопедический словарь
