Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

смъртта

  • 1 смърт

    death
    юр. decease
    естествена/насилствена смърт a natural/violent death
    гладна смърт death, from starvation
    бяла смърт death by freezing/exposure
    намирам смъртта си meet o.'s death
    бия се на живот и смърт wage a life-and-death struggle; fight for dear life
    верен до смърт faithful unto death
    въпрос на живот смърт a life-and-death matter, a matter of life and death
    до смъртта си till o.'s dying day; to the last
    на косъм от смърт та within a hair's breadth/an inch of death
    изплашвам някого до смърт frighten/scare s.o. to death
    скучая до смърт be bored to death
    пребит до смърт beaten within an inch of o.'s life
    това ще бъде смърт за мене this/it will be the end for me
    смърт ми е да I hate (c ger.)
    две смърти няма, без една не може a man can die but once
    смърт на фашизма! death to fascism!
    * * *
    ж., само ед. death; юр. decease; sl. big sleep; ( образно) The Grim Reaper; the fatal shears; ( смъртен случай) fatality; бия се на живот и \смърт wage a life-and-death struggle; fight for dear life; въпрос на живот и \смърт life-and-death matter, matter of life and death; гладна \смърт death from starvation; до \смъртта си till o.’s dying day; to the last; естествена/насилствена \смърт natural/violent death; играя си със \смъртта dice with death; на косъм от \смъртта within a hair’s breath/an inch of death; намирам \смъртта си meet o.’s death; пред \смъртта at the/o.’s last gasp; \смърт чрез обесване/разстрел death by hanging/shooting; умирам от естествена/насилствена \смърт die a natural/violent death.
    * * *
    death: a violent смърт - насилствена смърт, natural смърт - естествена смърт; It is a matter of life and смърт. - Това е въпрос на живот и смърт., scare to смърт - изплашвам до смърт; decease ; end {end}; mort ; passing (прен.); tomb
    * * *
    1. death 2. СМЪРТ ми е да I hate (c ger.) 3. СМЪРТ на фашизма! death to fascism! 4. бия се на живот и СМЪРТ wage a life-and-death struggle;fight for dear life 5. бяла СМЪРТ death by freezing/exposure 6. верен до СМЪРТ faithful unto death 7. въпрос на живот СМЪРТ a life-and-death matter, a matter of life and death 8. гладна СМЪРТ death, from starvation 9. гражданска СМЪРТ a civil death 10. две СМЪРТи няма, без една не може a man can die but once 11. до СМЪРТта си till o.'s dying day;to the last 12. естествена/насилствена СМЪРТ a natural/violent death 13. изплашвам някого до СМЪРТ frighten/scare s.o. to death 14. на косъм от СМЪРТ та within a hair's breadth/an inch of death 15. намирам СМЪРТта си meet o.'s death 16. пребит до СМЪРТ beaten within an inch of o.'s life 17. скучая до СМЪРТ be bored to death 18. това ще бъде СМЪРТ за мене this/it will be the end for me 19. умирам от насилствена СМЪРТ die a violent death 20. юр. decease

    Български-английски речник > смърт

  • 2 last

    {la:st}
    I. 1. последен
    she was the LAST to arrive тя пристигна последна
    the LAST but one предпоследният
    the LAST but three четвъртият от края
    2. миналия (за седмица, месец, година, годишно време и пр.)
    LAST Tuesday миналия вторник
    LAST night снощи
    3. последен, най-нов, модерен, най-авторитетен, окончателен, решаваш
    the LAST thing/word in hats, etc. шапки и пр. последна мода
    matter of the LAST importance въпрос от първостепенно значение
    the LAST word in science and technics най-новото в науката, последната дума на техниката
    4. най-незначителен/маловажен
    LAST but not least последен по ред, но не и по значение
    to eat every LAST bit of food on one's plate изяждам си всичко (до трошичка)
    the LAST Things смъртта, раят и адът
    LAST name презиме
    II. 1. последен
    последно споменат (с the, this, these)
    in my LAST в последното си писмо
    2. последно действие
    to breathe one's LAST издъхвам, умирам
    to look one's LAST on something гледам/поглеждам за последен път
    3. край, смърт
    at (long) LAST най-после, яай-сетне
    to/till the LAST докрай, до последния момент, до смъртта си
    towards the LAST към края на живота си
    we shall never hear the LAST of it има да ни опяват/натякват
    to see the LAST of someone виждам гърба на някого, отървавам се от някого
    III. 1. последно, накрая
    to come LAST идвам последен, последен съм
    2. за последен път
    IV. 1. продължавам, трая, задържам се (за време)
    2. издържам, изтрайвам (докрай) (и с out)
    his memory will LAST споменът за него ще живее/пребъде
    he won't LAST (out) long разг. няма да го бъде
    he won't LAST out the afternoon няма да доживее до вечерта
    3. стигам, достатъчен съм (и с out)
    we have enough food to LAST (us) for three days имаме храна за три дни
    4. трая, не се износвам/развалям, запазвам се (за плат и пр.)
    V. n обущарски калъп
    to measure someone's foot by one's own LAST съдя за другите по себе си
    to stick to one's LAST не се занимавам с работи, от които не разбирам
    VI. v слагам на калъп
    VII. n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона)
    * * *
    {la:st} 1. последен; she was the last to arrive тя пристигна послед(2) {la:st} n 1. последен; последно споменат (с the, this, these{3} {la:st} adv 1. последно, накрая; to come last идвам последен; п{4} {la:st} v 1. продължавам, трая, задържам се (за време); 2. и{5} {la:st} n обущарски калъп; Ћ to measure s.o.'s foot by o.'s {6} {la:st} v слагам на калъп.{7} {la:st} n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона
    * * *
    трая; окончателен; отделен; последно; последен; продължавам; прощален; изтекъл; накрая;
    * * *
    1. at (long) last най-после, яай-сетне 2. he won't last (out) long разг. няма да го бъде 3. he won't last out the afternoon няма да доживее до вечерта 4. his memory will last споменът за него ще живее/пребъде 5. i. последен 6. ii. последен 7. iii. последно, накрая 8. in my last в последното си писмо 9. iv. продължавам, трая, задържам се (за време) 10. last but not least последен по ред, но не и по значение 11. last name презиме 12. last night снощи 13. last tuesday миналия вторник 14. matter of the last importance въпрос от първостепенно значение 15. she was the last to arrive тя пристигна последна 16. the last but one предпоследният 17. the last but three четвъртият от края 18. the last thing/word in hats, etc. шапки и пр. последна мода 19. the last things смъртта, раят и адът 20. the last word in science and technics най-новото в науката, последната дума на техниката 21. to breathe one's last издъхвам, умирам 22. to come last идвам последен, последен съм 23. to eat every last bit of food on one's plate изяждам си всичко (до трошичка) 24. to look one's last on something гледам/поглеждам за последен път 25. to measure someone's foot by one's own last съдя за другите по себе си 26. to see the last of someone виждам гърба на някого, отървавам се от някого 27. to stick to one's last не се занимавам с работи, от които не разбирам 28. to/till the last докрай, до последния момент, до смъртта си 29. towards the last към края на живота си 30. v. n обущарски калъп 31. vi. v слагам на калъп 32. vii. n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона) 33. we have enough food to last (us) for three days имаме храна за три дни 34. we shall never hear the last of it има да ни опяват/натякват 35. за последен път 36. издържам, изтрайвам (докрай) (и с out) 37. край, смърт 38. миналия (за седмица, месец, година, годишно време и пр.) 39. най-незначителен/маловажен 40. последен, най-нов, модерен, най-авторитетен, окончателен, решаваш 41. последно действие 42. последно споменат (с the, this, these) 43. стигам, достатъчен съм (и с out) 44. трая, не се износвам/развалям, запазвам се (за плат и пр.)
    * * *
    last [la:st] I. adj 1. последен; the \last but one предпоследният; the \last but three третият от края; the \last person one would suspect последният човек, в когото някой би се усъмнил; every \last всички до един; in the \last resort, as a \last resort ( resource) в краен случай; 2. минал (за седмица, година и пр.); \last night снощи; 3. последен, най-нов, модерен; най-авторитетен; окончателен, решаващ; the \last figures are not final последните цифри не са окончателни; a matter of the \last importance въпрос от първостепенно значение; the \last word in science последната дума на техниката (науката); the \last ( latest) thing последна мода; 4. най-незначителен, най-маловажен; • \last but not least последен по ред, но не и по значение; the L. Day Второто пришествие; Страшният съд; the L. Supper Тайната вечеря; the \last great change вечният сън, смъртта; to be on o.'s \last legs изхабен (износен) съм, наближава ми краят; to stick to o.'s \last не се бъркам в неща, които не разбирам, занимавам се със своите работи; II. n 1. последен; последно споменат (с the, this, these); the \last of the Stewarts последният (представител на) от Стюартите; in my \last в последното си писмо; 2. последно действие; the \last of pea-time разг. последен етап (стадий); to give s.o. the \last rites причастявам, давам последно причастие (на умиращ); to breathe o.'s \last издъхвам, умирам; we shall never hear the \last of it има да ни натякват за това; to see the \last of s.o. виждам гърба на някого, отървавам се от някого; 3. край; смърт; at ( long) \last най-накрая; най-после; най-сетне; to ( till) the \last докрай, до последния момент; до смъртта; towards the \last към края на живота си; III. adv 1. последно, накрая; \last, we visited Paris накрая посетихме Париж; \last -mentioned споменат най-накрая; to the \last degree прекалено, прекомерно, извънредно; 2. за последен път; IV. last n обущарски калъп; to stick to o.'s \last гледам (собствената) си работа, не се бъркам в работи, от които не разбирам; V. v слагам на калъп; VI. last v 1. продължавам, трая, издържам; задържам се (за време); изтрайвам; to \last the game ( course, week) изтрайвам, издържам до край; 2. стигам, достатъчен съм (за запаси и пр.) (и с out); these apples will \last through the winter тези ябълки ще стигнат за цялата зима; 3. трая, здрав съм, не се износвам (за плат); stuff that will \last for ages плат, който няма скъсване; 4. надживявам ( out); изтрайвам, изкарвам (даден период, за предмет) ( out); надживявам някого; this coat will \last me for years това палто ще ме изкара с години; VII. n издръжливост; VIII. last n ласт (мярка за тегло, различна според стоката, обикн. около 2 т).

    English-Bulgarian dictionary > last

  • 3 affront

    {əfrʌпt}
    I. n обида, (публично) оскърбление, афронт
    to offer an AFFRONT to someone оскърбявам някого (публично)
    to suffer an AFFRONT бивам оскърбен (публично)
    II. 1. обиждам, оскърбявам (преднамерено), нанасям (публично) оскърбление на, афронтирам
    2. изправям се срещу, посрещам (опасност и пр.)
    to AFFRONT death срещам смело смъртта, презирам смъртта
    * * *
    {ъfr^пt} n обида, (публично) оскърбление, афронт; (2) v 1. обиждам, оскърбявам (преднамерено), нанасям (публ
    * * *
    оскърбление; обидa; посрещам; афронт; изправям се срещу;
    * * *
    1. i. n обида, (публично) оскърбление, афронт 2. ii. обиждам, оскърбявам (преднамерено), нанасям (публично) оскърбление на, афронтирам 3. to affront death срещам смело смъртта, презирам смъртта 4. to offer an affront to someone оскърбявам някого (публично) 5. to suffer an affront бивам оскърбен (публично) 6. изправям се срещу, посрещам (опасност и пр.)
    * * *
    affront[ə´frʌnt] I. n обида, оскърбление ( публично); to put an \affront (up)on нанасям обида на; to pocket an \affront преглъщам обида; II. v 1. обиждам, оскърбявам; 2. изправям се срещу, посрещам; to \affront danger излизам срещу опасност; to \affront death прен. презирам смъртта.

    English-Bulgarian dictionary > affront

  • 4 death

    {deθ}
    1. смърт, гибел, смъртен случай
    the DEATH has occurred of... умрял/починал e...
    pale as DEATH блед като смъртник
    to die a natural/violent DEATH умирам от естествена/насилствена смърт
    at the point/on the verge of DEATH, at DEATH's door на умиране
    to be the DEATH of someone уморявам/закарвам някого в гроба
    to go to one's DEATH посрещам смъртта си
    to catch one's DEATH of cold умирам от настинка
    to do/put to DEATH убивам
    to bleed/freeze/starve to DEATH умирам от кръвоизлив/студ/глад
    to stone to DEATH пребивам с камъни
    to the DEATH до смърт, до последна капка кръв
    to lie still in DEATH лежа мъртъв
    2. прен. край
    the Black DEATH черната смърт (чумата в Европа през 1 век)
    to be DEATH on унищожавам, опустошавам, много обичам, бива ме в
    to be in at the DEATH лов. присъствувам при убиването на подгонено животно, свидетел съм на края/завършека
    to DEATH до смърт/край, разг. много, ужасно, крайно
    to hold on like grim DEATH държа се упорито/отчаяно, не се предавам
    * * *
    {ded} n 1. смърт; гибел; смъртен случай; the death has occurred of.
    * * *
    смъртен; смърт; умиране; предсмъртен; край; мор;
    * * *
    1. at the point/on the verge of death, at death's door на умиране 2. pale as death блед като смъртник 3. the black death черната смърт (чумата в Европа през 1 век) 4. the death has occurred of... умрял/починал e.. 5. to be death on унищожавам, опустошавам, много обичам, бива ме в 6. to be in at the death лов. присъствувам при убиването на подгонено животно, свидетел съм на края/завършека 7. to be the death of someone уморявам/закарвам някого в гроба 8. to bleed/freeze/starve to death умирам от кръвоизлив/студ/глад 9. to catch one's death of cold умирам от настинка 10. to death до смърт/край, разг. много, ужасно, крайно 11. to die a natural/violent death умирам от естествена/насилствена смърт 12. to do/put to death убивам 13. to go to one's death посрещам смъртта си 14. to hold on like grim death държа се упорито/отчаяно, не се предавам 15. to lie still in death лежа мъртъв 16. to stone to death пребивам с камъни 17. to the death до смърт, до последна капка кръв 18. прен. край 19. смърт, гибел, смъртен случай
    * * *
    death[deu] n 1. смърт, смъртен случай; \death by hanging ( shooting, from drowning, from starvation) смърт чрез обесване (разстрел, поради удавяне, от глад); pale as \death блед като смъртник; civil \death лишаване от граждански права; to die a natural ( violent) \death умирам от естествена (насилствена) смърт; at the point ( on the verge of) \death на умиране; to be the \death of уморявам, причинявам смъртта на, вкарвам в гроба; to go to o.'s \death посрещам смъртта си; to catch o.'s \death of cold умирам от настинка; to die a hero's \death умирам като герой; to \death до смърт; много, ужасно; to do to \death убивам; прен. прекалявам, повтарям безкрайно; to put to \death наказвам със смърт; убивам; to bleed ( freeze, starve) to \death умирам от кръвоизлив (замръзване, глад); to beat ( stone) to \death пребивам (с камъни); faithful unto \death верен до гроб; to the \death до смърт, до последен дъх, до последна капка кръв; 2. смърт ( състояние); to lie still in \death лежа мъртъв; everlasting \death вечни мъки (в ада); 3. прен. край; the \death of o.'s hopes краят на надеждите ми; 4. мор, чума; the Black D. чумата в Европа през ХIV в.; • at \death's door на умиране, пътник (прен.); to be \death on sl унищожавам, опустошавам; справям се с; гълтам, лапам, много обичам; to be in at the \death присъствам при убийството на подгонено животно; присъствам, свидетел съм на края, завършека; it is \death опасно е за живота, наказва се със смърт; to hold on like grim \death държа се отчаяно; to dice with \death играя си със смъртта; like \death warmed up ( over) в много жалко, окаяно състояние; скапан; съсипан.

    English-Bulgarian dictionary > death

  • 5 нокът

    nail
    (на ръката) finger-nail
    (на птица, животно) claw
    прен. clutch
    показвам си ноктите прен. put out a claw
    в ноктите на in the clutches/jaws of
    попадам в ноктите на fall into the clutches of
    орлов нокът, дяволски нокът бот. honeysuckle
    * * *
    но̀кът,
    м., -ти, (два) но̀кътя nail; (на ръката) finger-nail; (на крака) toe-nail; (на птица, животно) claw; (на хищна птица) talon; зоол. falcula; прен. clutch; забивам \нокъттите си в claw at; пада ми \нокътът lose a nail; пускам дълги \нокътти grow o.’s nails long; • в \нокъттите на in the clutches/jaws of; изтръгвам някого от \нокъттите на смъртта snatch s.o. from the clutches of death; орлов \нокътът, дяволски \нокътът бот. honeysuckle; показвам си \нокъттите прен. put out a claw; show fight.
    * * *
    claw; finger-nail; nail{neil}: I'll polish my нокътs. - Ще си лакирам ноктите.
    * * *
    1. (на крака) toe-nail 2. (на птица, животно) claw 3. (на ръката) finger-nail 4. (на хищна птица) talon 5. nail 6. в ноктите на in the clutches/jaws of 7. в ноктите на смъртта in the jaws of death 8. изтръгвам някого от ноктите на смъртта snatch s.o. from the clutches of death 9. орлов НОКЪТ, дяволски НОКЪТ бот. honeysuckle 10. пада ми НОКЪТ lose a nail 11. показвам си ноктите прен. put out a claw 12. попадам в ноктите на fall into the clutches of 13. прен. clutch 14. пускам дълги нокти grow o.'s nails long

    Български-английски речник > нокът

  • 6 crossbones

    {'krɔsbounz}
    n pl изображение на две кръстосани кости като символ на смъртта
    * * *
    {'krъsbounz} n pl изображение на две кръстосани кости като
    * * *
    n pl изображение на две кръстосани кости като символ на смъртта
    * * *
    crossbones[´krɔs¸bounz] n изображение на две кръстосани кости като символ на смъртта; skull and \crossbones череп с кръстосани кости (символ на смъртта и емблема на пиратски кораб).

    English-Bulgarian dictionary > crossbones

  • 7 post-mortem

    {'poust'mɔtəm}
    I. adv лат. след смъртта, посмъртно
    II. 1. следсмъртен
    POST-MORTEM examination аутопсия
    2. разг. след събитието (за анализ, обсъждане)
    III. 1. аутопсия
    2. разг. анализ/обсъждане след състезание/избори и пр
    * * *
    {'poust'mъtъm} adv лат. след смъртта, посмъртно.(2) {'poust'mъtъm} а 1. следсмъртен; post-mortem examination аутопс{3} {'poust'mъtъm} n 1. аутопсия; 2. разг. анализ/обсъжда
    * * *
    посмъртно; aутопсия;
    * * *
    1. i. adv лат. след смъртта, посмъртно 2. ii. следсмъртен 3. iii. аутопсия 4. post-mortem examination аутопсия 5. разг. анализ/обсъждане след състезание/избори и пр 6. разг. след събитието (за анализ, обсъждане)
    * * *
    post-mortem[poust´mɔ:tim] I. adv след смъртта, посмъртно; II. adj 1. следсмъртен; \post-mortem examination аутопсия; 2. последствен, след дадено събитие; III. n 1. аутопсия; 2. анализ на нещо след като то е приключило (особ. за игра на бридж).

    English-Bulgarian dictionary > post-mortem

  • 8 posthumous

    {'pɔstjuməs}
    1. посмъртен
    2. роден след смъртта на бащата
    * * *
    {'pъstjumъs} а 1. посмъртен; 2. роден след смъртта на баща
    * * *
    посмъртен; задгробен;
    * * *
    1. посмъртен 2. роден след смъртта на бащата
    * * *
    posthumous[´pɔstjuməs] adj 1. посмъртен; 2. роден след смъртта на бащата; FONT face=Times_Deutsch◊ adv posthumously.

    English-Bulgarian dictionary > posthumous

  • 9 reaper

    {'ri:рə}
    1. жътвар
    2. reaping-machine
    3. символ на смъртта
    * * *
    {'ri:ръ} n 1. жътвар; 2. reaping-machine; З. символ на смъртта
    * * *
    жътвар;
    * * *
    1. reaping-machine 2. жътвар 3. символ на смъртта
    * * *
    reaper[´ri:pə] n 1. жътвар; the grim \reaper смъртта; 2. = reaping machine.

    English-Bulgarian dictionary > reaper

  • 10 regret

    {ri'gret}
    I. 1. съжалявам (за), скърбя (за)
    it is to be REGRET ted that жалко, че, трябва да се съжалява, че
    we REGRET to have to announce с прискърбие съобщаваме
    he died REGRETted by/книж. of all men всички скърбяха за смъртта му
    I REGRET to say за съжаление трябва да кажа
    2. разкайвам се (за) (doing/having done something че съм направил нещо)
    II. 1. съжаление, скръб
    REGRET for a loss/for being refused съжаление, че съм загубил/че ми е отказано нещо
    with many REGRETs/much REGRET с голямо съжаление
    to have no REGRETs about не съжалявам за това (че)
    to my REGRET за мое съжаление
    2. разкаяние
    * * *
    {ri'gret} v (-tt-) 1. съжалявам (за); скърбя (за); it is to be(2) {ri'gret} n 1. съжаление; скръб; regret for a loss/for being re
    * * *
    съжалявам; съжаление; скърбя; скръб; разкаяние; жал; жалост;
    * * *
    1. he died regretted by/книж. of all men всички скърбяха за смъртта му 2. i regret to say за съжаление трябва да кажа 3. i. съжалявам (за), скърбя (за) 4. ii. съжаление, скръб 5. it is to be regret ted that жалко, че, трябва да се съжалява, че 6. regret for a loss/for being refused съжаление, че съм загубил/че ми е отказано нещо 7. to have no regrets about не съжалявам за това (че) 8. to my regret за мое съжаление 9. we regret to have to announce с прискърбие съобщаваме 10. with many regrets/much regret с голямо съжаление 11. разкайвам се (за) (doing/having done something че съм направил нещо) 12. разкаяние
    * * *
    regret[ri´gret] I. v (- tt-) 1. съжалявам за, скърбя за; it is to be \regretted that жалко че; трябва да съжаляваме, че; we \regret to have to announce the death of с прискърбие съобщаваме за смъртта на; he died \regretted by all (лит. of all men) всички скърбяха за смъртта му; I \regret to say за съжаление трябва да кажа; 2. разкайвам се за; to \regret doing ( having done) s.th. разкайвам се, че съм направил нещо; II. n 1. съжаление, скръб; \regret for a loss (\regret at being refused) съжаление за загуба (че ми е било отказано); to my ( great) \regret за мое (голямо) съжаление; 2. разкаяние, покаяние.

    English-Bulgarian dictionary > regret

  • 11 смърт

    смъ́рт ж., само ед. Tod m o.Pl.; Боря се със смъртта Mit dem Tod ringen; Внезапна смърт Ein unverhoffter Tod m; Естествена смърт Ein natürlicher Tod m; Лекарят констатира смъртта Der Arzt stellte den Tod fest; смъртта наближава Der Tod naht, kommt; Тласкам някого към смъртта Jmdn. in den Tod treiben.

    Български-немски речник > смърт

  • 12 dance

    {da:ns}
    I. 1. танцувам, играя
    2. прен. скачам, играя (и за кръв, сърце), клатушкам се, подмятам, хопкам, дандуркам (дете), разигравам (мечка и пр.)
    a to DANCE to someone's pipe/piping каквото ми свирят, това играя
    to DANCE to another tune пея/запявам друга песен
    to DANCE on nothing обесват ме, бивам обесен
    II. 1. танц, танец
    round DANCE танц в кръг, хоро
    DANCE of Death танц на смъртта
    St. Vitus's DANCE мед. свети Витово хоро
    2. танцувална вечер, бал
    музика за танц, танцова музика (и DANCE music)
    to begin/lead the DANCE пръв съм, повеждам хорото (и прен.)
    to lead someone a pretty DANCE разигравам някого, накарвам някого да види зор
    * * *
    {da:ns} v 1. танцувам, играя; 2. прен. скачам, играя (и за крьв(2) {da:ns} n 1. танц, танец; round dance танц в кръг; хоро; D. of
    * * *
    тантуркам; танцов; танц; разигравам; играя;
    * * *
    1. a to dance to someone's pipe/piping каквото ми свирят, това играя 2. dance of death танц на смъртта 3. i. танцувам, играя 4. ii. танц, танец 5. round dance танц в кръг, хоро 6. st. vitus's dance мед. свети Витово хоро 7. to begin/lead the dance пръв съм, повеждам хорото (и прен.) 8. to dance on nothing обесват ме, бивам обесен 9. to dance to another tune пея/запявам друга песен 10. to lead someone a pretty dance разигравам някого, накарвам някого да види зор 11. музика за танц, танцова музика (и dance music) 12. прен. скачам, играя (и за кръв, сърце), клатушкам се, подмятам, хопкам, дандуркам (дете), разигравам (мечка и пр.) 13. танцувална вечер, бал
    * * *
    dance [da:ns] I. v 1. танцувам, играя; \dance to ( the) music танцувам под звуците на музика; \dance off o.'s head танцувам до припадък (до изнемога); 2. прен. скачам подскачам, играя (и за сърце, кръв); клатушкам се (\dance about, \dance up, \dance down); to \dance for joy подскачам от радост; \dance ( up and down) with rage ( pain) мятам се от ярост (болка); 3. подмятам; вия се; люлея се; 4. подмятам, тантуркам ( дете); 5. домогвам се до (\dance in, \dance out, \dance into) \dance o.s. into s.o.'s favour спечелвам благосклонността на; 6. губя (\dance away) he \danced away his chances той изпусна (проигра) шансовете си; • to \dance to s.o.'s tune играя по свирката на някого; \dance to a different tune запявам друга песен; \dance attendance on s.o. въртя се на пети, правя мили очи на някого; II. n 1. танц; barn \dance шотландски танц; round \dance танц в кръг, хоро; D. of Death, \dance macabre танц на смъртта; St. Vitus's \dance св. Витово хоро; 2. танцова вечер, забава, танци, бал; 3. музика за танц, танцувална музика (и \dance-music); • to begin ( lead) the \dance пръв съм, "повеждам хорото"; to lead s.o. a merry \dance разигравам някого; to make a song and \dance about s.th. създавам ненужна суматоха около нещо; \dance upon nothing бивам обесен.

    English-Bulgarian dictionary > dance

  • 13 dice

    {dais}
    I. 1. зарове
    to play with loaded DICE играя нечестно, шмекерувам, хитрувам
    2. кубчета, ам. много оспорвано автомобилно състезание
    no DICE безсмислено е, тая няма да я бъде
    II. 1. играя на зарове
    2. режа/нарязвам на кубчета, украсявам с кубчета
    to DICE oneself into debt заборчлявам от игра на зарове
    to DICE one's money away пропилявам си парите с игра на зарове
    to DICE with death играя си със/предизвиквам смъртта
    * * *
    {dais} n pl (вж. die) 1. зарове; to play with loaded dice играя неч(2) {dais} v 1. играя на зарове; 2. режа/нарязвам на кубчета;.
    * * *
    зарове; кубчета;
    * * *
    1. i. зарове 2. ii. играя на зарове 3. no dice безсмислено е, тая няма да я бъде 4. to dice one's money away пропилявам си парите с игра на зарове 5. to dice oneself into debt заборчлявам от игра на зарове 6. to dice with death играя си със/предизвиквам смъртта 7. to play with loaded dice играя нечестно, шмекерувам, хитрувам 8. кубчета, ам. много оспорвано автомобилно състезание 9. режа/нарязвам на кубчета, украсявам с кубчета
    * * *
    dice [dais] I. n (pl от die) 1. зарове; to play at \dice играя на зарове; to play with loaded \dice играя нечестно; хитрувам, шмекерувам; no \dice ам. sl няма шанс, няма да стане; не е (било) писано; 2. кубчета; II. v 1. играя на зарове; to \dice with death играя си със смъртта; 2. режа на кубчета (месо и пр.); 3. украсявам с кубчета.

    English-Bulgarian dictionary > dice

  • 14 dying

    {'daiiŋ}
    I. 1. умиращ, загиващ, пропадащ
    2. предсмъртен, последен
    till one's DYING day до смъртта си, чезнещ, отпаднал, премалял, примрял
    II. n умиране, смърт
    * * *
    {'daiin} a 1. умиращ; загиващ; пропадащ; 2. предсмъртен; послед(2) {'daiin} n умиране, смърт.
    * * *
    чезнещ; смърт; умиращ; умиране; примрял; предсмъртен; багрилен; пропадащ; заглъхвайки; загиващ;
    * * *
    1. i. умиращ, загиващ, пропадащ 2. ii. n умиране, смърт 3. till one's dying day до смъртта си, чезнещ, отпаднал, премалял, примрял 4. предсмъртен, последен
    * * *
    dying[´daiiʃ] I. adj 1. умиращ; загиващ, пропадащ; 2. предсмъртен, последен; till o.'s \dying day до смъртта си, до последния си час; 3. чезнещ; отпаднал, прималял, примрял; a \dying look прималял поглед; II. n умиране; смърт.

    English-Bulgarian dictionary > dying

  • 15 inquest

    {'inkwest}
    1. дознание, следствие, дирене
    coroner's INQUEST разследване на/следствие за причините на смъртта
    2. съд
    the Last/Great INQUEST рел. Страшният съд
    * * *
    {'inkwest} n юр. 1. дознание, следствие, дирене; coroner's inquest
    * * *
    съд; следствие; анкета; разследване; дознание;
    * * *
    1. coroner's inquest разследване на/следствие за причините на смъртта 2. the last/great inquest рел. Страшният съд 3. дознание, следствие, дирене 4. съд
    * * *
    inquest[´in¸kwest] n юрид. 1. дознание, следствие, разследване, дирене; анкета; grand \inquest = grand jury; coroner's \inquest разследване (следствие) за причините на смъртта; 2. съд; the Last ( Great) 3. рел. Страшният съд.

    English-Bulgarian dictionary > inquest

  • 16 instrument

    {'instrumənt}
    I. 1. инструмент (и муз.), оръдие, сечиво, инструмент, уред, прибор, апарат
    INSTRUMENT board тех. разпределителна/приборна драка
    INSTRUMENT panel пулт за управление
    INSTRUMENT flying ав. сляпо летене
    2. прен. оръдие, средство, разг. маша
    to be the INSTRUMENT of someone's death причина съм за смъртта ка някого
    3. юр. документ, акт, грамота
    ratification INSTRUMENTs ратификационни документи
    II. 1. осъществявам (на практика), провеждам
    2. муз. оркестрирам, инструментирам
    * * *
    {'instrumъnt} n 1. инструмент (и муз.), оръдие, сечиво; ин(2) {,instru'mъnt} v 1. осъществявам (на практика), провеж
    * * *
    средствo; уред; оркестрирам; оръдие; прибор; апарат; документ; инструментирам; инструментален;
    * * *
    1. i. инструмент (и муз.), оръдие, сечиво, инструмент, уред, прибор, апарат 2. ii. осъществявам (на практика), провеждам 3. instrument board тех. разпределителна/приборна драка 4. instrument flying ав. сляпо летене 5. instrument panel пулт за управление 6. ratification instruments ратификационни документи 7. to be the instrument of someone's death причина съм за смъртта ка някого 8. муз. оркестрирам, инструментирам 9. прен. оръдие, средство, разг. маша 10. юр. документ, акт, грамота
    * * *
    instrument[´instrəmənt] I. n 1. инструмент, оръдие, сечиво; инструмент, уред, прибор, апарат; \instrument board контролно табло; пулт за управление; \instrument flying ав. сляпо летене; \instrument landing сляпо кацане; wind ( string) \instruments муз. духови (струнни) инструменти; 2. прен. оръдие, средство, разг. маша; the government through its \instruments правителството чрез своите органи; to be the \instrument of a person's death причина съм за смъртта на някого; 3. юрид. документ, акт, договор, инструмент; ratification \instrument ратификационни грамоти (инструменти); \instrument of surrender акт за капитулация; II.[instru´ment] v 1. осъществявам (на практика), провеждам; 2. муз. оркестрирам, инструментирам.

    English-Bulgarian dictionary > instrument

  • 17 meet

    {mi:t}
    I. 1. срещам (се с), срещам (е) се, събирам (е) се
    2. посрещам (на гaрa и пр.)
    3. разминаваме се (за превозни средства)
    4. запознавам се с
    pleased/glad to MEET you! приятно ми е (да се запознаем)
    5. срещам/сливам/пресичам се (за пътищa, реки. линии и пр.)
    6. идвам до, достигам (зрението, слуха)
    she was afraid to MEET my eye тя се боеше да срещне погледа ми
    a strange noise met my ear долових/чух особен шум
    a terrible scene met my eyes пред очите ми се откри страшна гледка
    there's more in it than MEETs the eye работата е посложна, отколкото изглежда
    there's more in him than MEETs the eye не е толкова прост, колкото изглежда, у него има скрити качества
    7. отговарям на, задоволявам (желания, изисквания и пр.)
    that does not MEET the case това не е задоволително/подходящо, това не стига
    that MEETs a long felt want това запълва отдавнашна нужда/празнина
    8. справям се с, преодолявам (трудност, пречки и пр.), оборвам (критика, възражения)
    to MEET emergencies вземам мерки при спешни случаи
    9. плащам (сметки), посрещам (разноски), изплащам (полица)
    10. приемам, посрещам
    to MEET one's death/end намирам смъртта си
    11. бия се с, бия се на дуел, дуелирам се
    meet together срещаме се, събираме се
    meet up with ам. разг. срещам случайно
    meet with срещам (се с), натъквам се на, претърпявам (загуби), преживявам, случва ми се, постига/сполита ме
    to MEET with an accident претърпявам злополука
    to MEET with adventures имам/случват ми се приключения
    to MEET with kindness отнасят се добре/човешки с мен
    to MEET with a response намирам отзвук
    to MEET with success увенчавам се с успех, успявам
    II. n среща, събиране (на ловци и пр.)
    III. a ост. подобаващ, уместен, удобен, подходящ (for)
    it is MEET редно e (that)
    * * *
    {mi:t} v (met {met}) 1. срещам (се с), срещам(е) се, събирам(е(2) {mi:t} n среща, събиране (на ловци и пр.).{3} {mi:t} а ост. подобаващ, уместен, удобен, подходящ (for); it
    * * *
    срещам; сливам; опровергавам; отговарям; оборвам; опознавам; посрещам; плащам; пресрещам; приемам; бия; разминавам се; допирам се; досягам; докосвам се; дуелирам се; запознавам се; задоволявам;
    * * *
    1. 1 бия се с, бия се на дуел, дуелирам се 2. a strange noise met my ear долових/чух особен шум 3. a terrible scene met my eyes пред очите ми се откри страшна гледка 4. i. срещам (се с), срещам (е) се, събирам (е) се 5. ii. n среща, събиране (на ловци и пр.) 6. iii. a ост. подобаващ, уместен, удобен, подходящ (for) 7. it is meet редно e (that) 8. meet together срещаме се, събираме се 9. meet up with ам. разг. срещам случайно 10. meet with срещам (се с), натъквам се на, претърпявам (загуби), преживявам, случва ми се, постига/сполита ме 11. pleased/glad to meet you! приятно ми е (да се запознаем) 12. she was afraid to meet my eye тя се боеше да срещне погледа ми 13. that does not meet the case това не е задоволително/подходящо, това не стига 14. that meets a long felt want това запълва отдавнашна нужда/празнина 15. there's more in him than meets the eye не е толкова прост, колкото изглежда, у него има скрити качества 16. there's more in it than meets the eye работата е посложна, отколкото изглежда 17. to meet emergencies вземам мерки при спешни случаи 18. to meet one's death/end намирам смъртта си 19. to meet with a response намирам отзвук 20. to meet with adventures имам/случват ми се приключения 21. to meet with an accident претърпявам злополука 22. to meet with kindness отнасят се добре/човешки с мен 23. to meet with success увенчавам се с успех, успявам 24. запознавам се с 25. идвам до, достигам (зрението, слуха) 26. отговарям на, задоволявам (желания, изисквания и пр.) 27. плащам (сметки), посрещам (разноски), изплащам (полица) 28. посрещам (на гaрa и пр.) 29. приемам, посрещам 30. разминаваме се (за превозни средства) 31. справям се с, преодолявам (трудност, пречки и пр.), оборвам (критика, възражения) 32. срещам/сливам/пресичам се (за пътищa, реки. линии и пр.)
    * * *
    meet [mi:t] I. v ( met [met]) 1. срещам (се с), срещам(е) се, събирам(е) се, общувам; to \meet in the face срещам се лице в лице с; to \meet each other срещаме се, виждаме се; to \meet the ear of стигам до слуха на, чут съм от; to \meet the eye of изпречвам се пред погледа на; улавям (засичам) погледа на; more than \meets the eye повече, отколкото (се вижда) на пръв поглед; to have an appointment to \meet имам среща; well met ост., разг. каква приятна среща! добра (среща) стига! you don't \meet it everyday такова нещо не се среща навсякъде; 2. разминаваме се (и \meet and pass); the two trains met двата влака се разминаха; 3. докосвам (се до), допирам (се до), досягам; 4. срещам(е се), събирам(е се); сливам се, съединявам се с (за река и пр.); many virtues \meet in him той е човек с много добродетели; 5. посрещам; to \meet a train посрещам влак; 6. посрещам, приемам; 7. запознавам се с; опознавам; I am glad to \meet you приятно ми е (да се запознаем); please \meet...; I should like you to \meet... да ви запозная с...; 8. посрещам, покривам, задоволявам, плащам, изплащам; to \meet a bill изплащам полица; to \meet expenses посрещам разходи; to \meet demands, wishes задоволявам искания, желания; to \meet emergencies вземам превантивни мерки (за всеки случай); 9. посрещам, излизам насреща, отговарям на; оборвам, опровергавам (възражение); to \meet a challenge прен. справям се със задача; to \meet difficulties successfully справям се с трудности; to \meet force with force отговарям на силата със сила; to \meet the case отговарям на изисквания; 10. бия се с; бия се на дуел, дуелирам се с; • to \meet o.'s death намирам смъртта си; to \meet o.'s end намирам края си; to \meet halfway готов съм да направя компромис(и) с (отстъпки на); спогаждам се с; to make ( both) ends \meet свързвам двата края; the belt won't \meet коланът ми е много къс;

    English-Bulgarian dictionary > meet

  • 18 memento

    {mi'mentou}
    1. спомен
    as a MEMENTO (of) за спомен (от)
    MEMENTO mori нещо, което напомня за смъртта, мъртвешка глава, череп
    2. напомняне
    * * *
    {mi'mentou} n 1. спомен; as a memento (of) за спомен (от); memento mori н
    * * *
    спомен; напомняне;
    * * *
    1. as a memento (of) за спомен (от) 2. memento mori нещо, което напомня за смъртта, мъртвешка глава, череп 3. напомняне 4. спомен
    * * *
    memento[mi´mentou] n (pl - oes, -os) лат. спомен; напомняне; as a \memento за спомен; \memento-mori помни смъртта, мъртвешка глава, череп.

    English-Bulgarian dictionary > memento

  • 19 mortuary

    {'mɔ:tjuəri}
    I. 1. погребален
    2. свързан със смъртта, смъртен
    II. n l. морга
    2. дом на покойниците
    * * *
    {'mъ:tjuъri} I. a 1. погребален; 2. свързан със смъртта; смъ
    * * *
    морга;
    * * *
    1. i. погребален 2. ii. n l. морга 3. дом на покойниците 4. свързан със смъртта, смъртен
    * * *
    mortuary[´mɔ:tjuəri] I. adj погребален; II. n 1. морга; 2. дом на покойниците; 3. ист. такса, плащана на енорийски свещеник за заупокойна молитва.

    English-Bulgarian dictionary > mortuary

  • 20 reversion

    {ri'və:ʃn}
    1. връщане (към предишно състояние, навuк и пр.)
    2. биол. атавизъм, реверсия (и REVERSION to type)
    3. юр. реверсия, връщане на имот на дарителя/наследниците му (обик. след смъртта на временнuя притежател), право на наследяване на такъв имот
    in REVERSION подлежащ да се върне на дарителя/наследниците му (за имот)
    4. осигуровка/застраховка за живот
    5. право на заемане на длъжност след овакантяването и, нещо, което човек очаква/има право да наследи
    * * *
    {ri'vъ:shn} n 1. връщане (кьм предишно сьстояние, навuк и пр
    * * *
    осигуровка; връщане; застраховка;
    * * *
    1. in reversion подлежащ да се върне на дарителя/наследниците му (за имот) 2. биол. атавизъм, реверсия (и reversion to type) 3. връщане (към предишно състояние, навuк и пр.) 4. осигуровка/застраховка за живот 5. право на заемане на длъжност след овакантяването и, нещо, което човек очаква/има право да наследи 6. юр. реверсия, връщане на имот на дарителя/наследниците му (обик. след смъртта на временнuя притежател), право на наследяване на такъв имот
    * * *
    reversion[ri´və:ʃən] n 1. връщане; 2. биол. атавизъм, връщане към първобитното състояние (и \reversion to type); 3. юрид. реверсия, връщане на имот на дарителя или наследниците му (обикн. след смъртта на временния притежател); право на наследяване на такъв имот; in \reversion който подлежи да бъде върнат на дарителя или наследниците му (за имот); 4. осигуровка, застраховка ( сума); 5. право на заемане на длъжност след овакантяването ѝ; нещо, което някой има право (очаква) да наследи.

    English-Bulgarian dictionary > reversion

Страницы

См. также в других словарях:

  • ГИМНОГРАФИЯ — [греч. ὑμνογραφία песнотворчество, от ὕμνος гимн, песнь и γράφω писать], в христ. богослужении небиблейские поэтические тексты, предназначенные для исполнения (в первую очередь певч.) в определенные моменты служб. Жанры церковной Г. разнообразны… …   Православная энциклопедия

  • КИРКОВ — Георги (15(27).VIII.1867 25.VIII.1919) деятель болг. и междунар. рабочего движения, один из основателей Болгарской рабочей социал демократической партии (тесных социалистов), писатель и публицист, один из основоположников болг. пролетарской лит… …   Советская историческая энциклопедия

  • ГЛАГОЛИЦА — древнейший из слав. алфавитов, созданный равноап. Кириллом (Константином) Философом, возможно в сотрудничестве с братом равноап. архиеп. Мефодием, не позднее весны 863 г. Первоначально азбука, вероятно, носила название «кириллица» («коуриловица») …   Православная энциклопедия

  • ДОБРЕВ — Иван Добрев (род. 18.10.1938, Сливен), болг. языковед палеославист, палеограф. В 1961 г. окончил Софийский ун т по специальности «болгарская филология». Стажировался в Ленинграде (1967) и Москве (1968). Аспирант (1961), доцент (1978) фак та слав …   Православная энциклопедия

  • Кирилл и Мефодий —         славянские просветители, создатели славянской азбуки, проповедники христианства, первые переводчики богослужебных книг с греческого на славянский язык. Кирилл (до принятия монашества в начале 869 Константин) (около 827 14.2.869) и его… …   Большая советская энциклопедия

  • Климент Охридский — (Величский или Словенский) (около 840‒916), славянский просветитель, один из основоположников древней болгарской литературы. Как ученик и ближайший сподвижник Кирилла и Мефодия участвовал вместе с ними в Моравской миссии (863). После изгнания из… …   Большая советская энциклопедия

  • Климент —         Охридский (Величский или Словенский) (около 840 916), славянский просветитель, один из основоположников древней болгарской литературы. Как ученик и ближайший сподвижник Кирилла и Мефодия (См. Кирилл и Мефодий) участвовал вместе с ними в… …   Большая советская энциклопедия

  • Nova Generacia — Nova Generacia, Нова генерация, (or New Generation in English) is a Bulgarian new/cold/dark wave musical group. It was founded in 1987 by Димитър Воев (Dimiter Voev) who was well known for his profound lyrics. However Voev died suddenly in 1992… …   Wikipedia

  • Boris (first name) — Boris (Bulgarian, Russian: Борис) is a Slavic name, probably with Bulgarian roots. [ [http://www.omda.bg/engl/history/ime Boris.htm THE TRIP OF THE NAME OF BORIS ROUND THE WORLD] ] [ [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b 3 1.html Васил Н.… …   Wikipedia

  • Nevena Kokanova — Невена Коканова Nevena Kokanova Born December 12, 1938 Dupnitsa, Bulgaria Died June 3, 2000 Sofia, Bulgaria Nevena Kokanova (Bulgarian: Невена Коканова) (December 12, 1938 – June 3, 2000) was a Bulgari …   Wikipedia

  • Georgi Kaloyanchev — Infobox Person name = Georgi Kaloyanchev caption = Bulgarian theater and movie actor birth date = Birth date and age|1925|1|13|mf=y birth place = Burgas, BulgariaGeorgi Todorov Kaloyanchev is a Bulgarian actor. He was born in the city of Burgas… …   Wikipedia

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»