Перевод: с английского на болгарский

с болгарского на английский

право+на+владение

  • 1 dispossess

    {,dispə'zes}
    1. юр. лишавам от собственост/право на владение
    2. изхвърлям, изгонвам, изселвам
    * * *
    {,dispъ'zes} v 1. юр. лишавам от собственост/право на влад
    * * *
    v лишавам от собственост, изтъквам;dispossess; v 1. юр. лишавам от собственост/право на владение; 2. изхвърлям, изгонвам,
    * * *
    1. изхвърлям, изгонвам, изселвам 2. юр. лишавам от собственост/право на владение
    * * *
    dispossess[¸dispə´zes] v 1. лишавам от собственост (право на владение); 2. изхвърлям, изгонвам, изпъждам; • to \dispossess s.o. of an error отварям очите на някого.

    English-Bulgarian dictionary > dispossess

  • 2 disseise

    {dis'si:z}
    v юр. отнемам собственост/право на владение (особ. незаконно)
    * * *
    {dis'si:z} v юр. отнемам собственост/право на владение (особ
    * * *
    v юр. отнемам собственост/право на владение (особ. незаконно)
    * * *
    disseise[dis´si:z] v юрид. отнемам (лишавам от) собственост, отнемам право на владение (of).

    English-Bulgarian dictionary > disseise

  • 3 dispossession

    {,dispə'zeʃn}
    1. лишаване от собственост/право на владение
    2. изселване
    * * *
    {,dispъ'zeshn} n 1. лишаване от собственост/право на вла
    * * *
    изселване;
    * * *
    1. изселване 2. лишаване от собственост/право на владение
    * * *
    dispossession[¸dispə´zeʃən] n 1. лишаване от собственост, лишаване от право на владение; 2. изселване, интерниране.

    English-Bulgarian dictionary > dispossession

  • 4 disseize

    {dis'si:z}
    v юр. отнемам собственост/право на владение (особ. незаконно)
    * * *
    {dis'si:z} v юр. отнемам собственост/право на владение (особ
    * * *
    v юр. отнемам собственост/право на владение (особ. незаконно)

    English-Bulgarian dictionary > disseize

  • 5 reserve

    {ri'zə:v}
    I. 1. запазвам, задържам, съхранявам, скътвам, спестявам
    to RESERVE oneself пазя силите си (for)
    2. запазвам, резервирам, ангажирам (места и пр.)
    3. предназначавам, определям, отреждам (for)
    4. юр. запазвам (право на владение, контрол), запазвам си (право и пр.)
    to RESERVE one's judgment отлагам (да съобщя) решението си
    II. 1. запас, резерв (а)
    in RESERVE в запас
    2. фин. резервен фонд
    gold RESERVE златно покритие
    3. воен. резерв, запас (и рl)
    4. сп. резервен играч
    5. резерват, бранище
    6. уговорка, предварително условие, ограничение
    RESERVE price първоначална/минимална цена
    with all RESERVE, with all proper RESERVEs под резерва, с уговорка
    without RESERVE напълно, изцяло, безрезервно, безусловно, без ограничение на цената при наддаване (при търг)
    7. сдържаност, резервираност, студенина, необщителност, потайност
    to break through someone's RESERVE успявам да направя някого по-общителен
    8. премълчаване/скриване на истината
    * * *
    {ri'zъ:v} v 1. запазвам, задържам, съхранявам, скътвам, спест(2) {ri'zъ:v} n 1. запас, резерв(а); in reserve в запас; 2. фин. ре
    * * *
    студенина; уговорка; резерва; резерв; резервирам; скътвам; резервираност; резерват; резервен; сдържаност; определям; потайност; предназначавам; задържам; запас; запазвам; запасен; необщителност;
    * * *
    1. gold reserve златно покритие 2. i. запазвам, задържам, съхранявам, скътвам, спестявам 3. ii. запас, резерв (а) 4. in reserve в запас 5. reserve price първоначална/минимална цена 6. to break through someone's reserve успявам да направя някого по-общителен 7. to reserve one's judgment отлагам (да съобщя) решението си 8. to reserve oneself пазя силите си (for) 9. with all reserve, with all proper reserves под резерва, с уговорка 10. without reserve напълно, изцяло, безрезервно, безусловно, без ограничение на цената при наддаване (при търг) 11. воен. резерв, запас (и рl) 12. запазвам, резервирам, ангажирам (места и пр.) 13. предназначавам, определям, отреждам (for) 14. премълчаване/скриване на истината 15. резерват, бранище 16. сдържаност, резервираност, студенина, необщителност, потайност 17. сп. резервен играч 18. уговорка, предварително условие, ограничение 19. фин. резервен фонд 20. юр. запазвам (право на владение, контрол), запазвам си (право и пр.)
    * * *
    reserve[ri´zə:v] I. n 1. резерв, резерва, запас (of); in \reserve в запас; 2. фин. резервен фонд (и banker's \reserve); gold \reserve златно покритие; 3. воен. резерв, запас; 4. сп. резервен играч, резерва; 5. резерват, бранище (и game \reserve); 6. уговорка, предварително условие, ограничение; \reserve price първоначална (най-ниска) цена при търг; with all \reserve под резерва; without \reserve напълно, изцяло, безрезервно, безусловно; без ограничение по отношение на минималната цена (на търг); 7. условна награда; 8. сдържаност, резервираност, студенина, хладина; официалност; дистанцираност, необщителност; to break through a person's \reserve предразполагам някого да бъде по-общителен; 9. премълчаване, скриване на истината; 10. attr резервен, запасен; \reserve currency резервна валута; • \reserve price минимална цена (при търг); II. v 1. запазвам, задържам; съхранявам, спестявам, скътвам, спастрям; резервирам, ангажирам; to \reserve o.s. запазвам силите си ( for); to \reserve a seat купувам предварително билет; ангажирам (запазвам) място; 2. предназначавам, определям, отреждам ( for) 3. юрид. запазвам (право на владеене, контрол); to \reserve the right запазвам си правото.

    English-Bulgarian dictionary > reserve

  • 6 domain

    {do'mein}
    1. владение, имение, територия, царство
    eminent DOMAIN юр. суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост
    2. юр. притежание, владение
    прен. облаcт, сфера, поле, обсег
    * * *
    {do'mein} n 1. владение, имение; територия; царство; eminent domain
    * * *
    царство; територия; област; притежание; владеене; домен; имение;
    * * *
    1. eminent domain юр. суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост 2. владение, имение, територия, царство 3. прен. облаcт, сфера, поле, обсег 4. юр. притежание, владение
    * * *
    domain[də´mein] n 1. владение, имение; територия; царство; Eminent D. суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост (в САЩ); 2. юрид. притежание, владение; сфера, област, поле, обхват (на наука и пр.).

    English-Bulgarian dictionary > domain

  • 7 feud

    {fju:d}
    I. n вражда между семейства
    deadly/blood FEUD смъртна/кръвна вражда, вендета
    II. n ист. феод, васално/феодално владение/право
    * * *
    {fju:d} n вражда между семейства; deadly/blood feud смъртна/кръвна (2) {fju:d} n ист. феод; васално/феодално владение/право.
    * * *
    феод; скарване; разпра;
    * * *
    1. deadly/blood feud смъртна/кръвна вражда, вендета 2. i. n вражда между семейства 3. ii. n ист. феод, васално/феодално владение/право
    * * *
    feud [fju:d] I. n вражда между семейства (за други); стара вражда; неприятелско отношение; a deadly ( death, blood) \feud кръвна (смъртна) вражда, вендета; II. v враждувам, в конфликт съм. III. n ост. феод; васално (феодално) владение; васално (феодално) право (привилегия).

    English-Bulgarian dictionary > feud

  • 8 ownership

    {'ounəʃip}
    1. собственост, притежание, владение
    2. право на собственост
    * * *
    {'ounъship} n 1. собственост, притежание; владение; 2. право
    * * *
    собственост; притежание; владеене;
    * * *
    1. право на собственост 2. собственост, притежание, владение
    * * *
    ownership[´ounəʃip] n 1. собственост, притежание, владение; 2. право на собственост.

    English-Bulgarian dictionary > ownership

  • 9 mortmain

    {'mɔ:tmein}
    n юр. владение (особ. от страна на църквата) без право на прехвърляне
    * * *
    {'mъ:tmein} n юр. владение (особ. от страна на цьрквата) без
    * * *
    n юр. владение (особ. от страна на църквата) без право на прехвърляне
    * * *
    mortmain[´mɔ:t¸mein] n юрид. владение (обикн. за собственост на църквата) без право на прехвърляне.

    English-Bulgarian dictionary > mortmain

  • 10 intrusion

    {in'tru:ʒn}
    1. пристигане/влизане/появяване без покана
    2. смущаване, досаждане, безпокоене
    3. натрапване (на мнение, присъствие и пр.)
    4. юр. нарушаване, нарушение (на владение, право)
    5. геол. интрузия, внедрена скала
    * * *
    {in'tru:(c)n} n 1. пристигане/влизане/появяване без покана;
    * * *
    смущаване; безпокоене; внедряване; интрузия; натрапване;
    * * *
    1. геол. интрузия, внедрена скала 2. натрапване (на мнение, присъствие и пр.) 3. пристигане/влизане/появяване без покана 4. смущаване, досаждане, безпокоене 5. юр. нарушаване, нарушение (на владение, право)
    * * *
    intrusion[in´tru:ʒən] n 1. пристигане (влизане, появяване) без покана; 2. смущаване, досаждане, безпокоене; 3. натрапване (на мнение, присъствие и пр.); 4. юрид. нарушаване, нарушение (на владение, право); 5. геол. интрузия; интрузивна скала.

    English-Bulgarian dictionary > intrusion

  • 11 freehold

    {'fri:hould}
    I. n юр. пълна собственост на недвижим имот
    II. a ист. свободен от феодални задължения
    * * *
    {'fri:hould} n юр. пълна собственост на недвижим имот.(2) {'fri:hould} а ист. свободен от феодални задължения.
    * * *
    n имот, наследен свободно (не по установен ред на унаследяване);freehold; n юр. пълна собственост на недвижим имот.;{2};{'fri:hould} а ист.
    * * *
    1. i. n юр. пълна собственост на недвижим имот 2. ii. a ист. свободен от феодални задължения
    * * *
    freehold[´fri:¸hould] I. n 1. неограничена поземлена собственост; неограничено владение; имение; 2. неотменимо право; II. adj 1. върху който ( човек) има неограничени права, с право на пожизнено владение; 2. свободен от феодални задължения.

    English-Bulgarian dictionary > freehold

  • 12 occupation

    {,ɔkju'peiʃn}
    1. заемане, временно ползуване/обитаване, юр. влизане във владение
    during his OCCUPATION of the house докато той живееше в/държеше къщата
    house fit for OCCUPATION обитаема къща
    2. период/срок за наемане/обитаване (на къща)
    3. работа
    men out of OCCUPATION безработни хора
    4. занимание, занимавка
    to give someone OCCUPATION давам на някого да прави нещо
    5. професия, занятие
    what is his OCCUPATION? what is he by OCCUPATION? какъв e по занятие? каква e професията му
    6. воен. окупация
    7. attr професионален (за заболяване), окупационен
    OCCUPATION road частен път
    OCCUPATION franchise юр. право на гласу ване на наемател
    * * *
    {,ъkju'peishn} n 1. заемане; временно ползуване/обитаване;
    * * *
    поминък; занятие;
    * * *
    1. attr професионален (за заболяване), окупационен 2. during his occupation of the house докато той живееше в/държеше къщата 3. house fit for occupation обитаема къща 4. men out of occupation безработни хора 5. occupation franchise юр. право на гласу ване на наемател 6. occupation road частен път 7. to give someone occupation давам на някого да прави нещо 8. what is his occupation? what is he by occupation? какъв e по занятие? каква e професията му 9. воен. окупация 10. заемане, временно ползуване/обитаване, юр. влизане във владение 11. занимание, занимавка 12. период/срок за наемане/обитаване (на къща) 13. професия, занятие 14. работа
    * * *
    occupation[¸ɔkju´peiʃən] n 1. професия, занятие; what is he by \occupation, what is his \occupation? какъв е по занятие, каква е професията му? 2. занимание, занимавка; работа; to give s.o. \occupation давам (намирам) занимавка (на някого); 3. временно ползване, обитаване; заемане; to be in \occupation of a house обитавам, живея в (къща); \occupation road частен път; 4. период, срок за наемане, обитаване (на къща); 5. воен. окупация; \occupation troops ( army) окупатори, окупационни войски (армия).

    English-Bulgarian dictionary > occupation

  • 13 tail

    {teil}
    I. 1. опашка
    with one's TAIL between one's legs с подвита опашка (и прен.)
    with TAIL up прен. в добро настроение
    to turn TAIL обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.)
    close at someone's TAIL по петите на някого
    to tread on one's own TAIL навреждам на/себе си вместо на друг
    2. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр
    3. край, крайчец
    to look at someone out of the TAIL of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си
    4. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга
    задна част (нa кола, самолет и пр.)
    5. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.)
    the TAIL of a storm сравнително притихване в края на буря
    the TAIL of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр
    6. изтъняване, удължение (на плитка и пр.)
    7. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.)
    8. разг. свита
    9. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр
    10. шлейф (на рокля)
    11. рl разг. фрак
    12. sl. човек, който следи/наблюдава някого
    to put a TAIL on someone разг. нареждам да бъде следен някой
    13. обик. рl обратната страна на монета, тура
    14. вулг. задник
    15. бялото поле на долния край на страница
    II. 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.)
    2. прибавям, прикачам (on to на, към)
    3. sl. следя, проследявам, вървя по петите на
    4. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.)
    5. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове
    6. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след)
    7. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам
    tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на
    tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам
    tail in закрепям края на греда в стена и пр.
    tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството
    tail on прибавям, притурям
    III. n юр. ограничение на условията за наследяване
    IV. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване)
    * * *
    {teil} n 1. опашка; with o.'s tail between o.'s legs с подвита опаш(2) {teil} v 1. слагам опашка на (хвьрчило и пр.); 2. прибавям, {3} {teil} n юр. ограничение на условията за наследяване.{4} {teil} а юр. ограничен, с известни условия (за право на насл
    * * *
    тура; следя; опашка;
    * * *
    1. 1 sl. човек, който следи/наблюдава някого 2. 1 бялото поле на долния край на страница 3. 1 вулг. задник 4. 1 обик. рl обратната страна на монета, тура 5. 1 рl разг. фрак 6. close at someone's tail по петите на някого 7. i. опашка 8. ii. слагам опашка на (хвърчило и пр.) 9. iii. n юр. ограничение на условията за наследяване 10. iv. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване) 11. sl. следя, проследявам, вървя по петите на 12. tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на 13. tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам 14. tail in закрепям края на греда в стена и пр 15. tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството 16. tail on прибавям, притурям 17. the tail of a storm сравнително притихване в края на буря 18. the tail of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр 19. to look at someone out of the tail of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си 20. to put a tail on someone разг. нареждам да бъде следен някой 21. to tread on one's own tail навреждам на/себе си вместо на друг 22. to turn tail обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.) 23. with one's tail between one's legs с подвита опашка (и прен.) 24. with tail up прен. в добро настроение 25. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след) 26. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга 27. задна част (нa кола, самолет и пр.) 28. изтъняване, удължение (на плитка и пр.) 29. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.) 30. край, крайчец 31. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове 32. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр 33. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.) 34. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам 35. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр 36. прибавям, прикачам (on to на, към) 37. разг. свита 38. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.) 39. шлейф (на рокля)
    * * *
    tail [teil] I. n 1. опашка; with o.'s \tail between o.'s legs с подвита опашка (и прен.); \tails up в добро настроение, весел; the \tail is wagging the dog нещо дребно (незначително) командва парада (диктува събитията); to turn \tail проявявам малодушие, бягам от опасност; to twist the \tail of измъчвам, дразня; close at s.o.'s \tail по петите на някого; to tread on o.'s own \tail навреждам на себе си вместо на друг; 2. нещо подобно на опашка; опашка (на комета, хвърчило, самолет и пр.); прен. върволица, край; завършек; крайчец; долен (заден) край; част (на керемида и пр.), която се подава под друга; \tail of hair плитка, кичур ( коса); \tail of a cart ( car) задна част на кола (каруца); \tail of a storm затишие на края на буря; 3. опашчица (на буква); 4. разг. свита, придружители на високопоставено лице; 5. прен. опашка; по-малко влиятелна част (на партия и пр.); 6. шлейф (на рокля); 7. пеш, долен край на дреха (и coat-\tail); pl фрак; 8. обикн. pl обратната страна на монета, тура; head or \tail ези или тура; 9. преследвач, "опашка", шпионин; to put a \tail on s.o. разг. нареждам да се следи някой; 10. sl задник; 11. sl vulg съвкупление, полов акт; 12. sl vulg "нещо за наебаване" (за жена като сексуален обект); II. v 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.); 2. разг. следя, вървя по петите на; проследявам; 3. режа (отрязвам) опашката на (агне и пр.); 4. късам (режа) дръжките или крайчеца на ( плодове); 5. вървя на края на (процесия и пр.); 6. мор. to \tail the tide, to \tail up and down stream люлея се с прилива (за закотвен кораб); tail III. n ограничение на условията за наследяване; \tail general собственост с общо ограничение по отношение на кръга от наследници; \tail male ( female) владение с право на предаване само по мъжка (женска) линия; \tail special имущество, преминаващо към наследниците само на определена категория; IV. adj ограничен с известни условия (за право на наследяване).

    English-Bulgarian dictionary > tail

  • 14 regress

    {ri'gres}
    I. 1. движа се обратно/назад, влизам отново
    2. вървя назад, упадам, регресирам
    3. астр. движа се от изток към запад
    II. 1. връщане назад, влизане отново
    2. упадък, регрес
    3. разсъждаване от следствието към причината
    * * *
    {ri'gres} v 1. движа се обратно/назад; влизам отново; 2. върв(2) {ri'gres} n 1. връщане назад; влизане отново; 2. упадък,
    * * *
    упадък; упадам; регрес;
    * * *
    1. i. движа се обратно/назад, влизам отново 2. ii. връщане назад, влизане отново 3. астр. движа се от изток към запад 4. вървя назад, упадам, регресирам 5. разсъждаване от следствието към причината 6. упадък, регрес
    * * *
    regress[´ri:gres] I. n 1. връщане назад; влизане отново; 2. регрес; упадък; 3. юрид. право на позоваване на друг като главен виновник за дълг и пр.; право на възвръщане във владение; II.[ri´gres] v 1. движа се обратно (назад); 2. астр. движа се обратно (назад); 3. астр. движа се от запад към изток; 4. регресирам, вървя назад, изоставам.

    English-Bulgarian dictionary > regress

  • 15 outright

    {'autrait}
    I. 1. съвършен, пълен, категоричен (за отказ), безрезервен
    2. искрен, прям, откровен
    3. явен, безспорен
    OUTRIGHT rogue явен/пълен мошеник
    II. 1. открито, направо, прямо, без заобикалки
    2. наведнъж, напълно, изцяло, без колебание
    to kill someone OUTRIGHT убивам някого на място (с един удар)
    3. окончателно, завинаги
    * * *
    {'autrait} а 1. съвършен, пълен; категоричен (за отказ); без(2) {aut'rait} adv 1. открито, направо, прямо, без заобикалк
    * * *
    съвършен; откровен; окончателно; открит; открито; пълен; прям; прямо; завинаги; изцяло; напълно; направо;
    * * *
    1. i. съвършен, пълен, категоричен (за отказ), безрезервен 2. ii. открито, направо, прямо, без заобикалки 3. outright rogue явен/пълен мошеник 4. to kill someone outright убивам някого на място (с един удар) 5. искрен, прям, откровен 6. наведнъж, напълно, изцяло, без колебание 7. окончателно, завинаги 8. явен, безспорен
    * * *
    outright[¸aut´rait] I. adv 1. открито, направо, прямо, без заобикалки; прен. в очите; 2. наведнъж, напълно; до край; безвъзвратно, изцяло; без колебание; to kill s.o. \outright убивам някого на място (с един удар); 3. окончателно, завинаги; 4. ост. право напред; II.[´aut¸rait] adj 1. съвършен, пълен; an \outright lie безочлива лъжа; an \outright ownership безусловно владение; 2. искрен, прям, откровен, открит.

    English-Bulgarian dictionary > outright

  • 16 relief

    {ri'li:f}
    1. облекчение, успокоение (from)
    2. помощ, подпомагане (на бедни, хора в опасност и пр.)
    RELIEF work подпомагане, възстановителна работа (при бедствия)
    RELIEF fund фонд за подпомагане (при бед сmвия и пр.)
    RELIEF works строеж на пътища и пр. засъздаване работа на безработни и бедствуващи
    to be on RELIEF получавам помощ от държавата
    3. воен. подкрепление
    to hasten to the RELIEF of бързам да помогна на
    4. вдигане на обсада
    5. разнообразие, приятна промяна
    by way of RELIEF за разнообразие
    black costume without RELIEF черен костюм, неосвежен от нищо цветно
    6. освобождаване (от плащане на глоба и пр.)
    7. сменяне, смяна (на пост)
    8. релеф, релефност, отчетливост, яснота
    in RELIEF релефно
    to stand out in RELIEF against откроявам се на фона на
    to bring/throw something (out) into RELIEF подчертавам/откроявам нещо
    RELIEF map релефна карта
    9. геогр. релеф, характер на местност
    10. attr помощен, за подпомагане, допълнителен, извънреден (за автобус и пр.), релефен
    * * *
    {ri'li:f} n 1. облекчение, успокоение (from); 2. помощ, подпом
    * * *
    яснота; успокоение; релеф; релефен; облекчение; отдъхвам си; помощ; отчетливост;
    * * *
    1. attr помощен, за подпомагане, допълнителен, извънреден (за автобус и пр.), релефен 2. black costume without relief черен костюм, неосвежен от нищо цветно 3. by way of relief за разнообразие 4. in relief релефно 5. relief fund фонд за подпомагане (при бед сmвия и пр.) 6. relief map релефна карта 7. relief work подпомагане, възстановителна работа (при бедствия) 8. relief works строеж на пътища и пр. засъздаване работа на безработни и бедствуващи 9. to be on relief получавам помощ от държавата 10. to bring/throw something (out) into relief подчертавам/откроявам нещо 11. to hasten to the relief of бързам да помогна на 12. to stand out in relief against откроявам се на фона на 13. вдигане на обсада 14. воен. подкрепление 15. геогр. релеф, характер на местност 16. облекчение, успокоение (from) 17. освобождаване (от плащане на глоба и пр.) 18. помощ, подпомагане (на бедни, хора в опасност и пр.) 19. разнообразие, приятна промяна 20. релеф, релефност, отчетливост, яснота 21. сменяне, смяна (на пост)
    * * *
    relief[ri´li:f] I. n 1. облекчение, успокоение ( from); to my great \relief за мое успокоение (радост); 2. помощ, подпомагане (на бедни, на хора в опасност и пр.); outdoor \relief подпомагане на бедните по домовете им; \relief fund фонд за подпомагане (при бедствия, епидемии и пр.); \relief works строеж на пътища и пр. за създаване работа на безработни и бедстващи; on \relief който получава помощи от държавата; 3. воен. подкрепления; 4. вдигане на обсада; 5. разнообразие; приятна промяна; a comic scene follows by way of \relief следва за разнообразие комична сцена; 6. освобождаване (от плащане на глоба и пр.); отменяне (на неправда); to seek \relief through the courts търся справедливост (обезщетение) в съда; 7. смяна, сменяне (на пост); 8. ист. феодален данък за право на наследяване на титла и владение; 9. ел. сваляне (снемане) на напрежение; изключване; II. relief n 1. релеф; релефност; отчетливост, яснота; high ( low) \relief висок (нисък) релеф; in \relief релефно; to stand out in \relief against изпъквам (откроявам се) на фона на; to bring ( throw) s.th. into \relief подчертавам, карам да изпъкне; \relief map релефна карта; 2. геогр. релеф, характер на местност.

    English-Bulgarian dictionary > relief

  • 17 claim of ownership

    • претенция за право на собстбеност
    • искане за признаване правото на владение

    English-Bulgarian polytechnical dictionary > claim of ownership

  • 18 claims of ownership

    • претенция за право на собстбеност
    • искане за признаване правото на владение

    English-Bulgarian polytechnical dictionary > claims of ownership

См. также в других словарях:

  • Заставное право или владение — (польск. zastaw) под этим именем известна была в Польше и Литве древняя форма залога, сопряженная с передачей кредитору имения должника (см. Залог). Такой залог весьма близко подходил к купле продаже, соединенной с правом выкупа. В Средние века… …   Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона

  • Владение — Владение  (possession) физическое обладание имуществом (вещью), создающее для обладателя возможность непосредственного воздействия на вещь. Владение вещью, закрепленное законом за субъектом права (физическим лицом или юридическим лицом), одно из… …   Экономико-математический словарь

  • владение (имуществом) — Физическое обладание имуществом (вещью), создающее для обладателя возможность непосредственного воздействия на вещь. Владение вещью, закрепленное законом за субъектом права (физическим лицом или юридическим лицом), одно из правомочий собственника …   Справочник технического переводчика

  • Право Эксклюзивное — исключительное право на владение или использование. Словарь бизнес терминов. Академик.ру. 2001 …   Словарь бизнес-терминов

  • Право собственности — Собственность отношение между субъектом и объектом (человеком и вещью),[1] когда данному объекту приписывается принадлежность субъекту, у которого имеется исключительное право на распоряжение, владение и пользование этим объектом; отношения между …   Википедия

  • Право первой ночи — Василий Поленов. «Право господина». Право первой ночи (лат.  …   Википедия

  • Владение — (possession) Фактический физический контроль над предметами или землей. В английском праве термин владение имеет множество значений – в зависимости от природы собственности и от обстоятельств. Например, человек может считаться владельцем… …   Словарь бизнес-терминов

  • Право Собственности — (ownership) Право, включающее право владения, право исключительного пользования, право уничтожения и пр. В соответствии с английским общим правом не существует прямого права пользования землей, так как вся земля принадлежит Короне и дается во… …   Словарь бизнес-терминов

  • ПРАВО ОБЩЕЙ СОБСТВЕННОСТИ — совокупность правовых норм, регламентирующих отношения между двумя или более лицами по поводу имущества, которым она владеют пользуются и распоряжаются сообща. Участников общей собственности принято называть сособственниками. Отличительный… …   Юридическая энциклопедия

  • ВЛАДЕНИЕ — фактическое обладание вещью, создающее для обладателя воз можность непосредственного воздействия на вещь. ВЛАДЕНИЕ вещью (имуществом), закрепленное законом за субъектом права (гражданином или юридическим лицом), одно из правомочий собственника.… …   Финансовый словарь

  • ПРАВО СОБСТВЕННОСТИ — (ownership) Право на собственность, включающее право владения, право исключительного пользования, право уничтожения и проч. В соответствии с английским общим правом не существует прямого права пользования землей, так как вся земля принадлежит… …   Финансовый словарь

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»