-
1 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
2 permanence
f. (lat. méd. permanentia) 1. трайност, продължителност, постоянство; 2. постоянно присъствие, дежурство; 3. помощник на постоянно дежурство, пункт; permanence électorale избирателен участък; 4. loc. adv. en permanence постоянно, непрекъснато. Ќ Ant. intermittence. -
3 clabaudeur,
euse m., f. (de clabauder) 1. куче, което постоянно лае; 2. човек, който вика, кряска и постоянно се оплаква без причина. -
4 coureur,
se m., f. (de courir) 1. ост. бързоходец; 2. спорт. бегач (човек, който взема участие в надбягване); coureur, а fond бегач на дълги разстояния;3. човек, който разнася бързи известия, поръчки; 4. coureur, de tavernes постоянен посетител на кръчми; 5. човек, който постоянно търси да се домогне до нещо; 6. coureur, de jupons развратник, човек, който постоянно ухажва жени; 7. coureur, des bois (Канада) трапер; 8. pl. зоол. подклас бягащи птици (като щраус) (syn. ratites); 9. adj. влюбчив, непостоянен. -
5 geignard,
e adj. et n. (de geindre) 1. който постоянно се оплаква, вайка, стене; 2. m., f. човек, който постоянно се оплаква, вайка, охка. -
6 instant2
m. (de instant1) 1. момент, миг; s'arrêter un instant2 спирам се за момент; attendre l'instant2 propice чакам благоприятния момент; 2. loc. adv. а l'instant2 в настоящия момент, в тази минута; веднага, на часа; dans un instant2 след малко; а chaque instant2 непрекъснато, постоянно; en un instant2 за миг; pour l'instant2 за момента; par instant2s от време на време; d'un instant2 а l'autre във всеки момент. Ќ une attention de tous les instant2s постоянно внимание; l'instant2 fatal смъртта. Ќ Ant. éternité, perpétuité. -
7 remorque
f. (de remorquer) 1. теглене, влачене (на кораб, автомобил); 2. ремарке; 3. въжето, с което се тегли. Ќ être а la remorque влача се, постоянно съм отзад; se mettre а la remorque de qqn. следвам сляпо някого, вървя постоянно след някого. -
8 valser
v. intr. (all. walzen) 1. танцувам валс, валсирам; 2. разг. падам, просвам се. Ќ faire valser les fonctionnaires размествам постоянно служителите по работните им места, пращам ги на нова работа; faire valser l'argent харча неразумно пари; envoyer valser qqn. изгонвам грубо някого; faire valser les prix постоянно променям цените. -
9 allée
f. (de aller) 1. място, откъдето може да се мине, проход; 2. алея. Ќ l'allée et le retour отиване и връщане; allées et venues постоянно ходене насам-натам. -
10 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
11 assidûment
adv. (de assidu) 1. усърдно, старателно, ревностно, упорито; 2. прилежно, грижливо; 3. постоянно. Ќ Ant. irrégulièrement. -
12 attache
f. (de attacher) 1. връзка, връв, ремък; 2. привързаност, склонност, страст; 3. анат. мястото, където се съединява мускул; 4. връзка; avoir des attaches au Ministère имам връзки в министерството; 5. щипка (за книжа); 6. бот. мустачки (на лоза и др.). Ќ port d'attache d'un navire постоянно пристанище за кораб ( където е регистраран). -
13 bibliothèque
f. (lat. bibliotheca, gr. bibliothêkê, de biblion et thêkê "coffre, lieu de dépôt") 1. библиотека; bibliothèque de prêt заемна библиотека; 2. сбирка, поредица (от книги); 3. библиотечен шкаф; 4. комп. комплект от дискети с програми; 5. биол. група от клонирани фрагменти, възпроизвеждащи цялата структура на ДНК, от която произлизат. Ќ bibliothèque ambulante подвижна библиотека; un rat de bibliothèque човек, който постоянно се рови в библиотеките; bibliothèque de gare гарова книжарница, будка за вестници; une bibliothèque vivante много ерудиран човек. -
14 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
15 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
16 bourlingueur,
euse adj. (de bourlinguer) разг. който води авантюристичен живот, пътува постоянно. -
17 brèche1
f. (a. haut all. brecha "fracture") 1. отвор, дупка; процеп; 2. воен. пробив; 3. вреда, щета; накърнение; 4. нащърбено място ( по острие). Ќ battre en brèche1 разбивам, правя пробив в крепост с оръдие; разбивам начинанието на някого; être toujours sur la brèche1 постоянно съм в борба, в усилена работа; изложен съм на опасност; brèche1 dans une forêt незалесена ивица в гора. Ќ Ant. fermeture. -
18 cendrillon
f. (de cendre) ост. момиче, което стои постоянно до печката, за да готви и чисти. Ќ "Cendrillon" Пепеляшка, приказка от Шарл Перо. -
19 cervelle
f. (lat. cerebella, fém. de cerebellum) 1. анат. мозък cervelle de veau телешки мозък; 2. прен. глава, ум, разум. Ќ brûler la cervelle а qqn. застрелвам някого в главата; cela lui trotte dans la cervelle това го занимава постоянно; se brûler la cervelle пръскам си черепа, застрелвам се; se creuser la cervelle блъскам си главата над нещо; se mettre qqch. dans la cervelle замислям нещо; cervelle de cahut вид бито бяло сирене с подправки. -
20 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща.
См. также в других словарях:
постоянно — постоянно … Орфографический словарь-справочник
постоянно — Безостановочно, беспрестанно, непрерывно, неизменно, неумолчно, неослабно, неустанно, неусыпно, неутомимо, без устали, не покла дая (не покладаючи) рук, денно и нощно, изо дня в день, поминутно, каждую минуту, ежеминутно, ежесекундно,… … Словарь синонимов
ПОСТОЯННО — ПОСТОЯННО, нареч. Всегда, обычно, неизменно. Постоянно спорит из за пустяков. Постоянно недоволен. Ребенок постоянно плачет. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
постоянно — тул тул; чаӈкай; я живу здесь постоянно мӣ неду тул тул биэмби … Русско-нанайский словарь
постоянно бывший в памяти — прил., кол во синонимов: 4 • был постоянно в мыслях (11) • был постоянно в сознании (11) • … Словарь синонимов
постоянно (жестко) вмонтированный — постоянно запаянный "зашитый" (проф.) — [[http://www.rfcmd.ru/glossword/1.8/index.php?a=index d=23]] Тематики защита информации Синонимы постоянно запаянный зашитый (проф.) EN hardwired … Справочник технического переводчика
Постоянно действующий комитет — сформированная в организации и постоянно действующая группа … Словарь терминов антикризисного управления
постоянно на устах — твердить, повторять, не сходит с языка Словарь русских синонимов. постоянно на устах прил., кол во синонимов: 3 • не сходит с языка (3) • … Словарь синонимов
постоянно действующий комитет — Сформированная в организации и постоянно действующая группа, направленная на решение какой либо конкретной задачи. [http://tourlib.net/books men/meskon glossary.htm] Тематики менеджмент в целом EN standing committee … Справочник технического переводчика
постоянно закрепленный канал — Выделенный канал, использующий фиксированную частоту, постоянно закрепленную за абонентом. [Л.М. Невдяев. Телекоммуникационные технологии. Англо русский толковый словарь справочник. Под редакцией Ю.М. Горностаева. Москва, 2002] Тематики… … Справочник технического переводчика
Постоянно действующие опасные и вредные производственные факторы — Опасные и вредные производственные факторы, действие которых постоянно и связано с нормальным ходом производственного процесса title= Безопасность труда в строительстве. Часть 1. Общие требования Источник … Словарь-справочник терминов нормативно-технической документации
