-
1 blame
{bleim}
I. 1. виня, обвинявам, укорявам, порицавам, критикувам остро
2. стоварвам вината/отговорността върху, държа отговорен
to be to BLAME заслужавам порицание, виновен съм
to BLAME someone for something, to BLAME something on someone държа някого отговорен за нещо, стоварвам вината за нещо върху някого
you have only yourself to BLAME ти си си виновен, на себе си трябва да се сърдиш
II. 1. вина, отговорност
the BLAME is mine/lies with me вината e моя, аз съм виновен
to bear/take the BLAME нося/поемам вината/отговорноетта
to lay/put/cast the BLAME on someone /at someone's door стоварвам вината върху някого
2. упрек, остра критика, порицание* * *{bleim} v 1. виня, обвинявам, укорявам, порицавам, критикувам о(2) n 1. вина, отговорност; the blame is mine/lies with me винат* * *упрек; укор; осъждам; отговорност; порицание; виня; виновен; вина; обвинявам;* * *1. i. виня, обвинявам, укорявам, порицавам, критикувам остро 2. ii. вина, отговорност 3. the blame is mine/lies with me вината e моя, аз съм виновен 4. to be to blame заслужавам порицание, виновен съм 5. to bear/take the blame нося/поемам вината/отговорноетта 6. to blame someone for something, to blame something on someone държа някого отговорен за нещо, стоварвам вината за нещо върху някого 7. to lay/put/cast the blame on someone /at someone's door стоварвам вината върху някого 8. you have only yourself to blame ти си си виновен, на себе си трябва да се сърдиш 9. стоварвам вината/отговорността върху, държа отговорен 10. упрек, остра критика, порицание* * *blame [bleim] I. v виня, обвинявам; осъждам; приписвам отговорност на, държа отговорен; he is to \blame for it той е виновен (крив) за това; to \blame a thing on a person стоварвам вината за нещо върху някого; you have only yourself to \blame само на себе си трябва да се сърдиш, вината е само у тебе, само ти си виновен; to be much to \blame много съм виновен; II. n 1. вина, провинение; виновност; отговорност; the \blame is mine ( lies with me) вината е моя, аз съм виновен; to lay ( put, cast) the \blame (up)on s.o., to lay the \blame (for s.th.) at s.o.'s door стоварвам вината върху някого; to shift the \blame on s.o. прехвърлям вината на някого; 2. упрек, порицание, неодобрение, изобличение; to incur \blame (for s.th.) навличам си упрек (порицание); free from \blame безупречно, безукорно; почтено; III. adj разг. проклет, пуст, ваджишки. -
2 censure
{'senJa}
I. 1. не одобрявам. порицавам
2. критикувам остро (for за)
II. n неодобрение, отрицателна критика, порицание
to pass a vote of CENSURE (on) бламирам (правителство. министър и пр.)
open to CENSURE изложен на порицание* * *{'senJa} v 1. не одобрявам. порицавам; 2. критикувам остро (f(2) n неодобрение; отрицателна критика; порицание; to pass* * *порицавам; порицание; критикувам; неодобрение; неодобрявам;* * *1. i. не одобрявам. порицавам 2. ii. n неодобрение, отрицателна критика, порицание 3. open to censure изложен на порицание 4. to pass a vote of censure (on) бламирам (правителство. министър и пр.) 5. критикувам остро (for за)* * *censure[´senʒə] I. v 1. порицавам, не одобрявам; 2. критикувам; II. n порицание, неодобрение; отрицателна критика; to pass \censure on the government бламирам правителството; vote of \censure блам, бламиране (на правителство, министър и пр.). -
3 animadversion
{,æniməd'və:ʃn}
n критика, порицание (on, upon)* * *{,animъd'vъ:shn} n критика, порицание (on, upon).* * *порицание; критика;* * *n критика, порицание (on, upon)* * *animadversion[¸ænimæd´və:ʃən] n порицание; остра забележка; критика (on, upon). -
4 rebuke
{ri'bju:k}
I. v мъмря, смъмрям, порицавам, укорявам
II. n мъмрене, смъмряне, порицание, укор* * *{ri'bju:k} v мъмря, смъмрям; порицавам, укорявам.(2) {ri'bju:k} n мъмрене, смъмряне; порицание, укор.* * *смъмряне; смъмрям; порицание; порицавам; гълча; коря; неодобрение;* * *1. i. v мъмря, смъмрям, порицавам, укорявам 2. ii. n мъмрене, смъмряне, порицание, укор* * *rebuke[ri´bju:k] I. v мъмря, смъмрям, гълча, сгълчавам, порицавам; II. n мъмрене, порицание, укор. -
5 reprehensible
{,repri'hensibl}
a укорен, осъдителен, заслужаващ порицание* * *{,repri'hensibl} а укорен, осъдителен, заслужаващ пориц* * *a достоен за порицание;reprehensible; а укорен, осъдителен, заслужаващ порицание.* * *a укорен, осъдителен, заслужаващ порицание* * *reprehensible[¸repri´hensibl] adj у́корен, осъдителен, който заслужава порицание; FONT face=Times_Deutsch◊ adv reprehensibly. -
6 reprimand
{'reprima:nd}
I. n порицание, мъмрене, укор
II. v порицавам, мъмря, укорявам* * *{'reprima:nd} n порицание, мъмрене; укор.(2) {'reprima:nd} v порицавам, мъмря; укорявам.* * *смъмрям; смъмряне; порицание; порицавам; гълча; нотация;* * *1. i. n порицание, мъмрене, укор 2. ii. v порицавам, мъмря, укорявам* * *reprimand[´repri¸ma:nd] I. n смъмряне, порицание; II. v смъмрям, порицавам. -
7 reproach
{ri'proutʃ}
I. v упреквам, коря, укорявам, порицавам, осъждам, обвинявам, натяквам (на) (for, with за, заради)
II. 1. упрек, укор, порицание, осъждане, обвинение, натякване
above/beyond REPROACH безукорен
term of REPROACH укорителен/ругателен израз
look of REPROACH укорителен поглед
2. срам, позор
позорно петно (to)
to bring REPROACH on опозорявам, излагам* * *{ri'proutsh} v упреквам, коря, укорявам, порицавам, осъждам, (2) {ri'proutsh} n 1. упрек, укор, порицание, осъждане, обвин* * *срам; укорявам; упрек; укор; осъждане; осъждам; порицавам; порицание; коря; корене; натяквам; натякване; обвинявам;* * *1. above/beyond reproach безукорен 2. i. v упреквам, коря, укорявам, порицавам, осъждам, обвинявам, натяквам (на) (for, with за, заради) 3. ii. упрек, укор, порицание, осъждане, обвинение, натякване 4. look of reproach укорителен поглед 5. term of reproach укорителен/ругателен израз 6. to bring reproach on опозорявам, излагам 7. позорно петно (to) 8. срам, позор* * *reproach[ri´proutʃ] I. v упреквам, коря, укорявам, натяквам (на), порицавам, осъждам, обвинявам ( with); II. n 1. упрек, укор, натякване, порицание, осъждане, обвинение; above ( beyond) \reproach безукорен; перфектен; 2. срам, позор, позорно петно (to); to be a \reproach to позор съм за; to bring \reproach on опозорявам, излагам. -
8 reproof
{ri'ргu:f}
n укор, порицание, мъмрене, смъмряне
of REPROOF укорителен
to speak in REPROOF of осъждам, порицавам* * *{ri'ргu:f} n укор, порицание, мъмрене, смъмряне; of reproof укорите* * *смъмряне; укор; порицание; корене;* * *1. n укор, порицание, мъмрене, смъмряне 2. of reproof укорителен 3. to speak in reproof of осъждам, порицавам* * *reproof[ri´pru:f] n 1. укор, упрек, мъмрене; 2. смъмряне, порицание; of \reproof укорен; to speak in \reproof of осъждам, порицавам. -
9 castigation
{,kaesti'geiJn}
1. строго наказание
2. остра критика, порицание* * *{,kaesti'geiJn} n 1. строго наказание; 2. остра критика,* * *порицание; наказание;* * *1. остра критика, порицание 2. строго наказание* * *castigation[¸kæsti´geiʃən] n 1. бичуване, бой с камшик (като наказание); 2. порицание; строга критика; 3. поправяне на книга (след критика). -
10 censurable
{'senfarabi}
a заслужаващ порицание* * *{'senfarabi} а заслужаващ порицание.* * *a заслужаващ порицание* * *censurable[´senʃərəbl] adj достоен за порицание; осъдителен; недостоен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv censurably. -
11 condemnation
{,kɔndem'neiʃn}
1. осъждане (и юр.), укоряване, порицание
2. конфискуване, конфискация* * *{,kъndem'neishn} n 1. осъждане (и юр.); укоряване, порица* * *укоряване; осъждане; порицание;* * *1. конфискуване, конфискация 2. осъждане (и юр.), укоряване, порицание* * *condemnation[¸kɔndem´neiʃən] n 1. осъждане (и юрид.); укоряване, порицание; 2. ам. конфискация. -
12 culpable
{'kʌlpəbl}
a виновен, престъпен, заслужаващ порицание* * *{'k^lpъbl} а виновен; престъпен; заслужаващ порицание.* * *престъпен; виновен;* * *a виновен, престъпен, заслужаващ порицание* * * -
13 imputation
{,impju:'teiʃn}
1. приписване, отдаване
2. вменяване във вина/грях
косвено обвинение (of)
by IMPUTATION косвено
3. укор, порицание* * *{,impju:'teishn} n 1. приписване, отдаване; 2. вменяване въ* * *укор; порицание; приписване;* * *1. by imputation косвено 2. вменяване във вина/грях 3. косвено обвинение (of) 4. приписване, отдаване 5. укор, порицание* * *imputation[¸impju:´teiʃən] n 1. приписване, отдаване; \imputation system юрид. система за прехвърляне на задълженията; 2. вменяване във вина (грях); (косвено) обвинение, намек (of); \imputation of unfitness and incompetence обвинение в непригодност или некомпетентност; by \imputation косвено; 3. укор, упрек, порицание; to cast an \imputation on the character of хвърлям сянка върху доброто име на. -
14 reflection
{ri'flekʃn}
1. отразяване (на светлина и пр.), отражение, отразен образ
2. прен. отражение, отзвук
3. мисъл, размисъл, размишление, разсъждение
on REFLECTION след като си помисля/разсъдя
4. забележка, коментар
5. критика, порицание
I intended no REFLECTION on your character нямах намерение да те обвинявам/да се съмнявам в тебе
6. прен. петно, сянка
to cast REFLECTIONs on петня* * *{ri'flekshn} n 1. отразяване (на светлина и пр.); отражение* * *сянка; рефлексия; рефлекс; порицание; отражение; отразяване; петно; размисъл; размишление; разсъждение; забележка; интроспективен; критика; косвен; коментари;* * *1. i intended no reflection on your character нямах намерение да те обвинявам/да се съмнявам в тебе 2. on reflection след като си помисля/разсъдя 3. to cast reflections on петня 4. забележка, коментар 5. критика, порицание 6. мисъл, размисъл, размишление, разсъждение 7. отразяване (на светлина и пр.), отражение, отразен образ 8. прен. отражение, отзвук 9. прен. петно, сянка* * *reflection[ri´flekʃən] n 1. отразяване (на светлина и пр.); рефлексия, отражение, отразен образ; 2. рефлексия, отзвук; 3. физиол. рефлекс; 4. мисъл, размисъл, рефлексия, размишление, разсъждение; on \reflection след като обмисля (си помисля); 5. забележка, коментарии; 6. (обикн. pl) критика, порицание; 7. прен. петно, сянка. -
15 reprehension
{,repri'henʃn}
n укор, порицание, осъждане, неодобрение* * *{,repri'henshn} n укор, порицание, осъждане, неодобрение.* * *осъдителен;* * *n укор, порицание, осъждане, неодобрение* * *reprehension[¸repri´henʃən] n укор, порицание, неодобрение, осъждане. -
16 reprobation
{,reprə'beiʃn}
n порицание, осъждане* * *{,reprъ'beishn} n порицание, осъждане.* * *корене;* * *n порицание, осъждане* * *reprobation[¸reprou´beiʃən] n порицание. -
17 stricture
{'striktʃə}
1. обик. pl строга критика, порицание, осъждане
to pass STRICTUREs (up) on someone критикувам, не одобрявам, порицавам някого
2. ограничаване, ограничение
3. мед. стеснение на канал, орган и пр., стриктура* * *{'striktshъ} n 1. обик. pl строга критика, порицание; осъжда* * *n критика, осъждане;stricture; n 1. обик. pl строга критика, порицание; осъждане; to pass strictures (up)on s.o.* * *1. to pass strictures (up) on someone критикувам, не одобрявам, порицавам някого 2. мед. стеснение на канал, орган и пр., стриктура 3. обик. pl строга критика, порицание, осъждане 4. ограничаване, ограничение* * *stricture[´striktʃə] n 1. обикн. pl строга критика; осъждане; to pass \strictures (up) on s.o. (s.th.) критикувам, не одобрявам някого (нещо); 2. мед. стриктура. -
18 execration
{,eksi'kreiʃn}
1. ненавист, презрение, отвращение
to hold in EXECRATION презирам
to hold someone up to public EXECRATION излагам на публично порицание
2. проклятие, клетва
3. предмет/обект на извръщение* * *{,eksi'kreishn} n 1. ненавист, презрение, отвращение; to ho* * *презрение; проклятие; ненавист;* * *1. to hold in execration презирам 2. to hold someone up to public execration излагам на публично порицание 3. ненавист, презрение, отвращение 4. предмет/обект на извръщение 5. проклятие, клетва* * *execration[¸eksi´kreiʃən] n 1. ненавист, презрение; to hold in \execration презирам; отвращавам се от; to hold s.o. up to public \execration излагам някого на публично порицание; 2. проклятие; 3. рядко предмет на (причина за) отвращение. -
19 tadel
Tádel m, - 1. порицание укор; упрек; 2. недостатък; jmdm. einen Tadel erteilen мъмря, порицавам някого; über jeden Tadel erhaben sein не подлежа на никаква критика; ihn trifft kein Tadel него в нищо не можеш да го упрекнеш.* * *der, - 1. порицание, упрек; e-m e-n gеben (ertei- len) порицавам, мъмря нкг; sich D e-n = zuziehen заслужавам порицание, упрек; 2. недостатък. -
20 blamable
{'bleiməbl}
a заслужаващ порицание, осъдителен* * *{'bleimъbl} а заслужаващ порицание, осъдителен.* * *a заслужаващ порицание, осъдителен
См. также в других словарях:
порицание — См. обвинение... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. порицание выговор, обвинение; осуждение, неодобрение; замечание, укоризна, хаянье, распекание, вотум недоверия, бичевание … Словарь синонимов
ПОРИЦАНИЕ — ПОРИЦАНИЕ, порицания, ср. (книжн.). Осуждение, выговор, неодобрение. Выразить порицание. Вынести кому нибудь общественное порицание. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
ПОРИЦАНИЕ — ПОРИЦАНИЕ, я, ср. Выражение неодобрения, осуждения; выговор. Получить п. Вынести п. кому н. (офиц.). Общественное п. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
порицание — , ия, ср. Общественное порицание. Мера взыскания, выговор. ◘ Суд вынес инженеру общественное порицание. Зощенко, 1990, 224. А ребятам дают вместо “дороги в жизнь” премию за ударный труд или общественное порицание. Маршак, 1960, т. 4, 81 … Толковый словарь языка Совдепии
порицание — ПОРИЦАНИЕ1, я, ср То же, что нарекание. Народ молчал, не выказывая ни порицания, ни одобрения (Дост.). ПОРИЦАНИЕ2, я, ср То же, что осуждение. Его поступок вызвал порицание друзей. ПОРИЦАНИЕ3, я, ср Выражение неодобрения, осуждения кого , чего… … Толковый словарь русских существительных
порицание — peikimas statusas T sritis švietimas apibrėžtis Auklėjimo metodas, kai neįžeidžiant asmenybės orumo smerkiamas poelgis. Juo siekiama sulaikyti nuo nederamų veiksmų ir pastiprinti deramą elgesį. Peikimas priekaištaujant asmeniui vadinamas barimu.… … Enciklopedinis edukologijos žodynas
ПОРИЦАНИЕ ОБЩЕСТВЕННОЕ — (см. ОБЩЕСТВЕННОЕ ПОРИЦАНИЕ) … Энциклопедический словарь экономики и права
порицание, порицать — ▲ неудовлетворенность, ▲ не одобрять ↑ чужой, действие, ↑ средней степени порицание. порицать высказывать некоторое неодобрение. к стыду . неодобрение. неодобрительный … Идеографический словарь русского языка
ПОРИЦАНИЕ ОБЩЕСТВЕННОЕ — – публичное выражение приговорённому осуждения от имени суда (ст. 39 УК). Это наказание, известное лишь советскому уголовному праву, имеет по преимуществу воспитательный характер. П. о., объявляемое по приговору суда, отличается от порицания,… … Советский юридический словарь
Порицание — ср. 1. Выражение неодобрения, осуждения. 2. Мера взыскания за какой либо проступок. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
порицание — порицание, порицания, порицания, порицаний, порицанию, порицаниям, порицание, порицания, порицанием, порицаниями, порицании, порицаниях (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
