-
1 hypocaust
{'haipoukɔ:st}
1. отоплителни канали под пода на дом/римска баня
2. отоплителна инсталация дод пода на парник* * *{'haipoukъ:st} n 1. отоплителни канали под пода на дом/римс* * *1. отоплителна инсталация дод пода на парник 2. отоплителни канали под пода на дом/римска баня* * *hypocaust[´haipə¸kɔ:st] n система от отоплителни канали под пода. -
2 bulkhead
{'bʌlkhed}
1. отвесна преграда/стена, разделяща части на параход/самолет и пр
2. херметическа преграда в параход/тунел и пр
3. капак в пода над стълба, водеща към изба* * *{'b^lkhed} n 1. отвесна преграда/стена, разделяща части на п* * *преграда;* * *1. капак в пода над стълба, водеща към изба 2. отвесна преграда/стена, разделяща части на параход/самолет и пр 3. херметическа преграда в параход/тунел и пр* * *bulkhead[´bʌlk¸hed] n 1. преграда (особ. в кораб); watertight \bulkhead херметична преграда; fore-and-aft \bulkhead надлъжна преграда; athwartship \bulkhead напречна преграда; 2. навес, заслон, подслон, покрив (на пристройка); 3. ам. капак в пода (който води към изба). -
3 headroom
{'hedrum}
1. вътрешна височина на помещение
2. габаритна височина
3. мин. височина на изработка (от пода до тавана)* * *{'hedrum} n 1. вътрешна височина на помещение; 2. габаритна* * *1. вътрешна височина на помещение 2. габаритна височина 3. мин. височина на изработка (от пода до тавана)* * *headroom[´hed¸rum] n 1. височина, разстояние от тавана до пода; 2. габаритна височина (на мостове над шосета); 3. мин. височина на изработка; работно пространство. -
4 litter
{'litə}
I. 1. носилка
2. сламена постеля (на животни), сламена обвивка (на растения-против измръзване)
3. боклук, смет, отпадъци, разхвърлени вещи, безпорядък
no LITTER! не хвърляйте отпадъци! LITTER of documents, etc. разхвърлени/разпилени документи и пр
4. раждане (на животни), малки, родени наведнъж, котило, прасило
5. суха и гнила шума (под дървета в гора)
II. 1. постилам/застилам със слама (обик. с down), приготвям сламена постеля за, обвивам със слама (растение)
2. разбърквам, разхвърлям, оставям в безпорядък
боклуча, хвърлям отпадъци (по) (и с up)
table LITTERed (over) with books маса, отрупана с книги
the clothes LITTERed the floor дрехите се търкаляха по пода
3. прася се, опрасвам се, окотвам се, окучвам се* * *{'litъ} n 1. носилка; 2. сламена постеля (на животни); сламена(2) {'litъ} v 1. постилам/застилам със слама (обик. с down); п* * *разхвърлям; безпоря; разпръснатост; носилка;* * *1. i. носилка 2. ii. постилам/застилам със слама (обик. с down), приготвям сламена постеля за, обвивам със слама (растение) 3. no litter! не хвърляйте отпадъци! litter of documents, etc. разхвърлени/разпилени документи и пр 4. table littered (over) with books маса, отрупана с книги 5. the clothes littered the floor дрехите се търкаляха по пода 6. боклук, смет, отпадъци, разхвърлени вещи, безпорядък 7. боклуча, хвърлям отпадъци (по) (и с up) 8. прася се, опрасвам се, окотвам се, окучвам се 9. раждане (на животни), малки, родени наведнъж, котило, прасило 10. разбърквам, разхвърлям, оставям в безпорядък 11. сламена постеля (на животни), сламена обвивка (на растения-против измръзване) 12. суха и гнила шума (под дървета в гора)* * *litter[´litə] I. n 1. разпиляност, пръснатост, боклук, разхвърляни вещи, безпорядък, разхвърляност; to make a \litter in a room разг. обръщам стаята на кочина; обръщам стаята надолу с главата; a \litter of useless knowledge разпокъсани и безполезни знания; 2. сламена постеля (на животни); сламена обвивка (на растения, против измръзване); 3. носилка (обикн. покрита); 4. раждане (за животни); малките, родени наведнъж; котило, кучило, прасило; five young at a ( one) \litter пет малки, родени наведнъж; 5. суха и гнила шума (под дърветата, в гората); II. v 1. постилам, застилам със слама (обикн. \litter down), обвивам със слама (за растения); 2. разбърквам, разпилявам, разхвърлям, оставям в безпорядък (и \litter up); a table \littered over with papers маса, отрупана с хартии; the clothes \littered the floor дрехите се търкаляха по пода; 3. прася се, окотвам се, окучвам се и пр.; грубо раждам дете. -
5 track
{træk}
I. 1. следа, диря, отпечатък, стъпка
to be on someone's TRACK намирам се по дирите/петите/следите на някого, прен. притежавам данни за поведението/намеренията и пр. на някого
to follow in someone's TRACK вървя по стъпките на някого (и прен.)
to keep TRACK of someone /something наблюдавам зорко/не изпущам от очи някого/нещо, имам представа/осведомен съм за някого/нещо
to lose TRACK of изгубвам следите на, не зная вече какво става с, загубвам представа за
to cover (up) one's TRACKs прикривам следите си
to put upon someone's TRACK насочвам по следите на някого
to make TRACKs (for) разг. запътвам се/заминавам набързо (за), отправям се (към), измъквам се, офейквам
to go back on one's TRACK връщам се обратно, отказвам се от намеренията си
in one's TRACKs sl. веднага, незабавно, още там/на самото място
to have a one-TRACK mind не мога да мисля едновременно за две неща
2. път (и прен.), пътека
to be on the right TRACK на прав път съм
to be off the TRACK сбъркал съм пътя, прен. на погрешен път съм, греша, отклонявам се от въпроса
to go off/keep to the beaten TRACK отклонявам се от/придържам се към установената практика/общоприетите принципи, правя нещо/не правя нищо необичайно
3. посока, направление
4. жп. релей, железопътна линия
to leave/fly the TRACK излизам от релсите, дерайлирам, прен. излизам от установения/утъпкания път
single/double TRACK единична/двойна линия
on/from the wrong side of the (railroad) TRACK ам. в/от бедняшката част на града
5. сп. писта, трек
6. авт. едно от платната (на шосе)
7. писта на магнетофонна лента (със запис), нарез (на грамофонна плоча)
8. sound-TRACK
9. attr листов
10. редица, поредица, ход (на събития, мисли и пр.)
11. тех. направляващо приспособление
12. тех. (звено на) гъсенична верига
II. 1. следя, проследявам
2. вървя (по)
3. косм. проследявам с уреди пътя на (космически кораб, ракета и пр.)
4. sl. пътувам
5. утъпквам (обик. рр)
6. ам. оставям следи/дири (често с up)
he TRACKed dirt over the floor той остави мръсни стъпки по пода
7. движа се точно в дирите на предното колело (за колело)
8. имам определена ширина/разстояние между колелата (за кола, вагон)
9. слагам релси на, снабдявам с релси (обик. в съчет.)
to double-TRACK слагам двойна линия по
10. тегля (кораб) с въже от брега
11. кино, телев. придвижвам (се) (напред) по време на снимане (за камера)
track down издирвам, намирам, хващам, залавям (дивеч, престъпник)
the robbers were never TRACKed down не можаха да открият/заловят крадците, намирам, откривам, попадам на (търсена повреда, човек и пр.)
track out проследявам хода/развитието на* * *{trak} n 1. следа, диря; отпечатък; стъпка; to be on s.o.'s track 1(2) {trak} v 1. следя, проследявам; 2. вървя (по); З. косм. про* * *утъпквам; стъпка; трек; следа; следя; релса; пистов; писта; отпечатък; водач; проследявам; пътека; път; гъсеница; директриса; диря; коловоз;* * *1. 1 кино, телев. придвижвам (се) (напред) по време на снимане (за камера) 2. 1 тех. (звено на) гъсенична верига 3. 1 тех. направляващо приспособление 4. attr листов 5. he tracked dirt over the floor той остави мръсни стъпки по пода 6. i. следа, диря, отпечатък, стъпка 7. ii. следя, проследявам 8. in one's tracks sl. веднага, незабавно, още там/на самото място 9. on/from the wrong side of the (railroad) track ам. в/от бедняшката част на града 10. single/double track единична/двойна линия 11. sl. пътувам 12. sound-track 13. the robbers were never tracked down не можаха да открият/заловят крадците, намирам, откривам, попадам на (търсена повреда, човек и пр.) 14. to be off the track сбъркал съм пътя, прен. на погрешен път съм, греша, отклонявам се от въпроса 15. to be on someone's track намирам се по дирите/петите/следите на някого, прен. притежавам данни за поведението/намеренията и пр. на някого 16. to be on the right track на прав път съм 17. to cover (up) one's tracks прикривам следите си 18. to double-track слагам двойна линия по 19. to follow in someone's track вървя по стъпките на някого (и прен.) 20. to go back on one's track връщам се обратно, отказвам се от намеренията си 21. to go off/keep to the beaten track отклонявам се от/придържам се към установената практика/общоприетите принципи, правя нещо/не правя нищо необичайно 22. to have a one-track mind не мога да мисля едновременно за две неща 23. to keep track of someone /something наблюдавам зорко/не изпущам от очи някого/нещо, имам представа/осведомен съм за някого/нещо 24. to leave/fly the track излизам от релсите, дерайлирам, прен. излизам от установения/утъпкания път 25. to lose track of изгубвам следите на, не зная вече какво става с, загубвам представа за 26. to make tracks (for) разг. запътвам се/заминавам набързо (за), отправям се (към), измъквам се, офейквам 27. to put upon someone's track насочвам по следите на някого 28. track down издирвам, намирам, хващам, залавям (дивеч, престъпник) 29. track out проследявам хода/развитието на 30. авт. едно от платната (на шосе) 31. ам. оставям следи/дири (често с up) 32. вървя (по) 33. движа се точно в дирите на предното колело (за колело) 34. жп. релей, железопътна линия 35. имам определена ширина/разстояние между колелата (за кола, вагон) 36. косм. проследявам с уреди пътя на (космически кораб, ракета и пр.) 37. писта на магнетофонна лента (със запис), нарез (на грамофонна плоча) 38. посока, направление 39. път (и прен.), пътека 40. редица, поредица, ход (на събития, мисли и пр.) 41. слагам релси на, снабдявам с релси (обик. в съчет.) 42. сп. писта, трек 43. тегля (кораб) с въже от брега 44. утъпквам (обик. рр)* * *track[træk] I. n 1. следа, диря; стъпка, отпечатък; on the \track of по следите на; to cover o.'s \tracks прикривам следите, унищожавам уликите; to follow in s.o.'s \track вървя по стъпките на (и прен.); to keep \track of s.o. (s.th.) не изпускам някого (нещо) от очи; наблюдавам, следя; to keep out of s.o.'s \tracks разг. избягвам някого; to lose \track of изгубвам следите на, не знам вече какво става с; to cover up o.'s \tracks прикривам си следите; to put upon s.o.'s \track насочвам по следите на; to make \tracks sl офейквам, измъквам се; to go back on o.'s \track връщам се, ам. бия отбой, отказвам се от намеренията си; to take the back \track ам. sl връщам се назад; бягам, отстъпвам; in o.'s \tracks внезапно, на място; a \track record репутация, име; история; 2. път (и прен.); пътека; to make \tracks for запътвам се за, отправям се към; on \track в ход; в процес на осъществяване; to be on the right \track на прав път съм; to be on the fast \track to achieve s.th. на път съм да постигна нещо бързо и лесно; on the inside \track ам. в изгодно положение; to be off the \track изгубвам (изгубил съм) пътя; на погрешен път съм, греша; отклонявам се от въпроса; to yield the \track to s.o. ам. правя път на, подчинявам се на, отстъпвам пред; the beaten \track прен. утъпканият, познатият път; 3. комп. пътечка (част от памет), писта със запис; address \track адресна пътечка; clock \track синхропътечка, тактова пътечка; work \track работна писта; library \track справочна пътечка, пътечка на константите; 4. жп релси, железопътна линия; to leave ( fly) the \track (и to jump the \track) дерайлирам, излизам от релсите; прен. излизам от установения път; single ( double) \track единична (двойна) линия; to come from the wrong side of the \tracks израснал съм в беден квартал; 5. сп. писта, трек; лека атлетика; 6. тех. директриса; водач, водило, направляващо приспособление; 7. гъсеница (на трактор и пр.); 8. ав. път, трасе на полет, полет, маршрут; 9. attr пистов; \track and field events лека атлетика; състезания по лека атлетика; \track events състезания по лека атлетика; \track man ам. бегач; всички бегови дисциплини в леката атлетика; \track suit сп. екип за бягане; II. v 1. следя, проследявам; 2. вървя (по); sl пътувам; 3. утъпквам (обикн. с pp); 4. рядко оставям следи (дири) (често с up); he \tracked dirt over the floor той остави мръсни следи по пода; 5. (за колело) движа се точно в дирите на предното колело; 6. (за кола, вагон) има дадена ширина между колелата; 7. слагам релси на, снабдявам с релси (обикн. в съчет.: to double-\track слагам двойна линия по); 8. тегля с въже от брега ( кораб). -
6 ground cloth
{'graundklɔθ}
n брезент (за покриване пода на палатка, сцена)* * *{'graundklъd} n брезент (за покриване пода на палатка, с* * *n брезент (за покриване пода на палатка, сцена) -
7 clock
{klak}
I. 1. часовник (стенен, за маса. градски), eight-day CLOCK часовник, който се навива веднъж седмично
it's one o'clock, it is one by the CLOCK часът e един
like a CLOCK точно, прецизно, като часовник
to pot/set/tum the CLOCK back връщам часовник назад, прен. връщам назад колелото на историята
to work against the CLOCK работя бързо. за да свърша нещо в рамките на определено време
to beat the CLOCK свършвам нещо, преди да изтече определеното време
to work round the CLOCK/the CLOCK round работя денонощно без прекъсване (за магазин, ресторант и пр.)
работя 12 часа без прекъсване
to watch the CLOCK поглеждам с нетърпение кога ще свърши работното време
to run out/to kill the CLOCK ам. en. бавя умишлено играта
like one o'clock гладко като по вода, прекрасно, отлично
to find/know what o'clock it is разбирам/знам как стоят работите, ачигъоз съм
2. измервателен уред с циферблат, разг. скоростомер, одомер, секундомер, таксиметър
at CLOCK отблизо, от близко разстояние
3. si. лице
4. бот. мъхната семенна главичка на глухарче
II. 1. отбелязвам време със секундомер
2. отбелязвам/постигам време/скорост и пр. (и с up)
3. to CLOCK in, on/out, off отбелязвам чрез часовников механизъм времето на влизане/излизане от работа (на работница във фабрики и пр.)
4. si. удрям, цапардосвам
III. n багет на чорап* * *{klak} и 1. часовник (стенен, за маса. градски), eight-day clock ча(2) v 1. отбелязвам време със секундомер; 2. отбелязвам/пост{3} n багет на чорап.* * *часовник;* * *1. at clock отблизо, от близко разстояние 2. i. часовник (стенен, за маса. градски), eight-day clock часовник, който се навива веднъж седмично 3. ii. отбелязвам време със секундомер 4. iii. n багет на чорап 5. it's one o'clock, it is one by the clock часът e един 6. like a clock точно, прецизно, като часовник 7. like one o'clock гладко като по вода, прекрасно, отлично 8. si. лице 9. si. удрям, цапардосвам 10. to beat the clock свършвам нещо, преди да изтече определеното време 11. to clock in, on/out, off отбелязвам чрез часовников механизъм времето на влизане/излизане от работа (на работница във фабрики и пр.) 12. to find/know what o'clock it is разбирам/знам как стоят работите, ачигъоз съм 13. to pot/set/tum the clock back връщам часовник назад, прен. връщам назад колелото на историята 14. to run out/to kill the clock ам. en. бавя умишлено играта 15. to watch the clock поглеждам с нетърпение кога ще свърши работното време 16. to work against the clock работя бързо. за да свърша нещо в рамките на определено време 17. to work round the clock/the clock round работя денонощно без прекъсване (за магазин, ресторант и пр.) 18. бот. мъхната семенна главичка на глухарче 19. измервателен уред с циферблат, разг. скоростомер, одомер, секундомер, таксиметър 20. отбелязвам/постигам време/скорост и пр. (и с up) 21. работя 12 часа без прекъсване* * *clock[klɔk] I. n 1. часовник (стенен, за маса, градски и пр., но не ръчен и джобен); grandfather('s) \clock голям часовник, който стои на пода; grandmother \clock по-малък часовник, който стои на пода; Dutch \clock, cuckoo-\clock часовник с кукувица; eight-day \clock часовник, който се навива веднъж в седмицата; master-\clock хронометър; time-\clock часовник, който отбелязва определени часове (на влизане и излизане от работа); it is one o'\clock часът е един; it is one by the \clock часовникът показва един (часа); by the \clock по часовника; round the \clock 24 часа, денонощно; like a \clock като часовник, точно, прецизно; to find ( know) what o'\clock it is разбирам (знам) как стоят работите; to work against the \clock надпреварвам се с времето; to put ( set, turn) back the \clock преча на развитието, опитвам се да върна колелото на историята; beat the \clock свършвам предсрочно; to watch the \clock гледам си часовника, нямам търпение да свърша (с нещо досадно); 2. мъхната семенна главичка на глухарче (и dandelion \clock); 3. sl лице; 4. авт. спидометър; километраж; II. v 1. засичам време, отчитам; отчитам мили; my car has \clocked up 50 000 miles колата ми е навъртяла 50 000 мили; 2. сп. постигам (време, резултат); 3. разг. виждам, забелязвам; 4. sl удрям, фрасвам; III.[klɔk] n (pl често clox) багет (бродерия на дамски чорап); openwork \clock ажурен багет. -
8 flap
{flæp}
I. 1. пляскам (слабо), цапвам, первам, блъскам
to FLAP away/off пъдя (мухи)
2. махам, пляскам с (криле), пърхам, пърпоря
3. махам, размахвам, вея (се), развявам (се), ветрея (се), люлея (се), плющя
4. обръщам надолу (периферия на шапка), увисвам
5. sl. плещя, дрънкам (непрестанно) (и FLAP one's mouth)
6. разг. to FLAP one's ears давам ухо, наострям уши
7. разг. паникъосвам се, изпадам в паника, обърквам се
II. 1. плясък, цапване, перване, бръсване
2. махане, пляскане с криле, пърхане, пърпорене
3. капак (на джоб, ръчна чанта, плик, отвор на пода)
наушник (на кaскет и пр.), периферия (на шапка), (прикрепено с панти) крило на маса, мед. лапен (при ампутиране)
4. тех. клапа, запушалка, капаче
5. дълго ухо (на животно)
6. ав. предкрилка, задкрилка
7. разг. паника, тревога
to get into a FLAP загубвам и ума, и дума* * *{flap} v (-рр-) 1. пляскам (слабо), цапвам, первам, блъскам; to (2) {flap} n 1. плясък, цапване, перване, бръсване; 2. махане, п* * *цапвам; цапване; перване; первам; предкрилка; вея; ветрея; пърхам; размахвам; пърхане; развявам; задкрилка; запушалка; затулка; клапа; махам; махане;* * *1. i. пляскам (слабо), цапвам, первам, блъскам 2. ii. плясък, цапване, перване, бръсване 3. sl. плещя, дрънкам (непрестанно) (и flap one's mouth) 4. to flap away/off пъдя (мухи) 5. to get into a flap загубвам и ума, и дума 6. ав. предкрилка, задкрилка 7. дълго ухо (на животно) 8. капак (на джоб, ръчна чанта, плик, отвор на пода) 9. махам, пляскам с (криле), пърхам, пърпоря 10. махам, размахвам, вея (се), развявам (се), ветрея (се), люлея (се), плющя 11. махане, пляскане с криле, пърхане, пърпорене 12. наушник (на кaскет и пр.), периферия (на шапка), (прикрепено с панти) крило на маса, мед. лапен (при ампутиране) 13. обръщам надолу (периферия на шапка), увисвам 14. разг. to flap one's ears давам ухо, наострям уши 15. разг. паника, тревога 16. разг. паникъосвам се, изпадам в паника, обърквам се 17. тех. клапа, запушалка, капаче* * *flap[flæp] I. v 1. пляскам (слабо), цапвам, первам, бръскам, пъдя; to \flap away ( off) пъдя ( мухи); 2. махам, пляскам с ( криле); пърхам, пърпоря; 3. махам, размахвам, вея (се), развявам (се), ветрея се, клатя (се), клатушкам (се), люлея (се), мандахерцам (се); плющя; the flag \flaps in the wind знамето плющи; 4. обръщам надолу (периферия на шапка); увисвам; 5. разг. шашвам се; паникьосвам се; смущавам се; • \flap o.'s mouth sl плещя; to \flap the heels sl плюя си на петите, търтя да бягам, драсвам; II. n 1. плясък, цапване, перване, бръсване; 2. махане, пляскане с криле, пърхане, пърпорене; 3. мухобойка; 4. нещо, което виси - напр. капак (на джоб, чанта, плик, вход на зимник); периферия (на шапка); крило на маса (което се сваля); допълнителна седалка; кожица, оставена при ампутация; страна (на седло); 5. тех. клапа, запушалка, затулка, капаче; 6. дълго ухо (на животно); 7. крило (на врата, прозорец); 8. ав. предкрилка, задкрилка; 9. ав. sl въздушно нападение; • get into a \flap развълнувам се, разтревожвам се, загубвам и ума, и дума. -
9 scrape
{skreip}
I. 1. стържа, остъргвам
цикля (away, off, out)
to SCRAPE clean изчиствам
to SCRAPE one's plate clean изяждам всичко в чинията си
2. ожулвам, одрасквам
3. едва минавам (покрaй нещо)
докосвам се (against, along, by, through)
4. икономисвам, правя икономии, живея икономично
to SCRAPE a living едва свързвам двата края
to SCRAPE (together/up) a sum of money едва събирам сума
5. скърцам, стържа
to SCRAPE (on) the fiddle стържа на цигулка
to SCRAPE one's throat окашлям се
to SCRAPE one's feet (along the floor) стържа с крака по пода (от нетърпение, недоволство)
6. изстъргвам, издълбавам (и с out)
to SCRAPE (up) (an) acquaintance with успявам да се запозная с, натрапвам се на
to bow and SCRAPE ост. правя реверанс, прен. раболепнича, докарвам се
scrape along разг. едва свързвам двата края, карам някак (on с)
to SCRAPE along with разбирам се с, карам с
scrape away остъргвам, изстъргвам
scrape by scrape along1, едва се промъквам (без да докосна)
scrape in/into разг. едва успявам да вляза в (училище. университет и пр.)
scrape off scrape away
scrape out scrape away, издълбавам, изравям (дупка)
scrape through едва издържавам/изкарвам (изпит и пр.), едва се справям
scrape together разг. едва събирам, едва спестявам
scrape up scrape together
II. 1. стъргане, остъргване
2. драскотина, остъргано/ожулено място
3. стъргане, скърцане (и на лък), драсване, драскане (на перо и пр.)
4. тънък пласт масло (на филия)
5. разг. неприятност, затруднение, беля
to get into a SCRAPE навличам си неприятност, правя беля
6. ам. свада, кавга, сбиване
7. ост. реверанс* * *{skreip} v 1. стържа, остъргвам; цикля (away, off, out); to scrape (2) {skreip} n 1. стъргане, остъргване; 2. драскотина, остърга* * *цикля; чистя; стъргане; стържа; събирам; търкам; скърцане; скърцам; рия; остъргвам; одрасквам; ожулвам; драскотина; изстъргвам; лъскам;* * *1. i. стържа, остъргвам 2. ii. стъргане, остъргване 3. scrape along разг. едва свързвам двата края, карам някак (on с) 4. scrape away остъргвам, изстъргвам 5. scrape by scrape along1, едва се промъквам (без да докосна) 6. scrape in/into разг. едва успявам да вляза в (училище. университет и пр.) 7. scrape off scrape away 8. scrape out scrape away, издълбавам, изравям (дупка) 9. scrape through едва издържавам/изкарвам (изпит и пр.), едва се справям 10. scrape together разг. едва събирам, едва спестявам 11. scrape up scrape together 12. to bow and scrape ост. правя реверанс, прен. раболепнича, докарвам се 13. to get into a scrape навличам си неприятност, правя беля 14. to scrape (on) the fiddle стържа на цигулка 15. to scrape (together/up) a sum of money едва събирам сума 16. to scrape (up) (an) acquaintance with успявам да се запозная с, натрапвам се на 17. to scrape a living едва свързвам двата края 18. to scrape along with разбирам се с, карам с 19. to scrape clean изчиствам 20. to scrape one's feet (along the floor) стържа с крака по пода (от нетърпение, недоволство) 21. to scrape one's plate clean изяждам всичко в чинията си 22. to scrape one's throat окашлям се 23. ам. свада, кавга, сбиване 24. докосвам се (against, along, by, through) 25. драскотина, остъргано/ожулено място 26. едва минавам (покрaй нещо) 27. изстъргвам, издълбавам (и с out) 28. икономисвам, правя икономии, живея икономично 29. ожулвам, одрасквам 30. ост. реверанс 31. разг. неприятност, затруднение, беля 32. скърцам, стържа 33. стъргане, скърцане (и на лък), драсване, драскане (на перо и пр.) 34. тънък пласт масло (на филия) 35. цикля (away, off, out)* * *scrape [skreip] I. v 1. стържа, остъргвам; цикля ( away, off, out, down); to \scrape o.'s boots изстъргвам си обувките; to \scrape a dish ( plate) омитам всичко, облизвам си чинията; to scrimp and \scrape пестя, ползвам (нещо) много пестеливо, заделям от залъка си; 2. търкам, чистя, лъскам; to \scrape out заличавам ( знак, подпис и пр.); 3. скърцам, стържа; to \scrape out a tune from a fiddle изскрибуцвам нещо на цигулка; to \scrape o.'s throat изкашлям се; to \scrape o.'s feet тропам с крака, тътря си краката (от нетърпение или за да млъкне някой); to \scrape down накарвам да млъкне (с вдигане на шум с крака); 4. рия; изравям ( дупка; out); 5. ожулвам, одрасквам; 6. едва минавам (покрай нещо), докосвам се ( against, along, by, through); to \scrape through спасявам си кожата; to \scrape through an examination едва минавам изпит; to \scrape along (by) карам, преживявам, смогвам, свързвам двата края; to \scrape in(to) едва успявам да вляза; 7. събирам, сбирам (up, together); прен. събирам (пестя) с мъка; броя всеки грош; to \scrape a little money together посъбирам малко пари; to \scrape a living преживявам някак си; карам някак си; to \scrape home постигам целта си с много труд; II. n 1. стъргане, стържене; 2. белег, драскотина; 3. скърцане, скрибуцане, стържене; with a \scrape of the pen с едно драсване на перото; 4. разг. неприятно положение, затруднение; 5. нещо, намазано на тънък пласт; bread \scrape филия, тънко намазана с масло; 6. ост. тътрене на крака (при реверанс), реверанс. -
10 shake
{ʃeik}
I. 1. клатя (се), разклащам (се), треса (се), разтърсвам (се), друсам (се), раздрусвам (се), люлея (се), разлюлявам (се), треперя, разтрепервам се, изтърсвам (килим и пр.)
to SHAKE hands (with someone) ръкувам се, здрависвам се (с някого)
to SHAKE someone's hand ръкувам се с някого, поздравявам някого (за нещо)
to SHAKE one's head клатя глава (в знак на отказ, неодобрение, загриженост) (at, over на, при)
to SHAKE one's finger/fist/stick at заплашвам с пръст/юмрук/бастун
to SHAKE with cold/fear треперя от студ/страх
to SHAKE with fever тресе ме
to SHAKE in one's shoes умирам от страх, треперят ми гащите
his sides were shaking with laughter, he shook his sides with laughter той се тресеше от смях
2. разг. ръкуваме се, стискаме си ръцете
we shook on the bargain стиснахме си ръцете, като сключихме сделката/като се споразумяхме
3. отървавам се/отърсвам се от, отстранявам
4. потрисам, поразявам, развълнувам, разтревожвам
5. прен. разклащам, разколебавам (вяра и пр.), отслабям
to SHAKE someone's composure нарушавам душевното равновесие на някого
6. треперя (за глас и пр.), изпълнявам трели
to SHAKE oneself free/loose from отървавам се/отърсвам се от
shake down бруля, обрулвам, тръсвам (за да падне, спадне), стръсквам (се), сбивам (се), постилам (слама, одеяло и пр. на пода), разг. свиквам/привиквам с нова работа/нови условия, разг. правя пробно пътуване с, разработвам (кола и пр.)
sl. измъквам пари от (някого)
sl. претърсвам (за контрабанда и пр.), разг. лягам си, настанявам се временно (някъде)
shake off отърсвам (прах и пр.)
отърсвам се/отървавам се/освобождавам се от (някого, навик, болеcт и пр.)
shake out изтърсвам (килим и пр.), разгъвам, разстилам (платно и пр.), разпръсвам се
to SHAKE out into fighting formation разгръщам се в боен ред
to SHAKE someone out of освобождавам/изваждам някого от (някакво състояние)
shake up разклащам, разтърсвам, раздрусвам (и прен.), оправям (с тупане) (възглавница и пр.), прен. раздвижвам, събуждам, реорганизирам основно
II. 1. клатене, поклащане, разклащане, разтърсване, раздрусване, разлюляване, разтреперване, треперене
SHAKE of the head поклащане на главата (в знак на отказ, неодобрение и пр.)
to give something a good SHAKE добре изтърсвам/разтърсвам нещо
all of a SHAKE цял разтреперан
the SHAKEs треска, треперене, делириум тременс
2. ръкостискане
3. сътресение, удар, шок
4. ам. трус, земетресение
5. пукнатина, цепнатина
6. разг. миг, момент
in two SHAKEs (of a lamb's tail), in a brace of SHAKEs за/в (един) миг
7. муз. трела
fair SHAKE ам. sl. добра възможност/перспектива, честно отношение, честна сделка
no great SHAKEs sl. нищо особено, не кой знае какво* * *{sheik} v (shook {shuk}; shaken {'sheikъn}) 1. клатя (се), ра(2) {sheik} n 1. клатене, поклащане; разклащане; разтърсване; ра* * *треперя; треса; тръскам; тръсвам; сдрусвам; потрисам; раздрусвам; разтърсвам; разклащам; раздрусване; разтрепервам; друсам; залюлявам; клатя; изтърсвам;* * *1. all of a shake цял разтреперан 2. fair shake ам. sl. добра възможност/перспектива, честно отношение, честна сделка 3. his sides were shaking with laughter, he shook his sides with laughter той се тресеше от смях 4. i. клатя (се), разклащам (се), треса (се), разтърсвам (се), друсам (се), раздрусвам (се), люлея (се), разлюлявам (се), треперя, разтрепервам се, изтърсвам (килим и пр.) 5. ii. клатене, поклащане, разклащане, разтърсване, раздрусване, разлюляване, разтреперване, треперене 6. in two shakes (of a lamb's tail), in a brace of shakes за/в (един) миг 7. no great shakes sl. нищо особено, не кой знае какво 8. shake down бруля, обрулвам, тръсвам (за да падне, спадне), стръсквам (се), сбивам (се), постилам (слама, одеяло и пр. на пода), разг. свиквам/привиквам с нова работа/нови условия, разг. правя пробно пътуване с, разработвам (кола и пр.) 9. shake of the head поклащане на главата (в знак на отказ, неодобрение и пр.) 10. shake off отърсвам (прах и пр.) 11. shake out изтърсвам (килим и пр.), разгъвам, разстилам (платно и пр.), разпръсвам се 12. shake up разклащам, разтърсвам, раздрусвам (и прен.), оправям (с тупане) (възглавница и пр.), прен. раздвижвам, събуждам, реорганизирам основно 13. sl. измъквам пари от (някого) 14. sl. претърсвам (за контрабанда и пр.), разг. лягам си, настанявам се временно (някъде) 15. the shakes треска, треперене, делириум тременс 16. to give something a good shake добре изтърсвам/разтърсвам нещо 17. to shake hands (with someone) ръкувам се, здрависвам се (с някого) 18. to shake in one's shoes умирам от страх, треперят ми гащите 19. to shake one's finger/fist/stick at заплашвам с пръст/юмрук/бастун 20. to shake one's head клатя глава (в знак на отказ, неодобрение, загриженост) (at, over на, при) 21. to shake oneself free/loose from отървавам се/отърсвам се от 22. to shake out into fighting formation разгръщам се в боен ред 23. to shake someone out of освобождавам/изваждам някого от (някакво състояние) 24. to shake someone's composure нарушавам душевното равновесие на някого 25. to shake someone's hand ръкувам се с някого, поздравявам някого (за нещо) 26. to shake with cold/fear треперя от студ/страх 27. to shake with fever тресе ме 28. we shook on the bargain стиснахме си ръцете, като сключихме сделката/като се споразумяхме 29. ам. трус, земетресение 30. муз. трела 31. отървавам се/отърсвам се от, отстранявам 32. отърсвам се/отървавам се/освобождавам се от (някого, навик, болеcт и пр.) 33. потрисам, поразявам, развълнувам, разтревожвам 34. прен. разклащам, разколебавам (вяра и пр.), отслабям 35. пукнатина, цепнатина 36. разг. миг, момент 37. разг. ръкуваме се, стискаме си ръцете 38. ръкостискане 39. сътресение, удар, шок 40. треперя (за глас и пр.), изпълнявам трели* * *shake[ʃeik] I. v ( shook[ʃuk], shaken[ʃeikn]) 1. клатя (се), поклащам, разклащам (се), треса (се), тръскам (се), разтърсвам, друсам (се), раздрусвам (се), люлея (се), разлюлявам (се), треперя, разтрепервам (се); to \shake hands ( by the hand) ръкувам се, здрависвам се, стискам ръката на; to \shake hands with s.th. запознавам се (сбогувам се) с нещо; to \shake o.'s head (at, over) клатя глава; to \shake o.'s sides умирам от смях; to \shake a carpet изтупвам килим; to \shake ( dice) хвърлям зар; to \shake o.'s finger ( stick) at заплашвам (заканвам се) с пръст (пръчка); to \shake with cold ( fear) треперя от студ (страх); to \shake with fever тресе ме; to \shake o.s. free from отърсвам се от; 2. потрисам, поразявам, вълнувам, развълнувам, тревожа, разтревожвам; he was much \shaken by ( with, at) the news той бе много разтревожен от новината; to \shake the composure of нарушавам спокойствието (душевното равновесие) на; 3. обезверявам, разклащам, разколебавам; 4. треперя (за глас, нота); вземам трели; 5. ам. разг. ръкувам се; • to \shake on it разг. споразумяваме се, стискаме си ръцете; to \shake the dust from o.' s feet хващам пътя; обирам си крушите; to \shake in o.'s shoes треперят ми гащите, треперя от страх; to \shake a leg шег. танцувам, бързам; to \shake a free ( loose) leg живея разпуснато; to \shake the plum-tree ам. раздавам служби; \shake a leg! побързай!, размърдай се!; II. n 1. клатене, поклащане, разклащане, тръскане, разтърсване, друсане, раздрусване, люлеене, разлюляване, треперене, разтреперване; with a \shake of the head с клатене на глава; 2. тласък, сътресение, потрес, потрисане, вълнение, развълнуване, разтревожване, удар, шок; 3. шейк; a milk \shake млечен шейк; 4. пукнатина (в дърво); star ( growth) \shake радиална пукнатина; 5. трела; 6. разг. миг, момент; in a couple of \shakes, in two \shakes след малко, много скоро; • fair \shake разг. изгледи за успех, добра перспектива; ам. sl честно (безпристрастно) отношение; no great \shakes не е кой знае какво, нищо особено. -
11 floor work
леяр.• формоване и отливане на пода• шлосерска обработка на пода -
12 floor works
леяр.• формоване и отливане на пода• шлосерска обработка на пода -
13 pepenar
tr Ц. Амер., М. събирам, търся нещо по пода, вдигам от пода. -
14 claquette
f. (de claquer) 1. уред за произвеждане на силен звук (от 2 дъски, които се удрят); 2. pl. в съчет. danseur а claquettes танцьор на степ (който удря ритмично токовете на обувките в пода); 3. джапанка. Ќ danse а claquettes степ, танц, ритмуван с чукане на токовете по пода. -
15 Briton
{'britən}
1. ист. британец
2. англичанин
3. британски поданик* * *{'britъn} n 1. ист. британец; 2. англичанин; 3. британски пода* * *n древен британец; поет. англичанин;briton; n 1. ист. британец; 2. англичанин; 3. британски поданик.* * *1. англичанин 2. британски поданик 3. ист. британец* * *Briton[´britən] n 1. ист. древен британец; 2. поет. англичанин; 3.: North \Briton шотландец. -
16 accessibility
{ə.ksesi'biliti}
1. достъпност, достижимост
2. податливост* * *{ъ.ksesi'biliti} a 1. достъпност, достижимост; 2..пода* * *достижимост;* * *1. достъпност, достижимост 2. податливост* * *accessibility[æk¸sesi´biliti] n 1. достъпност, достижимост; 2. податливост, отстъпчивост, неустойчивост. -
17 ashlaring
ashlaring[´æʃləriʃ] n 1. дъсчена преграда в таванско помещение, която закрива ъгъл, образуван между покрива и пода; 2. зидария от дялани камъни. -
18 creep
{kri:p}
I. 1. пълзя, лазя, влача се, тътря се, вия се, пълзя (за растение), ходя дебнешком
to CREEP into вмъквам се в
to CREEP out of измъквам се от, изпълзявам от
2. обземам, обладавам (за чувство)
a feeling of drowsiness crept over me обзе ме/налегна ме дрямка
old age CREEPs upon us unawares старостта идва, без да я усетим
3. подлизурствувам, пълзя
to CREEP into someone's favour спечелвам нечие благоволение чрез пълзене
4. побиват ме/полазват ме тръпки, потрепервам (от страх и пр.)
it makes my flesh CREEP тръпки ме побиват
II. 1. pl тръпки (от страх и пр.)
it gives me the CREEPs кара ме да потръпвам от страх/отвращение
2. бавно движение, пълзене, геол. бавно свличане, крип, мин. провисване на пласт
3. тех. пълзене, пластична деформация, приплъзване
4. отвор в ограда за млади животни
5. sl. подлец, мръсник, доносник, крадец* * *{kri:p} v (crept {krept}) 1. пълзя, лазя; влача се; тьтря се;(2) {kri:p} n 1. pl тръпки (от страх и пр.); it gives me the creeps* * *тътря; влача се; вия се; пълзя; пъпля; лазене; лазя;* * *1. a feeling of drowsiness crept over me обзе ме/налегна ме дрямка 2. i. пълзя, лазя, влача се, тътря се, вия се, пълзя (за растение), ходя дебнешком 3. ii. pl тръпки (от страх и пр.) 4. it gives me the creeps кара ме да потръпвам от страх/отвращение 5. it makes my flesh creep тръпки ме побиват 6. old age creeps upon us unawares старостта идва, без да я усетим 7. sl. подлец, мръсник, доносник, крадец 8. to creep into someone's favour спечелвам нечие благоволение чрез пълзене 9. to creep into вмъквам се в 10. to creep out of измъквам се от, изпълзявам от 11. бавно движение, пълзене, геол. бавно свличане, крип, мин. провисване на пласт 12. обземам, обладавам (за чувство) 13. отвор в ограда за млади животни 14. побиват ме/полазват ме тръпки, потрепервам (от страх и пр.) 15. подлизурствувам, пълзя 16. тех. пълзене, пластична деформация, приплъзване* * *creep [kri:p] I. v ( crept [krept]) 1. пълзя, лазя, влача се; тътря се; пълзя, вия се (за растение); стъпвам дебнешком; прокрадвам се, вмъквам се ( into); измъквам се ( out, of); a feeling of drowsiness crept over me налегна ме дрямка; to \creep up on s.o. промъквам се крадешком изотзад; 2. прен. пълзя; блюдолизнича; 3. побиват ме (полазват ме) тръпки, потръпвам, потрепервам (от страх, отвращение); it makes my flesh \creep тръпки ме побиват; 4. тех. плъзгам се, движа се по инерция; 5. мор. влача канджа; II. n 1. pl тръпки (от страх, отвращение); he gives me the \creeps тръпки ме побиват като го видя; 2. геол. бавно свличане; 3. мин. бавно издигане на пода на галерия; 4. тех. плъзгане, движение по инерция; 5. подлизурко, блюдолизец. -
19 fitted
{'fitid}
a годен, пригоден, удобен, подходящ* * *{'fitid} а годен, пригоден, удобен, подходящ.* * *удобен; пригоден; годен;* * *a годен, пригоден, удобен, подходящ* * *fitted[´fitid] adj 1. годен, пригоден, удобен, подходящ; 2. снабден, обзаведен ( with с); 3. вграден (за гардероб); \fitted carpet килим, изрязан с формата на пода, така че да го покрива изцяло; a \fitted kitchen кухня с вградени мебели; \fitted sheets чаршафи с ластици, които ги опъват по матрака; 4. тех. сглобен. -
20 floor-switch
floor-switch[´flɔ:¸switʃ] n бутон, монтиран на пода; крачен контакт (педал).
Страницы
См. также в других словарях:
Пода — Пода: Реки Пода (приток Белой Холуницы) река в России, протекает в Кировской области, Республике Коми Пода (приток Унжи) река в Костромской области, Вологодской области, Нижегородской области … Википедия
пода — сущ., кол во синонимов: 1 • река (2073) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
подаёт(ся) — [подавать(ся)] … Словарь употребления буквы Ё
ПОДА — поражение опорно двигательного аппарата Источник: http://www.ug.ru/issues/?action=topic&toid=1089 … Словарь сокращений и аббревиатур
пода — [پاده] ҷамъи гову гӯсфанду буз ва ғ., ки аз хонаҳо барои чаро ғун шудааст ◊ аз пода пеш чанг хезондан ғалоғулаи беҳуда пеш аз ягон кор, воқеа ва ғ … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ
подаҷо — [پاده جا] маҳалли ҷамъ омадан ва чарои пода … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ
пода˫ати — ПОДА|˫АТИ (233), Ю, ѤТЬ гл. 1.Вручать; давать, подавать, подносить: гл҃а томѹ блаженыи… иди и носи ѥлико ти на трѣбѹ кънѧзю и сѹщиимъ съ нимь. и ѥще же и братии подаи ѿ нѥ||гоже пиють. се бо бл҃гословлѥниѥ б҃иѥ ѥсть. ЖФП XII, 54а–б; вижю ѥго… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пода˫атисѧ — ПОДА|˫АТИСѦ (10*), ЮСѦ, ѤТЬСѦ гл. 1.Страд. к пода˫ати во 2 знач. Образн.: и сщн(с)кыми руками тѣло и кровь б҃ествена˫а приѥмлетьсѧ. и вѣрънымъ людемъ подаѥтьсѧ. на сп(с)нье. СбУв XIV2, 67 об.; разѹмѣите… трѧпеза пр(с)тлъ ст҃ы˫а тр҃ца. ѿ не˫аже… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
подаѥмыи — (7*) прич. страд. наст. 1.Прич. страд. наст. к пода˫ати в 1 знач.: врачеви ѹбо въ манастыри… ѹстроить… масло различьно и пластырѧ. иноѥ же подобаѥть ѹготовати. иже на тѣхъ изда˫аниѥ. ѿ хранильника подаѥмоѥ. УСт к. XII, 241 об. 2. Прич. страд.… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пода˫аниѥ — ПОДА˫АНИ|Ѥ (7*), ˫А с. Принесение в дар; даяние; милостыня: ни мѣха ни мѣди. ни жезла повелѣва˫а носити. нъ ѹбогыхъ слѹжбѣ да наѹчишисѧ. ˫ако и зѣло не стѧжавшемѹ и распенъшюсѧ мирови къ тѣхъ пода˫анию. творити промышлениѥ. (τοῦτον δεῖ τοῦ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
пода́ться — податься, подамся, подашься; подался, подалась, лось, лись; пов. подайся … Русское словесное ударение
