-
1 Genehmigung f
одобрение {ср} -
2 assent
{ə'sent}
I. n (официално) съгласие
одобрение (to на)
with one ASSENT единодушно
by common ASSENT по общо съгласие
royal ASSENT кралско одобрение (на законопроект. приет от парламента)
II. v съгласявам се, давам съгласието си
одобрявам (to)* * *{ъ' sent} n (официално) съгласие; одобрение (to на); (2) v съгласявам се, давам съгласието си; одобрявам (to).* * *съгласявам се; санкциониране; санкционирам; одобрение; одобрявам; разрешение; разрешавам;* * *1. by common assent по общо съгласие 2. i. n (официално) съгласие 3. ii. v съгласявам се, давам съгласието си 4. royal assent кралско одобрение (на законопроект. приет от парламента) 5. with one assent единодушно 6. одобрение (to на) 7. одобрявам (to)* * *assent[ə´sent] I. v 1. съгласявам се, изразявам съгласие, давам съгласието си (to); приемам; 2. одобрявам, разрешавам, санкционирам; II. n 1. съгласие; to give o.'s \assent давам съгласието си (to); to nod \assent кимам в знак на съгласие; with one \assent единодушно; с пълно единодушие; 2. одобрение, разрешение, санкциониране; royal \assent кралско одобрение (на законопроект, приет от Английския парламент). -
3 approval
{ə'pru:vəl}
n одобрение, преценка, съгласие
to meet with/have someone's APPROVAL бивам одобрен от някого
to send goods on APPROVAL изпращам стоки с право да бъдат върнати обратно* * *{ъ'pru:vъl} n одобрение; преценка; съгласие; to meet with/ha* * *утвърждение; съгласие; санкция; одобрение; преценка;* * *1. n одобрение, преценка, съгласие 2. to meet with/have someone's approval бивам одобрен от някого 3. to send goods on approval изпращам стоки с право да бъдат върнати обратно* * *approval[ə´pru:vəl] n одобрение, потвърждение; преценка, съгласие; санкция; I submit this for your \approval представям го за вашето одобрение (за вашата преценка); to send goods on \approval изпращам стоки с право да се върнат обратно, ако не бъдат одобрени; import \approvals импортни (вносни) разрешения. -
4 fiat
{'faiət}
n лат. съгласие, одобрение, разрешение, декрет* * *{'faiъt} n лат. съгласие; одобрение; разрешение; декрет.* * *съгласие; указ; санкционирам; одобрение; одобрявам; постановявам; постановление; декрет; нареждане;* * *n лат. съгласие, одобрение, разрешение, декрет* * *fiat[´faiæt] I. n 1. съгласие, одобрение; юрид. одобрение (съгласие) на министър на вътрешните работи в Англия за завеждане дело срещу короната; 2. декрет, указ, постановление, нареждане; \fiat money ам. фин. книжни пари без златно покритие; by \fiat по заповед отгоре; II. v рядко 1. одобрявам, санкционирам; давам съгласието си за; 2. нареждам, постановявам, издавам декрет (указ). -
5 acclaim
{ə'kleim}
I. 1. акламирам, одобрявам бурно/възторжено, аплодирам, приветствувам
2. посрещам с акламации, приемам/провъзгласявам с бурно одобрение
II. n възторжен вик, одобрение, приветствие, акламация* * *{ъ'kleim} v 1. акламирам, одобрявам бурно/ възторжено, аплодирам (2) n възторжен вик, одобрение, приветствие, ак ламация.* * *приветствам; акламирам;* * *1. i. акламирам, одобрявам бурно/възторжено, аплодирам, приветствувам 2. ii. n възторжен вик, одобрение, приветствие, акламация 3. посрещам с акламации, приемам/провъзгласявам с бурно одобрение* * *acclaim[ə´kleim] I. v 1. аплодирам; одобрявам, приветствам или поздравявам с шумни възгласи; 2. провъзгласявам с акламации; II. n поет. акламация, възторжен възглас. -
6 connivance
{kə'naivəns}
n мълчаливо одобрение/съгласие
съучастие (в нещо нередно, престъпно) (at, in)
to be in CONNIVANCE with мълчаливо одобрявам, съучастнича на* * *{kъ'naivъns} n мълчаливо одобрение/съгласие; съучастие (в* * *съучастие;* * *1. n мълчаливо одобрение/съгласие 2. to be in connivance with мълчаливо одобрявам, съучастнича на 3. съучастие (в нещо нередно, престъпно) (at, in)* * *connivance[kə´naivəns] n мълчаливо одобрение, съгласие, мълчаливо допускане, съучастие (at, in в нещо лошо или престъпно); to be in \connivance with s.o. в течение съм на замислите на някого; this was done with his \connivance това бе извършено с негово знание (с мълчаливото му съгласие, одобрение). -
7 rogation
{rou'geiʃn}
1. обик. pl църк. литания
2. ист. предлагане на закон за одобрение от народа, закон, предложен за одобрение* * *{rou'geishn} n 1. обик. pl цьрк. литания; 2. ист. предлагане* * *1. ист. предлагане на закон за одобрение от народа, закон, предложен за одобрение 2. обик. pl църк. литания* * *rogation[rou´geiʃən] n 1. ист. предлагане на закон за одобрение от народа (в древния Рим); 2. pl литания; R. Days три дни преди Възнесение; \rogation flower бот. телчарка Polygala vulgaris. -
8 acceptance
{ək'septəns}
1. приемане, получаване
to beg someone's ACCEPTANCE of something моля някого да приеме нещо
2. одобрение, приемане, благосклонен прием
3. общоприето значение на дума
4. търг. акцептиране, акцепт* * *{ъk'septъns} n 1. приемане, получаване; to beg s.o'.s acceptance of* * *одобрение; приемане; акцептиране;* * *1. to beg someone's acceptance of something моля някого да приеме нещо 2. общоприето значение на дума 3. одобрение, приемане, благосклонен прием 4. приемане, получаване 5. търг. акцептиране, акцепт* * *acceptance[ək´septəns] n 1. приемане, получаване; to beg s.o.'s \acceptance of s.th. моля някого да приеме нещо; 2. одобрение, приемане; благосклонен прием; 3. общоприето значение на дума; attribute \acceptance приемане (на готова продукция) по качествен признак; conditional \acceptance приемане (на готова продукция) с уговорка; lot-by-lot \acceptance приемане (на готови изделия) чрез проверка на всяка партида; 4. фин. акцепт, акцептиране; general \acceptance акцептиране на полица без условия; qualified ( special) \acceptance акцептиране на полица с известни условия. -
9 acceptation
{.æksep'teiʃn}
1. приемане, благоприятен прием, одобрение
2. общоприето значение на дума
3. схвашане, възприемане* * *{.aksep'teishn} n 1. приемане, благоприятен прием, одобрен* * *одобрение; приемане;* * *1. общоприето значение на дума 2. приемане, благоприятен прием, одобрение 3. схвашане, възприемане* * *acceptation[¸æksep´teiʃən] n 1. приемане; одобрение; 2. схващане; възприемане; 3. значение (на дума). -
10 applause
{ə'plɔ:z}
1. ръкопляскане, аплодисменти
2. одобрение, възхищение, похвала* * *{ъ'plъ:z} n 1. ръкопляскане, аплодисменти; 2. одобрение, въз* * *ръкопляскане; аплодисменти;* * *1. одобрение, възхищение, похвала 2. ръкопляскане, аплодисменти* * *applause[ə´plɔ:z] n 1. ръкопляскане, аплодисменти, аплаузи; 2. одобрение, възхищение, похвала. -
11 approbation
{æprə'beiʃn}
n одобрение, одобряване, съгласие, санкция
on appro (bation) търг. с право да се върне обратно* * *{aprъ'beishn} n одобрение, одобряване; съгласие; санкция;* * *санкция; санкциониране;* * *1. n одобрение, одобряване, съгласие, санкция 2. on appro (bation) търг. с право да се върне обратно* * *approbation[¸æprə´beiʃən] n апробация, одобрение, одобряване; потвърждение; съгласие; санкция, санкциониране; by \approbation със съгласие; on appro( bation) търг. с право да се върне обратно; to meet s.o.'s \approbation намирам одобрението на някого; нечие съгласие, признание. -
12 confirmation
{,kɔfə'meiʃən}
1. утвърждаване, затвърждаване (на власт и пр.)
2. одобрение, ратификация, сaнкциониране, потвърждаване
3. потвърждаване, потвърждение (на слух и пр.)
4. рел. конфирмация, първо причастие* * *{,kъfъ'meishъn} n 1. утвърждаване, затвърждаване (на влас* * *утвърждение; ратификация; одобрение; потвърждаване; потвърждение; затвърдяване; конфигурация;* * *1. одобрение, ратификация, сaнкциониране, потвърждаване 2. потвърждаване, потвърждение (на слух и пр.) 3. рел. конфирмация, първо причастие 4. утвърждаване, затвърждаване (на власт и пр.)* * *confirmation[´kɔnfə:´meiʃən] n 1. утвърждаване, затвърдяване (на власт и пр.); 2. одобрение, потвърждаване, ратификация, санкциониране; 3. потвърждаване, потвърждение (на слух, информация и пр.); in \confirmation of в потвърждение на; 4. рел. конфирмация, първо причастие. -
13 placet
{'pleisit}
n лат. глас на одобрение/съгласие (в църковно, университетско събрание)* * *{'pleisit} n лат. глас на одобрение/съгласие (в цьрковно, унив* * *n лат. глас на одобрение/съгласие (в църковно, университетско събрание)* * * -
14 subject
{'sʌbdʒikt}
I. 1. поданик, гражданин
2. грам. подлог
3. предмет, тема (на разговор и пр.), въпрос (за обсъждане, разискване)
on the SUBJECT of относно, що се касае до
while we are on the SUBJECT of тъкмо говорим за
to change the SUBJECT сменям темата на разговор
4. сюжет, тема, тематика
5. учебен предмет/дисциплина
compulsory/optional SUBJECTs задължителни/факултативни предмети
6. предмет, обект (на опит, проучване и пр.)
7. муз. тема, мотив
8. мед. пациент
9. мед. труп (при аутопсия)
10. повод, основание, причина, мотив
11. човек, субект
12. фил. субект
II. 1. зависим, несамостоятелен (за държава и пр.), подчинен, подвластен (на закон и пр.)
to be held SUBJECT намирам се в зависимост, държан съм в подчинение
2. предразположен (към простуда, заболяване и пр.)
склонен (to към), имащ тенденция
SUBJECT to anger гневлив
to be SUBJECT to temptation изложен съм/поддавам се лесно на изкушение
the trains are SUBJECT to delay when there is fog влаковете често правят закъснение, когато има мъгла
3. подлежащ (на обсъждане, одобрение, ратифициране и пр.)
the plan is SUBJECT to corrections планът може да претърпи известни корекции
the times of all trains are SUBJECT to alteration в разписанието на влаковете могат да бъдат правени промени
4. SUBJECT to при условие че, само ако (за валидност и пр.)
this is to be done SUBJECT to your approval това ще бъде направено само при положение че вие го одобрите/с ваше одобрение
III. 1. подчинявам, покорявам
2. подлагам (на разпит, критика, изтезания), излагам (на присмех)
3. представям, предоставям (за обсъждане)* * *{'s^bjikt} n 1. поданик, гражданин: 2. грам. подлог; З. пр(2) {'s^bjikt} а 1. зависим, несамостоятелен (за дьржава и{3} {sъb'jekt} v 1. подчинявам, покорявам; 2. подлагам (на* * *сюжет; субект; специалност; тематичен; тема; предмет;* * *1. 1 фил. субект 2. 1 човек, субект 3. compulsory/optional subjects задължителни/факултативни предмети 4. i. поданик, гражданин 5. ii. зависим, несамостоятелен (за държава и пр.), подчинен, подвластен (на закон и пр.) 6. iii. подчинявам, покорявам 7. on the subject of относно, що се касае до 8. subject to anger гневлив 9. subject to при условие че, само ако (за валидност и пр.) 10. the plan is subject to corrections планът може да претърпи известни корекции 11. the times of all trains are subject to alteration в разписанието на влаковете могат да бъдат правени промени 12. the trains are subject to delay when there is fog влаковете често правят закъснение, когато има мъгла 13. this is to be done subject to your approval това ще бъде направено само при положение че вие го одобрите/с ваше одобрение 14. to be held subject намирам се в зависимост, държан съм в подчинение 15. to be subject to temptation изложен съм/поддавам се лесно на изкушение 16. to change the subject сменям темата на разговор 17. while we are on the subject of тъкмо говорим за 18. грам. подлог 19. мед. пациент 20. мед. труп (при аутопсия) 21. муз. тема, мотив 22. повод, основание, причина, мотив 23. подлагам (на разпит, критика, изтезания), излагам (на присмех) 24. подлежащ (на обсъждане, одобрение, ратифициране и пр.) 25. предмет, обект (на опит, проучване и пр.) 26. предмет, тема (на разговор и пр.), въпрос (за обсъждане, разискване) 27. предразположен (към простуда, заболяване и пр.) 28. представям, предоставям (за обсъждане) 29. склонен (to към), имащ тенденция 30. сюжет, тема, тематика 31. учебен предмет/дисциплина* * *subject[´sʌbdʒekt] I. n 1. поданик; 2. ез. подлог; 3. тема, предмет (на разговор, книга, картина); сюжет; a \subject picture битова картина; 4. уч. предмет; дисциплина; 5. обект, предмет (на опит); to be a \subject for ridicule ставам за присмех; 6. пациент; a gouty \subject пациент, предразположен към подагра; 7. лог. субект; II. adj 1. подчинен, подвластен (to); 2. подлежащ на (to); the programme is \subject to alteration програмата може да претърпи известни изменения; 3. предразположен към (to); the child is \subject to colds детето е предразположено към настинки (лесно настива); III. adv: \subject to при условие (че); ако; this can only be done \subject to the your approval това може да стане само при условие, че ти го одобряваш; IV.[səb´dʒekt] v 1. подчинявам; покорявам; 2. подлагам; излагам (на присмех и под.) (to); 3. предлагам, представям, връчвам. -
15 zustimmung
Zústimmung f o.Pl. съгласие; одобрение (zu etw. (Dat) с нещо, на нещо); etw. findet allgemeine Zustimmung нещо намира всеобщо одобрение; seine Zustimmung geben/ verweigern давам/отказвам съгласието си; jmds. Zustimmung einholen получавам нечие съгласие, одобрение.* * *die, -en съгласие; одобрение; позволение. -
16 acclamation
{.ækləi'meiʃn}
n бурно одобрение, акламация* * *{.aklъi'meishn} n бурно одобрение, аклама ция.* * *приветствие; акламация;* * *n бурно одобрение, акламация* * *acclamation[¸æklə´meiʃən] n акламация; carried ( voted) by \acclamation, carried with \acclamation приет (гласуван) с акламации. -
17 authorization
{,ɔ:θərai'zeiʃn}
1. упълномощаване, право
власт (for something, to do something)
2. санкция, одобрение, потвърждение* * *{,ъ:dъrai'zeishn} n 1. упълномощаване; право; власт (for* * *упълномощаване; потвърждение; власт; разрешение;* * *1. власт (for something, to do something) 2. санкция, одобрение, потвърждение 3. упълномощаване, право* * *authorization[¸ɔ:uərai´zeiʃən] n 1. упълномощаване, власт; авторизация, оторизация; 2. санкция, потвърждение, одобрение; допускане. -
18 commendation
{'kamen'dei,fn}
1. одобрение, похвала
2. препоръка* * *{'kamen'dei,fn} n 1. одобрение, похвала; 2. препоръка:* * *похвала; препоръка;* * *1. одобрение, похвала 2. препоръка* * *commendation[¸kɔmen´deiʃən] n 1. похвала; 2. препоръка; 3. награда. -
19 imprimatur
{,impri'meitə}
1. n лат. разрешение за печатане
2. санкция, одобрение* * *{,impri'meitъ} n лат. 1. разрешение за печатане; 2. санкци* * *1. n лат. разрешение за печатане 2. санкция, одобрение* * *imprimatur[¸impri´meitə] n 1. разрешение за печатане; 2. санкция, одобрение. -
20 passing
{'pa:siŋ}
I. 1. минаващ
2. нетраен, мимолетен, преходен
3. текущ, злободневен
4. случаен, бегъл (за забележка, мисъл и пр.)
II. adv ост. много, извънредно, крайно
III. 1. минаване, преминаване (и за време)
2. изчезване, отмиране
3. смърт
4. издържаване на изпит
5. произнасяне (на присъда)
6. одобрение, приемане (на закон и пр.)
7. сп. подаване (на топка)
8. протичане, ход (на събития)
in PASSING между другото* * *{'pa:sin) а 1. минаващ; 2. нетраен, мимолетен, преходен; З. (2) {'pa:sin) adv ост. много, извънредно, крайно. {3} {'pa:sin) n 1. минаване, преминаване (и за време); 2. из* * *смърт; текущ; отмиране; преходен; преминаване; бегъл; проходящ; злободневен; минаващ; минаване; нетраен;* * *1. i. минаващ 2. ii. adv ост. много, извънредно, крайно 3. iii. минаване, преминаване (и за време) 4. in passing между другото 5. издържаване на изпит 6. изчезване, отмиране 7. нетраен, мимолетен, преходен 8. одобрение, приемане (на закон и пр.) 9. произнасяне (на присъда) 10. протичане, ход (на събития) 11. случаен, бегъл (за забележка, мисъл и пр.) 12. смърт 13. сп. подаване (на топка) 14. текущ, злободневен* * *passing[´pa:siʃ] I. adj 1. минаващ, преминаващ; 2. нетраен, мимолетен, преходен; a \passing whim мимолетна прищявка; 3. текущ; злободневен; 4. случаен, бегъл (за забележка, мисъл и пр.); II. n 1. минаване, преминаване (и за време); in \passing между другото; 2. изчезване, отмиране; 3. смърт; 4. вземане на изпит; 5. произнасяне (на присъда); 6. одобрение, приемане (на закон и пр.); 7. сп. подаване, пас (на топка); 8. протичане, ход (на събития).
См. также в других словарях:
одобрение — Одобрение … Словарь синонимов русского языка
одобрение — См. хвала... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. одобрение похвала, хвала, поощрение, награждение; согласие, санкция; апробация, фурор, вотум доверия, разрешение,… … Словарь синонимов
Одобрение — Одобрение ♦ Assentiment Признание чего либо как правильного или справедливого. В стоицизме одобрение означает активную, волевую составляющую суждения. Одобрять значит свободно и вместе с тем неизбежно соглашаться с тем, что предлагает или… … Философский словарь Спонвиля
ОДОБРЕНИЕ — ОДОБРЕНИЕ, одобрения, ср. (книжн.). 1. только ед. Действие по гл. одобрить одобрять. Возгласы одобрения. 2. Похвала, поощрение, одобряющий отзыв. Выслушать чье нибудь одобрение. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
Одобрение — Речь * Афоризм * Болтливость * Грамотность * Диалог * Клевета * Красноречие * Краткость * Крик * Критика * Лесть * Молчание * Мысль * Насмешка * Обещание * Острота * … Сводная энциклопедия афоризмов
одобрение — ОДОБРЕНИЕ, апробация, похвала, высок. хвала, разг., шутл. благословение ОДОБРИТЕЛЬНЫЙ, благоприятный, лестный, положительный, похвальный, сочувственный, хороший, шутл. комплиментарный, книжн. позитивный ОДОБРЯТЬ/ОДОБРИТЬ,… … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
ОДОБРЕНИЕ — ОДОБРЕНИЕ, я, ср. 1. см. одобрить. 2. Похвала, одобрительный отзыв. Выразить о. Работа заслуживает одобрения. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
ОДОБРЕНИЕ — англ. approval; нем. Billigung. Подтверждение нравственных требований, норм, ценностей; положительная оценка поведения людей. Antinazi. Энциклопедия социологии, 2009 … Энциклопедия социологии
одобрение — — [http://www.eionet.europa.eu/gemet/alphabetic?langcode=en] EN approval [http://www.eionet.europa.eu/gemet/alphabetic?langcode=en] Тематики охрана окружающей среды EN approval DE Genehmigung FR approbation … Справочник технического переводчика
Одобрение — Имена существительные ВОСХВАЛЕ/НИЕ, захва/ливание, превозноше/ние, расхва/ливание, книжн. апологе/тика, книжн. аполо/гия, разг. аллилу/йщина. Неумеренная, чрезмерная похвала; очень высокая оценка кого , чего либо. ОДОБРЕ/НИЕ,… … Словарь синонимов русского языка
одобрение — , ия, ср. Признание хорошим, правильным. == Единодушное одобрение. ◘ Единодушное одобрение партией и народом проекта программы. М лы 22 съезда КПСС, 211. == Широкое одобрение. ◘ Позиция КПСС получила широкое одобрение со стороны… … Толковый словарь языка Совдепии
